Решение по дело №7653/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260748
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 24 юли 2021 г.)
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20202120107653
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260748                                                  19.05.2021 г.                                           град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                      ХХХVІ-ти граждански състав  

на двадесет и втори април                                               две хиляди двадесет и първа година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                         

                                                                                          Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Мария Милева

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 7653 по описа за 2020 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, р-н Красно село, бул./ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от Д.Т.П.и Р.Х.В., чрез юрисконсулт П.Т., срещу С.М.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 600 лв. - главница представляваща задължение по договор за кредит № ****, сключен на 23.11.2016г. между “4финанс” ЕООД /Вивус/ и длъжника,  сумата от 113.84 лв. – лихва за забава по сключения договор за кредит, дължима за периода от 23.11.2018 г. до 05.10.2020 г., които вземания са прехвърлени от “4финанс” ЕООД на цесионера “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от  датата на постъпване на заявлението – 08.10.2020 г. до пълното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6185 от 2020 г. по описа на Бургаски районен съд.

В исковата молба се твърди, че съгласно сключения от разстояние договор за кредит № **** от 23.11.2016г. между “4финанс” ЕООД /с търговска марка Вивус/  – заемодател и длъжника – заемател, ответникът е получил в заем сумата от 600 лв., която е следвало да бъде върната ведно с уговорената лихва и заявената допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите. Срокът на договора е до 23.12.2016 г., като длъжникът е следвало да върне сумата от общо 698.19 лв. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава, поради което от заемодателя са били начислени съответни наказателни лихви и разноски. Със сключен договор за цесия от 23.11.2018 г. на новия кредитор – ищеца по делото – е прехвърлено вземането на “4финанс” ЕООД, за което на длъжника е било изпратено писмено уведомление. Представят се писмени доказателства. Моли за присъждане на направените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 99, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 6185 / 2020 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните суми. С оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира предявения установителен иск за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Бургаски районен съд намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

От представените с исковата молба доказателства може да се направи обосновано предположение за това, че цедентът 4финанс ЕООД и ответникът са били в облигационни правоотношения, по които заемодателят като изправна страна е изпълнил задължението си по договора, след което е прехвърлил своето вземане на ищеца. Ето защо предвид, липсата на данни за погасяване на задълженията, съдът намира, че от представените доказателства може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявения иск за плащане на сумата от общо 713.84 лв.

С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в настоящото производство, а именно сумата от 75 лв., представляващи заплатена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д. № 6185/2020 г. на БРС в общ размер от 75 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че в полза на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, р-н Красно село, бул./ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от Д.Т.П.и Р.Х.В., чрез юрисконсулт П.Т., съществува вземане в размер на 600 лв. (шестстотин лева) - главница представляваща задължение по договор за кредит № ****, сключен на 23.11.2016г. между “4финанс” ЕООД /Вивус/ и длъжника,  сумата от 113.84 лв. (сто и тринадесет лева и осемдесет и четири ст.) – лихва за забава по сключения договор за кредит, дължима за периода от 23.11.2018 г. до 05.10.2020 г., които вземания са прехвърлени от “4финанс” ЕООД на цесионера “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от  датата на постъпване на заявлението – 08.10.2020 г. до пълното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6185 от 2020 г. по описа на Бургаски районен съд.

ОСЪЖДА С.М.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, р-н Красно село, бул./ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от Д.Т.П.и Р.Х.В.,  сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева), представляващи направените по делото разноски и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски по ч.гр. д. № 6185 / 2020 г. по описа на РС - Бургас.  

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

ММ