№ 7928
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***** 171 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110113035 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 13.03.2024 г.,
подадена от Х. И. В. срещу ***************** и Л. С. Г., с която са предявени
следните искове:
1. Главен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
***************** да върне на ищцата сумата 14349,96 лв., преведена без основание
от ищцата по сметка на ответника с преводно нареждане от 11.07.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
2. Предявен за разглеждане при условията на евентуалност (в случай на
отхвърляне на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу адвокатското дружество) на иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Л. С. Г., за осъждането му да
заплати на ищцата сума 14349,96 лв., с която същият се е обогатил без основание за
сметка на ищцата, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга.
Ищцата твърди, че на 24.04.2015 г., в качеството й на *******, с район на
действие – ***** е сключила с ответника Л. С. Г. и **** договор за доверителна
сметка във връзка с изповядван на същата дата в кантората й договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по силата на който Л. Г. прехвърлил на *********
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № *** с
адрес: гр. *********, срещу уговорена продажна цена в размер на 103500 евро, част от
която, в размер на 12000 евро, била заплатена от купувача в левова равностойност,
възлизаща на 23469,96 лв., по специална доверителна сметка в ***** Твърди, че от
1
сумата 23496, 96 лв. част с размер на 9120 лв. следвало да бъде преведена по
депозитна сметка на *******, във връзка със замяна на наложена възбрана върху имот
с обезпечителна мярка залог върху парична сума. По отношение на остатъка от
14349,96 лв., между страните по договора за покупко-продажба било уговорено, че
следва да бъде преведен по банкова сметка на продавача – Л. Г., открита в ***** след
представяне пред нотариуса на доказателства, удостоверяващи заличаване на
вписаната върху имота възбрана, както и липсата на вписани права и тежести по
отношение на същия в полза на трети лица, съгласно чл. 2, ал. 1, б. „б“ от договора за
доверителна сметка. Уговорено било и, че в случай, че продавачът Г. бъде осъден да
заплати на трето лице – **** каквато и да е сума, същата следвало да бъде погасена от
задържаната сума по доверителната сметка. Ищцата твърди, че през месец април 2016
г. в нотариалната й кантора е постъпило запорно съобщение с изх. № ***** г. по изп.
дело № 20167450400135/2016 г. по описа на ****** при ****, ведно с изпълнителен
лист от 06.04.2016 г. по гр.д. № 427/2014 г. по описа на *****, съгласно който Л. Г.
следвало да заплати в полза на **** сумата от 33088,72 лв., ведно със законната лихва
от 13. 07. 2014 г., както и разноски в размер на 1441,15 лв. В тази връзка, бил наложен
запор върху пълния размер на вземането на Л. Г. по нотариално дело № **** г. за
сумата в общ размер на 54434,24 лв. Ищцата сочи, че в изпълнение на задължението й
по чл. 508, ал. 3 ГПК, с преводно нареждане от 18.04.2016 г., е превела по сметка на
****** остатъка от сумата по доверителната сметка, на стойност от 14349,96 лв., с
което би следвало отношенията й с ответника Л. Г. по договора за доверителна сметка
да са приключили. Въпреки посоченото, на 11.07.2019 г. от банковата й сметка е била
преведена в полза на ***************** сумата от 14349,96 лв., като в основанието за
плащане било посочено: „договор за доверителна сметка от 24.04.2015 г.“, а в графата
„Още пояснения“ било посочено името на ответника Л. Г.. Изложени са съображения,
че посоченият паричен превод е извършен без основание в полза на адвокатското
дружество, доколкото сумата била преведена поради грешка. Счита, че плащането е
било извършено по нареждане на ответника Л. Г., като от адвокат в адвокатското
дружество получила информация, че сумата, постъпила по клиентска сметка по чл. 39
ЗА, била преведена в полза на ответника Л. Г..
По изложените съображения иска да бъде осъден ответникът
***************** да й възстанови получената от същото без основание сума в
размер на 14349,96 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга.
При условията на евентуалност претендира осъждането на ответника Л. С. Г. да
й заплати сумата 14349,96 лв., с която същият се е обогатил без основание за нейна
сметка, ведно с лихвата за забава от предявяване на иска до окончателното й
погасяване. Обективира искане за разноски.
2
С отговора на исковата молба, подаден от ответника *****************, са
развити съображения за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва
твърдението, че с преводно нареждане от 11.07.2019 г. по сметка на адвокатското
дружество е постъпила сумата от 14349,96 лв., но се твърди, че сметката, по която е
направен преводът, представлява клиентска сметка по чл. 39 ЗА и наличността по нея
не е част от имуществото на адвокатското дружество, а е част от имуществото на Л. Г.,
с когото дружеството е сключило договор за специална клиентска сметка № **** г.
Заявено е изрично, че не се оспорва твърдението на ищцата, че с преводно
нареждане от 11.07.2019 г. от банковата сметка на нотариус Х. И. В., с рег. № ****, с
район на действие – ***** е извършен паричен превод на сумата от 14349,96 лв.,
постъпила по сметка на *****************, както и твърденията на ищцата за
възникнали договорни отношения между нея и ответника – физическо лице при
посочените в исковата молба условия.
Не е подаден отговор на исковата молба от ответника Л. С. Г..
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Х. И. В.
срещу *****************:
Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД включва даване от ищеца
на ответника на определено имуществено благо и начална липса на основание за
даването, като е без значение дали вследствие на това имуществено разместване за
ответника е настъпило обогатяване. Законът не въвежда като правопораждащ факт
изискването получилият без основание да се е обогатил. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 713 от 2.10.2023 г. по т. д. №
2407/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е посочено, че нормата на чл. 55, ал. 1 урежда
специални фактически състави на т. нар. „престационна кондикция“, при която
задължението за реституция възниква от даването, респ. получаването на имуществено
благо при липса на основание. Във всички хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД на връщане
подлежи всичко получено без кореспондиращо му основание за имуществено
разместване, независимо дали ищецът е обеднял, респ. дали ответникът се е обогатил с
полученото. В този смисъл е и правната теория, включително и тази, на която се
позовава ищцата – ****, „Искът по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите“,
2024 г., изд. ***, в която е прието (стр. 174), че макар от даването по смисъла на чл. 55
ЗЗД да е възможно да настъпи обогатяване, то последното не е елемент от
правопораждащия вземането фактически състав, защото не всяко неоснователно
разместване на блага, включително фактическо такова, води само по себе си до
обогатяване и обедняване. Затова и чл. 55 ЗЗД съдържа регламентация на
реституционните кондикции за връщане на дадено без основание, докато общият иск
3
за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД въвежда като правопораждащ елемент
обогатяване без основание за чужда сметка. В горния смисъл са и посочените от
ищцата решение № 151 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2479/2016 г. на ВКС, I т.о. и решение
№ 328 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 388/2010 г., III г. о.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването, а в
тежест на ответника е да докаже основанието за получаване на даденото (решение №
29 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 721 от 03.01.2011
г. по гр.д. № 401/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 89 от 20.06.2013 г. по гр.д. №
11841/2012 г. на ВКС, III г.о., решение № 239 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 1050/2012 г. на
ВКС, IV г.о., решение № 189 от 04.02.2014 г. по т.д. № 141/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.)
В случая са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата доказа твърдението си за превеждане по сметката на ответника
*****************, на 11.07.2019 г., на процесната сума от 14349,96 лв. Този извод
следва от представените с исковата молба заверени копия на преводно нареждане от
11.07.2019 г. и на банкова референция от 24.01.2024 г., от направеното от ответника
извънсъдебно признание в писмото му до ищцата вх. № **** г., както и от
обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва
твърдението на ищцата, че с преводно нареждане от 11.07.2019 г. по сметка на
адвокатското дружество е постъпила сумата 14349,96 лв.
Даването на процесната парична сума е станало при начална липса на
основание. Ответникът не ангажира доказателства, установяващи наличието на
договорно или друго основание между него и ищцата, въз основа на което да е
получил сумата.
Както вече бе изяснено по-горе, без значение е дали с постъпването на
процесната сума в банковата сметка на адвокатското дружество последното се е
обогатило или не, тъй като обогатяването на ответника, съответно обедняването на
ищеца е елемент от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД, но не и от фактическите
състави на исковете по чл. 55 ЗЗД. Ето защо в случая обстоятелството дали сметката,
по която е направен преводът, представлява клиентска сметка по чл. 39 ЗА, съответно
дали с получаването на сумата се е увеличило имуществото на дружеството или
същата е станала част от имуществото на Л. Г., с когото се твърди дружеството да е
сключило договор за специална клиентска сметка № **** г., е без значение за
основателността на главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Това обстоятелство би било
от значение само за основателността на предявения при условията на евентуалност иск
по чл. 59 ЗЗД.
Поради изложеното главният иск следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск не следва да се разглежда предявеният при
4
условията на евентуалност (в случай на отхвърляне на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
срещу адвокатското дружество) иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу
ответника Л. С. Г..
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
***************** следва да понесе отговорността за разноските. На ищцата се
дължат направените по делото разноски, възлизащи на сумата 594 лв. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния й прдставител адв. Б.
***** следва да бъде присъдена сумата 1800 лв. адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, *****************, БУЛСТАТ
*****, да върне на Х. И. В., ЕГН **********, сумата 14349,96 лв., получена от *****,
ведно със законната лихва от 07.03.2024 г. (предявяване на иска) до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *****************, БУЛСТАТ
*****, да заплати на Х. И. В., ЕГН **********, сумата 594 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
*****************, БУЛСТАТ *****, да заплати на адв. Б. В. ***** – ************,
сумата 1800 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5