РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Благоевград, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201790 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. Х. В., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“Х. А.,
подадена чрез адвокат К. А., против Наказателно постановление № BG10042022/5800/Р8-
672/03.10.2022 година на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
"Пътна инфраструктура" (АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и на основание същия законов текст е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1800 лева.
С жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото НП
и се иска неговата отмяна, сочат се допуснати процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя, както и недоказаност на вмененото нарушение и неговото
авторство.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява
се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, по
същество излага доводи за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва
депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Депозира и писмено становище по
същество на делото, в което излага доводи за законосъобразност на процесното НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаглаждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не
ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
1
На 10.04.2022 г., в 09:42 ч., на ГКПП Кулата, изход от Република България, е
пристигнало пътно превозно средство, с peг № *****, вид В*, марка ****, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя .
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 19.03.2022 г., в
10: 02 часа, горепосоченото пътно превозно средство е засечено по път А-3, км 90 + 219,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път път А-3, км 90 + 219, , за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение
№ 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените
към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
10122) - част от системата.
За нарушението е генериран запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер
на нарушението DВ5А59853F6A1ED3E053031F160AFB62. Приложени са и статични
изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното
превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на процесната дата и час.
Изготвено е и Становище от отдел "Управление на информационната система и
инфраструктура", Национално тол управление, от което е видно, че не е получена тол
декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението.
При така направените в хода на извършената проверка констатации, св. Д. е приел, че на
19.03.2023 г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 179а, ал.3 от ЗДвП, поради което
на 10.04.2022 г., в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението- М. и
жалбоподателя, съставила срещу последния АУАН № BG10042022/5800/Р8-672
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения с отбелязване
„запознат“. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, с
което на В. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП на основание същия законов текст е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лв. НП е връчено на
жалбоподателя на 10.11.2022 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетеля Д. и М., които чрез
показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка, чрез показанията си установява извършената проверка, установеното в хода на
същата и процедурата по съставяне на АУАН, като сочат че са установили нарушение чрез
проверка в електронната система.
2
Представено е свидетелство за регистрация на МПС, от което се установвява, че
процесното МПС е собственост на „Б*********, както трудов догов, относно трудовото
правоотношение на жалбоподателя с посоченото дружество.
От страна на защитата е представено извлечение от дигиталната карта на
жалбоподателя, от която се установява, че на процесната дата същият се е намирал в
почивка и не е управлявал процесния автомобил.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Д. и М. и от приобщените към доказателствения
материал писмени доказателства: писмо на НТУ, свидетелство регистрация част І, договор с
предплатен баланс, общи условия на ИТС, заявка за плащане, трудов договор №
41/22.01.2018 г., свидетелство за регистрация част ІІ, СУМПС, писмо № 32-
134882/26.04.2022 г. на ТД Митница София, заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020
г.,заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г., заповед № РД-11-
760/19.08.2022 г.,справка, снимков материал, АУАН № 10042022/5800/Р8-672/10.04.2022 г. ;
извлечение от дигиталната карта на Б. В.; картово изображение на рамка с № 10102,
извлечение от списъка на пътищата, за които се събира пътна такса и извлечение от ел.
система към НТУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка,
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното
постановление е издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със
Заповед № РД-11-167/08.02.2021 година, на председателя на управителния съвет на АПИ, а
АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със
Заповед на председателя на управителния съвет на АПИ.
Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
следното:
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
3
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано
пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на
нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са
основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл. 57 ЗАНН
изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за
реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не
са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията
за пълнота на обвинителната теза. Според АУАН нарушението на жалбоподателя се изразява
в това че, на 19.03.2022г. и на посоченият път е управлявал товарен автомобил, за който се
дължи пътна тол такса, без да е заплатена такава, докато в НП е посочено, че освен
незаплащането на пътна тол такса, за визираната дата нарушението на В. се е изразило и в
липсата на валидно закупена маршрутна карта, която да се включва при преминаване през
сегмента в границите, на която се намира контролното устройство с идентификатор №10102
или бордова карта, както и непредставена тол декларация, без въобще да има наведени
такива фактически твърдения в АУАН. След като АУАН обосновава НП, то между
съдържанието на двата документа следва да има тъждество, особено касателно основни и
задължителни реквизити като място на твърдяното нарушение / чл.42, ал.1 т.3 от ЗАНН за
АУН и чл.57, ал.,, т.5 от ЗАНН за НП/ и респ. относно описанието на нарушението / чл. 42,
ал.1 , т.4 от ЗАНН за НП и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за НП/. Констатираното съществено
противоречие относно описание на нарушението в съдържанието на АУАН и на НП,
препятства правото на защита в значима степен, тъй като жалбоподателят не може да
разбере срещу какво обвинение следва да се защитава, а това несъмнено е съществено
процесуално нарушение, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на
обжалваното НП и мотивира неговата отмяна.
Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и , че жалбоподателят е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение. Съгласно нормата на чл. 10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, в това число и такса за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния
път или пътен участък и изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
4
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно нормата на чл. 139, ал.7 от
ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. От своя страна, нормата на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата
сочи, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Следователно , ако и доколкото изпълнителното деяние на вмененото административно
нарушение на жалбоподателя е това посочено в АУАН и респ. е едно от тези по НП, а
именно незаплатена и дължима се пътна тол такса при управление на процесното ППС на
процесната дата и място, то адресат на такова задължение за плащане на тол такса, не е
водача , нает от превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на
управляваното МПС или съответното ползвател /наемател/ на същото. В казуса не се
представиха никакви доказателства, че жалбоподателят В. е собственик на описаното в НП
превозно средство, с което се твърди, че той е извършил процесното нарушение , нито пък
се представиха доказателства, че е ползвател на това ППС на самостоятелно основание и
извън трудовата си дейност по нарочен трудов договор, сключен с него и собственика на
ППС – фирма „Б*********. Ето защо, съдът приема за недоказано и обстоятелството, че
жалбоподателят е адресат на задължението за заплащане на пътна тол такса в този казус и
поради тази причина, не може да бъде административно-наказателно отговорно лице за
неизпълнение на такова задължение към дата 19.03.2022г. за посоченото ППС.
В тази насока следва да бъде посочено, че съгласно приложената от наказващия
орган норма чл.179, ал.3а от ЗДвП Водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв. Следователно последната адм. санкционна разпоредба не се отнася
до посочената и установена в АУАН фактическа обстановка по делото свързана с неплащане
на дължимата се тол такса, а се отнася до друго това, че водача управлява ППС, като не
изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на
друга, напълно различна фактическа обстановка. Следователно както се посочи, неправилно
е определен и субекта на отговорност, тъй като при такова нарушение адресат на
задължението е собственика на ППС по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
5
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може
да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в
Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл.
10, ал. 7 от ЗП.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не приложената от наказващия орган.
Отделно от горното според съда в настоящия случай е приложима разпоредбата на
чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б
в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
(2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва:
1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.;
3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез която АПИ
осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.
167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се
отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е
и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено
нарушение, за което електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде
основание на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2, т. 7
6
от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към
съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден
електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното производство
презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук
следва и извода, че след като нарушението е установено от електронна система за контрол
по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и, както е видно от издаденото НП при водене
на административнонаказателното производство администратвинонаказващия орган не е
установил водача на МПС, то в случая същият е следвало да издаде НП на собственика на
МПС, в случая ""Б*********, . В случая по делото не е установено и подаване на
декларация по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно
същият следва да бъде приет за нарушител.
Всичко това, отнесено към конкретния случай сочи, че доколкото нарушение е
установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то е
приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Поради това според съда
неправлино е приложен и материалния закон.
Дори и да не бъдат споделени горните съображения, в случая според съда е
допуснато от страна на наказващия орган и нарушение на чл.53 от ЗАНН, като не е
извършил дължимата проверка, относно авторството на нарушението преди да издаде
атакуваното НП. По делото беше представено извлечение от дигиталната карта на
жалбоподателя, от която се установява, че на 19.03.2022г. същия е бил в почивка, поради
което и не може да е извършил соченото нарушение, което обаче не е изследвано от
наказващия орган, поради което според съда неправилно е ангажирана отговорността му.
Предвид горното наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол като
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила следва да бъде
отменено.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е безпредметно да бъде обсъждано дали
случаят е маловажен, като за пълнота следва да бъде посочено, че дори и при изход
различен от настоящия чл.28 от ЗАНН не е приложима, по аргумент от чл. 189з от ЗДвП.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя,
и като взе предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за явяване на
свидетели, в размер на 34.71 лв., намира, че АПИ следва да бъде осъдена да заплати
сторените по делото разноски в размер на 34.71 лв.
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и искането на
жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни разноски по настоящото
съдебно дело. Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между
жалбоподателя и адвокатско дружество „Лалова и партньори“ и списък, жалбоподателят е
заплатил на ангажирания от него защитник, сумата от 720.00лв. за изготвяне на жалба срещу
процесното НП и процесуално представителство по делото. Плащането на сумата от 720 лв.
е удостоверено и с нарочна фактура, представена в края на процеса. Видно от титула на
депозираната жалба, тя е изготвена от упълномощеното адвокатско дружество , а в процеса
за жалбоподателя се яви и участва като процесуален представител за него адв.А. в рамките
на 1 съдебно заседание. От друга страна размера на обжалваната в НП административна
7
санкция е в размер на 1800.00лв. Предвид изхода на делото и доколкото се касае за
незаконосъобразен акт, съдът намира, че АПИ следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., като
възражението за прекомерност е неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода
на делото, същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG10042022/5800/Р8-672/03.10.2022
година на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ) гр. София, с което на Б. Х. В., с ЕГН **********, с адрес гр.П.,
ул.“Х. А. за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и на основание същия законов
текст е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", да заплати по сметка на Районен съд
гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 34.71 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", да ЗАПЛАТИ на Б. Х. В., с ЕГН **********, с
адрес гр.П.., ул.“Х. А., сумата в размер 720, 00 лв. , представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8