Определение по дело №3289/2021 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

град София, 01.04.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II^-ри въззивен брачен състав,

в закрито заседание на първи април

две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                                                          МИЛЕН ЕВТИМОВ

като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гр. дело № 3289 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 577, ал. 1  от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 32б от Правилник за вписванията (ПВ).

Образувано е по частна жалба, вх. № 18-00-34 от 01.03.2021 г. по описа на Агенция по вписванията, подадена от ”Фонд И.“ А. ЕИК *****, срещу Определение № 236 от 17.02.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да се отбележи Анекс № 1 от 24.10.2019 г. към договор за наем от 01.07.2015 г., вписан в СВ – град София, вх. рег. № 53808/11.09.2015 г., том № 11, акт № 77, по заявление с вх. № 8217 от 17.02.2021 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно е отказано исканото вписване, тъй като държавната такса по чл. 2, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, в размер на 10.00 лева била внесена. В заявения за вписване акт нямало посочена цена, поради което дължимата такса била именно в размер на 10.00 лева. Дължимата от съдията по вписванията проверка обхващала изискванията по чл. 3, ал. 4, ал. 5 и чл. 6 ПВ. Поддържа се в жалбата, че неправилно е обосновано от съдията по вписванията в обжалвания акт, че приложение следвало да намери нормата на чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. По отношение на аргумента, изложен в обжалвания отказ, че към заявлението било представено само фотокопие на пълномощно, се излагат доводи, че всъщност заявлението било подписано от изпълнителния директор на дружеството В.Г.. Поддържа се също, че не съществувало законово изискване към заявлението да се представя оригинал или заверен препис от пълномощно, поради което определението било неправилно. Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се постанови исканото вписване.        

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим акт, от страна имаща правен интерес от обжалването и в преклузивния едноседмичен срок.

При постановяване на обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил съображения, че когато страната се представлява от пълномощник, същият следва да се легитимира с пълномощно, подписано от страната или от нейния законен или упълномощен представител, което пълномощно следва да бъде представено в оригинал или в заверен препис. В тази връзка е констатирано, че заявителят е представил единствено фотокопие на пълномощно, което не се явява доказателство за наличие на представителната власт.

По отношение на държавната такса в определението от 17.02.2021 г. е прието, че същата следвало да се определи по реда на чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. При това положение таксата възлиза на сумата от 671.36 лева, като внесената от заявителя държавна такса в размер на 10.00 лева се явява недостатъчна.

От изпратената на СГС по компетентност преписка, образувана по заявление с вх. рег. № 8217 от 17.02.2021 г. по описа на Агенция по вписванията, се установи, че представеният за вписване акт -  Анекс № 1 от 24.10.2019 г. към договор за наем от 01.07.2015 г., вписан в СВ – град София, вх. рег. № 53808/11.09.2015 г., том № 11, акт № 77, е представен в 2 нотариално заверени преписа. Представени са били и 2 нотариално заверени скици на сградата, относно която е възникнало наемното правоотношение. 

В сезиращото Агенция по вписванията заявление, с вх. рег. № 8217 от 17.02.2021 г. е отразено, че се подава от В.Д.Г., в качеството му на изпълнителен директор на “Фонд И.“ А. ЕИК *****, чрез пълномощник Т.А.П.. В заявлението не е описано, че се прилага пълномощно за лицето Т.А.П., но независимо от това пълномощно е представено и то представлява констатираното от съдията по вписванията фотокопие (незаверено за вярност с оригинала) на нотариално заверено пълномощно № 7/24.09.2019 г., с което В.Д.Г. упълномощил поотделно Т.А.П., Х.С.П.и К.А.Е.да го представляват включително и пред Агенция по вписванията. Заявлението е подписано без отразяване на лицето, посочено за негов автор.

Представена е разпечатка плащане чрез ПОС - терминал на Агенция по вписванията - Нареждане № 1125042/1224495/17.02.201 г. по заявление, с вх. № 8217 за сумата от 10.00 лева. Нареждането е подпечатано и подписано от деловодител при Агенция по вписванията.

При тази фактическа установеност съдът намира, че обжалваният отказ на съдията по вписванията е правилен.

Проверката, която извършва съдията по вписванията, съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Съдията по вписванията може да откаже исканото вписване, ако: 1. Актът не подлежи на вписване, 2. Не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВ (официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите), 3. Няма необходимото съдържание (индивидуализация на страните и на имота, ако се отнася до конкретен имот), 4. Не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5. Не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи).  

Съгласно мотивната част на т. 6 от задължителното за съобразяване Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, може да бъде отказано вписване от съдия по вписванията, ако не е внесена дължимата за това такса. Таксуването на вписването е установено по нормативен път – Закон за държавните такси и Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията (ТДТСАВ). В процесния случай, действително съдията по вписванията неправилно е приел, че е дължима такса по чл. 3 ТДТСАВ, което обаче не променя правилността на крайния извод за неизправност на сезиращата Агенция по вписванията молба от 17.02.2021 г. В представения нотариално заверен препис на Анекс № 1 от 24.10.2019 г. към договор за наем от 01.07.2015 г., вписан в СВ – град София, вх. рег. № 53808/11.09.2015 г., том № 11, акт № 77, не е посочен материален интерес, поради което цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост, установени с чл. 2, ал. 1 ТДТСАВ. Когато цената на правото не може да бъде установена, то държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка на недвижимия имот, за който се отнася актът, чието вписване се иска. В този смисъл и текстът на чл. 2, ал. 1, изр. 2^-ро ТДТСАВ, съгласно който когато цената, по която е таксуван документа не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. От писмените доказателства, съдържащи се в преписката, изпратена от Агенция по вписванията не се съдържа удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, за който е сключено изменяното с Анекс № 1 от 24.10.2019 г. наемното правоотношение. Държавната такса, внесена по заявлението от 10.00 лева е в минималния размер по чл. 2, ал. 1  ТДТСАВ, предвид което законосъобразно съдията по вписванията е приел, че същата се явява недостатъчна. На това основание не могат да се споделят оплакванията в жалбата, че отказът е постановен поради неправилно изчислен размер на дължимата за вписването такса.

Правилни са и изводите на съдията по вписванията досежно представеното към заявлението от 17.02.2021 г. фотокопие на пълномощно. Производството по вписване е охранително производство, което започва по молба на заинтересованата страна – чл. 531 ГПК. В случая това е една от страните по договора за наем, за чието изменение е сключен Анекс № 1 от 24.10.2019 г. – “Фонд И.“ А. представлявано от законния си представител – В.Г., изпълнителен директор. Заявлението (молбата) е подадено чрез пълномощник – Т.А.П. (според отразеното в нея). В тази връзка релевираните с частната жалба твърдения, че заявлението от 17.02.2021 г. е подадено лично от изпълнителния директор, в качеството му на законен представител на молителя, се явяват недоказани и неоснователни. В тази връзка се установи, че е положен след края на сезиращото Агенция по вписванията волеизявление подпис на лице, което не е поименно индивидуализирано. Ето защо следва да се приеме, че заявлението, вх. № 8217 от 17.02.2021 г. е подадено именно чрез пълномощник, както е отразено в титулната му част.

От своя страна, когато молбата се подава чрез пълномощник, към нея се прилага пълномощно в оригинал или надлежно заверен препис. Съображенията на жалбоподателя, че нямало такова нормативно изискване не почиват на закона. Съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства, освен общите правила на този кодекс, се прилагат съответно и правилата на исковото производство. Така съгласно чл. 128, т. 1 ГПК, когато молбата се подава от пълномощник, същият следва да представи пълномощно, а по арг. от чл. 183 ГПК документът следва да се прилага или в оригинал, или официално заверен препис от него. Налага се извода, че представеното от пълномощника на “Фонд И.“ А. – Т.А.П. фотокопие на Пълномощно № 7 от 24.09.2019 г. не отговаря на нормативно установените изисквания. 

Констатираните от съдията по вписванията нередовности на заявление, вх. № 8217 от 17.02.2021 г., съставляват пряко основание за отказ да бъде вписан Анекс № 1  от 24.10.2019 г. към договор за наем от 01.07.2015 г., вписан в СВ – град София, вх. рег. № 53808/11.09.2015 г., том № 11, акт № 77. Същите са съобразени и със задължителните постановки на посоченото Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/ 2012 г. г. на ОСГТК на ВКС. Възприето е с т. 1 от него, че  съответното приложение на чл. 129 ГПК в производството по вписване е невъзможно и, че съдията по вписвания не може да дава указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване, а при констатирани такива следва да постанови отказ, какъвто е и процесният случай. 

Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и се оставя без уважение. Обжалваното Определение следва да бъде потвърдено, като правилно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 236 от 17.02.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да се впише Анекс № 1 от 24.10.2019 г. към договор за наем от 01.07.2015 г., вписан в СВ – град София, вх. рег. № 53808/11.09.2015 г., том № 11, акт № 77, по заявление, с вх. № 8217 от 17.02.2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.