РЕШЕНИЕ
№260113/15.9.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тридесет и първи август Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2296 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.К.Д.-
ЕГН **********, в качеството й на управител на „Арт - 93“ ООД, против Наказателно постановление № 03-010873
/ 06.03.2020г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
- Варна, с което на „
Арт -93 ” ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 250 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ.
В
жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила,
като се твърди, че постановлението не е било връчено , че актът не е бил
съставен и връчен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, че
неправилно е било прието, че не е заплатена наложена имуществена санкция и
др. Поради тези и други съображения се
иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно, намаляване на размера на
наложеното наказание или прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, не се
представлява. Постъпили са писмени
бележки, в които е посочено, че депозираната жалба се поддържа и в които се
навеждат и допълнителни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила,
а именно, че неправилно е бил определен размера на санкцията, че на дружеството
не са били давани предписания, които да не са били изпълнени, че
постановлението не е било връчено , че с издаването му в едноседмичен срок след
издаване на акта е била препятствана възможността на дружеството да се
възползва от правото си да сключи споразумение и т.н. В заключение се иска
отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява
се от упълномощен представител, който оспорва жалбата.По същество се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 07.11.2018г. служители на Дирекция ИТ –
Варна , един от които св. Д.Д. , извършили
проверка в обект на „ Арт - 93“
ООД, а именно в магазин за кожени изделия, намиращ се в „Мол
Варна“.При нея се установило, че в обекта има на разположение на контролните
органи седмичен график на работа, но не и такъв за периода, за който е било
установено сумирано изчисляване на работното време за един месец, а именно
график за работа за м.11.2018г. Били
установени и други нарушения на трудовото законодателство. Поради това, с Протокол № ПР
1838513/04.12.2018г. на „ А. „ООД били
дадени задължителни предписания, едно от които под № 13 било
работодателят да държи на разположение на контролните органи в
проверения магазин, както и във всички други места, на които се полага
извънреден труд, документи свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа : поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време съгласно чл.403 „а“ ал.1 от КТ. Бил даден и срок за изпълнение на предписанието- 03.01.2019г. За протокола
на 04.12.208г. била уведомена Нина Стоева-надлежно упълномощено лице, което
било отразено в документа.
Предписанията не били обжалвани по реда на АПК.
На 01.02.2019г. св.Д. извършила
нова проверка в обекта на „ А.“ ООД. Били изискани необходимите за проверката
документи, свързани с изпълнение на дадените на дружеството предписания.При
запознаване с тях св. Д. установила, че от дадените предписания не са изпълнени две, едно от
които било именно № 13, тъй като в обекта отново нямало поименен график за
работа при установено сумирано изчисляване на работното време за
м.02.2019г. Бил изготвен нов протокол №
ПР 1903412/27.02.2019г., в който били описани неизпълнените предписания и с
който били дадени нови предписания.
Поради установеното неизпълнение
на предписание, на 27.02.2019г. св. Д.
съставила против „А.“ ООД акт за установяване на нарушение за това,
че не е изпълнило задължително
предписание № 13 от Протокол № ПР 1838513/04.12.2018г. като работодател да
държи на разположение на контролните органи в проверения обект и във всички
обекти,в които се полага наемен труд, документи, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа, а именно поименни графици за работа
за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време съгласно изискванията на чл.403 „а“ ал.1 от КТ. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 от КТ.Било
прието, че то е извършено на 01.02.2019г. в
обекта на контрол- магазин за
кожени изделия в „Мол-Варна“.При предявяване на акта
на упълномощено лице било посочено като
възражение, че към настоящия момент има график за м.02.2019г. в обекта.
Въз основа на акта било издадено
и наказателното постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ.За него, на същото законово основание на „
А.” ООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 250лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана Д.Д. –актосъставител.От показанията й се установи, че
нарушението е установено при извършване на последваща проверка в обект на
дружеството в гр.Варна, при която е
било установено, че даденото предписание, свързано с държане на разположение на
контролните органи на поименен график за работа в периода,в който е било
въведено сумарно изчисляване на работното време, не е било изпълнено.
Свидетелката сочи, че в последствие й е бил показан график за м.02.2019г.,
поради което и съобразявайки съдебната практика, е приела, ча
нарушението е отстранено.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства и тези по
административно-наказателната преписка
, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
, подадена от надлежна страна , в
предвидения от закона срок и приета от
съда за разглеждане.
Наказателното
постановление № 03-010873/ 06.03.2019г. е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна ,
съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” – София. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като обстоятелството , че е изготвено преди изтичане на срока по чл.415 „г“ от КТ не може да бъде преценено като процесуално нарушение. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при
неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са
нарушените материално правни норми. Съдът намира за неоснователни възраженията
в жалбата, свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила при връчване
на акта.От доказателствата по делото се установява, че актът е бил съставен и предявен на надлежно
упълномощено лице, като копие от пълномощното е приложено по преписката.На
следващо място обстоятелството, че постановлението не е връчено на нарушителя
не съставлява процесуално нарушение, а има отношение към срока на подаване на
жалба срещу него.В случая, след като бе установено, че постановлението не е
връчено на санкционираното дружеството, е прието, че депозираната жалба следва
да бъде разгледана по същество. Поради това и съдът намира, че по този начин в пълнота е реализира правото на
защита на нарушителя.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От
показанията на св.Д. , както и от писмените доказателства по делото , по
безспорен и категоричен начин се установява, че даденото с Протокол № ПР
1838513/04.12.2018г. на Д „ИТ”-Варна под № 13 предписание не е било
изпълнено.Протоколът, в който то е описано,
е бил съобщен на 04.12.2018г. на
упълномощено лице, като
работодателят не се е възползвал от възможността да го обжалва в
14 дневен срок.Поради това и то е влязло в сила.При последваща проверка,
извършена на 01.02.2019г. е било установено, че
работодателят отново не държи на разположение поименен график за работа
за м.02.2019г., в който период е имало въведено сумирано изчисляване на
работното време. Поради това съдът намира, че
нарушението по чл.415 ал.1 от КТ безспорно е извършено, а възраженията
за неговата недоказаност са неоснователни.
В показанията си в хода на съдебното следствие св.Д. сочи, че все пак й
е бил представен график за м.02.2019г., макар такъв да не е приложен по
преписката, както и че поради това и съобразявайки съдебната практика, е било
прието, че нарушението е било отстранено. Такива факти и обстоятелства обаче не
са посочени в наказателното постановление.Напротив, в него изрично е посочено,
че доказателствата, които потвърждават нарушението са правилника за вътрешния
трудов ред, сведение от 01.02.2019г. и протокол за проверка от 04.12.2018г.Липсва
каквото и да било отразяване, че нарушението е било отстранено .Поради това и
остава неясно защо след като е посочено, че наказанието се налага на основание
чл.415 ал.1 от КТ, на „А.“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на
250лв., която е относима към нормата на чл.415 „в“ от КТ. Нейните обективни
характеристики не са посочени в
постановлението нито словом, нито цифром. С оглед на
това остава неясна и волята на наказващият орган за приетото от него от
фактическа страна , а именно дали установеното нарушение е било отстранено или
не.
Поради изложеното до тук съдът намира, че при издаване на
постановлението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което ограничава правото на защита на нарушителя да разбере волята на
наказващият орган . С оглед на това и постановлението следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
При произнасянето си съдът съобрази и
направеното в писмените бележки искане
за присъждане на разноски. Такива принципно се дължат , тъй като жалбата на „А.“
ООД се уважава.Доколкото обаче по делото не са представени
каквито и да било доказателства, че от страна на дружеството в хода на
съдебното прозиводство са били направени
разноски , то съдът намира, че искането
се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010873 /
06.03.2020г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „
Арт -93 ” ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 250 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: