РЕШЕНИЕ
№
11.11.2019г.,
гр.Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Шумен, в
открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря ,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 404 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5, във
вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на З.С.А. с ЕГН: **********
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1729-000078 от 31.07.2019г., издадена от Началник сектор „ОП“ при РУ към ОД
на МВР– Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка
по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на ППС с рег.№ Н9665ВР, считано от 24.07.2019г. за срок от шест
месеца. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на
оспорения акт. Същият бил постановен в противоречие с материалния закон, понеже
не било извършено нарушението, описано в Заповедта и в противоречие с процесуалния
закон, понеже не били съобразени направените от него възражения срещу АУАН. Заповедта
не съответствала и на целта на закона. В открито съдебно заседание се явява лично
жалбоподателят и упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата и
сочат доказателства.
Ответникът– Началник сектор към ОД на
МВР – Шумен, РУ Шумен, изпраща представител юриск.С., която счита жалбата за
неоснователна. Представя доказателства и претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 01.07.2019г. в ОД на МВР Шумен постъпил
сигнал от Н.М.Ф., жител на с.Развиговоро, че на същия ден около 10.00ч. в
населеното място, видяла жалбоподателя да управлява лек автомобил със светло
зелен цвят с рег.№ Н9665ВР, като ѝ е известно, че лицето не притежава
свидетелство за управление и това не бил първия случай, в който го вижда да
управлява автомобила. На 14.07.2019г. от нарушителя били дадени Обяснения, в
които се посочва, че не бил карал колата, понеже имал шофьор, който ползва за
целта.
За извършеното нарушение,
осъществяващо състава на чл.150 от ЗДвП, бил съставен АУАН серия Д №890892 от
24.07.2019г. Актът бил изготвен въз основа на данни на свидетел- очевидец на
нарушението, посочена в АУАН- св.Н.Ф., съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, според който
акта следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Актът бил подписан от
жалбоподателя без възражения. На 25.07.2019г. до Началник сектор ПП при ОД на
МВР било депозирано възражение по АУАН по реда на чл.44 от ЗАНН, в което се
твърди, че посоченото в акта, че жалбоподателят бил управлявал лично автомобила
си не отговаря на истината. На 31.07.2019г.
до жалбоподателя бил изпратен отговор от Началник на РУ Шумен, в който се излага,
че при извършена проверка се установило, че служителите на РУ са действали
законосъобразно при съставянето на акта и възражението е прието за
неоснователно.
С обжалваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-1729-000078 от 31.07.2019г.,
издадена от Началник сектор „ОП“ при РУ към ОД на МВР– Шумен, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ Н9665ВР,
считано от 24.07.2019г. за срок от шест месеца, поради това, че като собственик
на МПС е управлявал същия, без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Заповедта е връчена на санкционираното лице на 05.08.2019г. и обжалвана пред
съда с жалба вх. № 372000-15798/13.08.2019т. на ОДМВР-Шумен.
В мотивите на заповедта е прието от
фактическа страна, че на 28.06.2019г., около 10.00 часа, в с.Развигорово, по
ул.Хан Аспарух, З.С.А. управлявал лек автомобил марка „Сеат“ модел “Кордоба“ с рег.№
Н9665ВР, негова лична собственост, като водачът не притежавал необходимото свидетелство
за управление на МПС и бил неправоспособен.
На
14.08.2019г. въз основа на съставения АУАН, било издадено НП № 19-1729-000391,
с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на З.А.
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00лв.
Постановлението не било обжалвано и е влязло в законна сила.
Представена е и Справка за нарушител/водач, от
която става ясно, че водачът не притежава придобито Свидетелство за управление
на автомобил. На същия са налагани множество наказания за нарушение на ЗДвП,
включително и за управление без СУМПС на 10.06.2012г., с влязло в сила НП
252/22.06.2012г., на осн.чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен
интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен орган. По делото е
представена Заповед №372з-1525 от 04.06.2019г. на Директор на ОДМВР- Шумен за
оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на
принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, между които и Началникът
на РУ Шумен.
Спазена
е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е
обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания,
кореспондиращи помежду си. При извършената служебна проверка, съдът не
констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на
оспореният акт. Същата е издадена след провеждане на регламентираното в
специалния закон производство. Въпреки, че в Заповедта е посочено, че не са
били депозирани възражения, същите са били обсъдени в допълнително писмо,
адресирано до нарушителя, както и в издаденото въз основа на АУАН, НП, поради
което възражението в жалбата за допуснати процесуални нарушение в
административно-наказателното производство е неоснователно.
Заповедта е мотивирана, като в същата
са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.
За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от
фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобила си, на посочените
в оспорената заповед дата и място, като е извършил нарушение, като управлявал
МПС, след като не е притежавал това право. Видно от Справката за национална регистрация
на превозното средство, същото е било придобито на 08.10.2018г. и представлява лек
автомобил категория М1, която изисква
категория „В“ СУМПС. Видно от справката на водача, приложена на стр.20, З.А. никога
не е придобивал тази категория.
Установените от административния
орган фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства- Справки, Докладни записки и сведения и от разпита на служителите
на ОДМВР, извършили конкретната проверка- св.Б.М. и К.К.. От показанията им се
установя, че по отношение на лицето са били налице множество сигнали, че
управлява лично лекия си автомобил. По делото беше разпитана и свидетелката,
чийто сведения са послужили за издаване на АУАН- Н.Ф.. Установи се, че същата
се намира във влошени отношения с жалбоподателя, като това е мотивирало
подаването на сигнал до органите на МВР, въпреки, че многократно до този момент
го е виждала да управлява автомобила си. Понеже показанията ѝ не са
безпристрастни, същите следва да се кредитират доколкото са в съответствие с
другия доказателствен материал по делото. От Справка за нарушител и от разпита
на актосъставителя и свидетеля по акта, се установява безспорно, че
жалбоподателят е управлявал и преди в нарушение на изискванията на ЗДвП и
настоящия случай не е инцидентен.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП в приложимата редакция за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата съдържа няколко
основания за прилагане на ПАМ от посочения вид– прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство, като в конкретния случай във
фактическите съображения на процесната
заповед е посочено управление на МПС от
лице- собственик, което не притежава съответното свидетелство за управление. При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка, е установено по надлежния ред нарушение от посочения вид. Безспорно е в
случая, че последното е констатирано със съставения АУАН, който съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното,
поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за
установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В
случая такива доказателства не са представени. За нарушението е налице и влязло
в законна сила Наказателно постановление след издаване на Заповедта.
При установени данни за липса на издадено
свидетелството за управление на МПС и факта на управление на МПС, от водач, който
е неправоспособен, е налице хипотезата на чл.171 т.2а, б“а“ от ЗДвП, като
административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
Не са
налице убедителни доказателства в подкрепа на фактическите
доводи в жалбата, че санкционираното лице е било на работа през процесния ден.
Показанията на разпитания в съдебно заседание св.Р.Ю. в този смисъл не се
подкрепят от никакви други доказателства по делото. Освен това, този довод е
направен за първи път в жалбата, а в хода на административното производство,
при дадените обяснения и възражения не е бил споменат и съответно административно-наказващия
орган не е могъл да извърши преценка за достоверността му. С оглед на което,
съдът намира, че твърдението представлява защитна версия, която не беше доказана
като основателна в съдебното производство.
Принудителните административни мерки
са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Конкретно, принудителна административна мярка, приложена по реда на чл.171 т.2а
от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по
характера си, т.е. тя се налага, за да се преустанови извършването на едно
нарушение, представляващо неправомерното и нерегламентирано използване на
моторното превозно средство, което се осъществява със спирането му от движение,
постановено спрямо собственика.
По изложените съображения съдът счита,
че оспорената Заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност,
поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на делото, оспорващият
следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.А. с ЕГН: **********,*** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1729-000078 от
31.07.2019г., издадена от Началник сектор „ОП“ при РУ към ОД на МВР– Шумен, с
която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а
б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията
на МПС марка „Сеат“ модел “Кордоба“ с рег.№ Н9665ВР, считано от 24.07.2019г. за
срок от шест месеца.
ОСЪЖДА З.С.А. с
ЕГН: ********** *** сумата от 100/сто/ лева, представляваща деловодни
разноски по настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София на
осн.чл.172 ал.5 от ЗДВП.
Съдия: