РЕШЕНИЕ
№ 7904
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110143642 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Ц. Н. Е. Н., ЕГН **********, срещу А. С. И., ЕГН **********, с
искане за налагане на мерки за защита на молителката и синът им – Н. А. И., ЕГН **********,
която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата са осъществили
акт на домашно насилие спрямо молителите на 16.07.2022 г., на 30.07.2022г. и на 23.07.2022г.
Ответниците по молбата в съдебно заседание признават изцяло обстоятелствата, изложени
в нея.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от А. И. спрямо Ц. Н. и Н. И., психическо и
емоционално насилие, както и психическо и емоционалано насилие, осъществено от ответниците
спрямо молителите.
По делото е представена доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и разпечатка на
електронна кореспонденция.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Ответникът, в съдебно заседание от 13.04.2023 г., е направил частично признание на
1
обстоятелствата, изложени в молбата, а именно, че на 16.07.2022г. от собствения си мобилен
телефон е изпратил съобщения с обиди и нецензурни квалификации, подробно описани в
уточнителните молби до мобилния телефон на молителката.
Признанието, направено от ответниците в открито съдебно заседание, представлява
признание на факт за извършено от тях спрямо молителите домашно насилие на процесните дати,
като съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК, същото следва да се преценява от съда, с оглед на всички
обстоятелства по делото. Същото се подкрепя от писмените доказателства. Ето защо молбата в
тази част се явява основателна.
По отношение на актовете
По отношение на останалите твърдени актове на домашно насилие, съдът намира, че
същите са недоказани.
Съдът не кредитира представените по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като
същата е непълна по дата, място, начин и други факти и обстоятелства за извършеното домашно
насилие.
Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал.
3 от ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне,
а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото
от домашно насилие лице. Въпреки разпределената доказателствена тежест на страните, актовете
на домашно насилие /циничния надпис с розов спрей и актът на домашно насилие по отношение на
детето, конституирано като пострадало лице/ молителката не е посочи нито едно доказателство в
подкрепа на твърденията си. Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради
което не могат да възникнат и неговите правни последици.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъде приложена
посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 ЗЗДН мярка за защита по отношение на молителката Ц. Н. Е. - Н..
Мярката, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие не
са настъпили за молителите значителни вредни и трайни последици за живота и здравето им.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние, счита, че следва да му бъде
наложена глоба в размер от 200,00 (двеста) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски има от страна на
молителката, но доколкото такива не са поискани, не следва да се присъждат.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по
2
бюджетната сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер
на по 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 84 състав,
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу А. С. И., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. С. И., ЕГН **********да се въздържа
от извършване на домашно насилие, по отношение на Ц. Н. Е. Н., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН А. С. И., ЕГН **********, да
не доближава Ц. Н. Е. Н., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, А. С. И., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта за незабавна защита
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на А. С. И., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, А. С. И., ЕГН **********, да заплати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3