Решение по дело №898/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 361/18.03.2025г. постановено по АНД № 36/2025г. по описа на ВРС.

В касационната жалба, чрез процесуален представител, касаторът, моли за отмяната на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2400427/27.11.2024г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. Намира, че оспореното въззивно решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че не е обосновано. Прави анализ на фактите по спора и извежда извод за доказаност на деянието. Намира, че решаващият състав на въззивния съд в противоречие с чл.416, ал.1, изр. второ от КТ не е съобразил доказателствената сила на акта за установяване на нарушението по трудовото право. Иска присъждане на сторените разноски.

Касационният жалбоподател, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба в открито съдебно заседание и в писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмен отговор по касационната жалба и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 361/18.03.2025г. постановено по АНД № 36/2025г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2400427/27.11.2024г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

С НП № 03-2400427/27.11.2024г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна на „ДД Парт 1“ООД за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ на основание чл. 63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 02.09.2024г. служители на ДИТ Варна извършили проверка по спазването на трудовото законодателство в обект „Реконструкция на пълначна станция за кислород и преустройството й в учебен център“, находящ се в гр. Варна, област Варна, [ПИ], стопанисван от „ДД Парт 1“ООД. В обекта установили Г. З. А. да полага труд като заварчик, с работно време за деня – от 9.00ч. до 17.00ч., с уговорени почивки в работния ден – 1 час и 30 минути, почивни дни – събота и неделя, уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 933.00лв., като тези данни са констатирани от попълнената от г-н А., представена му от проверяващите лица декларация.

За констатациите от проверката бил съставен от проверяващите Протокол за извършена проверка от 02.09.2024г., в който е посочено, че дейността в обекта се извършва от „ДД Парт 1“ООД.

Съдът посочил в мотивите на решението, че е била извършена и документална проверка, в хода на която е констатирано, че за Г. З. А. действително има сключен трудов договор с „ДД Парт 1“ООД, съгласно който му било възложено за срок от 10 работни дни срещу възнаграждение да извърши заваръчни действия за монтажа на 800кв.м. метална конструкция (обрешетник) на обект – Пълначна станция за кислород в гр. Варна, приета без възражения с Констативен протокол от 18.09.2024г.

Срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, за това че в качеството на работодател е допуснал Г. З. А. да изпълнява трудови функции на заварчик, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Не са подадени писмени възражения в законоустановения срок. АНО възприел фактите описани в АУАН и издал НП.

Съдът приел, че изложените факти са установени от кредитираните като безпристрастно дадени, в резултат на непосредствени възприятия, показания на разпитаните в хода на съдебното следствие две служителки на ДИТ Варна – г-жа Б. и г-жа Г. и от приобщените документи - НП № 03-2400427/27.11.2024г., АУАН, сведение от Д. П., Протокол за извършена проверка, Заповед от 09.12.2024г. и граждански договор от 02.09.2024г.

Съдът приел, че НП е издадено от компетентен орган и, че са спазени процесуалните правила при издаването му.

Съдът е констатирал, че в АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението и, че при съставянето му са спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Съдът е посочил, че фактът на полагането на труд от Г. З. А. на посочените в НП дата, час и място е безспорно установен, като фактически действия на работника по престиране на работна сила в осъществяване на конкретна дейност – полагане на кофраж на трета етажна плоча. Приел, че спорът е за това - дали положеният от Г. А. труд е по трудово или по гражданско правоотношение с „ДД Парт 1“ООД.

Относно спорното обстоятелство съдът кредитирал представеният граждански договор от 24.05.2023г. и приел, че по правната си същност, договорът бил за изработка, като този извод е направен на показанията на Г. А. дадени в хода на съдебното следствие, в които последният заявил, че проверяващите му казали какво да пише, защото той им казал, че не разбира, че дал телефона на проверяващата и М. й казал всичко, че гражданският договор бил сключен преди проверката и, че за първи път отишъл на работа, когато е дошла проверката, че при извършената проверка служителките при ДИТ Варна са диктували на г-н А. какво да запише в декларацията си, поради това че като не е български гражданин не може да направи разлика между трудов и граждански договор, което се потвърждавало от предоставеното на ДИТ сведение на управителя дружеството.

Съдът е осъдил ДИТ Варна да заплати на дружеството възнаграждение за адвокат в размер на 500лв.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция намира за основателно възражението в касационната жалба, че въззивният съд при постановяването на обжалваното решение е допуснал съществено процесуално нарушение, отразяващо се на правилността на съдебния акт.

Към въззивното решение е приложима уредбата дадена в чл. 339 от НПК. Съгласно чл.339, ал.1 от НПК „В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.“

Предвид спецификата на нормативната уредба на оспорването на НП, а именно, че въззивният съд се явява първа по ред съдебна инстанция извършваща проверка на установените от АНО факти и приложеният към деянието закон, към съдържанието на въззивното решение е относима и разпоредбата на чл.305 от НК. В разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е поставено изискване решението на въззивния съд да съдържа мотиви, в които „се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.“ Мотивите са съображенията на съда изложени в писмена форма и обосноваващи решението. Предвид специфичната им функция, дори и когато са кратки, мотивите трябва да бъдат ясни и пълни и в тях да е посочено точно кои факти съдът приема за осъществени, кои са доказателствата, които обосновават изводът за осъществените факти, както и да е даден отговор на спорните въпроси относно приложимия закон. В съдебната практика са установени следните изисквания към мотивите на решението – първо, да са изчерпателни (пълни); второ, да не са противоречиви и трето, да не бъдат в противоречие с диспозитива. При липса на мотиви се приема, че липсва част от решението на съда. На липса на мотиви се приравнява наличието на неясни, непълни и противоречиви мотиви и когато, от последните не може да се изведе ясно волята на съда. Липсата на мотиви влече отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане, предвид наличието на абсолютно процесуално нарушение (в този смисъл Чинова, М.; М., Г., 2021, Кратък лекционен курс по наказателнопроцесуално право, Сиела Норма АД, София, стр.486).

От мотивите на разглеждания в настоящото производство съдебен акт се констатира, че решаващият съдебен състав е приел наличието на трудов договор между Г. З. А. и „ДД Парт 1“ООД, въпреки че липсват доказателства за сключването на такъв; установил е дата на сключване на гражданския договор - 24.05.2023г., която е различна от датата на сключване на гражданския договор приложен по административнонаказателната преписка (02.09.2024г.); приел е, че към момента на извършването на проверката на строителния обект Г. З. А. осъществява дейност – "полагане на кофраж на трета етажна плоча", каквито данни не се съдържат в доказателствата по административната преписка и в събраните в хода на съдебното следствие; посочил е, че фактите, възприети в съдебния акт, са установени от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на разпитаните в хода на съдебното следствие две служителки на ДИТ Варна – г-жа Б. и г-жа Г., както и от приобщените документи - НП № 03-2400427/27.11.2024г., АУАН, сведение от Д. П., Протокол за извършена проверка, Заповед от 09.12.2024г. и граждански договор от 02.09.2024г., като е обосновал решението си с показанията на разпитания като свидетел г-н А., без това доказателство да е посочено, като такова на което се основават фактическите констатации в решението и без да е посочено кредитирано ли е и защо, при положение, че е в противоречие с част от другите доказателства, събрани в хода на административно наказателното производство.

Видно от мотивите на съдебния акт, в тях липсва ясно аргументиране от съда, защо след като дава вяра на свидетелските показания на служителите на ДИТ Варна, приема за настъпили факти на базата на свидетелските показания на г-н А., при условие, че в сведението, дадено от управителя на дружеството- работодател, е посочено, че г-н А. е нает, за да замести болен работник, назначен по трудов договор. За определянето на вида договор, който следва да бъде сключен между лицата за извършването на определена работа, е от значение характера на извършваната работа. От сведението, дадено от г-н П., следва, че характерът на работата, извършвана от г-н А., е следният - да замести работник по трудов договор, с определено работно място, работно време, определени почивки и срок на правоотношението, т.е. че не е дължим резултат, поради което за изпълнението на тази дейност, следва да бъде сключен трудов договор.

Налице е противоречие между съдържанието на доказателствата, които съдът е кредитирал и установените в съдебния акт факти. От една страна показанията на служителите на ДИТ Варна, от които се констатира съставомерност на деянието, са кредитирани от въззивния съд, а от друга в решението са приети като настъпили факти, в противоречие с тези показания, като се налага съмнение в преценката на съда относно липсата на състава на деянието. Налице е нарушение на чл.305, ал.7 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съгласно който „Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.“

При наличието на противоречието в данните от цитираните доказателства въззивния съд е следвало да изложи ясни и конкретни мотиви относно това кое доказателство и защо кредитира и на какви съображения отхвърля другото (в този смисъл Решение № 1084 от 30.12.2005 г. на ВКС по н. д. № 574/2005 г., III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Р. Н., съгласно което „При установено противоречие в доказателствените материали няма пречка съдът да кредитира едни от тях и да отхвърли други. Той обаче е длъжен да се мотивира. Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни защита срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им. Липсата на мотиви е абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт.“).

Не е направен финален правен извод за съставомерността на деянието и от там за правилността на НП. Изводът на въззивния съд за липсата на съставомерност на деянието се извежда по подразбиране от присъждането на разноските в полза на дружеството и от диспозитива на съдебния акт.

Липсата във въззивното решение на яснота относно констатираните факти, влече невъзможност за касационната инстанция да провери правилността на правната квалификация на деянието, поради което Решение № 361/18.03.2025г. постановено по АНД № 36/2025г. по описа на ВРС, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг съдебен състав.

Направено е искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултксо възнаграждение, по което следва да се произнесе въззивния съд при второто разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 361/18.03.2025г. постановено по АНД № 36/2025г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.