№ 1502
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Д. Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501511 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1511/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на 156-то
ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, Булстат *********, с адрес: гр.София, кв.
„Кремиковци“, ул. „Свежест“ №1 срещу решение №200966 от 19.11.2024 г постановено по
гр.д.№71343/23 г на СРС , 141 състав , поправено с решение №21123 от 21.11.2024 г по
същото дело , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.128 т.2 КТ на Д. С.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „******* сумата от 2586,16 лева ,
представляващо неизплатена част от брутно трудово възнаграждение, дължимо за периода
от 01.01.2023 г. – 04.07.2023 г. по силата на сключен между страните трудов договор №
145/08.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението ; сумата от 500 лева разноски пред СРС ; както и да
заплати по сметка на СРС сумата от 403,44 лева такси и разноски .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не може да се
приложи към минал момент /считано от 01.01.2023 г / анекс № Д01-192/10.08.2023г. към
Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №
Д01-269/06.12.2022 г. Съгласно чл.54 ал.1 КТ съответният КТД влиза в сила от деня на
сключването му и клаузите му действат занапред . Към датата на подписване на анекса към
КТД ищцата няма трудово правоотношение с въззивника и не може да получи увеличение на
трудовото възнаграждение с оглед чл.118 ал.3 КТ . Няма доказателства ищцата да е била
1
синдикален член или да се е присъединила към КТД по реда на чл.57 ал.2 КТ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Безспорно между страните е съществувало ТПО за периода 01.01.2023 г. – 04.07.2023 г,
както и за него е действал КТД за системата на училищното и предучилищното образование
№ Д01-269/06.12.2022 г. С анекс № Д01-192/10.08.2023 г към посочения КТД е предвидено
увеличение на работните заплати на учителите с обратна сила считано от 01.01.2023 г . Това
увеличение трябва да се приложи и за ищцата , независимо , че ТПО е било прекратено към
10.08.2023 г . В противен случай ще е налице дискриминация . Следователно искът е
доказан по основание и размер .
Въззивната жалба е допустима. Решенията на СРС са връчени на въззивника на 26.11.2024 г
и са обжалвани в срок на 05.12.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решенията на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд е длъжен да даде и законосъобразна правна квалификация на
исковете .
За да уважи исковете СРС е приел , че по делото е безспорно , че между страните е било
налице ТПО за периода 01.01.2023 г. - 04.07.2023 г., страните по делото са били обвързани по
трудово правоотношение. Ищцата е заемала длъжността „учител по математика и физика“
156 ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, гр. София. Ответникът е страна по
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01269/06.12.2022 г.
Според СРС между страните е действал Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022 г. Страните по посочения
КТД, основавайки се на изричното допускане в чл. 54, ал. 1 от 4 КТ придават обратна сила
на КТД - увеличаването на работните заплати да влезе в сила с обратна сила от
01.01.2023 г.
От представеното по делото допълнително споразумение № 216/08.09.2022 г. се установява,
че страните по трудов договор № 145/08.09.2014 г. са договорили, считано от 19.09.2022 г.
престирането на допълнителен труд при работодателя на четиричасов работен ден, за което е
определено допълнително основно месечно възнаграждение в размер на 767.00 лв. и 145.73
лева – 19 % за прослужено време.
По делото не е спорно и е видно от заповед №153/04.07.2023 г , че ТПО на ищцата е
2
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 05.07.2023 г. Спорен по делото е
въпросът дали на ищеца се следва увеличено брутно трудово възнаграждение, след
изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г., за които ищецът изрично е оправил
заявление вх. № 188/08.09.2023 г. до ответника за преизчисляване, респ. плащане на трудови
възнаграждения и годишен отпуск за периода 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.
Съгласно представения с исковата молба Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, ведно с анекс № Д01-192/10.08.2023г. към
Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №
Д01-269/06.12.2022 г., текстът на чл. 27 от колективния трудов договор се изменя, както
следва: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: 1. „б“
Заместник- директор - 1926 лева“, като в ал. 3, т. 2 е предвидено, че „индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са
повисоки от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.“
Според СРС с цитираното изменение се предвижда изменение в съдържанието на трудовите
правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса, считано от която
следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на
образованието. Изрично в анекса е посочено неговото темпорално действие - от минал
момент - считано от 01.01.2023г., което по същество е придаване на обратно действие на
клаузите му. След като страните по колективния трудов договор, който в правната доктрина
се дефинира като нормативно съглашение, изрично са се договорили, че увеличението на
минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023г., това е и моментът, към
който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към
всеки служител.
Според СРС от значение в случая е дали съответният служител е бил страна по
индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023г., заемайки съответна длъжност в
системата на училищното и предучилищното образование, както и да е членувал към същата
дата в синдикалната организация - страна по колективния трудов договор. Да се приеме
обратното, означава да се приеме неравноправно третиране, тъй като определени лица, които
са заети в сферата на образованието и са членове на синдикалната организация към
10.08.2023г., т. е. формално са обвързани от КТД, но не са работили по трудово
правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023г. и впоследствие до приемането
на измененията, да получат увеличение за посочения период, което би било в противоречие
с всяка житейска логика, а и със закона, доколкото съгласно нормата на чл. 128, т. 2 КТ
трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд. Съобразно § 3 от
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в
сила от 01.09.2023г., съгласно която наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в
"Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. А именно §
3
2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в процесния
анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното образование.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който
съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би
могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор, с
оглед неговия договорен характер. Доколкото в наредбата, приета от министъра на
образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по които е също
министерството на образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от по-
късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г.,
в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична
законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023г. в сферата на образованието, като ги
изменят в по - благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
Според СРС ако се приеме, че лицата, работили в сферата на училищното и
предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на
процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата
на сключване на анекса от 10.08.2023г., би се достигнало до тяхното неравно третиране
спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до
подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при
едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от
законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпця за добросъвестност при осъществяване
на трудовите права и задължения. А за това не е налице нито законово, нито обосновано по
правилата на формалната логика основание. Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ
работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от
работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или
служителя.
Според СРС разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация
– страна по договора. От своя страна колективният трудов договор традиционно се
разглежда от трудовоправната доктрина и практика като юридически акт с двояка права
същност, изразяваща се в договорно начало и характера на нормативно съглашение. В
общата хипотеза в личните предели на действие на колективния трудов договор се включват
лицата, които членуват в съответните синдикални и работодателски организации, които са
сключили въпросния колективен трудов договор.
Според СРС от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че съгласно Таблица № 1 размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата в периода 01.01.2023 г. до 31.07.2003 г. варира в отделните
4
месеци между 2 413.78 лв. и 2 985.00 лв. В таблица № 2 от раздел IV вещото лице е
посочило какъв би бил размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода
01.01.2023 г. до 31.07.2003 г., в случай, че се приложи Наредба за изменение и допълнение
на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на
образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023г. Вещото лице
е представило каква е разликата между начисленото брутно, съответното изплатено нетно
възнаграждение на Д. Г. за периода 01.01.2023 г. до 29.07.2003 г. в случай, че се приложи
цитираната наредба. Разликата, която се получава между полученото от ищцата нетно
възнаграждение за процесния период и определения от вещото лице, съобразно
приложението на наредбата възлиза на сумата от 2 586.16 лв.
Според СРС заключението на ССчЕ трябва да се кредитира , поради което искът е доказан
по основание и размер . В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително
чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за
работника или служителя от установените с колективния трудов договор – така решение №
505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, както и рпределение № 498
от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК. В случая с придадената обратна
сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Ищцата е полагала труд в
процесния период при ответника и има право да получи предвиденото в Закон за държавния
бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Последващото прекратяване на
трудовото му правоотношение е ирелевантно .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Преди всичко трябва да се отбележи , че доводът на въззивника , че за ищцата не е бил в
сила Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г , не е заявен в отговора на исковата молба и е
преклудиран . Отделно в допълнително споразумение № 216/08.09.2022 г изрично е
посочено , че ищцата е страна по КТД в областта на образованието .
Правилно е първоинстанционният съд е приел , че от значение в случая е дали съответният
служител е бил страна по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023г.,
заемайки съответна длъжност в системата на училищното и предучилищното образование,
както и да е членувал към същата дата в синдикалната организация - страна по колективния
трудов договор. Съобразно § 3 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и
науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г., съгласно която наредбата
влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който
влиза в сила от 1 януари 2023 г. Именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери
на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са
идентични със заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на
предучилищното и училищното образование. Наредбата е подзаконов нормативен акт, на
част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено
5
обратно действие .
Страните по посочения КТД и анекс към него , основавайки се на изричното допускане в
чл.54 ал.1 КТ придават обратна сила на КТД - увеличаването на работните заплати на
учителите да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г. Ирелевантно е , че към датата на
подписания анекс към КТД ТПО на ищцата е било прекратено . С КТД е изменено в полза
на служителите част от съдържанието не само на все още действащите , но и на
съществувалите към 01.01.2023 г трудови правоотношения с обратна сила . Това е допустимо
и благоприятно за ищцата. Винаги е възможно да се извърши доплащане от работодателя за
положен труд в минал момент , включително и след прекратяване на ТПО . Друго тълкуване
противоречи на целите на колективното договаряне по КТ и би довело до дискриминация на
ищцата , както и до неоснователно обогатяване на ответника . Не е предмет на настоящото
производство дали ответникът е заявил и получил съответните бюджетни средства за
изплащане на увеличеното със задна дата трудово възнаграждение на ищцата .
Налага се изводът , че решението на СРС /така , както е поправено / трябва да се потвърди .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване поради
материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №200966 от 19.11.2024 г постановено по гр.д.№71343/23 г на
СРС , 141 състав , поправено с решение №21123 от 21.11.2024 г по същото дело
ОСЪЖДА 156-то ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, Булстат *********, с
адрес: гр.София, кв. „Кремиковци“, ул. „Свежест“ №1 да заплати на Д. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „******* сумата от 650 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6