ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1974
Плевен, 03.06.2024 г.
Административният съд - Плевен - X състав, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20237170700730 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.144 от АПК във вр. с чл. 248 от ГПК.
Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№5101/01.09.2023 г. подадена от Г. И. Д. [ЕГН], [населено място] обл. Плевен [улица], ет.1, ап.2, чрез адв. Д. П. АК Плевен, [населено място], [улица], ет. 2, офис 4, срещу Ревизионен акт №Р-04001522005388-091-001/ 22.05.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, поправен с РА за поправка на РА № П-04001523149004-003-001/04.08.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, оставен в сила с Решение № 65/08.08.2023 г. на Директор на Д. „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП.
С Определение № 1642/07.05.2024 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. В мотивите на определението съдът е изложил становището си, че следва да се присъдят на ответника разноски в размер на 100 лв. поради оттеглянето на жалбата, но в диспозитива на 2832/16.05.2024 г., подадена в срока по чл. 144 от АПК във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата прави искане за допълване на определението с частта за разноските, като съдът присъди разноските в размер на 100 лв., за които е изложил мотиви в определението.
В предоставения срок не е постъпил отговор от жалбоподателя.
Съдът, след като се запозна с данните по делото, счита, че претенцията за присъждане на разноски е основателна.
Нормата на чл. 161 от ДОПК не съдържа уредба за разноските при прекратяване на съдебното производство, а предвижда право на разноски на ответника при решаване на спора по същество – когато жалбата бъде отхвърлена. Поради това на основание § 2 от ДР на ДОПК, в случаите на прекратяване на делото, за отговорността за разноски субсидиарно приложение следва да намери чл. 143, ал. 3 АПК (в този смисъл определение № 10345 от 13.10.2021г. по адм. д. № 10059/2021 г. по описа на ВАС). Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК сочи, че, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/.
Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение, съобразно вида и обема на осъществената защита и това, че се касае за спор с материален интерес, съдът определя на 100 лева на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП.
Следва да се допълни решението, като се осъди жалбоподателят Г. И. Д. [ЕГН], [населено място] обл. Плевен [улица], ет.1, ап.2, да заплати на ТД на НАП Велико Търново сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водено от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 1642/07.05.2024 г. постановено по адм. д. № 730/2024 г. по описа на АдмС –Плевен в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Г. И. Д. [ЕГН], [населено място] обл. Плевен [улица], ет.1, ап.2, да заплати на ТД на НАП Велико Търново сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението чрез АдмС Плевен пред ВАС на РБ.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия: | |