Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260003
гр.Пловдив,12.03.2025
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Съдия: Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр. д. № 3071 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.О.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, с която са предявени искове с правна квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД против Д.Т.К.- Р., ЕГН **********, Р.Г.Р., ЕГН **********, и Т.Р.Р., ЕГН **********, всички с посочен адрес за призоваване: гр.******.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 19.05.2009г. в гр. П., между Д.Т. и Д.К.- Р. е сключен договор за заем, с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сумата от 33075 евро, като тя се задължила да я върне на 30.06.2009г., заедно с начислените лихви в размер на 2 352 евро или общо да върне на падежа сума от 35 427 евро. Освен това, ответницата подписала и запис на заповед, с който се задължила безусловно, без право на протест и джиросване, да заплати на кредитора Т. сумата от 35 427 евро. Твърди се, че след като от страна на ответницата не последвало доброволно плащане по посочените документи, ищецът депозирал пред РС- Пловдив заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение. По образуваното ч.гр.д. №18213/2009г. на ПРС, ХІІІ гр. с., били издадени заповед за незабавно изпълнение №45 от 05.01.2010г. и изпълнителен лист за сумата от 35 427 евро, както и за разноски в размер на 1822,35 лв. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №**** на ЧСИ *** и след започване на принудителните действия ответницата подала възражение по чл.414 ГПК. Предвид оспорване на вземането от страна на длъжника, ищецът депозирал пред ОС- Пловдив искова молба, с която предявил иск по чл.422 от ГПК- предмет на гр. дело №1105/ 2010г. на ПОС, ІІ гр. с. Производството по това дело било спряно с определение на съда от 16.07.2010г., поради наличието на преюдициален спор по гр. д. №1394/2010г. Последното било образувано по повод искова молба, подадена от Д.К.- Р., с която същата предявила против настоящия ищец иск за унищожаване на договора за заем от 19.05.2009г., като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. С определение, постановено по гр.д. №1394/2010г., съдът допуснал обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изпълнителното производство по изп. д. №***г. След приключване на производството по гр. д. №1394/2010г. с влязъл в сила съдебен акт, с който претенцията на Д.К.- Р. била отхвърлена, съдът възобновил производството по гр.д. №1105/2010г., а впоследствие отново го спрял, тъй като ответницата предявила срещу ищеца нови искове- за прогласяване нищожността на договора за заем поради противоречие с повелителни норми на закона и поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че след подписване на договора за заем и издаването на записа на заповед Д.К.- Р. е извършила разпоредителни действия с притежавани от нея имоти. На ***г. същата подписала с ответника Р.Р. брачен договор, с който е прехвърлила на с. си правото на собственост върху 1 / 2 идеална част от следните имоти: 1./ застроен и незастроен УПИ ***, целият с площ от 415 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия устройствен план на с. ******, при описаните граници, ведно с построените в УПИ двуетажна жилищна сграда с РЗП от 140 кв.м и двуетажна стопанска сграда с РЗП от 30 кв.м; 2./незастроен УПИ ***, целият с площ от 425 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия устройствен план на с. ******; 3./ апартамент, находящ се на четвърти етаж от груповия жилищен блок „***”, ул.***, с площ от 106,20 кв.м, ведно с избено помещение №**, таванско помещение №** и 1,33 % идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС, ведно с 1/33 идеални части от правото на ползване върху дворното място, както и от лек автомобил марка „Ситроен”, модел: ****1.6 ****, с рег. №***. Освен това, на 30.03.2010г. ответницата е сключила договор за доброволна делба с ответника Т.Р., по силата на който в негов дял е поставен недвижим имот: дворно място, цялото от 980 кв. м, находящо се в с. ***, общ. ***, ***обл., без административен адрес, съставляващо УПИ ***в кв. 84 по плана на селото, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с изба, с площ от 54 кв.м, лятна кухня, с площ от 35 кв.м, плевня, с площ от 18 кв. м, и навес, с площ от 28кв. м. Посочва се, че с гореописаните договори Д. К.- Р. е намалила имуществото си и по този начин е увредила интересите на кредитора си. В молба- допълнение към искова молба се твърди, че на 22.02.2010г. между втория и третия ответник е сключен договор за дарение, с който Р.Р. е дарил на с. си, със съгласието на неговата м. -Д.К.- Р., двата недвижими имота, находящи се в с. ***, описани по- горе, като по отношение на този договор се поддържа, че също уврежда интересите на ищеца като кредитор .
Заявява се, че ищецът не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника в рамките на изпълнителното производство по изп. д. №***г., по което вземането му /произтичащо от договора за заем и записа на заповед/ възлиза в общ размер на 76 738,89 лв./, в т.ч. 69 289,19 лв.- главница, 1 822,35 лв.- разноски в заповедното производство, 750 лв.- авансови такси ЧСИ и 4 877,35 лв. –такса по т. 26 от ТРЗЧСИ.
С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за обявяване за недействителни спрямо ищеца:
- брачен договор от ***г., вписан в АВ, СВ- Пловдив под №***, сключен между ответниците Д.Т.К.- Р. и Р.Г.Р., по отношение на 1/ 2 идеална част от следните имоти, възложени в дял на Р.Р., а именно: 1. застроен и незастроен УПИ ***, целият с площ от 415 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия устройствен план на с. ******, при описаните граници, ведно с построените в УПИ- двуетажна жилищна сграда с РЗП 140 кв.м и двуетажна стопанска сграда с РЗП 30 кв.м, който недвижим имот представлява, съгласно документ за собственост, дворно място, цялото застроено и незастроено от 405 кв.м, представляващо парцел ***, ведно с построените в дворното място- двуетажна жилищна сграда и двуетажна стопанска сграда; 2. незастроен УПИ ***, целият с площ от 425 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия устройствен план на с.******, при описаните граници, който недвижим имот представлява, съгласно документ за собственост, дворно място с площ от 425 кв.м, съставляващо ПИ №***, за който е отреден УПИ- ***; 3. апартамент, находящ се на 4 етаж от груповия жилищен блок „***”, ул.***, състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре, килер, баня, клозет, дрешник, с обща квадратура 106,20 кв. м, ведно с избено помещение №***, таванско помещение №*** и 1,33 % идеални части от общите части на сградата съгл. чл.38 от ЗС, ведно с 1/33 идеални части от правото на ползване върху дворното място; както и 1 /2 идеална част от лек автомобил марка „Ситроен”,модел: ****1.6 **** ,с рег.№ ***;
- договор за дарение, сключен на 22.02.2010г. с нотариален акт №***г., с който Р.Р. е дарил на с. си, действащ със съгласието на неговата м. - Д.К.- Р., двата недвижими имота, находящи се в с. ***, описани по-горе, до размер на 1 /2 ид. част от същите;
- договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 30.03.2010г., обективиран в нотариален акт, вписан в СВ- Пловдив под №***, т.***, със страни Д.К. - Р. и Т.Р., по отношение на 1 /4 идеална част от имота, възложен в дял на последния, а именно: дворно място, цялото от 980 кв.м, находящо се в с.***, общ. ***, ***обл., без административен адрес, съставляващо УПИ **** в кв.*** по плана на селото, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с изба, с площ от 54 кв.м, лятна кухня с площ от 35 кв.м, плевня с площ от 18 кв.м и навес с площ от 28 кв.м.
Съображения по спора са развити в писмени бележки на адв. А.Д.- пълномощник на ищеца Т.. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците са постъпили отговор на исковата молба и допълнителен такъв, с които се оспорват предявените искове, като неоснователни. Поддържа се, че никоя от атакуваните сделки не е била извършена с цел увреждане интересите на ищеца, нито с тях се осуетяват възможностите му за реално удовлетворяване. След снабдяването на ищеца с изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което са извършени множество изпълнителни действия - наложена е възбрана на втори жилищен етаж от масивна нежилищна сграда в гр. ***, на бул.***, както и върху земеделски имоти в различни землища на общ. ***; извършен е опис на апартамент в гр. П., на ул.***. Твърди се, че са налице достатъчно възможности за удовлетворяване претенциите на ищеца, когато се установят и станат безспорни. По отношение на претенцията, заявена с допълнителната искова молба, се сочи, че същата е неоснователна, тъй като длъжникът- ответницата не е страна по атакувания договор. Направено е от ответниците възражение за погасяване по давност на предявените искове. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на ответницата Д.К.- Р. и на адв. С.Б.- пълномощник на ответниците Р. и Т. Р..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на 19.05.2009г. между Д.Т. и Д.К.- Р. е сключен договор за заем, с нотариална заверка на подписите рег.№ ****/28.05.2009г. на н. З., съгласно който ищецът е поел задължение да предостави на ответницата сумата от 33 075 евро, а последната се е задължила да върне заетата сума в срок до 30.06.2009г., вкл. и да заплати месечна лихва от 5 %, или да плати общо сума от 35 427 евро. Страните са уговорили в чл.5, че при забава виновната страна дължи неустойка в размер на 1 % дневна лихва. В договора е отразено /чл.2/, че към датата на сключването му заемодателят е предоставил на заемателя сумата- предмет на договора.
Със запис на заповед от 19.05.2009г. ответницата Д.К.- Р., като издател, се е задължила безусловно и без протест да заплати на Д.Т. сумата от 35 427 евро на дата- 30.06.2009г. В документа е посочено, че ищецът е предявил за плащане на издателя записа на заповед на 30.06.2009г.
Установява се, че горните документи са послужили като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 45/05.01.2010г. и изпълнителен лист от 06.01.2010г. по ч. гр. д. №18213/2009г., по описа на Районен съд- Пловдив, против длъжника Д.К.- Р. за сумата от общо 35 427 евро, като вземането произтича от договор за заем от 19.05.2009 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ ****/****. на н. З., и запис на заповед с дата на издаване- 19.05.2009г. и падеж- 30.06.2009г., както и за разноски по делото- 1 822,35 лв.
По молба на кредитора Т. и въз основа на изпълнителния
лист от 06.01.2010г. е образувано против длъжника Д.К.- Р.
изпълнително дело №***г. на ЧСИ М.О..
След
връчването на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител, същата е била
оспорена от длъжника, който е подал възражение по чл.414 ГПК. Това е наложило
ищецът Т. да предяви иск за установяване на вземанията си по исков ред. По
предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск е било образувано гр. д. № 1105/2010г.
по описа на ОС- Пловдив. С решение
№77/17.01.2020г., постановено по това дело, е признато за установено вземането
на Д.Т. по отношение на Д.К.- Р. в размер на 34 575 евро, на основание договор
за заем от 19.05.2009г., с нотариална заверка на подписите рег.№ ***/****г. на н. З., и запис
на заповед с дата на издаване- 19.05.2009г., с издател- Д.К.- Р. и падеж- 30.06.2009г., за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 05.01.2010г. по ч. гр.д. №18213/2009г. на ПРС, а за разликата до пълния
предявен размер от 35 247 евро искът е отхвърлен. По повод молба на ищеца за допълване на
решението от 17.01.2020г., по реда на чл.250 ГПК, съдът се е произнесъл с решение №388/25.03.2020г., с което е
отхвърлено искането за допълване, като се признае за установено и вземане на ищеца за лихви върху сумата от 34 575 евро, считано от
датата на депозиране на исковата молба- 19.04.2010г. до окончателното изплащане
на задължението. С решение на ПАС №260043/19.03.2021г. по в.гр.д. №345/2020г. е
потвърдено решението на
първостепенния съд от 17.01.2020г., а решение
№388/25.03.2020г. е отменено и е присъдена законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба- 19.04.2010г. до изплащането й. С определение на ВКС № 362/10.05.2022г., постановено
по гр. д. №23/2022г., не е допуснато касационно обжалване на решението на
Апелативен съд- Пловдив.
Няма спор между страните и се установява, че междувременно Д.К.- Р. е
предявила против настоящия ищец иск с правна квалификация чл.33, ал.1 ЗЗД- за
обявяване за унищожаем договора за заем от 19.05.2009г., като сключен при
крайна нужда и явно неизгодни условия. По образуваното гр.д. № 1394/2010г. на
Окръжен съд- Пловдив е поставено решение №1236/09.07.2012г. /влязло в сила на
28.01.2014г./, с което заявената претенция е отхвърлена.
От
приложеното към настоящото дело гр.д. №1801/2014г. на ПОС, е видно, че същото е
образувано по искова молба, подадена от Д.К.- Р. против Д.Т., с която са
предявени искове за прогласяване нищожността на договора за заем от
19.05.2009г., поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите
нрави. С решение №850/03.07.2017г. исковете са отхвърлени. С решение
№59/26.03.2018г. на ПАС, постановено по в.гр.д. №714/2017г., решението на първоинстанционния съд е
частично отменено, като е прогласен за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, оспореният
договор от 19.05.2009г., в частта относно уговорената
възнаградителна лихва за разликата над 1 500 евро до 2 352 евро. С определение на ВКС №234/29.03.2019г.
не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция.
Според представеното удостоверение №***/****г. на
ЧСИ М.О., по изпълнително
дело №***г. размерът на дълга на длъжника Д.К.- Р. към 16.03.2015г. възлиза в
размер на 76 738,89 лв., от които 69 289 лв.- главница, 1 822,35 лв.-
разноски по гражданското дело, 750 лв.- авансови такси ЧСИ и 4 877,35 лв.- такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Прието е по делото и удостоверение изх.№***/11.10.2022г. на ЧСИ ***по изп.
дело №****г., видно от което, към 22.10.2022г. неудовлетвореният остатък по
изпълнителното дело с взискател- Т. и длъжник- ответницата Д.К.- Р. е в размер на 126 142,13 лв., като от тази
сума 35 163,45 лв.- остатък от дължима главница съгласно изпълнителния
лист от 06.01.2010г. по ч. гр. д. №18 213/2009г. на ПРС, 3 850 лв.- разноски за производството по гр.д. №
1105/2010г. на ПОС, 25 лв. – разноски, присъдени с решение на ПАС от
19.03.2021г. по в.гр.д. № 345/2020г., и 84 317,01 лв.- дължима законна
лихва върху главницата от 34 575 евро.
Между страните
не е спорно, че Д.К.- Р. е с. на Р.Р., а ответникът Т.Р.Р. е техен с..
Установява се от представените писмени доказателства, че на ***г. между Р.Г.Р. и Д.К.- Р. е сключен брачен договор, с нотариална заверка на подписите с рег. №***/***г., вписан в Служба по вписванията- Пловдив под № ***, том ***, с който на ответника Р. се възлагат изцяло в изключителен дял придобитите от ответниците по време на брака им, в режим на СИО, недвижими имоти: застроен и незастроен УПИ ***, целият с площ от 415 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия УП на с. ******, ведно с построените в УПИ двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, с РЗП от 140 кв.м, и двуетажна стопанска сграда с РЗП от 30 кв.м; незастроен УПИ ***, целият с площ от 425 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия устройствен план на с. ******, който съгласно документа за собственост представлява дворно място с площ от 425 кв.м; апартамент, находящ се на четвърти етаж от груповия жилищен блок „***” в гр. П., ул.***, вх.*, състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, килер, баня, клозет, дрешник, с площ от 106,20 кв.м, заедно с избено помещение №***, таванско помещение №*** и 1,33 идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС, ведно с 1/33 идеални части от правото на ползване върху дворното място. С брачния договор на Р. се възлага и той става изключителен собственик на лек автомобил „Ситроен” Ц4, 1,6 И, с държ. рег.№****.
Видно от представения нотариален акт №***, том *, дело №***г. горепосоченият имот, намиращ се в гр. П. на ул.***, ответниците Д. К.- Р. и Р.Р. са придобили по време на брака им по силата на договор за покупко- продажба от 28.02.1996г.
На 22.02.2010г., между Р.Р. и Т.Р.Р., действащ като непълнолетен със съгласието на своята м. Д.К.- Р., е сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***г. по описа на н. Н. К., с който на третия ответник са дарени недвижимите имоти, находящи се в с. ***: застроен и незастроен УПИ ***, с площ от 415 кв.м, ведно с построените в него: двуетажна жилищна сграда и двуетажна стопанска сграда, както и незастроен УПИ ***, с площ от 425 кв.м. Съгласно договора, дарителят Р. запазва за себе си пожизнено право на ползване върху описаните недвижими имоти и учредява пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно право на ползване на с.та си.
Установява се още, че на 30.03.2010г. между ответницата и с. й Т.Р., действащ със съгласието на своя б. Р.Р., в качеството им на съсобственици в съотношение 3 /4 идеални части за непълнолетния Р. и 1/ 4 идеална част за Д.К.- Р., е сключен договор за доброволна делба, по силата на който в дял на съделителя Т.Р. е поставен недвижим имот: дворно място, цялото от 980 кв.м, находящо се в с. ***, общ. ***, съставляващо УПИ ***в кв.** по плана на селото, ведно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда с изба, с площ от 54 кв.м, лятна кухня, с площ от 35 кв.м, плевня /гараж/, с площ от 18 кв.м, навес, с площ от 28 кв.м., като вместо уравнение на дела си ответницата запазва пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите на ответниците- Й.Р.М. и П.С.- Й..
Свидетелката М. твърди, че в периода 1995г.- 2009г. е работила като т. с. в к. на адв. Д.К.- Р.. Посочва, че през 2008г.- 2009г. последната имала финансови затруднения, че ищецът Т. й предоставил й парична сума в заем, а след смъртта на м.та на ответницата- през месец май 2009г. започнал да претендира връщането й. Свидетелката заявява, че сделките между членовете на семейство Р., с които те уреждат имуществените си отношения, са били извършени за удовлетворяване на кредиторите, а не в техен ущърб.
Свидетелката П.С.- Й. депозира показания, че е в приятелски отношения с
Д.К.- Р., от
нея знае, че, с оглед предотвратяване принудително изпълнение във връзка с
кредитни правоотношения с банка, ответницата е взела паричен заем от частни
лица /от с. на И. Ч. или от нейния с./. Впоследствие със
заемодателя/заемодателите били водени различни съдебни производства, правени
били опити за постигане на спогодба или сключване на споразумение, но споровете
продължавали, тъй като, според споделеното от ответницата, лицата, заели
парите, претендирали сума в много по-голям размер от заетата.
При така
събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
Според горепосочената
разпоредба, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането.
За да се
уважи иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, предоставен на кредитора за защита от
намаляването на имуществото на длъжника, следва да се докажат предвидените в
закона предпоставки: съществуване на вземане в полза на кредитора, възникнало
преди действието, чието обявяване за недействително се иска; извършване на
действие, с което се уврежда кредитора; знание на длъжника за увреждането на
кредитора, а при възмездност на действието- знание за увреждането и на третото лице- съконтрахент. При разпореждане по безвъзмезден начин
добросъвестността на приобретателя е без правно значение.
С първия от предявените искове ищецът претендира обявяване относителната
недействителност на две поредни безвъзмездни сделки- брачен договор от
27.09.2009г. и договор за дарение от 22.02.2010г., за които твърди, че в своята съвкупност
представляват увреждащо действие.
Съгласно
указанията по т. 3 на Тълкувателно
решение № 2/09.07.2019 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна
сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с
имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.
135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на
първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно или да бъдат разгледани в
едно производство. В мотивите на ТР е прието, че кредиторът може да се защити срещу увреждането му,
поради извършеното последващо прехвърляне
от съконтрахента на длъжника, с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия
съконтрахент, но и по отношение на последващите
сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са
недобросъвестни- знаели са за неговото увреждане или са придобили правата
безвъзмездно от праводател, по отношение на когото са налице предпоставките на чл.
135, ал. 1, изр. 2 ГПК за уважаване на иска.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответницата Д.К.- Р.. По образувано гр. д. №1105/2010г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с предмет- предявения от Д.Т. иск по чл.422 ГПК, е постановено
съдебно решение, с което е признато за установено вземането на ищеца в размер
на 34 575 евро, на основание договора за заем от
19.05.2009г. и записа на
заповед от същата дата,
ведно с лихви върху главницата, считано от
19.04.2010г. до изплащането й. Така,
качеството на ищеца на кредитор е установено със сила на пресъдено нещо.
Няма доказателства
длъжникът да е заплатил
изцяло сумите по изпълнителния титул или същите да са събрани по
принудителен ред. Според удостоверението от 11.10.2022г. на ЧСИ М.О.,
по изпълнително дело №****г. неудовлетвореният остатък от дълга е в размер на
126 142,13 лв., в т.ч. 35 163,45 лв.- остатък от дължима главница по
изпълнителния лист от 06.01.2010г. по ч. гр. д. №18 213/2009г. на ПРС и лихви в размер на 84 317,01 лв. Ето
защо, следва да се приеме за доказана първата материална предпоставка,
обуславяща възникването на потестативното право по чл.135, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира,
че е налице и следващата предпоставка, визирана в посочената разпоредба-
извършването на действие, което уврежда интересите на кредитора. Увреждането е
обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от
преценката на кредитора. То е налице в случаите, когато се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника,
доколкото съобразно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на кредиторите
му.
По делото се установи, че с оспорения от ищеца-
кредитор брачен договор от ***г., с. Р. са уредили имуществените
си отношения при условията на заварен б. Страните са се съгласили да прекратят
съществуващата до този момент имуществената общност относно описаните недвижими
имоти и лек автомобил, като последните са поставени в изключителен дял на ответника Р.Р. и стават негова индивидуална собственост. Като мотив страните по
договора са посочили, че е налице личен принос на с. по придобиване на имотите
и МПС. Тук следва да се
отбележи, че в настоящото производство не е въведено надлежно възражение, че с.та-
длъжник не е собственик на вещите, предмет на брачния договор, и че те не
представляват съпружеска имуществена общност, тъй като са придобити с лични
средства на с.- недлъжник, при което не са изследвани въпросите относно
собствеността на имотите и автомобила и дали длъжникът се разпорежда със свое
имущество при участието му в атакуваната сделка. С оглед на това и предвид
направените в брачния договор изрични изявления, че описаното имущество е
придобито в режим на СИО по време на брака на ответниците Д. и Р. Р., следва да
се приеме, че с процесния договор е извършено безвъзмездно разпореждане на
длъжника в полза на ответника Р.Р. с притежаваната 1 /2 идеална част от
недвижимите имоти и лек автомобил. Доколкото договорът е сключен след възникване
на вземането на ищеца, то това действие го уврежда, тъй като длъжникът се лишава от свое
имущество и затруднява удовлетворението на кредитора
по паричното вземане.
Неоснователни
са доводите в отговора на исковата молба, че с брачния договор не се уврежда кредитора, защото длъжникът
разполага и с друго имущество. Съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД, цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. Кредиторът
разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори и по тази
причина всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, е увреждащо
кредиторовия интерес, при което е без значение дали длъжникът притежава друго
имущество извън разпореденото.
Наред с това, следва да се посочи и че наличието на намерение за увреждане
не е елемент от фактическия състав на предявения иск, то е от значение при иска
по чл.135, ал.3 ЗЗД- когато увреждащото действие е извършено преди възникването
на вземането. В случая вземането е възникнало на 19.05.2009г.,
а оспорената сделка е извършена по-късно, при което доводите на ответниците, че
не са целели увреждане на кредитора, както и събраните в тази насока гласни
доказателства са неотносими.
На следващо
място, съдът счита за установен и субективният елемент от фактическия състав на
иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД.
В цитираното по-горе ТР по тълк.д. № 2/2017 г. на
ОСГТК на ВКС /т.3/, е разяснено, че при наличие на поредица от прехвърляния на
имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки.
Правилото на чл.135,
ал.1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите
приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е
договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от
праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Ако
приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди
вписването на исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на
последващия приобретател, чийто акт е вписан преди вписване на исковата молба.
И в този случай обаче, по аргумент за противното от чл.135,
ал.1, изр.3 ЗЗД извършеното прехвърляне ще бъде непротивопоставимо
/относително недействително/ спрямо кредитора, ако приобретателят е
недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от праводател, по отношение на
когото искът може да бъде уважен.
В процесния случай, към датата сключване на брачния договор - ***г. ответницата е знаела, че ищецът е неин кредитор, тъй като
задължението й към него не е било погасено. Несъмнено е, че след извършеното разпоредително
действие
активите на имущество й, от което ищецът би могъл да се удовлетвори, са намалели, което е довело до увреждане на кредитора. Ето защо, се налага извод за доказаност
на знанието на длъжника за увреждащото действие.
Знанието на третото лице, в чиято
полза е извършено разпоредителното действие, се изразява в знание, че
контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда
кредитора си. Ако увреждащото действие е безвъзмездно, знанието на третото лице
е без значение за правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В случая, знание у третото лице за увреждане на кредитора не се
изисква, тъй като сделката е
безвъзмездна, освен това, страна по договора е съпругът на Д.К.Р., като
по отношение на него съществува оборима презумпция по чл.
135, ал. 2 ЗЗД за знание, която
не е оборена от ответниците с ангажираните от тях гласни доказателства.
Ирелевантни са твърдените от свидетелите обстоятелства, свързани с възникване с
паричния дълг на ответницата Р. и със семейните споразумения между ответниците
и тяхното намерение по този начин да удовлетворят кредитора. Разпитаните свидетели нямат преки впечатления от отношенията между
ответниците, показанията им са твърде общи и неконкретни и въз основа на тях не
може да се обоснове извод, че Р.Р. не е бил информиран преди сключване на брачния договор за задължението на
своята с. към ищеца. Никой от свидетелите не депозира показания по отношение на този
факт, при което така събраните
доказателства не оборват законовата презумпция и не
сочат на незнание от страна на приобретателя по брачния договор, че с извършеното прехвърляне на
собствеността се уврежда кредитора.
С втората разпоредителна сделка- договора за дарение ответникът Р.Р. е
надарил с. си Т.Р. с част от придобитите с брачния договор имоти /намиращи се в
с. ***/, както и е учредил в полза на първия ответник право на ползване върху
тях. По отношение на тази сделка следва да се посочи, че към датата на
сключването й- 22.02.2010г. вземането на ищеца Т. не е било погасено и тъй като
с извършването на дарствения акт се засяга удовлетворяването на правата на
кредитора, се налага извод, че са налице включените във фактическия състав на
чл.135, ал.1 ЗЗД обективни елементи.
Прехвърлянето на имуществените права с договора за дарение е
безвъзмездно, затова не е необхоД.да се доказва, че третият ответник е знаел за увреждането на
кредитора. А доколкото приобретателят
по договора- Т.Р. е с. на дарителя Р.Р. и Д.К.- Р., който при сключване на договора за дарение е действал със съгласието на
своята м., то
действието на презумцията за знание не може да се изключи и спрямо този ответник. С оглед на
това и при липсата на събрани доказателства по делото, от които да се направи
извод, че презумпцията за знание за увреждането е успешно оборена, следва
да се приеме, че са изпълнени предпоставките за уважаване на предявения иск и спрямо последния
приобретател. Установи се, че двете
оспорени сделки са взаимосвързани и в своята съвкупност осъществяват увреждащия
ищеца краен резултат, а именно- препятстване възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на своя длъжник.
Независимо от направения по-горе извод, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, предявеният иск следва да се отхвърли,
тъй като правото на ищеца да иска обявяването на относителната недействителност
на посочените разпоредителни сделки е погасено по давност, в какъвто смисъл е
заявеното своевременно от ответниците възражение. Отменителният иск по чл.135 ЗЗД се погасява с изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен срок.
В случая давностният срок по чл.110 ЗЗД е започнал да тече от сключване на
увреждащата сделка- ***г. и е изтекъл на 27.10.2014г., т.е. преди предявяване на иска по чл.135,
ал.1 ЗЗД – на 25.03.2015г. /пред ПРС/. Нито правните
действия на кредитора по реализиране на вземането, включително предявяването му
по исков ред, нито правните действия на длъжника, дори ако последният признае
вземането, са от естество да прекъснат давността за реализиране на правото
кредиторът да иска отмяна на увреждаща го сделка съгласно чл. 135 ЗЗД, тъй като за успешно
провеждане на отменителния иск не се изисква нито безспорност, нито съдебна
установеност на вземането, достатъчно
е паричното задължение да е възникнало, а в случая то е възникнало още със
сключването на договора за заем и усвояването на заемната сума. Когато
увреждащото действие е резултат от поредица сделки, изтичането на давностния
срок, считано от извършване на първата сделка, има за последица погасяване по
давност на иска за защита срещу цялата поредица, като е ирелевантно дали е
изтекла погасителната давност за всяка следваща сделка. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за обявяването на двете оспорени сделки- брачния договор от ***г. и
последващия договор за дарение за относително недействителни по отношение на
ищеца, до размер на 1 /2 идеална част на прехвърлените
с тях вещни
права върху описаните имоти и МПС, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска за обявяване относителната недействителност на
договора за доброволна делба от 30.03.2010г.:
В случая, вече се прие, че ищецът Д.Т. има качеството на кредитор спрямо длъжника Д.К.- Р.. С влязлото в сила съдебно решение,
постановено по гр. д. №1105/2010г. на Окръжен съд- Пловдив, е признато за
установено със силата на пресъдено нещо в отношенията между ищеца и първия
ответник вземането на Т. в размер на 34 575
евро, на основание договора за заем от 19.05.2009г. и записа на заповед от 19.05.2009г., ведно с лихви върху главницата, считано от 19.04.2010г. до изплащането й.
Установява се и че със сключения
на 30.03.2010г. договор за доброволна делба между ответницата и с. й Т.Р., действащ със съгласието
на своя б. Р.Р., длъжникът се е разпоредил със собствената си 1 /4 идеална част от съсобствения недвижим
имот- дворно място в с. ***, ведно с
построените в него сгради. Следователно, налице е
действие от страна на Д.К.- Р., което уврежда
кредитора й Т., тъй като с извършеното
отчуждаване на 1 /4 идеална част от имота от патримониума й, посредством договора, безспорно е
намалено имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на кредитора. Без
значение е дали след разпореждането ответницата
притежава друго имущество и на каква стойност, върху което ищецът може да
насочи принудително изпълнение и да се удовлетвори. След като същият има качеството
кредитор,
длъжниковото имущество служи като общо обезпечение за вземането му, поради което всяко
действие на длъжника, с което се
лишава от свое имущество, е увреждащо спрямо кредитора.
Предвид установения факт, че ответницата се е разпоредила със собствеността на притежаваната от нея идеална част от съсобствения недвижим имот в с. *** след възникване на кредиторовото вземане, се налага извод, че тя е знаела за увреждането.
Разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД изисква знание за увреждането и от приобретателя, но само когато разпореждането е чрез възмездна сделка. В случая ответницата не получава реален дял от съсобствения имот, а вместо уравнение на дела си запазва пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота. С оглед на това, следва да се приеме, че сделката е възмездна, което изисква знание за увреждане и от лицето, с което длъжникът е договарял. Доколкото по делото не е спорно, че страна по договора за доброволна делба е с.ът на Д.К.- Р., то в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, според която, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. За оборване на установената законова презумпция е необхоД.провеждане на пълно и главно доказване, което е в тежест на ответниците. Такова доказване по делото не е осъществено чрез събраните гласни доказателства. От депозираните от разпитаните свидетели показания не се установяват факти, които категорично да изключат възможността низходящият на длъжника да е знаел за увреждането. Свидетелите заявяват, че не са присъствали на срещи между членовете на семейство Р., в които да се е коментирало нещо по повод предоставения на ответницата заем.
Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл.135, ал.1 вр. с ал.2 ЗЗД, което обуславя извод за основателност на предявения иск.
Възражението на ответниците, че искът е погасен по давност, е неоснователно. Както се посочи по- горе, давностният срок за предявяване на иска за обявяване на относителната недействителност на увреждащата сделка е петгодишен и започва да тече от момента на извършването й. В случая договорът за доброволна делба е сключен на 30.03.2010г., а исковата молба е депозирана в съда на 25.03.2015г., поради което не е изтекъл погасителният давностен срок за реализиране на правото.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за доброволна делба, с който в дял на Т.Р. се възлага процесния недвижим имот, следва да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищеца досежно 1/ 4 идеална част от имота.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените за производството разноски, съобразно уважената част на исковете. Претендират се от последния разноски само за заплатена държавна такса, която е в размер на 574,95лв. От тази сума ответниците Д.К.- Р. и Т.Р. следва да бъдат осъдени да заплатят общо 15,49 лв.
Ответниците са претендирали разноски, които с оглед данните по делото възлизат на 50 лв.- заплатен депозит за призоваване на свидетели. Сумата от 25 лв.- депозит за призоваване на трети свидетел /по искане на ответника Р.Р./ е останала неизползвана, при което не следва да се съобразява при определяне на дължимите разноски. Ето защо и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Д.К.- Р. и Т.Р. разноски в размер на 48,47 лв., изчислени по съразмерност.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на Д.О.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, Договор за доброволна делба на съсобствен имот, обективиран в нотариален акт №****г. на н. С. З., рег. №****, с район на действие Районен съд- Пловдив, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № *****, сключен на 30.03.2010г., между Д.Т.К.- Р., ЕГН **********, и Т.Р.Р., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя б.- Р.Г.Р., в качеството им на съсобственици в съотношение 3/4 идеални части за непълнолетния Т.Р. и 1/ 4 идеална част за Д.К.- Р., по силата на който Т.Р.Р. е придобил в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: дворно място, цялото от 980 кв.м, находящо се в с. ***, общ. ***, ***обл., без административен адрес, съставляващо УПИ ***в кв. *** по плана на същото село, ведно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда с изба, с площ от 54 кв. м; лятна кухня, с площ от 35 кв. м; плевня /гараж/, с площ от 18 кв. м, и навес, с площ от 28 кв. м, при граници: от две страни- улици, Т. С. С. и дере, и съгласно скица: от две страни- улици, дере и УПИ ***, срещу пожизнено запазено и безвъзмездно право на ползване върху имота за Д.Т.К.- Р., до РАЗМЕРА на 1/ 4 идеална част от гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения Д.О.Т., ЕГН **********,***, против Д.Т.К.- Р., ЕГН **********, Р.Г.Р., ЕГН **********, и Т.Р.Р., ЕГН **********, всички с посочен адрес за призоваване: гр.******, иск за обявяване за относително недействителни по отношение на ищеца:
БРАЧЕН ДОГОВОР, сключен на ***г. между Р.Г.Р. и Д.К.- Р., с нотариална заверка на подписите с рег. №****/ ***г. и на съдържание с рег. № ***/***г., извършени от н. Н. К. с рег. №**** на НК, вписан в Служба по вписванията- Пловдив с вх. №***/***г., под акт № ***, по отношение на 1/ 2 идеална част от следните недвижими имоти, възложени в дял на Р.Г.Р., а именно:
- застроен и незастроен УПИ ***, целият с площ от 415 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия устройствен план на с. ******, обл. С., утвърден със Заповед №****г., изменен със Заповед № ***/***г., при граници на УПИ: улица, имот пл.№ *** на Д. и Р. Р., имот пл. №***- Т. С. К., ведно с построените в УПИ: двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, с РЗП от 140 кв.м, както и двуетажна стопанска сграда с РЗП от 30 кв.м, който недвижим имот представлява съгласно документ за собственост –дворно място, цялото застроено и незастроено от 405 кв.м, представляващо парцел –*** , като имот с пл. №*** е общо с площ от 415 кв.м, същият участва в парцела с 400 кв.м, находящ се в кв.1 по плана на с. ***, С.ско, ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, както и двуетажна стопанска сграда, при граници /съседи/ на имота: улица, парцел ***- на наследници на К. С. Х., имот №***- на Т. С. Х.;
-незастроен УПИ ***, целият с площ от 425 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия устройствен план на с. ******, обл. С., утвърден със Заповед №****г., изменен със Заповед № ***г., при граници на УПИ: улица, имот пл.№ ***- на Д. и Р. Р., имот пл. №***- Д.Х., имот пл. №***- С. Х., имот пл.№ *** – А. К. Х., който недвижим имот съгласно документа за собственост представлява дворно място с площ от 425 кв.м, съставляващо поземлен имот №***, за който е отреден УПИ- ***, с граници- улица, имот пл.№***- А. Х., имот пл.№***- на С. Х., имот пл.№***- А. Х., имот пл.№***- Д. и Р. Р., от кв.*** по ПУП на с. ******;
- апартамент, находящ се на четвърти етаж от груповия жилищен блок „***”, находящ се в гр. П., ул.***, вх.***, състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, килер, баня, клозет, дрешник, с обща площ от 106,20 кв.м, при граници на апартамента: ул. „****“, бул.“****“, ЖСК „***“, и апартамента на П. Ж., ведно с избено помещение №***, таванско помещение №***, ведно с 1,33 идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС, ведно с 1/33 идеални части от правото на ползване върху дворното място, който апартамент е в жилищен блок, построен в парцели *** и ***, в квартал- *** и ***- нов по плана на гр. П., ***- та градска част, с пространство от 1650 кв.м на парцел *** и *** кв.м на парцел ***, при граници общо и на двата парцела: ***, Г. б., бул.“Х. Б.“, ЖСК „Я.“, а съгласно представена по делото схема №***/ ***г. представлява СОС с идентификатор 56784.522.607.1.26, с адрес- гр. П., ул.“***“ №****, с предназначение- жилище, апартамент, с площ по документ 106,20 кв.м, с прилежащи части-1/33 идеални части от сградата, изба №*** и таван №***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-56784.522.607.1.25, под обекта-56784.522.607.1.18, над обекта- 56784.522.607.1.34,
и 1/ 2 идеална част от лек автомобил марка „Ситроен”, модел“ С4 SX PACK 1.6 16V 5P, с рама /шаси/:*******, с рег. № ***;
както и ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, сключен на 22.02.2010г. между Р.Г.Р., ЕГН **********, като дарител, и Т.Р.Р., ЕГН **********, в качеството му на надарен, действащ със съгласието на своята м. – Д.Т.К.- Р., ЕГН **********, обективиран в нотариален акт №***г., том *******г., вписан в СВ- С. с вх.№ *****г., с който Р.Г.Р. дарява на с. си Т.Р.Р., следните недвижими имоти:
- застроен и незастроен УПИ ***, целият с площ от 415 кв.м, находящ се в кв.*** по действащия устройствен план на с. ******, обл. С., утвърден със Заповед №****г., изменен със Заповед № ****г., при граници на УПИ: улица, имот пл.№ *** на Д. и Р. Р., имот пл. №***- Т. С. К., ведно с построените в УПИ: двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, с РЗП от 140 кв.м, както и двуетажна стопанска сграда с РЗП от 30 кв.м, който недвижим имот представлява съгласно документ за собственост –дворно място, цялото застроено и незастроено от 405 кв.м, представляващо парцел –**** , като имот с пл. №*** е общо с площ от 415 кв.м, същият участва в парцела с 400 кв.м, находящ се в кв.1 по плана на с. ***, С., ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, състояща се от по две стаи, кухня и коридори на всеки етаж с общо стълбище, както и двуетажна стопанска сграда, при граници /съседи/ на имота: улица, парцел ***- на наследници на К. С. Х., имот №***- на Т. С. Х.;
-незастроен УПИ ***, целият с площ от 425 кв.м, находящ се в кв.1 по действащия устройствен план на с. ******, обл. С., утвърден със Заповед №****г., изменен със Заповед № *****г., при граници на УПИ: улица, имот пл.№ ****- на Д. и Р. Р., имот пл. №***- Д.Х., имот пл. №****- С. Х., имот пл.№ *** – А. К.Х., който недвижим имот съгласно документа за собственост представлява дворно място с площ от 425 кв.м, съставляващо поземлен имот №****, за който е отреден УПИ- ***, с граници- улица, имот пл.№****- А. Х., имот пл.№***- на С. Х., имот пл.№***- А. Х., имот пл.№***- Д. и Р. Р., от кв.1 по ПУП на с. ******, до РАЗМЕР на 1 /2 идеална част от описаните по- горе имоти, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д.Т.К.- Р., ЕГН **********, и Т.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят общо на Д.О.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 15,49 /петнадесет лв. и четиридесет и девет ст./ лв. - разноски за производството, изчислени съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Д.О.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати общо на ответниците Д.Т.К.- Р., ЕГН **********, и Т.Р.Р., ЕГН **********, двамата с посочен адрес
за призоваване: гр.П., бул. ”Х. Б.”
№***, ет.**, ап.***, сумата 48,47 /четиридесет и осем лв. и четиридесет и седем
ст./ лв.- разноски по делото, съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: