№ 194
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
Членове:Красимир Ст. Комсалов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
в присъствието на прокурора Т. Т. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255200600540 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК, във вр. с глава ХХІ от
НПК.
С Решение № 76 от 10.03.2025 година по НОХД № 1634/2024г.,
Пазарджишкият районен съд е признал подс. П. И. И., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 12.08.2024г. П., ****** ******, чрез нанасяне на
*************** на В.И. И.а от гр. Пазарджик, изразяваща се в
**************, представляващи ***********, поради което и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го освободил от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1,
т.5а, вр. с чл.130, ал.2 от НК, като му наложил административно наказание
глоба в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, платима в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
Присъдил е в тежест на подс. П. И. заплащането и на сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв. В. С. от
1
ПзАК, в качеството му на упълномощен защитник, с която се иска отмяна на
решението и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска намаляване
на глобата до нейния минимум, защото наложеното наказание не било
съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба по реда на чл.320, ал.4
от НПК. В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че
същото било постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, доколкото отказът на пострадалата и съпруга на подсъдимия да
бъде свидетел по делото, не давал възможност да се използват нейните
изявления, направени пред вещите лица и полицейските служители, т.к. това е
недопустимо заобикаляне на закона.
Не се правят доказателствени искания.
Против въззивната жалба не е подадено възражение от страна на
прокурора.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик
излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и иска
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Пред въззивната защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба
по съображенията изложени в нея. Поддържа искането за оправдаване на
подсъдимия. Алтернативно иска изменение на решението и намаляване на
глобата до нейния минимум. Ангажира писмени доказателства.
Подсъдимия, надлежно уведомен за разглеждане на делото, не се явява
пред въззивната инстанция, респ. не упражнява правото си на лична защита.
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
решението, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок, от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество -
за неоснователна.
Обсъждайки доводите в жалбата с допълнението към нея‚ както и
становищата на страните, изложени в съдебно заседание‚ и след като в
2
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, настоящият съдебен състав констатира, че не са налице основания за
неговото отменяване или изменяване.
Тук веднага следва да се каже, че делото пред първоинстанционния съд е
образувано по обвинителен акт на РП-Пазарджик против подсъдимия. В
проведено открито разпоредително заседание съдът е достигнал до
законосъобразния извод, че са били налице основанията за разглеждане на
делото по реда на особените правила – Глава ХХVІІІ от НПК, поради което е
пристъпил незабавно към разглеждането му по тази диференцирана
процедура. В този смисъл правилно и законосъобразно, по реда на чл.378 ал.2
от НПК, първоинстанционният съд е преценил събраните в ДП доказателства
като правно валидни.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на решението.
Въз основа на този доказателствен материал настоящият съдебен състав
установи следното от фактическа страна:
Подс. П. И. е роден на *****г. П., живее в същия град, ********. Преди
настоящото престъпно деяние е бил осъждан по НОХД № 416/2005г., НОХД
№ 817/2005г., НОХД № 1727/2003г. и НОХД № 39/2013г., всички по описа на
ПзРС, като е търпял ефективно наложени му наказания лишаване от свобода.
За тези му осъждания обаче, на ******. е настъпила ********** по чл.88а от
НК, поради което към датата на деянието следва да се третира като ********.
След датата на настоящото деяние е осъждан по НОХД № 1483/2024г. на
ПзРС.
Към инкриминираната дата пострадалата В. И.а и обв. П. И. били
*******. Те сключили граждански брак на ****** г., като първоначално
отношенията между двамата били много добри. По-късно същата година
отношенията им започнали да се изострят. Причина за това бил фактът, че
някой ***********. И.а *********, за което тя подала сигнал в прокуратурата.
Научавайки за това обаче, обв. И. започнал да изпитва **********, както и за
други неща, но тя нямала отговор на тези въпроси и се тревожела от
поведението на обвиняемия. Впоследствие обв. И. взел СИМ-картите на
пострадалата и тя останала без телефон. Той продължавал да я разпитва кой
3
посещава нейните акаунти и след като тя не можела да му даде отговор, я
******. Това се случвало системно и през ** г., като пострадалата се
страхувала да сигнализира полицията и прокуратурата.
На *****, вечерта, обв. И. и пострадалата И.а били в дома си П. на бул.
„****“ **, ет.2, *** Пострадалата не се чувствала ****. Въпреки това
обвиняемият започнал ****, при който ********, *******. Малко след това на
постр.И.а й станало още ***, поради което двамата с обвиняемия посетили
спешен кабинет в МБАЛ „Хигия“. Там на И.а й била включена система.
Медицинският екип установил, че ****************, че *******.
Констатираните при пострадалата **** били отразени и от дежурния лекар в
издадения амбулаторен лист за преглед на пациент. Поради тази причина бил
подаден сигнал на телефон 112, след което в болницата бил изпратен
полицейски автопатрул, в чийто състав били свидетелите Б.А. и А.Ч..
При пристигане на място свидетелите А. и Ч. видели пострадалата И.а в
спешния кабинет на болничното заведение, като тя била много ******.
Полицейските служители констатирали, че И.а действително имала
*********. Пред тях тя разказала, че по-рано същата вечер, около 21:00 часа, в
*****, ** й- обв. П. И. й нанесъл *******, като пояснила че това не се
случвало за първи път и че той **** ******, но тя се ****. Пояснила, че
въпросната вечер била ***********. Споделила също така, че ** й щял да се
върне да я вземе от болницата, но тя не искала да се прибира, тъй като се ****
и изразила желание да подаде жалба за ******.
Малко по-късно в болничния кабинет пристигнал обв. П. И., като заявил
на полицаите, че идвал да забере съпругата си, която довел по-рано поради
това, т.к. не се чувствала добре, но трябвало да изчака изтичането на
системата. Тогава св. А. му обяснил, че срещу него е подаден сигнал от
лекарския екип, тъй като ******* на пострадалата И.а били констатирани
*******, за които тя обяснила че са от ******* *******. След това обв. И. бил
задържан за 24 часа по ЗМВР и отведен в сградата на РУ- Пазарджик.
Пострадалата И.а също била придружена от полицаи- свидетелите И.П. и
колегата му В. до сградата на РУ, където св. Ч. съставил доклад за посетен
сигнал за ****** и попълнил въпросник към него по сведенията дадени от
пострадалата И.а.
На 13.08.2024 г. пострадалата И.а сезирала Районен съд- Пазарджик с
4
молба за защита по ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр. дело №
3395/2024 г. по описа на съда. С определение от същата дата по посоченото
дело спрямо пострадалата И.а била взета ************** ******, извършено
на ***** от **** - обв. П. И. и била издадена ***********, копие от която
била връчена на обв. И. от полицейския служител при РУ- Пазарджик- св. Е.Г..
Той съставил и **** спрямо обвиняемия, като го предупредил да се въздържа
от ****** спрямо пострадалата В. И.а и да спазва издадената *****.
Въз основа на подадения сигнал до полицията, било образувано
настоящото наказателно производство.
От заключението на изготвената в ДП СМЕ по писмени данни, чието
заключение обосновано съдът е ценил като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че в резултат на развилия се гореописан инцидент на
пострадалата, при прегледа й от съдебен лекар два часа по-късно, са
причинени следните ******:
********************************************. Според вещото лице
посочените травми са причинени *********, ***************** ******* с
*********** (****) по ************ (така както е съобщила пострадалата
при прегледа й от съдебния лекар). Тези ****** са причинили на пострадалата
И.а *********** по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за период около 2-4 дни от
датата на травмата.
На ДП е била изготвена и съдебна психиатрично-психологична
експертиза на пострадалата В. И.а, след като тя, на по-късен етап от
разследването, депозирала в прокуратурата две жалби, в които твърдяла, че
сама си е причинила установените ******* й ******. Според експертното
заключение, правилно ценено от съда като компетентно и обосновано, при
освидетелстването на пострадалата от вещите лица, било констатирано, че тя е
склонна към прояви на т. нар. „*******“, която се **************, възприели
и одобрили, с цел ********** П. И., смятайки, че по този начин ******. По
този начин постр. И.а ***********. Според експертите *********** ******. В
заключението е посочено, че И.а е способна да възприема правилно фактите
от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, като на база
преживяното вещите лица допускат, че на моменти е възможно *******,
*********. Също така от експертите е установено, че пострадалата ********.
По време на изследването тя е **********, т.е. **.
5
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещите лица са
защитили успешно своето заключение, като допълнително са уточнили, че
пострадалата в първоначалното си поведение е разказала ******** *******, за
*********, за ******, ************ поради което се проявило и нейното
с**********, ******, респ. че ***********. Също така експертите поясняват,
че И.а се ръководи *******, *********, тъй като ********, но това не е *****.
Въпреки, че е емоционална личност, вещите лица не са открили у нея т. нар.
„е**************“ (********** „****“), като по-скоро е „**************“ -
*******.
Аналогична на гореописаната фактическа обстановка е била възприета и
от първоинстанционния съд.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показания на
свидетелите Б.А., дадени в съдебната фаза на процеса, както и показанията на
този свидетел и свидетелите Е.Г., А.Ч. и И.П., дадени в досъдебната фаза на
процеса, които правилно са преценени от първостепенния съд като правно
валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от горекоментираните
заключения на СМЕ и СППЕ, писмените доказателства, приети по делото и
тези инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Обосновано и законосъобразно съдът е дал вяра изцяло на
горепосочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират помежду
си, както и със заключенията на двете експертизи, като абсолютно достоверно
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Абсолютно законосъобразно съд е изключил от доказателствената
съвкупност, респ. не е обсъждал показанията на постр. В. И.а, предвид
упражненото от нея процесуално право на отказ от свидетелстване по смисъла
на чл.119 от НПК.
С необходимия юридически усет обаче, проверяваният съд е отчел
нейното поведение в съдебното заседание, което е било непосредствено
възприето и което поведение е било показателно за това, че тя е силно
повлияна от емоциите си и от упражняваното спрямо нея от страна на
обвиняемия негативно въздействие. Не е убягнало от вниманието на съда и
това, че пострадалата в с.з. е избягвала визуален контакт с обвиняемия, но
същевременно е търсела такъв със защитника му при вземане на решение дали
6
да бъди свидетел по делото или да се откаже да свидетелства. Ето защо и
съдът обосновано е заключил, че направеният от страна на постр. И.а отказ по
реда на чл.119 от НПК е в резултат от една страна на изпитвания *****
(съзнавайки, че тя е основен свидетел по обвинението срещу него), а от друга -
проява на социалната й желателност в услуга на обвиняемия.
Напълно споделяем е изводът на съда, че и без показанията на
пострадалата И.а фактическата обстановка, подробно описана по- горе, се
установява категорично от показанията на преките очевидци, възприели
получените от пострадалата ******, но също така и преки свидетели на
нейното ************, непосредствено след нанесения й *******, когато е
била в спешния кабинет, където й е оказана лекарска помощ. Това именно са
показанията на свидетелите Б.А. и А.Ч.. Двамата са абсолютно категорични в
показанията си, дадени на ДП, че са възприели ********* на постр. И.а.
Еднопосочно сочат и това, че тогава пред тях пострадалата е заявила, че тези
**** са й причинени от обв. И., който й бил нанесъл *******, като
************, малко по-рано същата вечер, както и че това не се случвало за
първи път, като той **** ****** и ******, а на въпроса на св. Ч. защо не се е
обадила или подала сигнал, пострадалата споделила, че нямала телефон и че
мъжът й бил взел всичко, както и че много се страхувала. Св. А. е посочил
допълнително и това, че пострадалата заявила, че ** й щял да дойде да я
забере от болницата, но тя категорично не искала да се прибере с него и че
желаела да потърси и получи защита срещу ******.
В подкрепа на показанията на свидетелите А. и Ч. са и показанията на св.
И.П.- полицейският служител от АП, който съпроводил пострадалата от
болничното заведение до сградата на РУ- Пазарджик въпросната вечер. Той
сочи, че по време на пътуването пострадалата е била силно разтревожена и
отново се оплакала, че е ************ както и че докато била в сградата на
полицията постоянно повтаряла, че ******* ****, като категорично заявявала
че няма да търпи повече това насилие и ще подаде молба за издаване на
„*********“.
Коментираните до тук гласни доказателствени средства кореспондират
напълно със заключенията на СМЕ и СППЕ. С първото от тях по експертен
път се установява, че причинените на пострадалата ****** са получени по
начина, по който тя е съобщила на съдебния лекар при освидетелстването й,
7
около 2-3 часа след нанесения й *******, а именно че е ******* *******
*******, ***** от ****. Така описаният механизъм на получаване на
*********, съотнесен към споделеното непосредствено след случая от
пострадалата пред полицейските служители, изключва лансираната от самата
пострадала версия при проведеното *******, а именно за причинени
само****, което пък и се подкрепя от становището на експертите за проявена
„*******“ (**) на постр. И.а с цел оневиняване на обвиняемия, поради
емоционалната и финансова зависимост от него, която реакция според вещите
лица е типична за жертвите на ******. Още повече, че както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, **************, каквото поведение е
проявила и в съдебно заседание, и което заедно със социалната желателност,
ръководят и нейното поведение - да защити негативните прояви в поведението
на своя съпруг, което пък е улеснено и от това, че според вещите лица
пострадалата е ***********. Правилно е заключил съдът и това, че
поведението на И.а до голяма степен се дължи на формирания у нея и
наслагван във времето страх от физическата агресия, проявявана от
обвиняемия. Всичко това обяснява защо на инкриминираната дата,
непосредствено след нанесения й *******, първоначално И.а е постъпила
житейски логично и спонтанно, като е потърсила защита и съдействие от
компетентните органи за нанесените й ********* **** от обвиняемия, но по-
късно, след обмисляне на възможните нови негативни последствия за нея, се е
разколебала от предприетите действия за получаване на закрила. По тази
причина започнала да опитва да оневини своя съпруг, като поискала
прекратяване на образуваното по нейна молба дело по ЗЗДН, подала молби до
прокурора с твърдения, че се е самонаранила, изпитвала е вина и е
оправдавала действията на обвиняемия пред вещите лица по СППЕ, а накрая и
направила отказ да бъде свидетел по делото.
С оглед казаното до тук, законосъобразен и обоснован е генералният
извод на първоинстанционния съд, че обв. И. е извършил престъплението, в
което е обвинен.
Проявявайки дължимата прецизност, съдът е обсъдил кратките
обяснения на обв. И., дадени в хода на разследването по ДП, в които той е
отрекъл извършването на деянието, за което е обвинен, която версия е била
доразвита от защитата в съдебната фаза на процеса, аргументирана с
твърдението, че пострадалата е *******, че *****, което било установено от
8
вещите лица. Както правилно е отбелязал съдът, обясненията на обвиняемия,
с които отрича автороството на деянието и твърдения на защитата в горния
смисъл, категорично се опровергават от останалите коментирани по-горе
обективни доказателства и доказателствени средства. По тази причина съвсем
правилно обясненията на обвиняемия са били оценени като защитна позиция,
с която се цели избягване от наказателната отговорност, а не като източник за
факти от обективната действителност.
Тук веднага следва да се каже, че не може да бъде споделено
възражението на защитата относно това, че при постановяване на присъдата
съдът бил допуснал нарушение на закона, доколкото отказът на пострадалата
и съпруга на подсъдимия да бъде свидетел по делото, направен по реда на
чл.119 от НПК, не давал възможност да се използват нейните изявления,
направени пред вещите лица и полицейските служители, т.к. това е
недопустимо заобикаляне на закона.
На това възражение следва да се отговори, че показанията на
разпитаните като свидетели полицейски служители съставляват гласни
доказателствени средства, които установяват както първични доказателства,
така и производни такива. Те са първични в частта им, в която като свидетели-
очевидци са възприели непосредствено и възпроизвеждат какво е било
поведението и състоянието на постр.И.а в лекарския кабинет, както и какви
видими *******. Производни са обаче в частта им, в която преразказват онова,
което им е казала самата пострадал досежно механизма на получаване на
*********, а именно след нанесен ******* от съпруга й. Съдебната теория и
практика е константна в разбирането си, че производните доказателства са
допустими в процеса в три насоки – за установяване и събиране на първични; -
за проверка на вече събрани първични; - когато първичните се окажат
недостъпни, т.е. когато не могат да бъдат събрани поради отказ да се дадат
обяснения или показания, смърт на лицето, настъпила в последствие
негодност на лицето да възпроизвежда факти от обективната действителност
и т.н. Вече бе посочено по-горе, че в настоящото наказателно производство
постр. И.а прави отказ от свидетелстване по реда на чл.119 от НПК, поради
което първичните гласни доказателства, които биха могли да се съберат
посредством нейния разпит се оказват недостъпни. Това пък прави допустимо
събирането на производни такива, посредством преразказ на заявеното от нея
9
пред полицейските служители досежно механизма на получаване на
********* и възпроизвеждането му от страна на последните пред съда.
Не бива да се забравя обаче и това, че освен с коментираните гласни
доказателствени средства, фактът на упражненото ****** от страна на
обвиняемия над пострадалата се установява от заключенията на СМЕ и СППЕ.
Установява се също и от приобщените по делото писмени доказателства – на
първо място доклад за посетен сигнал за ******, съставен от полицейски
служител – св. Ч., основно по сведенията, които му е дала пострадалата, който
доклад е бил подписан и от самата нея. На второ място – от подадената молба
от пострадалата до РС-Пазарджик с искане за защита по реда на ЗЗДН, ведно
със съпровождащата молбата декларация по чл.9, ал.3 от този закон, в които
недвусмислено е бил описан упражненият на инкриминираната дата акт на
******.
С оглед на всичко казано до тук, настоящият съдебен състав напълно се
солидаризира с извода на проверявания съд, че по делото е категорично
доказано по несъмнен начин, че на инкриминираната дата и място, обв. И. е
нанесъл ******* на пострадалата И.а чрез ******** (****) и с ***** *******,
***** й, като й е причинил подробно описаните в заключението на СМЕ и в
амбулаторния лист издаден от лекаря в СПО ******* ****, които по медико-
биологичния критерий съставляват ***** по смисъла на чл.130 ал.2 от НК,
изразяваща се в причиняване на ***********. Доказан е и обективният
квалифициращ признак относно нанасянето на ********** „****** ******“
по смисъла на чл.93, т.31 от НК, тъй като не е спорен фактът, че пострадалата
И.а и обв. И. към инкриминираната дата са ******** като ******* в едно
жилище. Упражненото спрямо пострадалата от страна на обвиняемия *******,
**********, което е *********, покрива признаците на ****** по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Предвид всичко казано до тук, районният съдът законосъобразно е
заключил, че с поведението си обв. П. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1, т.5а, във вр. с
чл.130, ал.2 от НК, като на ***** П., ****** ******, чрез нанасяне на
*************** на В.И. И.а от гр. Пазарджик, изразяваща се в ***********.
Обвиняемият е имал представи за всички обективни елементи на
осъществения престъпен състав, включително и квалифициращия, т.к. е
10
съзнавал, че **** с **** и с ***** ******, ****** на пострадалата й
причинява ********* ****, които ще доведат до ***********, респ. че
двамата са *******, ********, т.е. че упражненото ******* **** ***********
****** ******.
От субективна страна обвиняемият е предвиждал конкретно и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал
е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика по чл.11 ал.2
от НК.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото,
установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
С оглед на всичко казано до тук съдът е подходил законосъобразно като е
ангажирал административнонаказателната отговорност на подсъдимия,
прилагайки разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, доколкото са налице всички
материалноправни предпоставки за това – подсъдимият не е осъждан-
реабилитиран към момента на деянието; не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV от Глава VІІІ от НК; за извършеното
умишлено престъпление се предвижда като най-тежко наказание лишаване от
свобода до една година; от деянието няма настъпили съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
При индивидуализация на наказанието съдът законосъобразно е отчел
на първо място високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Обосновал е първата с естеството на причинените конкретни увреждания на
пострадалата, както и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за
извършване на деянието. Втората пък е обосновал с миналите осъждания на
дееца, които предвид настъпилата реабилитация, съдът е отчел само като
негативни характеристични данни за неговата личност. Този подход на съда е
правилен, защото и по мнението на настоящия съдебен състав, независимо от
настъпилата реабилитация, миналото осъждане на дееца във всички случаи
следва да се отчита като негативна характеристична данна за личността му.
Това е така, защото според нормата на чл.85 ал.1 от НК, реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация,
законови последици от миналите осъждания не би могло да има, но тези
11
минали осъждания, биха могли и следва да се преценяват от гледна точка на
морала, т.к. охарактеризира негативно обв. И. в чисто личностен аспект.
Съжденията в горния смисъл се подсилват и от това, че след настоящото
деяние обвиняемият И. е осъждан за други престъпления от ОХ.
Правилно са били отчетени и причините за извършване на деянието,
които се коренят в ниското правосъзнание на дееца, в недостатъчната му
способност за психо-физически самоконтрол, както в и незачитането на
телесната неприкосновеност на личността.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени
оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи, както и
тежкото семейно, материално положение и имотно състояние на дееца.
Първото обстоятелство неправилно е било отчетено като смекчаващо, т.к.
няма данни в кориците на делото обвиняемият да е съдействал на
полицейските и разследващите органи за разкриването на обективната истина.
Напротив отричал е авторството на деянието не само в ДП, но и пред съда.
Правилно не е било отчетено от съда като смекчаващо обстоятелство чистото
съдебно минало на обвиняемия, предвид настъпилата реабилитация и предвид
обстоятелството, че последното му осъждане е за деяние извършено след
настоящето престъпление, т. к. то е материалноправна предпоставка за
приложението на чл.78а, ал.1 от НК в диференцираната процедура по Глава
XXVIII от НПК.
Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът е
отчел ********** за обвиняемия, ***********, както и че причинената *****
се изразява в повече от едно *********. *********** неправилно е отчетена
като отегчаващо обстоятелство, т.к. такава би била проявена евентуално,
когато деецът прави самопризнания и се разкайва за извършеното. Когато
обаче той не дава обяснения или дава такива, с които не признава авторството
и вината си, респ. иска да се оневини, то това не може да бъде взето предвид в
негова вреда /чл.103, ал.3 НПК/.
В същото време съдът не е отчел едно очевидно отегчаващо
отговорността обстоятелство, а е следвало да го стори, т.к. го е описал в
мотивите към решението при излагане на установената от него фактическа
обстановка. Това обстоятелство е фактът, че обв. И. системно е упражнявал
спрямо пострадалата *******, **********, което е продължило в рамките на
12
почти една година.
В тази насока настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде
коригирана преценката на първостепенния съд за наличие на едно от
смекчаващите и едно от посочените отегчаващи отговорността обстоятелства,
като на свой ред отчете и наличието на още едно отегчаващо обстоятелство –
коментираното непосредствено по-горе.
При това положение, отчитайки наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно тяхната относителна тежестта, ще
следва да се даде превес на последните. Наличието на този превес пък води до
извод, че наложеното от първостепенния съд административно наказание
глоба, което е определено малко под средата от 3 хил. лева, а именно 2500
лева, е дори занижено, респ. явно несправедливо. Настоящата съдебна
инстанция обаче е в невъзможност да внесе корекция като увеличи размера на
наказанието, т.к. въззивното производство се развива само по жалба на
обвиняемия, а при липсата на съответен протест е недопустимо да се влошава
положението на горния с оглед принципа reformatio in pejus. Ето защо
единственият правилен подход е размерът на наложената глоба да бъде
оставен непроменен.
Предвид всичко казано до тук се явява неоснователно алтернативното
искане на защитата за изменение на решението и намаляване на размера на
глобата до нейния минимум. Още повече, че то се обосновава с това, че според
защитата пострадалата имала ********* ******. Приносът пък се обосновава
с това, че пострадалата дълго време е търпяла да се упражнява над нея ******
от обвиняемия и едва през есента на 2025г. подала *****, за което пред
въззивната инстанция бяха представени и приети писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че фактът, че
постр. И.а е търпяла дълго време над нея да бъде упражнявано ****** от
съпруга й може да бъде обяснено с редица обективни и/или субективни
фактори като например страх да се подаде оплакване, в резултат на което да се
стигне до ескалация на насилието или пък срам и унижение пред близките и
обществото, или изпитвана обич към насилника, респ. вяра, че нещата ще се
подобрят и т.н. Никой от тези фактори обаче не може да бъде определен като
„принос“ на пострадалата към упражняването над нея насилие, т.к. приносът
предполага тя да е искала или най-малко да се е съгласявала да бъде
13
насилвана, каквито обстоятелства в настоящия казус не са налице.
С оглед изхода от делото и в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият правилно е бил осъден да заплати разноските по делото
направени в ДП и в съдебната фаза на процеса, които са били правилно
изчислени от проверявания съд. Пред настоящата инстанция разноски не са
направени и няма основание за произнасяне в тази насока.
Досъдебното производство и производството пред първата инстанция са
проведени при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, за
които въззивната инстанция следи служебно.
С оглед на казаното до тук въззивната жалба следва да се остави без
уважение. Доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на
обжалваното решение, същото се явява обосновано и законосъобразно, а като
такова следва да бъде потвърдено.
Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 334, т.6 във вр. с чл. 338 от
НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76 от 10.03.2025 год., постановено по
НОХД № 1634/2024г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно.
На осн. чл.340, ал.2, пр.2 от НПК, решението да се съобщи на страните
по реда на чл.178 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14