Р Е Ш Е Н И Е №260912
16.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16068/2019 г. по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на „Найкен „ ЕООД, ЕИК *********
, със съдебен адрес в Панагюрище , ул. Георги Бенковски № 8 , против „Ауто
Плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, ул.
Георги Бенев № 14, и с иск да се установи по отношение на ответното дружество недължимост на сума 1679.83 лева, от които 900 лева цена по договор
, 452.83 лева лихви , и разноски по
съдебно производство в размер от 327 лева , за които ответника разполага със
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № **********. по описа на
ЧСИ *********, рег. № по КЧСИ ***, тъй като вземането е погасено поради
изтичането на погасителна давност.
Според изложеното, за сумата от 900 лева била издадена фактура № 100970/31.10.2010г, с настъпил на дата
14.01.2011г падеж. До предприемането на действия по принудителното изпълнение
на това вземане , изминали повече от 8 години , тъй като изпълнителното дело за
събирането му било образувано ( под № ***
по описа на ЧСИ ******* при ОС Пазарджик) едва през 2019г., при изначална липса на изпълняемо право. Вземането
се погасило с изтичането на давност, при което ищецът иска да се установи , че
той не дължи на ответника сумите , посочени по – горе, и да му се присъдят
сторените по делото разноски .
Ответното
дружество оспорва иска . Твърди, че
давност не е изтекла , тъй като била спирана и прекъсвана, включително в
хода на друго, по – рано образувано за
събиране на същото вземане изпълнително производство при ЧСИ ********** при *******.
Моли се иска да се отхвърли и да се присъдят направените за защита
разноски.
Установителен иск с правно основание в чл.
439 от ГПК. Искът е допустим.
І. По
възникването на вземането и това , че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за
него не се спори. Тук съдът следва да
отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК
(отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила,
с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това
вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. №
95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава
съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са
заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на
разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от
25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема,
че вземането е възникнало валидно , а единствения новонастъпил по смисъла на
чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на
срока , представляващ давностен такъв за изпълнение. Сама по себе си,
давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси
дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника
юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален
инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или
прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.
ІІ. Вземането на ответното дружество,
инкорпорирано в изпълнителния лист, издаден по частното гр. дело № 17182 по описа на ПРС за 2015г, не е погасено по давност.
Най-
напред, вземането на кредитора произтича от договор за търговска продажба по
смисъла на чл. 327 от Търговския закон ( и двете страни са търговци ),
нещо, по което страните не спорят, и
което се установява от приложеното в
кориците на частното дело копие от процесната фактура. Фактурата е съставена на
дата 31.12.2010 г., няма в нея посочена дата на плащане, следователно,
плащането се дължи в рамките на 14 дни
от датата на получаване на фактурата ( чл. 327 ал. 3 във връзка чл. 303А ал. 3
от Търговския закон ), затова съдът
споделя виждането на ищеца , че давност тече от 15.01.2011г. Освен началната дата на давността , от
горното следва и още един извод на съда – ищецът не може да се позове на кратката тригодишна давност за погасяване на
вземането , тъй като основание за такова позоваване липсва.
На следващо място – няма действия по
принудителното събиране на вземането до дата 18.12.2015г, когато кредиторът
подава в РС Пловдив заявление за издаване на заповед за плащане на процесното
вземане, което е уважено от съда. До този момент давност не е изтекла, тъй като
не са изминали пет години от датата на падежа на фактурата. Много е важно да се отбележи, че против така
издадената и редовно връчена на длъжника заповед за плащане няма постъпило в
срока по чл. 414 от ГПК възражение, при което на практика вземането е било
признато да е безспорно. А признанието влече след себе си последиците по чл.
116 буква „а“ от ЗЗД – давността е прекъсната, нещо , което се е случило от
датата, следващата датата на изтичането на срока по чл. 414 от ГПК, тоест, на 22.01.2016г. Само това е достатъчно да се приеме,
че исковете са неоснователни , тъй като от датата на прекъсването тече нова
петгодишна давност, която до момента на устните състезания в първата инстанция
по настоящото производство не е изтекла, независимо от евентуално спиране или прекъсване .
Предвид липсата на възражение , заповедният
съд издал и изпълнителния лист, послужил
като изпълнително основание за образуването на дата 25.02.2016г на изпълнителното
дело № *** по описа на ЧСИ ********* за 2016г.В хода на това производство ,
съдебният изпълнител, овластен от взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, е наложил запор върху два автомобила на
длъжника , нещо, което личи от приложените на л. 202 и203 от делото уведомления
от КАТ и ПП при ОД на МВР Пазарджик.
Запора , наложен върху движими вещи , е всъщност действие на изпълнение
срещу тази вещи и затова прекъсва
давността за вземането, макар впоследствие делото да е било прекратено
на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК.
Възоснова същия изпълнителен лист, е образувано на дата 08.04.2019г . при **************, изпълнителното дело **********.
На дата 25.04.2019г ЧСИ ****** вписва върху имот на длъжника възбрана,
насочвайки по този начин изпълнение върху възбранената вещ; няма нужда проданта
да бъде проведена, за да се приеме, че давността е прекъсната.
С оглед прекъсванията , съдът не може да
направи извод , че давност е изтекла , и
следва да отхвърли иска.
Разноските се понасят от ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля иска на „Найкен „ ЕООД, ЕИК ********* , със съдебен адрес в Панагюрище ,
ул. Георги Бенковски № 8, да се признае за установено по отношение на „Ауто
Плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, ул.
Георги Бенев № 14, че в
отношенията между страните, ищеца не
дължи на ответника плащане на сумите от 900
лева цена по договор , 452.83 лева лихви ,
и разноски по съдебно производство в размер от 327 лева , за които
ответника разполага със изпълнителен лист, издаден по частното дело
17182/2015г, и е образувано изпълнително
дело № ***********. по описа на ЧСИ *********, рег. № по КЧСИ ***** поради изтичането на погасителна
давност, като неоснователен .
Осъжда „Найкен „ ЕООд, ЕИК ********* , със съдебен адрес в Панагюрище ,
ул. Георги Бенковски № 8, да заплати на
„Ауто Плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Георги Бенев № 14, сумата от 374 лева разноски
по делото.
Решението се обжалва пред състав на ОС
Пловдив, в срок от две седмици от датата на
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ