Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1887
гр. Пловдив, 01.11. 2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, І състав,
в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело №
2151 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.3 във връзка с чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано
е по жалба на И.М.А., ЛНЧ: **********, гражданин на Сирия, с посочен адрес: гр.
Пловдив, ул. "Александър Стамболийски" № 79А, ет.3, ап.14, срещу Решение № 11631/27.07.2023 г. на председателя
на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.
В
жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при
постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че обжалваният
административен акт е постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Според
жалбоподателя изложените съображения, основаващи отказа са незаконосъобразни,
тъй като административният орган е игнорирал
факта, че причините той да напусне страната си на произход били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурността му. Изложено е несъгласие с
приетото от административния орган, че Турция е трета
сигурна държава за жалбоподателя и че същият можело да бъде върнат в
Турция, като не са изложени доводи защо счита това за възможно. Направено е
позоваване на пар.1 т.9 б."г"
от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава",
като според жалбоподателя, за да се приеме, че Турция е трета сигурна държава спрямо него ,то в Турция следвало да
съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при
предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Твърди се,
че Турция е страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и
Протокола за статута на бежанците от 1967 г. към същата, но с географско
ограничение и признава само бежанци от Европа. Изтъква се, че през 2014 г.
Турция приела нов закон за чужденците и международната закрила, който закон
предвижда четири вида статут на закрила в Турция, като сирийците влезли масово
в Турция, първоначално получили статут на посетители (misafir) и впоследствие статут на временна закрила, без да имат право
да подадат молба за статут на бежанец, като целта е да се гарантира, че те ще
останат в Турция само докато трае военния конфликт в Сирия и ще се върнат там,
когато ситуацията се подобри. Посочва се, че принципът "забрана за
връщане" е основополагащ относно закрилата на бежанците. Изтъква се още,
че Турция не отговоря реално на изискването в пар.1 т.9 б."б" от ДР
на ЗУБ за "трета сигурна държава",
защото част от сирийската територия, в която живеели кюрди, се контролира от
турската армия, като там се извършва етническо прочистване. Иска се отмяна на
оспорения административен акт.
Жалбоподателят
не се явява в съдебно заседание.
Ответникът
– председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез ст. юриск. Х.,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Решението
е връчено на жалбоподателя на 16.08.2023 г., за което е направено нарочно отбелязване,
а жалбата е подадена чрез органа на 22.08.2023 г., т.е. в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради
което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят
е регистриран с регистрационен лист рег. № УП- 26317/01.02.2023 г. като И.М.А., гражданин на Сирия,
роден на *** г. в Сирия, гр. Марат Алартик, с постоянен адрес в Сирия,
гр.Халеб, етническа принадлежност – арабин, религия – мюсюлманин, сунит,
професия – строителен работник, с основно образование, женен, без документи за
самоличност и без други документи. В приложение към регистрационния лист са
посочени данните за семейството на чужденеца: - майка, баща, двама братя и две сестри,
съпруга (бременна 4-ти месец). С Решение за настаняване № 231/31.01.2023 г. с
рег. № УП 26317/01.02.2023 г. И.М.А. е настанен в Регистрационно-приемателен
център – Харманли с ЛНЧ **********.
На
лицето са връчени на арабски език: - Информация за задълженията на чужденците,
настанени в центровете на ДАБ рег. № УП 26317/01.01.2023 г.; Указания относно
реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се
следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в
Република България, чрез преводач; Списък на организациите предоставящи
социална и правна помощ на чужденци; Указания относно компетентния орган по
предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в
Република България, както и информация за обработване на лични данни на
чужденци, търсещи международна закрила, за което А. е положил подписа си на 31.01.2023
г.
С
молба вх. №
327/01.02.2023 г. до ДАБ, И.М.А., гражданин на Сирия, е поискал международна закрила
от властите в Република България.
С
покана рег. №
УП 26317/01.02.2023 г. И.М.А. е уведомен чрез преводач, че на 03.04.2023 г. с
него ще бъде проведено интервю, като е уведомен и за последиците от
неявяването.
Във
връзка с провеждана през м.02.2023 г. кореспонденция между директора на РПЦ –
Харманли и директора на специализирана дирекция „М“ – ДАНС, (по преписката
липсва първото писмо), с писмо рег. № М-6036/17.03.2023 г. последният е
уведомил председателя на ДАБ, че не възразява да бъде предоставена закрила в Р
България на лицето И.М.А., при условие, че същото отговаря на условията по ЗУБ.
С
молба-декларация 24.02.2023 г. до директора на РПЦ – Харманли, И.А. е поискал разрешение по време на
производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на следния
адрес: гр. Пловдив, ул. "Александър Стамболийски" № 79А, ет.3, ап.14. С Решение №
171/07.03.2023 г. директорът на РПЦ – Харманли е разрешил на А., по време на
производството за предоставяне на международна закрила, да пребивава на
посочения по-горе адрес.
На
03.04.2023 г., със съдействието на преводач, е проведено интервю с И.М.А., за
което е съставен протокол от същата дата. По време на интервюто, А. е заявил, че е роден в гр. Халеб на 02.06.1991
г., но е живял в с. Маарет Артик, обл. Халеб, до напускането му на Сирия. Посочва,
че има сирийско гражданство; няма документи за самоличност, както и такива,
издадени от неправителствена организация или от друга държава, на която не е
гражданин; завършил е шести клас и работил
в строителството. Посочва, че е женен от 2020г. с религиозен брак (съпруга Н.
Х. А. – гражданка на Сирия); има едно дете, родено на *** г., а жена му е
бременна и ще ражда в Турция; семейството му се намира в Турция, където родителите
на съпругата му които се грижат за него;
членовете на семейството му нямат издадени никакви документи от турските
власти, тъй като не са ходили да се регистрират; родителите на съпругата му
имат издадени документи от турските власти. А. отбелязва също, че няма близки
роднини, които пребивават на територията на ЕС; родителите му, заедно с двамата
му братя и едната сестра, живеят в селото им, а другата сестра, е семейна и живее
в Турция, но не знае в кой град. Жалбоподателят посочва, че е арабин и
мюсюлманин-сунит. И.М.А. посочва, че на
29.01.2023 г. влязъл в България нелегално, като минал оградата с помощта на
стълба и после с автомобил стигнал до Харманли. Подчертава, че за пръв път
напуска Сирия и само в България е подал молба за закрила. Като причина за напускане
страната си по произход, А. маркира войната, липса на сигурност и страх за
живота си, както и че редовната армия воюва с терористични организации.
Отбелязва, че в резултат на сражения, малко преди да напусне Сирия, имало много
разрушени къщи, а през последните години зачестили отвличанията на хора срещу
откуп, както и различните групировки искали младите хора да воюват на тяхна
страна, решил да напусне, както работата си работата в земеделието, така и Сирия.
Отбелязва, че лично него не са го търсили да воюва, както и че не членува в
политически партии; не е бил арестуван, осъждан и срещу него няма заведени
съдебни дела; не е имал проблеми с властите в Сирия, нито пък е бил жертва на
насилие и не е имало заплахи към него; не е имал проблеми като арабин, нито пък
във връзка с религията; не е участвал във военни формирования.
Подчертава,
че е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си, както и че не
иска да се връща в Сирия, защото там няма спокойствие. Отбелязва, че след като
влязъл в Турция, първото населено място, в което се установил било Килиз, но не
е търсил властите да се регистрира, тъй като целта му била да влезе в България.
Посочва, че в Турция не е работил, а са го издържали родителите на жена му,
както и, че не е имал проблеми с турските власти. Изрично е посочил, че иска да
живее в България и да доведе семейството си.
По
делото е приложено становище на интервюиращия орган с предложение на чужденеца
да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С
оспореното в настоящото производство Решение № 11631/27.07.2023 г., председателят на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и
хуманитарен статут на И.М. А., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.
Решението е връчено на лицето на 16.08.2023 г. срещу подпис, който е запознат с
текста му на език, който разбира, което
е удостоверено с подпис на преводач.
Ответният
орган е приел, че за И.М.А. не са налице предпоставките за предоставяне на
статут на бежанец по ЗУБ, тъй като, в така представената бежанска история не са
налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 ал.1 от ЗУБ
понятие „основателно опасение от преследване". Изтъкнато е, че А. не е
заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в
страните където е пребивавал - Турция. Напуснал е Сирия на 13.01.2023 г., като
ответният орган е приел за достоверна информацията за напускането на Сирия,
поради водещите се военни действия и свързаните с тях икономически проблеми.
Според административния орган, кандидатът за закрила е напуснал Турция,
единствено и само по лични причини, в търсене на по-добър живот
В
мотивите на оспорения акт е направено позоваване на „Наръчника по процедури и критерии за
определяне на статут на бежанец", издаден от Службата на Върховния комисар
на Организацията на обединените нации за бежанците, където е посочено, че
кандидатът за статут на бежанец трябва да представи основателни причини, защо
лично се опасява от преследване, което молителят в настоящия случай не е
направил. Според решаващия орган, твърденията на кандидата не съдържат и
информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8 ал.2-5 от
ЗУБ и риск от бъдещо такова, като не се установяват дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, не е бил заплашван или
преследван по етнически или религиозни причини нито в Сирия, нито в Турция. В
мотивите на оспореното решение е описано положението на сирийските бежанци в
Турция, като е направено позоваване на справка с входящ № ЦУ-809/13.06.2023 г. на дирекция
„Международна дейност" на ДАБ.
На
следващо място, според административния орган за И.М.А. липсват предпоставките
за предоставяне и на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ,
доколкото няма основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне
страната си на произход – Сирия, и страната, в която е пребивавал - Турция,
поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки
посегателства, визирани в чл.9 ал.1 т.1 от ЗУБ. След позоваване на справка с
входящ №
ЦУ - 665/19.05.2023 г. на дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС относно
общото положение в Сирийската арабска република, е формиран извод, че не може
да се очаква молителят да се установи в друга част от територията на държавата,
където да се ползва от закрила, която да бъде ефективна и да има траен характер
и че не могат да бъдат изпълнени критериите за възможността за вътрешно разселване,
поради което е прието, че тази алтернатива в момента е неприложима за него.
От
друга страна е изтъкнато, че молителят е пребивавал в Турция - държава,
различна от държавата му по произход и е направен анализ на § 1 т.9 от ДР на
ЗУБ относно определението за „трета сигурна държава". Ответният орган е
анализирал заявеното от А. при проведеното интервю и е посочил, че няма никакви
основателни причини да се счита, че няма да бъде допуснат отново до територията
на Турция и, че не би бил защитен от властите, ако поиска закрила.
В
подкрепа на горното е цитирана справката за положението на сирийските бежанци в
Турция, посочена по-горе, а именно: … Всички сирийски бежатци, които търсят
закрила, ще бъдат обхванати от режима на временна закрила, включително тези,
които не могат да представят никакви документи за самоличност от Сирия. На
ползващите се от временна закрила трябва да бъде осигурена закрила и помощ в
Турция, което включва: 1.Правото на оставане и престой в Турция до намиране на
по-трайно решение на ситуацията, в която се е оказало съответното лице; 2.
Защита срещу принудително връщане в Сирия; 3. Достъп и осигуряване на
най-основните права и потребности на съответните лица.“
Направен
е извод, че в случая, предпоставките,
посочени в Допълнителните разпоредби на ЗУБ за приемане на една страна, като
трета сигурна държава са налице и то в своята кумулативност, поради което и е
прието, че не са налице и предпоставките по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ и за И.М.А. Турция
представлява „трета сигурна държава". В заключение в оспорения
административен акт е посочено, че за кандидатът не съществува реална опасност
от тежки посегателства по смисъла на чл.9 ал.1-3 от ЗУБ при завръщането му в
Турция.
По
административната преписка, наред с цитираните по-горе документи, са приложени
още: - справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС
относно Турция с вх.ф №
ЦУ-809/12.06.2023 г. и относно Сирийска арабска република с вх. № ЦУ-665/19.05.2023 г.; искания за
продължаване срока на административното производство; декларации от И.М.А.;
договор за наем на недвижим имот.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени две справки за общото
положение в Република Турция и в Сирийската арабска република,от които се
установява,че в двете посочени страни няма промяна в обстановката .
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК– дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие
с целта на закона.
Оспореното
в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.48 ал.1 т.1 предл. второ от ЗУБ, председателят на Държавна
агенция за бежанците при МС има правомощие да отказва международна закрила в
Република България. който е издател на
оспорения административен акт.
Решението
е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в него са изложени, както фактически, така и правни основания за
издаването му. Ответният орган подробно и поотделно е изложил съображения защо
приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и
хуманитарен статут, като е обсъдил бежанската история на жалбоподателя, така и
обстановката в страната му на произход – Сирия, както и в Турция, където е
пребивавал известен период от време.
Съдът
не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството
пред административния орган чужденецът е запознат с правата, които има в
производството, връчени са му писмени Указания относно реда за подаване на молба
за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на
чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на
указанията са преведени на чужденеца на разбираем от него език. В хода на
административното производство по общия ред с чужденеца е проведено интервю,
отразено в нарочен протокол, като същото е проведено в присъствието на преводач
на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не се
установява нарушение на чл.58 ал.9 от ЗУБ. В случая ответният орган е изискал
писмено становище от ДАНС по молбата на И.М.А. за предоставяне на международна
закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа и, с
което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут, но само при наличие на условията по ЗУБ.
Административната
преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа на които органът
е постановил решението си.
На
следващо място, административният акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК,
след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния
случай. Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като
последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка
относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75 ал.2 от ЗУБ, при
произнасянето по молбата за международна закрила да прецени всички относими
факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с
държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга
държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е
упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.
Решението
е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като
изведените правни изводи за липса на основания по чл.8 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗУБ
за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са
обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното
производство доказателства. При издаване на оспореното решение,
административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история
на чужденеца, както и справките на дирекция „Международна дейност" на ДАБ
относно Сирийска арабска република, с отчитане на общото положение в страната,
актуалната политическа и икономическа обстановка, както и за положението на
сирийските бежанци в Турция.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя
на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и
поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ
"преследване" е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата
норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Според чл.9 ал.1 от ЗУБ
пък, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и, който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Изследвайки
бежанската история на жалбоподателя и приобщените доказателства към
административната преписка, съдът счита за правилни изводите на
административния орган за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за
предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Правилни
и обосновани са изводите на административния орган, че в бежанската история на
чужденеца, не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8
от ЗУБ понятие „основателно опасение от преследване", нито се твърди
спрямо И.А. да е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти, нито в страната му на произход - Сирия, нито
в страната където е пребивавал - Турция. От цялата бежанска история става ясно,
че конкретни действия на преследване срещу сирийския гражданин не съществуват и
не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято системност и
мащабност достигат до границата на преследване.
Правилна
е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита,
тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. И.А. е
напуснал Сирия заради войната, като нямало сигурност и спокойствие и имало отвличания.
Като на въпрос на интервюиращия орган, А. е отговорил за обстановката в района
на Халеб, че имало сражения, в резултат
на което имало разрушени къщи. Т.е. единственият мотив, който кандидатът за
закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в
страната заради войната. Макар административният орган да е приел за достоверна
информацията, представена от кандидата за закрила за напускането на Сирия,
поради водещите се военните действия, то правилно се е позовал на „Наръчника по
процедури и критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от
Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, където е посочено, че
кандидатът за статут на бежанец трябва да представи основателни причини, защо
лично се опасява от преследване, което молителят в настоящия случай не е
направил. Нещо повече, в интервюто си жалбоподателят сочи, че не е членувал в
партии нито в Сирия, нито в Турция, както и че не е бил арестуван никъде, не е
бил осъждан и няма заведени съдебни дела срещу него. Декларирал е, че не е бил
жертва на насилие и не е имало заплахи към него, не е имал проблем заради
принадлежността към етническа група, нито заради изповядваната от него религия
мюсюлманин - сунит. Изрично е посочил, че с властите в Турция нямал проблем.
При
така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл.8 ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По
отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на
чужденеца, следва да се отбележи, че в случая, от негова страна не се твърди в
държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или
нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на
обстоятелства измежду предвидените в чл.9 ал.6 от ЗУБ.
Не
са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9
ал.8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде
предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания,
предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в
заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците,
като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в
изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по
смисъла на чл.9 ал.8 от ЗУБ се има предвид, не всяка причина, независимо от
нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично
предвидените в ал.1, въз основа на които да се установява същата по интензивност
реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при
завръщането му в държавата по произход (така Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм.
д. №
1466/2021 г., Решение №
8973 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014 г.). В конкретния случай
такива други причини от хуманитарен характер не се изтъкват и в този смисъл е
неоснователно възражението, че са налице основанията на чл.9 ал.8 от ЗУБ.
На
следващо място, ответният орган е извършил преценка и относно
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, съгласно която норма, хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по
произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или
международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за
предоставяне на субсидиарна закрила и в чл.15, буква "в" от Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело
C-465/07, член
15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата
Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателство, че той
представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които
се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво,
че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в справка на
дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирия,
като е приел, че обстановката по сигурността в Сирия е нестабилната в
райони под контрола на въоръжени опозиционни групи продължава да създава среда,
в която се извършват нарушения на правата на човека, включително убийства,
крайно физическо насилие и отвличания, като не може да се очаква молителят да
се установи в друга част от територията на държавата, където да се ползва от
закрила, която да бъде ефективна и да има траен характер, и, че не могат да
бъдат изпълнени критериите за възможността за вътрешно разселване и,
следователно, тази алтернатива в момента е неприложима за него.
От
изложеното от органа, а и от приложените по делото справки относно Сирия
следва, че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по
произход, тъй като самото му присъствие на територията на тази държава като
цивилно лице, ще го изправи пред реален риск от тежки посегателства.
Същевременно
административният орган е взел предвид факта, че жалбоподателят е пребивавал на
територията на Турция и е извършил преценка и на сигурността на територията на
тази държава. Позовал се е на справката на дирекция "Международна дейност" при ДАБ с входящ № ЦУ-809/12.06.2023
за положението на сирийските бежанци в Турция и е приел, че в случая
предпоставките, посочени в ДР на ЗУБ за приемане на една страна като трета
сигурна държава, са налице. В подкрепа на тезата е изтъкнал, че сирийският
гражданин може да се установи на територията на
Турция. Органът се е позовал на посоченото в справката, че "...По информация на
представителството на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в
Турция, сирийските бежанци в Турция се регистрират от турските власти, а
Регламентът за временна закрила от 22 октомври 2014 година (Temporary
Protection Regulation, TPR15) ясно налага на Генерална дирекция
„Управление на миграцията" (DGMM) - националната институция за убежище,
работеща под ръководството на Министерството на вътрешните работи, да извършва
регистрацията на лица в процеса на временна закрила. Регистрация на сирийци се
извършва в цяла Турция с изключение на няколко провинции....Кандидатите, които
преминат проверките за сигурност, получават идентификационна карта за временна
закрила и ще имат достъп до целия набор от права и услуги, уредени в Регламента
за временна закрила. Периодите на изчакване за регистрация могат да варират в
зависимост от местоположението на лицето и капацитета на регистрация, който
властите имат. Генерална дирекция „Управление на миграцията" също запазва
правомощията си за извършване на регистрация на бежанци, пребиваващи в лагери,
чрез регистрационни съоръжения, разположени в рамките на всеки лагер. Всички
сирийски бежанци в Турция са защитени срещу принудително връщане в
Сирия...Всички сирийски бежанци, които търсят закрила, ще бъдат обхванати от
режима на временна закрила, включително тези, които не могат да представят
никакви документи за самоличност от Сирия... .".
Следва
да се подчертае, че в бежанската история на И.А. не се сочи да е бил
принуждаван да напуска Турция, нито пък някой да е искал от него да се завръща
в Сирия. От
анализа на фактическите обстоятелства, изявленията на чужденеца по време на
интервюто, става ясно, че А. и съпругата
му не са посетили пунктовете за регистрация в Турция, както и , че тримата с
детето им нямат никакви документи от турските власти. Отделно от това, в
интервюто А. сочи, че не е бил арестуван нито в Сирия,
нито в друга държава, не е осъждан и няма заведени дела срещу него и не е имал
проблем с властите в Сирия, не е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към
него, не е имал проблеми като мюсюлманин-сунит. А. сочи също, че по време на
престоя си в Турция не е имал проблеми с властите.
Както
е посочил и ответният орган ,И.А. е пребивавал в Турция и я напуснал в търсене
на по-добър живот. Правилен е изводът на ответния орган, че Турция представлява
„трета сигурна държава" по смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗУБ, доколкото
административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава, с
оглед данните в изготвената справка (така Решение № 3889 от 20.04.2022г. на ВАС по
адм.д. №
12324/2021г., Решение № 6890 от 23.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4075
/ 2023 г., Решение № 6652 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм.д. № № 4074 / 2023 г., Решение № 2680 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм.д. № № 249 / 2023 г., Решение № 11620 от 14.12.2022 г. на ВАС по адм.д. № № 7735 / 2022 г.).
Ето
защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла
на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност
от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът
"non-refoulement" (в този смисъл Решение № 13019 от 20.12.2021 г. на ВАС по
адм. д. №
8294/2021 г., Решение № 6890 от 23.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4075
/ 2023 г.).
Що
се отнася до
позоваването на Становище на Европейския икономически
и социален комитет относно „Ролята на
Турция в бежанската криза“, както посочва и ВАС в Решение № 11224 от 07.12.2022 г. по
адм.д. № 8936/2022 г., ирелеванто
е обсъждането на предвидените различни стандарти за предоставяне на закрила на
сирийци и граждани на други трети страни, тъй като безспорно е установено от
предоставената справка, че в Турция със Законът за чужденците и международната
закрила и Регламентът за временна закрила, се предоставя правна рамка за
легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна
закрила, бидейки и такава по предоставяне на временна закрила, тъй като същият
е защитен от връщане в страната му на произход, в която съществуват условия за
преследване и застрашаване на правата му.
Действително,
в справка №ЦУ 809/12.06.2023 г. на дирекция „Международна дейност“ относно Р
Турция, изрично вписано, че Турция
запазва географското ограничение на Конвенцията за бежанците от 1951 г. и я
прилага само за бежанци с произход от европейски държави, но и също, че през
месец април 2013 г. се приема Закон за чужденците и международната закрила,
който установява специална правна рамка за убежището в Турция и потвърждава нейното задължение към всички
лица, нуждаещи се от международна закрила независимо от страната им на
произход. С този
закон се създава и нарочна агенция, която
провежда процедурата за определяне на статута, отговорна за миграцията и
убежището. В справката изрично е посочено, че властите обикновено предлагат
защита срещу връщане на всички неевропейски лица, търсещи убежище, които
отговарят на определението за бежанец съгласно Конвенцията на ООН за статута на
бежанците от 1951 г. Властите продължават да прилагат правната рамка и
процедурните гаранции за лицата, които търсят или се нуждаят от международна
закрила. Всички сирийски бежанци в Турция
са защитени срещу връщане, което означава, че никой сириец няма да бъде върнат
в Сирия против волята му.
Видно
от представената справка от 12.06.2023 г. на Дирекция "Международна
дейност" при ДАБ на МС за положението на сирийските бежанци в Турция, сирийските бежанци се регистрират
от турските власти, предоставя им се временна
закрила, като същите разполагат с достъп до основни права и услуги. Законът за
чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила,
предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица,
нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни
грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. В този
смисъл възражението на жалбоподателя, че Република Турция
не следва да се приема като "трета сигурна държава", е неоснователно.
Ето защо правилно е формиран от административния орган извод, че искането на
чужденеца за предоставяне на международна закрила (хуманитарен статут) следва
да бъде отхвърлено като неоснователно - чл.75
ал.1 т.4 от ЗУБ.
Изложеното налага
крайния извод на този състав на съда, че в настоящия случай органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75
ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут, да прецени всички относими
факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или
с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
С
оглед горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и, като такава, следва
да бъде отхвърлена, а оспореното решение, като правилно и законосъобразно –
потвърдено.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.А., ЛНЧ: **********, гражданин на Сирия, с
посочен адрес: гр. Пловдив, ул. "Александър Стамболийски" № 79А,
ет.3, ап.14, срещу Решение № 11631/27.07.2023 г. на председателя на Държавната
агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: