№ 780
гр. Варна, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело
№ 20213100900567 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:46 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД е редовно призован, не се
явява законния представител на дружеството, представлява се от адвокат П.
М., редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е
редовно призован, не се явява законният представител на дружеството,
представлява се от адвокат Н. Б., редовно упълномощен с подаване на
отговора на исковата молба.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. М. Д. е редовно призован, не се явява. Депозирал
молба.
АДВ. М.: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК
пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Оспорвам депозирания отговор
от страна на ответната страна. Нямам възражения по проекта за доклад.
Единствено по отношение на назначената комплексна експертиза считаме, че
при наличието на вече влязло в сила преюдициално решение по отношение
собствеността върху енергийните съоръжения, въпросите, касаещ
техническата част на експертизата вече се явяват излишни и в тази връзка ако
разбира се съдът прецени, може да ревизира своето определение за допускане
и назначаване на експертизата, като да отпаднат всички въпроси, с
изключение на 4, 5 и 6, които касаят счетоводните изчисления на заплатената
сума и тази, която според нас, разбира се, е дължима. В останалата си част,
1
пак казвам, въпросите касаят предпоставките за доказване собствеността
върху съоръженията, в това отношение вече имаме влезли в сила решения.
Считам, че следва да останат 4, 5 и 6 въпрос – те касаят
математическото изчисление, дали са правилни тези, които са посочени в
исковата молба.
По отношение на доказателствата – ние сме изразили нашето
становище. Моля тези, за които не спорим, да бъдат приобщени към
доказателствения материал.
АДВ. Б.: Депозирали сме писмени отговори, в които сме изложили
подробно съображенията си, по отношение които оспорваме предявените
искове. Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с определение № 1432/27.09.2022
година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, а
именно:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1 предл.първо от ЗЗД на „АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Съборни 46,
представлявано от М.С.М., чрез пълномощник адв. П. М., ВАК, срещу
„Електроразпределение СЕВЕР“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик № 258, „Варна тауърс-Е“, е, за
връщане на разликата между платената в периода от 01.01.2018г. до
31.12.2019г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за
същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обекти база за
угояване на водоплаващи птици (аб. № 1699002) и помпена станция (аб. №
1699003), находящи се в с.Любен Каравелово, общ.Аксаково, обл.Варна,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.08.2021г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на на трансформаторен пост с
диспечерско наименование Възлова станция "Любен Каравелово",
представляващ едноетажна масивна сграда с идентификатор 44519.44.11.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Любен Каравелово, общ.
Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-910/13.12.2017г. на изп.
дир. на АГКК, ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за
преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно
към ниско напрежение, по силата на Нотариален акт № 79, т. VI, per. № 9357,
дело № 993/2005г. от 29.12.2005г. на нотариус Светлана Димова, per. № 363.
Същият е съставен въз основа на Акт за държавна собственост №
1416/06.03.1996г. и Акт за частна държавна собственост № 353/15.09.1997г.
на Областния управител на гр. Варна. Сочи се, че придобиването на
процесния енергиен обект и ел.уредби е осъществено по реда на чл.17а от
ЗППДОбП (отм.), при наличие на всички изискуеми елементи на предвидения
в нея фактически състав. 1. На първо място се сочи, че възловата станция е
изградена през 1974г., като по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството (отм.) от 1948г. същата е представлявала държавна
собственост. Към този момент енергийният обект е бил предназначен да
2
обслужва единствено нуждите на бившия телеугоителен комплекс и не е била
част от електроразпределителната мрежа с обществено значение, поради
което липсва забрана за нейното отчуждаване кото частна държавна
собственост. 2. В последствие, съгласно АДС № 1416/06.03.1996г. и АДС
/частна/ № 353/15.09.1997г. на Областния управител на Област Варна,
посоченото имущество е било предоставеното за стопанисване и управление
на ищеца „Агропласмепт-92-В" ЕАД. 3. Ищецът е извършил заприходяване на
енергийния обект и съоръженията в баланса на дружеството при
преобразуването му, видно от Решение № 10836/08.02.1993г. по описа на
ВОС. Сочи се, че в записите в инвентарната книга на ищцовото предприятие,
като дълготрайни материални активи фигурират процесиите трафопост и
трансформатор, както и други спомагателни компоненти от оборудването -
команден пункт, главно табло, електропровод вход-изход и кабелна мрежа.
Съгласно удостоверение с изх. № 9400- 658/10.08.2020г. от Община Аксаково
имуществото е декларирано от ищеца още през 2010г., който редовно е
заплащал свързаните с него данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци. Същевременно се сочи, че ищцовото дружество осъществява и
съответната текуща поддръжка, за което свидетелства молба искане
№5259813/11.11.2019г. до ЕРП за изключване на напрежението по повод
осъществената от нас профилактика и подмяна на маломаелен мощностен
прекъсвач. 4. Сочи се, че е налице и последния елемент от ФС, тъй като в акта
за преобразуването не е предвидено ограничение в имуществото, което се
предоставя в собственост на доверителя ми, видно от решенията по
фирменото дело от 1993 и 1996г., тъй като в тях е посочено, че се прехвърлят
всички активи. Позовава се на т. 2г от Тълк. решешение № 4/14.03.2016г. по
тълк.д. № 4/ 14г. на ОСГК на ВКС, в която е указано, че за придобиването не
се изисква извършването на каквито и да е други действия или настъпването
на допълнителни условия.
В исковата молба се твърди, че посредством процесното енергийно
съоръжение се осъществява захранването на собствения на ищеца обект,
представляващ база за угояване на водоплаващи птици, находяща се в с.
Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Барна. В облигационните си
отношения с ответното дружество (в качеството им на краен клиент и
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на т. 27г, респ. т. 346, б. А от
ДР на ЗЕ) мястото на потребление е обозначено с аб. № 1699002.
Консумираната в него електроенергия се отчита със средства за търговско
измерване, монтирани във въпросната станция на ниво ниско напрежение,
като по тази причина разпределителното предприятие начислява в издаваните
фактури и цена за услугата пренос ниско напрежение в съответствие с чл. 29
от Правилата за търговия с ел.енергия. За периода от 01.01.2018г. до
31.12.2019г. заплатената единствено за този ценови компонент сума възлиза
общо на 92 938,68 лв. Съгласно чл. 28, ал. 4 от Наредба № 1 от 2013г. за
регулиране цените на ел. енергия (отм.), респ. чл. 27, ал. 4 от действащата
Наредба № 1 от 2017г. за регулиране цените на ел. енергията, същата е
предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното дружество
при осъществяване па дейността по транспортиране на потребяваните
киловати по съответните присъединителни съоръжения на ниско напрежение.
Твърди се, че в отношенията си с ищеца, ответникът не притежава такива
3
съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва пренос на ел. енергия
на ниско напрежение и не генерира подобни разходи., съотв. не предоставя
подобна услуга на крайния клиент, поради което липсва и основание да
инкасира и цена за пренос ниско напрежение. На заплащане подлежи
единствено преносът на ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя
на границата на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл.
30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители
и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. Позовава се на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
Правилата за измерване на количеството ел. енергия, приети по силата на
законова делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ползващи се със силата на
подзаконов нормативен акт, която изисква мястото на измерване да е на
страната с по-високо напрежение при наличието на преобразуващи
съоръжения, собственост на клиента, както е в настоящата хипотеза. В
конкретика се сочи, че средствата за търговско измерване, отчитащи
консумираната от „ Агропласмент-92-В" АД енергия, нормативно
задължително следва да бъдат монтирани на ниво средно напрежение от 20
кV, а не на ниско на 0,4 kV, както е в момента. Позовава се на постановено по
реда на чл. 290 от ГПК на Решение № 227/11.02.2013г. по т.д. № 1054/2011г.
на ВКС, с което по окончателен начин са установени последиците при
неправилно приложена конфигурация на търговското мерене. При неспазване
на техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на
ел. енергията, определен съобразно коректното юридически и технически
положение. Настоява се, че в настоящия казус измерването и
остойностяването следва да е на страната на по-високото напрежение, т.е. на
средно напрежение. Цената, която ищецът е следвало да заплати, е само тази
за пренос средно напрежение, а не за ниско. За процесния период от
01.01.2018г. до 31.12.2019г., съобразно отчетените киловати и приложимата,
определена от КЕВР за всеки ценови период стойност, тя възлиза общо на
сумата от 33 117,53 лв. Разликата между реално дължимите и дефакто
преведените на енергийното дружество парични средства е в размер на
исковата претенция от 59 821,15 лв. И същата подлежи на възстановяване от
ответника като получена без правно основание.
Сочи се, че настоящата искова претенция е втора поред между същите
страни и по повод на същото фактическо и правно отношение. Предмет на
първата искова молба е връщане на надплатената сума за периода от
01.12.2014г. до 31.12.2017г. като производството е образувано като т.д. №
47/2020г. по описа на ВОС, I-ви състав и приключи с постановяване на
Решение № 260315/27.10.2020г., с което ответното дружество бе осъдено да
ни заплати сумата от 101 664,58 лв. Цитираният съдебен акт бе потвърден
изцяло в тази му част с Решение № 260091/21.05.2021г. по в. т. д. № 19/2021г.
на Варненския апелативен съд, Търговско отделение, I-ви състав.
С молба вх. № 19626 от 19.08.2022г. ищецът представя Определение №
516 от 09.08.2022г., постановено по т.д. № 1835/2021г. по описа на ВКС,
второ Т.О., с което не е допуснато до касационно обжалване №
260091/21.05.2021г. по в.т.д. №9/2021г. на ВАпС, Т.О. I-ви състав.
С исковата молба ищецът настоява, че ответникът е следвало да
изчерпи всички свои възражения по така наведените в настоящото изложение
4
твърдения в срока за подаване на отговор на първата искова молба, тъй като
те са напълно идентични с тези, предмет на разискване и доказване в
предходните производства. Различни насрещни аргументи или възражения
могат да се основават единствено на обстоятелства, възникнали след
приключване на съдебното дирене по съответните предшестващи процеси.
Позовава се на разяснението, направено в т. 5 от Тълкувателно решение № 7
от 31.07.2017 г. по тълк. д. №7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, като се твърди, че е
налице хипотезата, при която е налице общо между делата преюдициално,
обуславящо диспозитива на съда, правоотношение или правопораждащ факт,
досежно които също не може да бъде постановявано противоречиво
заключение. (В този смисъл и Решение № 49/14.04.2011 г. на БКС по т. дело
№ 561/2010 г., I т.о., ТК, по чл. 290 от ГПК). Изразява се становище, че
доколкото в настоящия случай имплицитно инкорпорираната претенция е
тази за собственост на процесиите енергийни уредби не могат да бъдат
навеждани нови възражения в тази насока, тъй като би се стигнало до
потенциално противоречиво решение по един и същи въпрос, нарушавайки
забраната на чл. 299 от ГПК. Счита се, че се преклудират се не само
предявените възражения, но и непредявените такива, които е можело да бъдат
наведени и то независимо от това, дали обосноваващите ги факти са били
известни на страната, или не.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва иска по основателност и размер. Счита, че в
исковата молба липсват ясни твърдения относно основанието за придобиване
на процесния имот от ищцовото дружество.
Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на трансформаторния
пост. Оспорва се правото на собственост на държавата по отношение на
процесния имот към момента на изграждането му, съотв. към момента на
предоставяне на преобразуваното дружество. Сочи, че нотариален акт № 79
от 29.12.2005г. не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.
1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща само на официалните
свидетелстващи документи за факти. /Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на ВКС/. Освен това актовете за държавна
собственост, какъвто е акт за ДС от 15.09.1997г., въз основа на който е
съставен НА, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗДС само констатират правото на
собственост на държавата и нямат правопораждащо действие за правото на
собственост, както няма правопораждащо действие и констативния
нотариален акт за собственост по чл. 587 от ГПК. Оспорват се констативен
нотариален акт от 29.12.2005г., акт за частна държавна собственост от
15.09.1997г. и акт за държавна собственост от 06.03.1996г.
Оспорва се твърдението на ищеца, че възловата станция е изградена
през 1974г. при приложението на Закона за електростопанството от 1948г.,
поради което е представлявала държавна собственост, предназначена
единствено за обслужване на нуждите на бившия телеугоителен комплекс.
Оспорва се, че процесният трафопост е предоставен за оперативно
управление на „Тереугоителен комплекс" и за задоволяване на неговите
нужди, но не и за нуждите на други потребители в периода от 1974г. до 2005г.
В тази насока се сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за
5
електростопанството /от 1975г., отм./ електроенергийни обекти, в т.ч. мрежи
и уредби служещи за пренос и разпределение на електрическа енергия, могат
да се притежават от обществени организации, но само след разрешение на
Асоциация „Енергетика", като такова разрешение по отношение на процесния
енергиен обект в полза на праводател на ищеца не е представено по делото.
Сочи се, че по отношение на процесния трафопост не са се
осъществили основанията /фактическия състав/ за признаване на
трансформирането на правото на оперативно управление в право на
собственост съгласно разпоредбата на чл. 17А от ЗППДОП /отм./
Твърди се, че предвид статута на съоръжението собствеността върху
него не би могла да се придобие по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, тъй
като обектът е изключителна държавна собственост.
Освен това, съгласно пар.67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ при
приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти,
последните не се включват в предмета на приватизацията, ако чрез тях се
снабдява повече от един потребител. В конкретния случай с процесното
съоръжение са захранвани и други потребители, включително ФЗ ВАСИЛ
КОСТОВ ООД, с абонатен номер 1699122, клиентски номер ********** и
фабричен номер 1128051702139594.
На следващо място се твърди, че Дори и, с множество условности, да
се приеме, че правото на собственост върху сградата на трафопоста е
преминало в патримониума на ищеца по реда и на основание чл. 17а
ЗППДОП (отм.) в резултат на преобразуване на държавно предприятие в
еднолично търговско дружество, то няма каквито и да било данни по делото,
че ищцовото дружество е и собственик на трансформаторните съоръжения
/движими вещи/, монтирани в сградата „трафопост".
В случай, че горното не се приеме, в условията на евентуалност се
въвежда възражение за придобиването на трансформаторното съоръжение
като сграда и електрически уредби по давност. „Електроразпределение Север"
АД е придобил процесния трансфораматорен пост, ведно с разположеното в
него оборудване с изтичането на 5 годишна давност. Сочи се, че през този
период единствено ответникът е извършвал поддръжка и ремонт на
съоъженията. В случай, че се приеме, че владението на енергийното е
недобросъвестно, се заявява, че „Електроразпределение Север" АД е
придобил процесния трансфораматорен пост, ведно с разположеното п него
оборудване с изтичането на 10 годишна давност, като към периода на
владението му следва да бъде присъединен и периода на владение на
праводателите на ответника.
Оспорва се, че средството за търговско измерване, измерващо
потребяваната от него електрическа енергия, е следвало да бъде монтирано на
ниво „средно напрежение", а не на ниво „ниско напрежение", както в
действителност било изпълнено. Позовава се на разпоредбата на чл. 116, ал. 2
от ЗЕ, съгласно която на оператора на електроразпределителна мрежа е
предоставено право/задължение да определи технически възможното място
на присъединяваме при съобразяване с критериите за сигурно функциониране
на електроенергийната система и в съответствие с утвърдените планове за
развитие на електрическите мрежи.
6
Оспорва се довода на ищеца, че ответникът е следвало да изчерпи
всички свои възражения по наведените в исковата молба твърдения в срока за
подаване на отговор по първата искова молба, респективно незаявените
възражения вече са преклудирани, включително и по преюдициалния въпрос
за собствеността върху трансформатора.
Настоява се за отхвърляне на иска.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва въведените с ОИМ
възражения. Конкретно се сочи, че касае за особена вещ, която може да
изпълнява своето предназначение единствено в съвкупност от всички нейни
компоненти - земя, сгради и трайно прикрепени съоръжения, като се позовава
на легалната дефиниция на понятието „Енергиен обект" в § 1, т. 23 от ДР към
Закона за енергетиката - съвкупност от обект и неговите спомагателни мрежи
и съоръжения. Оспорва се счетоводно извлечение от инвентарна книга на
ответника от 01.09.2021г. като документ, съставен за целите на съдебното
производство и при липса на данни за момента на включване на уредбите в
счетоводните книги на ответника.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на ДИМ,
с която поддържа оспорванията и въведените с ОИМ възраженията.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Разпределение на доказателствената тежест: УКАЗВА на ищеца, че
носи доказателствената тежест да докаже плащането на цената, а в тежест на
ответника е установяването на основанието да задържи търсената като
платена разликата между платената в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г.
цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период
цена за услуга „пренос средно напрежение“, както и възраженията си срещу
иска.
На осн. чл.146, т.3 и 4 от ГПК ПРИЕМА, че правото на собственост на
ищеца върху процесния трафопост е установено със сила на присъдено нещо с
влязлото в законна сила на 09.08.2022г. решение по т.д. № 47/2020г. по описа
на ВОС.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 79, том. VІ, рег. №
9357, дело № 993 от 2005г.; Акт за частна държавна собственост №
353/15.09.1997г.; Акт № 1416 за държавна собственост на недвижим имот от
06.03.1996г.;Скица на сграда № 15-68839-29.01.2019г.; Скица №
Ф27058/14.08.2003г.;Решение от 13.12.1996г. по ф.д.№ 4444/1996г. по описа
на ВОС; Решение от 27.01.1999г. по ф.д.№ 4444/1996г. по описа на
ВОС;Удостоверение от Община Аксаково, изх. № 9400-
658/10.08.2020г.;Искане № 52598/11.11.2019г. до ЕРП Север;фактура №
7
**********/07.02.2018г.;, ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.03.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/10.04.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/08.05.2018г.,ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.06.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/09.07.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.08.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.09.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/08.10.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.11.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.12.2018г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.01.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.02.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.03.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/08.04.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.05.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/06.06.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/08.07.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.08.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/09.09.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.10.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/06.11.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/06.12.2019г., ведно с приложение А към нея; фактура №
**********/07.01.2020г., ведно с приложение А към нея; адвокатско
пълномощно; договор за правна защита и съдействие.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба заверени преписи от писмени документи, а
именно: Договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа,
собственост на ЕРП Север АД от 17.10.2019г.; адвокатско пълномощно;
заповед № EDN -284/31.01.2020г.; счетоводно извлечение от инвентарна
книга на АРП Север АД; адвокатско пълномощно -2 броя.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
допълнителната исковата молба заверени преписи от писмени документи, а
именно:писмен отговор по т.д. № 47/2020г. по описа на ВОС; счетоводно
извлечение от инвентарната книга на ЕРП Север АД към 27.05.2020г.;
СЪДЪТ докладва постъпила молба от вещото лице Д. Д. с вх. №
24871/25.10.2022г., с която моли да му бъде дадена възможност да изготви
заключението, тъй като поради краткия срок до датата на съдебно заседание,
не е имал възможност.
АДВ. М.: Държа на експертизата с направените в днешно съдебно
заседание уточнения.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и
следва да бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената съдебно-
техническата експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
8
разглеждане на 24.11.2022 година от 15,30 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
На вещото лице Д. Д. да се съобщи по телефон.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,54
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9