РЕШЕНИЕ
гр.София,
27.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с.
Евелина Маринова
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .........................
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 5 979 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 76 063 от 24.04.2020
г., постановено по гр.д.№ 54 122/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 57 състав са отхвърлени
като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** осъдителни искове срещу
Р.Р.Д., ЕГН **********, А.П.Д., ЕГН ********** и М.П.Д.,
ЕГН ********** с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, съответно за сумите: 1 368,25 лева, 342,07 лева и 342,07 лева –
цена на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – абонатен № 94708, представляващ:
апартамент № 5 в гр.София, ж.к.”И.”, ул.”** *****”, за периода от 01.05.2013 г. – 30.06.2016 г.;
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно за сумите: 298,08 лева, 74,52
лева и 74,52 лева – представляващи обезщетения за забавено изпълнение на
главницата за топлинна енергия за периода: 15.08.2014 г. – 24.07.2017 г.; с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, съответно за сумите: 53,82 лева, 13,46 лева и
13,46 лева – представляващи възнаграждение за извършена услуга „дялово
разпределение” на топлинна енергия в етажна собственост, в която се намира топлоснабден обект – абонатен № 94708, представляващ:
апартамент № 5 в гр.София, ж.к.”И.”, ул.”******”, за периода от 01.05.2013 г. – 30.06.2016 г. и
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно за сумите: 14,21 лева, 3,56 лева
и 3,56 лева – представляващи обезщетения за забавено изпълнение на главницата
за дялово разпределение за периода: 15.08.2014 г. – 24.07.2017 г., като неосно-вателни.
Със същия съдебен акт „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Р.Р.Д. и М.П.Д.
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300,00 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при
участие на третото лице – помагачи на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, *** и на
страната на ответниците – А.С.А.,***.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД, *** – чрез процесуалния му
представител юрисконсулт П.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и че е неоснователно. Твърди се,
че неправилно и в противоречие с фактическото и правно положение първоинстанционният съд е приел, че за процесния
период наследниците на П.В.Д.– Р.Р.Д., А.П.Д. и М.П. Д., не са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на –
§ 1, т.42 от ДР на ЗЕ; че с тази норма законът дава легална дефиниция на
понятието „потребител на топлинна енергия”, като видно от представените по делото
доказателства ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот през процесния период, което качество попада във визираните
такива в чл.153 ЗЕ. Посочено е още и че във връзка с легалната дефиниция на
понятието „потре-бител на топлинна енергия” е без
значение фактът дали лицето е обитавало процесния
имот, респ. дали същото е консумирало топлинната енергия лично; че
правомощията, които формират състава на едно субективно право, са типизираните
възможности, които субективното право дава на своя носител и в този смисъл § 1,
т.42 от ДР на ЗЕ /§1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/ говори именно за тези възможности, а
не за реалното им упражняване. Поддържа се и че в случай, че върху топлос-набдения имот има учредено вещно право на ползване,
е въпрос на вътрешните отношения между „голия” собственик и ползвателя кой от
тях ще стане потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и ще
носи отговорност за заплащане на потребената топлинна
енергия; че действащите за процесния период законови
разпоредби дават алтернативна възмож-ност
задълженията да бъдат търсени, както от собственика на имота, така и от лицето,
носител на вещното право на ползване; че титулярът на вещното право на ползване
не е подавал заявление за откриване на партида на негово име или за промяна
името на вече съществуваща партида, което още повече говори, че не следва
отговорността за процесните задължения да се търси от
същия, както и че ползвателката Н. Д. е починала
преди процесния период, като не са смятали за
необходимо да релевират и доказват този факт, тъй
като законодателят им е дал алтернативна възможност за насочване на исковата им
претенция.
Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи из-цяло претенцията му, като
му се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците по жалбата – Р.Р.Д., А.П.Д.
и М.П.Д.,*** в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор са оспорили
въззивната жалба с доводи за неправилност и
несъстоятелност на изложените в нея съображения. Молят жалбата да бъде оставена
без уважение, а атакуваното решение – да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждането на разноски.
Третото лице-помагач на страната
на ищеца – „Т.С.” ЕООД, *** не е взело становище по жалбата.
Третото лице-помагач на страната
на ответниците – А.С.А.,*** не е взела становище по
жалбата.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказа-телства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следно- то:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно реше-ние е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което, поради което следва да се обсъдят релевираните
доводи относно неговата правилност.
При събрания
по делото доказателствен материал решаващият състав на СГС
намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответниците по предявените срещу тях при условията на субективно и обективно
съединяване искове от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи
в производството – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които
произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на
ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод
са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично
известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.20012 г., „потре-бители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР
/отм./ на ЗЕ, дейст-ваща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1,
т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редак-ция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период от
време – от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, при-съединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топ-линна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди
съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото
е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъеди-нен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. Това лице е задължено да зап-лаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия на топлоснабдения обект и цената на услугата
дялово разпределение, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно
предприятие. От представените
по делото писмени доказа-телства се установява, че ответниците Р.Р.Д., А.П.Д. и М.П.Д. са титуляри на правото на собственост върху
процесния имот в качеството им на наследници на П. В.
Д., придобил същия чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка
и гледане, обективиран в нотариален акт № 4, том ХХХІХ,
нот.дело № 7358/1991 г. на І нотариус в Софийска НС
към Втори районен съд. От визирания нотариален акт е видно и че с последния прехвърлителката Н. В.Д. си е запазила правото на ползване върху
целия прехвърлен апартамент пожизнено. Т.е. от представения по делото нотариален
акт и удостоверение за наследници № РСЦ18-УГ01-ВК08-415 от 01.03. 2018 г. на
СО, район „Средец“ се установява, че Р.Р.Д., А.П.Д. и М.П.Д. се
легитимират като собственици на процесния имот, който
имот е обременен с учредено върху него вещно право на ползване с титуляр: третото
за спора лице Н. В.Д.. При тези данни въззивният съд приема,
че е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
относно недвижимия имот – предмет на спора между ищцовото
дружество и това неучастващо в процеса лице. От систематично тълкуване на
нормите на чл.150, ал.1 ЗЕ, чл.153 ЗЕ и § 2 “а“ от ДР на ЗЕ във връзка и с разпоредбата на чл.57 ЗС се
обосновава извод, че по принцип потреби-тел/клиент на топлинна енергия за
битови нужди се явява собственикът на топлоснабдения
имот, освен в случаите, когато върху имота е учредено
вещно право на ползване. При последната хипотеза – клиент на топлинната енергия
по смисъла на чл.153 ЗЕ и § 2 “а“ от ДР на ЗЕ, който е и страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване, който е
задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия като
разход, съгласно изричното разпореждане на чл.57 ЗС. В първоинстанционното
производството нито са наведени твърдения, нито са представени доказателства за
отказ или погасяване на правото на ползване, учредено в полза на третото лице Н.В.Д., нито такива за
сключено споразумение между последната и „голите“ собственици за различен от
установения в чл.57 ЗС начин за
разпределение на задължението за консумативните разноски за имота помежду им в заявения
като предмет на спора времеви интервал, които да имат правни последици за възникналото с
вещния ползвател правоотношение. Наведените за първи път във въззивната жалба твърдения /за които в произ-водството
не са налице ангажирани никакви доказателства/, че вещният ползвател Н.В.Д. е починала преди процесния период и че същата не е подавала заявление за откриване
на партида на нейно име или за промяна на вече съществуваща партида, попадат
под действието на нормата на чл.266, ал.1 ГПК, преклудирани
са и не следва да бъдат разглеждани от въззивната
инстанция.
С оглед горните мотиви настоящата
инстанция приема, че ответниците Р.Р.Д., А.П.Д.
и М.П.Д. като „голи”
собственици нямат качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди в
рамките на процесния период по смисъла на приложимите
към този период норми от Закона за енергетиката, и за същите не се е породила отговорността
в рамките на съществуващо договорно правоотношение с ищеца за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ за процесния имот през исковия период от време.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския про-цес,
установени с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания. При формирания извод на въззивния съд относно липсата на съществуващо валидно облигационно правоотношение между „Топлофикация Со-фия”
ЕАД и ответниците Р.Р.Д., А.П.Д. и М.П.Д., сключено при общи условия, попадащо в приложното поле на
чл.149 ЗЕ и чл.150, ал.1 ЗЕ, действащо през исковия период, последните нямат качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на закона, в техния патримониум не е възникнало задължение за
заплащане на цената на топлинната енергия, доставена до имота и за извършването
на услугата „дялово разпределение“ за този имот за времето от м.05.2013 г. до
м.04.2016 г. вкл.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и на пасивна материалноправна
легитимация да отговарят за задължения по Закона за енергетиката, предявените
искове на това основание срещу ответниците относно главните вземания за стойността на консумирана топлинна енергия за времето: 01.05.2013 г. – 30.04.2016
г., съответно в размери: 1 368,25
лева – за Р.Д. и по 342,07 лева – за А.Д. и М.Д. и за цената
за разпределение на топлинната енергия за същия период в размери от 53,82 лева – за Р.Д. и по 13,46 лева
– за А.Д. и М.Д., се явяват неоснователни и като такива
същите подлежат на отхвърляне.
При приетия изход на спора по отношение
на търсените главници, като неоснователни следва да се отхвърлят и претенциите
по чл.86, ал.1 ЗЗД на обща стойност от 447,12 лева – лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и 21,33 лева – лихва за забава върху главниците за дялово разпределение, начислени за периода: 15.08.2014
г. – 24.07.2017 г., тъй
като тези задължения са акцесорни и се обуславят от
съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по
отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквито в
настоящата хипотеза не са налице.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд относно изхода на
спора по заявените осъдителни претенции, обжал-ваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При приетия изход от
разглеждането на делото на въззивника не се дължат
разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Такива следва да се присъдят на
въззиваемите страни Р.Д. и М.Д. на основание чл.78,
ал.3 ГПК в размери от по 150,00 лева за всяка от тях – адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е наведеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Заплатеният от Р.Д.
и М.Д. хонорар не е прекомерен. Същият е в съответствие с минималния размер, установен в чл.7, ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76063 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 54 122/2017 г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 57 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** Б, да ЗАПЛАТИ
на Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева
– разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес *** Б, да ЗАПЛАТИ на
М.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес:
*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева – разноски
за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ищеца: „Т.С.” ЕООД, както и на трето лице –
помагач на страната на ответниците – А.С.А..
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.