РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Габрово , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500239 по описа за 2021 година
С решение №260091/05.03.2021г. по гр.д.№1724/2020г. Габровският
районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че Г. Г.
Т., ЕГН**********, с адрес: гр.Г., ул."О." №** дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. "Индустриална" №6, сумата от 983,07лв.-
главница за незаплатена топлоенергия за периода м. ноември 2015г.- м. юни
2019г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 291,21лв. за периода
01.01.2016г.-14.08.2020г. по Заповед №4111/26.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1229/2020г. по
описа на Габровски районен съд, на основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Със същото решение съдът е осъдил Г. Г. Т., ЕГН**********, да заплати
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО" ЕАД, ЕИК *********: направените
разноски в исковото производство в размер на 425,49 лв., на основание
чл.78,ал.1 от ГПК и направените разноски по ч.гр.д.№1229/2020г. по описа на
1
Районен съд- Габрово в размер на 325.49лв.
В законният срок решението е обжалвано от Г.Т., чрез адв. А. Т., като
неправилно и необосновано. В жалбата се излагат следните възражения:
Първоинстанционния съд неправилно ограничил правото на защита на Г.Т.
като не приел нейното становище по първоинстанционното дело, представено
за о.с.з., проведено на 18.02.2021г. - непредставянето на отговор от ответника
не водело до преклузия да предостави становище. Ищецът не представил
доказателства за наличие облигационно правоотношение между дружеството
и Г.Т.- в какво качество е предявена претенцията спрямо нея и каква е
връзката й с процесния имот, дали е негов собственик. С изключение на
приложеното извлечение от сметка за топлоенергия по партидата не били
приложени допълнителни доказателства, които да удостоверят
претендираните задължения, как се е формирала сумата и задължение да се
заплати за потребена топлинна енергия. Изтекла била и погасителна давност,
тъй като претендираните от ищеца суми по главницата били за период, по-
дълъг от три години.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени.
Въззивната инстанция, като взе предвид становищата на страните,
възраженията във въззивната жалба и представените по делото доказателства,
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Пред районният съд е проведено производство по чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК- предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за
които е издадена Заповед № 4111 от 26.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1229/2020г. на РС- Габрово, с която
се разпорежда Г. Г. Т. да заплати на кредитора “Топлофикация Габрово”
ЕАД: 983,07 лв.- главница, 29,121 лева мораторна лихва за периода
01.01.2016г.- 14.08.2020г. и разноски- 25,40 лева ДТ, 300 лева адвокатско
възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от доставка на
незаплатена топлинна енергия за периода м. ноември 2015г.- юни 2019г., по
партида 18522 с титуляр Г.Т..
За да уважи претенцията районният съд е приел, че титуляр на партидата
2
за обекта, представляващ апартамент №22, находящ се в гр.Г., ул."О." №**, в
сграда- етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа през
посочените отоплителни сезони, е ответникът Г.Т.. Същата се явява
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на
права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата- Тълкувателно решение №2/2016г на ОСГК на ВКС. От събраните
доказателства по делото е безспорно установено, че ответницата, която е
титуляр на партидата, се явява потребител на доставяна топлинна енергия
през периода м. ноември 2015г.- м. юни 2019г. за имота, находящ се в гр.Г.,
ул."О." №**, ап.22. Поради това дължи сумата от 983,07лв.- главница, която
според представените извлечение от сметка за топлоенергия по партида
№18522, представлява топлинна енергия отдадена в сградната инсталация за
процесния период, както и обезщетение за забава в размер на 291,21лв. върху
просрочените задължения за периода 01.01.2016г. - 14.08.2020г.
Решението е правилно.
По делото пред първата инстанция не е подаден отговор от
ответницата Г.Т., поради което са приложени последиците на чл. 133 ГПК.
Доказателства за правото на собственост на обекта- апартамент, по делото не
са били приложени, тъй като не е налице отговор от страна на ответника, с
който да е оспорено в надлежният срок твърдението на ищеца, че Г. Т. е
собственик на имота. Същата не е твърдяла и не твърди, дори в писменото
си становище за първото заседание по делото пред РС, както и пред
въззивната инстанция, че не е титуляр на партидата, съгласно която за обекта
апартамент 22, находящ се в етажната собственост на ул. Орловска 87 в гр.
Габрово, е налице незаплатено задължение. Поради това ирелевантно за
спора в случая е дали Г. Т. е собственик на имота или негов ползвател- тя го
обитава и към момента, видно от посоченият адрес в първоинстанционното
производство и въззивната жалба- ТР №2/2016г на ОСГК на ВКС.
3
Поради липсата на отговор на исковата молба Г. Т. не е упражнила
правото си да оспори представените писмени доказателства-извлечение от
сметка за партида 18522, чийто титуляр е. Поради това ищцовата страна не е
била длъжна и не е било необходимо да представя допълнителни такива,
както се излага във въззивната жалба. Следва да се отбележи също, че нито в
това становище, нито във въззивната жалба Г. Т. не твърди, че не се дължи и
защо според нея не дължи претендираната сума.
След като ответникът по исковата молба не е оспорил, че е собственик
на имота, който се намира в топлоснабдена сграда- етажна собственост, нито,
че е задължен да заплати цената за отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата, а само, че не било налице облигационно
правоотношение между нея и дружеството /становище за първото с.з./,
правилно първата инстанция е приела претенцията за основателна. Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата /чл.
153, ал. 6 ЗЕ/- ТР №2/2016г на ОСГК на ВКС.
Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.
1 ГПК, какъвто отговор в случая Г. Т. не е подала. Това се отнася и за
възраженията за погасителна и придобивна давност. Поради това правилно
първата инстанция не е обсъждала това възражение, направено едва със
становище за първото с.з. по делото- т.е. след като правото на ответника да
направи възражение за погасяване на вземането или част от него по давност е
преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131,
ГПК / ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК- т.4/
На осн. гореизложеното, като правилно и законосъобразно решението на
първата инстанция следва да бъде потвърдено.
Разноски по исковото производство: С оглед изхода на делото на
жалбоподателката не се дължат разноски. Същата следва да бъде осъдена да
заплати на другата страна сумата 300 лева разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за правна
4
помощ.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260091/05.03.2021г. по гр.д.№1724/2020г.
на Габровският районен съд.
ОСЪЖДА Г. Г. Т., ЕГН**********, с адрес: гр.Г., ул."О." №** да заплати
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Габрово, ул. "Индустриална" №6, сумата 300 лева разноски
по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5