Решение по дело №297/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2018 г. (в сила от 2 октомври 2018 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20181720200297
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 369/06.07.                                   Година  2018                                       Град  П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                 Втори наказателен състав На тринадесети юни                                                                                               Година 2018 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОТЕВА

                                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар Антоанета Василева

като разгледа  докладваното  от   съдията    административно-наказателно дело    № 00297 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е наказателно постановление № 11-01-291 от 20.12.2017 г. /НП/, издадено от Г.М.Н.– директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, гр. София, с което на В.М.Ц., с ЕГН **********, е наложено  административно наказание глоба в размер на 200 лв /двеста лева/  на основание чл. 32, ал.1, т.1, вр. с чл. 35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ за извършено нарушение на чл. 126 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/.

Жалбоподателят В.М.Ц. по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не участва лично в хода на съдебното производство, а чрез процесуалния си представител адв. И. поддържа жалбата, допълвайки посочените в нея основания за отмяна на НП.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, излагайки доводи за доказаност на административното нарушение и неговото авторство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

Със Заповед № ФК-10-1540/27.12.2016 г. на директора на АДФИ, гр.София е възложено на свидетелите А.Н.П. и А.А.С. – и двамата на длъжност “държавен финансов инспектор”, извършването на финансова инспекция на Община П., а именно: проверка за законосъобразност при възлагането и изпълнението на обществени поръчки с предмет, свързан с дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. Определен е срок за извършване на проверката от 05.01.2017 г. до 30.03.2017 г.. Впоследствие със заповед № ФК-10-287/28.03.2017 г. предметния обхват и времетраенето на проверката са променени, като задачата на финансовата инспекция придобила следното съдържание: “Проверка за законосъобразност при възлагането и изпълнението на обществени поръчки с предмет, свързан с дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, както и проверка за законосъобразност относно изразходването на събраните средства от такса битови отпадъци за дейностите по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, извършването на разходи, натрупване на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, които не се предвидени в годишния бюджет за периода от 01.01.2012 т. до 31.12.2016 г., като срокът за извършването бил продължен до 31.05.2017 г.. Впоследствие последният бил удължаван още два пъти - до 28.06.2017 г. /съгласно заповед № ФК-10-497/26.05.2017 г./ и до 21.07.2017 г. /съгласно заповед № ФК-10-582/23.06.2017 г./. В изпълнение на заповедта проверяващите инспектори изискали съответните финансови документи. След обобщаване на предоставената им информация за 2016 г., същите констатирали следното:

Съгласно приетата план-сметка с решение № 36 по протокол № 4 от 16.12.2015 г. на Общински съвет /ОбС/-П. общият размер на разходите за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за 2016 г. е 8 485 376 лв.

С решение № 81 по протокол № 2 от 27.01.2016 г. ОбС-П. е приел бюджета на Община П. за 2016 г, съгласно който са планирани в под параграф   27-07 “Битови отпадъци” приходи  от такса битови отпадъци в размер на 8 485 376 лв.

От отчета за касово изпълнение на бюджета на Община П. за 2016 г., както и от представените справки с изх. № 17/СЛУ-66-9/13.02.2017 г., изх. № 17/СЛУ-66-24/29.03.2017 г., изх. № 17/СЛУ-66-25/29.03.2017 г. и изх. № 17/СЛУ-66-26/29.03.2017 г. на Община П. за преходните остатъци, приходите от такса “Битови отпадъци” и разходите по дейности финансирани от такса “Битови отпадъци” в Община П. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., е видно, че през 2016 г. са отчетени в Община П. приходи от такса битови отпадъци по под параграф 27-07 “Битови отпадъци” в размер на 6 789 098 лв, като заедно с неизразходваните средства от такса битови отпадъци / преходния остатък от 2015 г./  в размер на 242 788 лв общият размер възлиза на 7 031 886 лв. Извършените разходи през 2016 г. за дейност 623 “Чистота” и 627 “Управление на дейностите по отпадъци” са в общ размер на 4 411 837 лв, като са посочени и неизразходвани средства, преходен остатък към 31.12.2016 г. в размер на 144 413 лв или общо 4 556 250 лв, т.е. между приходите от такса битови отпадъци, наличния преходен остатък от 2015 г., изразходваните средства и наличния преходен остатък към 31.12.2016г. е налице разлика в размер на 2 475 636 лв.

Във връзка с установената разлика по време на финансовата инспекция  допълнително са представени справки за изплатени разходи от такса битови отпадъци в общ размер на 12 318,40 лв за снегопочистване на пътища извън четвъртокласна пътна мрежа и териториите за обществено ползване, както и морска сол за тези пътища, отчетени в други дейности, за изплащане на разходи за дейностите, посочени в чл. 66, ал.1 от ЗМДГ в общ размер на 4 986 885,26 лв и за преведени отчисления по чл. 60 от ЗУО в размер на  450 000 лв, предвид на което към 31.12.2016 г. преходния остатък /неизразходваните средства от такса битови отпадъци/ в Община П. е следвало да бъде 1 582 682,34 лв /7 031 886 лв – 5 449 203,66 лв/, а не посочения такъв за 2017 г. в размер на 144 413 лв или с 1 438 269,34 лв по-малко, които не са изразходвани по предназначение, а са извършени и отчетени разходи за други дейности, които не са свързани с тези, посочени в чл. 66 от ЗМДТ, с което финансовите инспектори приели, че по смисъла на чл. 126 от ЗПФ е променено тяхното предназначение в края на 2016 г.

Към 31.12.2016 г. именно В.М.Ц. изпълнявала длъжността кмет на Община П., поради което и свидетелката А.Н.П. поставила началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателката, съставяйки в нейно присъствие акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-291 от 04.07.2017 г., за това, че като първостепенен разпределител с бюджет е променила предназначението на средства, постъпили в Община П. от такса за битови отпадъци и предназначени за финансиране на дейности по чл.66, ал.1 от  ЗМДТ, общо в размер 1 438 269, 34 лв, тъй като посочените средства не са налични в неусвоени средства /преходния остатък/ към 31.12.2016 г. на средствата от таксата за битови отпадъци, след като не са изразходвани по предназначението им. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 126 от ЗПФ.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката депозирала срещу констатациите в АУАН допълнителни писмени възражения, входирани с № 11-01-291/07.07. 2017 г. в АДФК.

Административнонаказващият орган /АНО/, след като се запознал с материалите по акта, приел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, считайки възраженията на жалбоподателя за неоснователни, и квалифицирайки деянието на В.М.Ц. като нарушение на  чл.126 от ЗПФ издал срещу нея процесното НП № 11-01-291 от  20.12.2017 г., с което на основание чл. 32, ал.1, т.1, вр. с чл. 35, ал.1 от ЗДФИ й наложил административно наказание глоба в размер на 200 лв./двеста лева/.

НП било връчено на жалбоподателя на 19.01.2018 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в приетите по делото писмените доказателства, а именно: АУАН № 11-01-291 от 04.07.2017 г., възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, входирано с № 11-01-291/07.07. 2017 г. в АДФК, заповеди №№ ФК-10-1540/27.12.2016 г., ФК-10-287/28.03.2017 г., ФК-10-497/26.05.2017 г. и ФК-10-582/23.06.2017 г. на директора на АДФИ, решение № 81 по протокол № 2 от 27.01.2016 г. на ОбС-П., справка относно приходите и разходите по бюджета на Община П. за 2016 г., решение № 36 по протокол № 4 от 16.12.2015 г. на ОбС-П. и приетата с него план-сметка за необходимите средства за 2016 г. по чл. 66 от ЗМДТ, справки с изх. № 17/СЛУ-66-9/13.02.2017 г., изх. № 17/СЛУ-66-24/29.03.2017 г., изх. № 17/СЛУ-66-25/29.03.2017 г. и изх. № 17/СЛУ-66-26/29.03.2017 г. на Община П. за преходните остатъци, приходите от такса “Битови отпадъци” и разходите по дейности финансирани от такса “Битови отпадъци” в Община П. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., извлечения от финансово-счетоводни документи на Община П.. Съдебният състав кредитира по делото решение № 439 от 19.01.2017 г. за приемане на корекция на План за финансово оздравяване на Община П. за периода 2017-2019 г., приет с решение № 270 от 29.08.2016 г. и приложения такъв. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите А.А.С. и А.Н.П. поддържат констатираните в АУАН обстоятелства. Съдът кредитира безкритично и изцяло техните показания, тъй като същите са допълващи се и кореспондиращи с приетите писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Самият жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на проверяващите, считайки обаче, че поведението му не е нарушение по чл. 126 от ЗПФ.

От правна страна:

АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, с оглед чл. 35, ал.1 от ЗДФИ, а именно от финансов инспектор в АДФИ и съответно от директора на АДФИ.

При съставянето на акта  е спазена процедурата по ЗАНН за издаването му, като същият съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Същото е относимо и за обжалваното НП, което отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, тъй като нарушението в него е  описано от фактическа и правна страна в достатъчна степен, поради което и нарушителят е разбрал в какво точно нарушение е обвинен.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги, по: т.1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; т.2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и т.3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Дейностите, за които следва да се изразходват сумите, набрани от такса за битови отпадъци, са посочени в чл.66 от ЗМДТ, а именно:1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т.1; 2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл.62, т.2 ; 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл.62,т.3.

Съгласно чл. 122, ал.1 от ЗПФ кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет, като е и първостепенен разпоредител с бюджета на общината по силата на чл. 11, ал.3 от същия закон.

Според чл. 140, ал.1 от ЗПФ /ред. ДВ, бр.15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ кметът на общината изготвя годишния отчет за изпълнението на бюджета по показателите, по които е приет, придружен с доклад, и го внася за приемане от общинския съвет.

Не се спори по делото, че към 31.12.2016 г. В.М.Ц. е изпълнявала длъжността кмет на община П.. Именно в това си качество и като първостепенен разпоредител с бюджет, е променила предназначението на средства в размер на 1 438 269, 34 лв от такива, постъпили в Община-П. от такса битови отпадъци и предназначени за финансиране на дейностите по чл. 66 от ЗМДТ, в средства за други дейности. Разпоредбата на чл. 126 от ЗПФ предвижда такава възможност, а именно временно свободните средства по бюджета на общината да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, като изрично условие е предназначението на средствата да не се променя в края на година, т.е. използването на процесните 1 438 269, 34 лв не по предназначението им преди приключване на финансовата година, не представлява административно нарушение. Такова, обаче е извършено в края на бюджетната 2016 г. – към 31.12.2016 г., когато използваните за финансиране на местни дейности средства в горепосочения размер, предназначени за финансиране на дейностите по чл. 66 от ЗМДТ, не са били посочени като преходен остатък, поради което и не са били възстановени. По този начин именно жалбоподателят в качеството си на кмет на Община П. и на първостепенен разпоредител с бюджет е променил тяхното предназначение, с което е нарушил изискванията на чл. 126 от ЗПФ. За да се ангажира неговата административнонаказателната отговорност по посочената разпоредба не е необходимо да е налице вредоносен резултат, както и е без значение какво е било финансовото състояние на общината към края на бюджетната година. Достатъчно е, че деянието, извършено от нарушителя, покрива критериите за административно нарушение, формулирани в чл. 6 от ЗАНН, а именно: налице е деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Не за използването  на  средства не по предназначението им преди приключване на финансовата година е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а за невъзстановяването им в края на годината. Ирелевантни са направените възражения, че това се е налагало, с оглед изключително тежкото икономическо състояние на общината, тъй като използването на горните средства преди приключване на финансовата година не представлява административно нарушение, а тяхното неотчитане като преходен остатък осъществява състава на чл. 126 от ЗПФ. Безспорен е фактът, че именно жалбоподателят в качество на кмет и като първостепенен разпоредител с бюджет е следвало да извърши окончателното разпореждане с бюджетните средства на Община-П. към 31.12.2016 г., тъй като именно в годишния отчет за изпълнението на бюджета по показателите, по които е приет, Ц.  променила предназначението на средствата, постъпили в община П. от такса за битови отпадъци и предназначени за финансиране на дейности по чл.66, ал.1 от  ЗМДТ , тъй като такива възлизащи на  1 438 269, 34 лв, не са отчетени като налични в неусвоени средства /преходния остатък/ към 31.12.2016 г. на средствата от таксата за битови отпадъци.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват основание за отмяна на процесното НП, тъй като:

В АУАН и в НП ясно е посочено нарушеното от жалбоподателя законово предписания на чл. 126 от ЗПФ, което е описано подробно, а в НП е визирана и санкционната норма на чл. 32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, която предвижда налагане на административно наказание за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт.

Несподеляем е аргумента, че е налице твърдяно нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане от АНО на депозирано от жалбоподателя възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, входирано с № 11-01-291/07.07. 2017 г. в АДФИ, тъй като ЗАНН не въвежда изискване в съдържанието на НП да се съдържа обстойна преценка в писмен вид на направените възражения, поради което липсата на мотивирано изразяване на преценката не означава, че такава не е извършена. Напротив, в обстоятелствената част на процесното НП, АНО е посочил, че се е запознал с допълнителните писмени възражения на нарушителя срещу констатациите в АУАН, очевидно ги е обсъдил, тъй като е изразил становището си, че ги приема за неоснователни, мотивирайки и че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдебният състав се солидализира, с извода, че процесният случай не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението засяга особено важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при окончателното разпореждане на бюджетни средства към края на съответната година, като същото не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този род. Касае се за формално административно нарушение за съставомерността на което не е необходимо да е настъпил конкретен вредоносен резултат.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.43, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване на точната дата на нарушението. В АУАН и в НП изрично и по недвусмислен начин е посочено, че нарушението е довършено към 31.12.2016 г., т.е. към момента на приключване на съответната бюджетната финансова година.

Съдът служебно констатира, обаче, че при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено  процесуално нарушение, изразяващо се в следното:

Не е спорно, че процесното административнонаказателно производство е водено срещу кмета на Община П., който в това си качество и като първостепенен разпоредител с бюджет, към 31.12.2016 г. е променила предназначението на средства в размер на 1 438 269, 34 лв от такива, постъпили в Община П. от такса битови отпадъци и предназначени за финансиране на дейностите по чл. 66 от ЗМДТ, в средства за други дейности. От диспозитива на НП, обаче, е видно, че административното наказание е наложено на физическото лице В.М.Ц., без да е посочено длъжностното й качество. Като физическо лице тя не е субект на задължението по чл. 126 от ЗПФ поради което не може да носи административнонаказателна отговорност на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Налице е допуснато противоречие между обстоятелствената част на НП, съдържащо описание на нарушение по чл. 126 от ЗПФ, извършено от кмета на Община П. и диспозитива на санкционния акт, съгласно който се налага административно наказание на физическото лице В.М.Ц.. Това е довело до съществено процесуално нарушение тъй като създава неяснота у наказаното лице въз основа на какво се наказва като физическо лице. В този смисъл е и решение № 225/30.05.2018 г. по канд № 250/2018 г. на Административен съд – П., постановено по идентичен казус, а именно, че горепосочената нередовност на НП не може да бъде отстранена дори и деянието да е безспорно установено и да няма съмнение относно самоличността и качеството на нарушителя, тъй като при осъществяване на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, АНО е задължен да посочи точно и ясно в НП конкретния нарушител, който е адресат на съответната санкция.

Установеният съществен формален порок на процесното НП не може да бъде саниран, тъй като при констатираното противоречие между обстоятелствената и диспозитивната му част остава неясна волята на АНО относно субекта на който налага административното наказание, а същата не може да бъде извличана по пътя на тълкуването, поради което и същото следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-291 от 20.12.2017 г., издадено от Г.М.Н.– директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, с което на В.М.Ц., с ЕГН **********, е наложено  административно наказание глоба в размер на 200 лв /двеста лева/  на основание чл. 32, ал.1, т.1, вр. с чл. 35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция за извършено нарушение на чл. 126 от Закона за публичните финанси.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П.  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

Председател:/п/

 

 

 

 

Вярно с оригинала,

 ИГ