ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 422 03.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: трети
февруари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 2128 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.Ю.М. ***, със съдебен адрес ***, подадена чрез
пълномощник адв.П.А., против решение № 231/04.11.2019
г, постановено по гр.д.№ 452/2019 г. по описа на РС-Поморие.
С
първоинстанционното решение е прекратен гражданския брак, сключен с Акт за
граждански брак №
5/02.10.2014 г.
между М.Ю.М. и Ю.А.М., като дълбоко и
непоправимо разстроен; обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи; предоставено е на майката Ю.А.М.
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно
дете Ю.М.М., роден на *** г., местоживеенето на детето е определено при
майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето Ю.М.М., както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. на петъчния ден до
18.00 ч. на неделния ден, с преспиване на детето в дома на бащата, като бащата
ще взема и връща детето в дома на майката, един месец през лятото, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск, през Коледните празници на всяка
четна година и през Новогодишните празници на всяка нечетна година, както и по
един ден през религиозните празници на Мюсюлманското вероизповедание Курбан
байрам и Рамазан байрам; бащата М.Ю.М. е осъден да заплаща на детето Ю.М.М.,
чрез неговата майка и законен представител Ю.А.М., месечна издръжка в размер
150 лв., считано от постановяване на решението до настъпване на законни причини
за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска; постановено е след влизане в сила на това
решение съпругата Ю.А.М. да възстанови и носи предбрачното си фамилно име Пандък;
постановено е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
С решението са отхвърлени исковете на М.Ю.М.
против Ю.А.М. за предоставяне на ищеца на родителските права върху роденото от
брака малолетно дете на страните Ю.М.М., определяне на режим на лични отношения
на майката с детето и осъждането й да заплаща на детето месечна издръжка в
размер 150 лв., считано от предяваване на иска до настъпване на законни причини
за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
С решението е оставено без разглеждане искането
на М.Ю.М. за поставяне в негов изключителен дял на придобития по време на брака
на страните лек автомобил – „Мерцедес
С въззивната жалба на М.Ю.М. първоинстанционното
решение се обжалва в частта му относно мерките
спрямо детето, с която родителските права са предоставени на майката, при
нея е определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на
лични контакти с детето и бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка
в размер на 150 лв., както и са отхвърлени предявените от въззивника М.Ю.М.
искове за предоставяне на него на родителски права върху детето на страните,
определяне на режим на лични отношения на майката с детето и осъждането й да
заплаща на детето месечна издръжка в размер 150 лв. Въззивникът счита решението
за неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част, постановено
при превратно тълкуване на доказателствения материал. Счита се, че
постановеното решение не е в интерес на детето, тъй като между него и бащата
съществува много силна емоционална връзка, която в течение на бракоразводния
процес способства до довеждане на емоционална травма за детето, тъй като същото
е отделено от познатата му социална среда и от дома, в който е живяло. Според
въззивника, изводите на съда за неговото
поведение са извършени изцяло на базата и на плоскостта на влошените
отношения между страните, която ситуация е нормално да напряга и да създава
нервно напрежение, но същото е моментно и не следва да се възприема, а и
експертното заключение за наличие на невротична симптоматика не е дадено в
смисъл, че това е константна характеристика на бащата, а оттам да се правят
изводи в ущърб на неговия родителски капацитет. В тази връзка се сочи, че в
рамките на експертизата, вещото е констатирало и при двамата родители
незачитане и негативно отношение към другия, но като аргумент за по-лоши
родителски данни това се коментира единсствено и само спрямо бащата, който
подход на съда е дискриминационен. Посочва се, че в интерес на детето е да
живее на постоянно място, какъвто е домът на баща му, а майката не може да му
предложи спокойствие и уют на постоянно място, тъй като на самата нея й
предстои адаптация във връзка с установяването й в нова социална среда след
промените, настъпили в личния й живот. Сочи се също, че детето принудително е
поставено в ситуация да бъде уплашено и объркано, след като е изведено от
познатата и обичана социална следа и домашен уют. Според въззивника, следва да
се има предвид, че не са налице събрани доказателства за съществуваща
емоционална привързаност и близост между майката и детето, като вещото лице е
установило, че майката демонстрира висока самооценка и свързаността с детето е
силна и важна за нея, но този извод характеризира единствено личното възприятие
на майката, без да има обективен външен израз на тази й свързаност, разгледан и
през възприятията на детето. Сочи се също така, че към момента майката е с
прекратено срочно трудово правоотношение, с което се обосновава довод за това,
че тя не разполага с възможност да задоволи потребностите на детето. Сочи се
още, че след постановяване на обжалваното решение е налице изменение на
обстоятелствата, тъй като към момента майката отсъства от страната и не полага
непосредствени грижи за детето, тя се намира на територията на Република
Германия и детето се отглежда от нейните родители. След извършен собствен анализ на приетата от
районния съд експертиза и събраните свидетелски показания, въззивникът счита,
че под въпрос е съществуването на топла емоционална връзка между детето и
майката, която се явява по-непригодния родител да упражнява родителските права,
тъй като не може да осигури адекватни грижи, които да задоволяват в пълен
интензитет интереса на детето, а то не бива да бъде поставяно в
по-неблагоприятни условия на живот от досегашните, които са му били
осигурявани. Счита се за неприемливо и непосочването от съда в решението на
конкретния адрес при определяне местоживеенето на детето, което се налага с
оглед осъществяването на личните контакти с него.
В заключение се моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да се уважат предявените от
ищеца небрачни искове за предоставяне на него родителските права спрямо детето,
определяне на ответницата на режим на лични отношения с детето и осъждането й
да му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от предявяване на
иска.
Във въззивната жалба е направено
доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване
на факта, че ответницата не полага лични грижи за детето, поради отсъствието й
от страната.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Ю.А.М., подаден
чрез пълномощника й адв.П.К., в който са изложени съображения за неоснователност
на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Оспорват се изложените в
жалбата възражения и доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение в частта относно родителските права, режима на лични отношения между
бащата и детето и присъдената издръжка, като в тази връзка са изложени
пространни съображения. Сочи се, че към момента ищецът също живее и работи в
чужбина, но за разлика от ответницата, чието отсъствие е краткотрайно и тя ще
се прибере в България през м.януари 2020 г., отсъствието на ищеца не е
еднократно и за кратък период от време, тъй като същият често пребивава в
чужбина, за да работи. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част
В отговора на въззиваемата е направено
доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване
на краткосрочното пребиваване на майката в чужбина и отсъствието на бащата от
страната..
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
въззивната жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
СЪДЪТ констатира, че към въззивната жалба липсва приложено
пълномощно на адв.П.А., издадено от въззивника М.Ю.М. за процесуално
представителство по настоящото дело. Между кориците на първоинстанционото дело е
налице пълномощно на адв.А. за процесуално представителство само за делото пред
ПРС (л.27). В този смисъл, на въззивникът М.М. следва да се укаже да представи
адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт на адв.А. по
в.гр.д.№ 2128/2019 г. по описа на БОС, или въззивникът да потвърди извършените
от негово име, без представителна власт действия по подаване на настоящата
въззивна жалба.
СЪДЪТ констатира, че и към отговора на въззивната
жалба липсва приложено пълномощно на адв.П.К., издадено от въззиваемата Ю.А.М. за
процесуално представителство по настоящото дело. Между кориците на
първоинстанционото дело е налице пълномощно на адв.К. за процесуално
представителство само за делото пред ПРС (л.72). В този смисъл, на въззиваемата
Ю.М. следва да се укаже да представи адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.К. по в.гр.д.№ 2128/2019 г. по описа на БОС, или въззиваемата
да потвърди извършените от нейно име, без представителна власт действия по
подаване на отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд констатира
също, че макар и страните по делото – родители на малолетното дете, да са били
изслушани от районния съд по реда на чл.59, ал.6 СК, същите следва да бъдат
изслушани и от настоящата инстанция с оглед интересите на малолетното дете, за
които съдът е задължен да следи служебно.
Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 2128/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца М.Ю.М., както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата Ю.А.М..
УКАЗВА на въззивника М.Ю.М. В СРОК до съдебното заседание ДА
ПРЕДСТАВИ по делото адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.П.А. за извършване от негово име на процесуални
действия по в.гр.д.№ 2128/2019 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените от негово име, без представителна власт
действия по подаване на въззивната жалба. ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
УКАЗВА на въззиваемата Ю.А.М. В СРОК до съдебното заседание ДА
ПРЕДСТАВИ по делото адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.П.К. за извършване от нейно име на процесуални
действия по в.гр.д.№ 2128/2019 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените от нейно име, без представителна власт
действия по подаване на отговор на въззивната жалба. ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение съдът ще приеме, че процесуалното действие по подаване на отговор
на въззивната жалба не е извършено.
На основание
чл.59, ал.6 СК ПОСТАНОВЯВА изслушване на родителите М.Ю.М. и Ю.А.М..
УКАЗВА НА М.Ю.М. и Ю.А.М., че следва ДА СЕ ЯВЯТ ЛИЧНО в съдебно
заседание, с оглед изслушването им от съда по реда на чл.59, ал.6 СК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ да ангажират гласни
доказателства пред въззивния съд, като ДОПУСКА до разпит по един свидетел,
воден от всяка страна.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.