№ 21
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500003 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№14692/09.11.2021г., подадена чрез куриер
на 08.11.2021г. от „А.-К.“ООД, ЕИК ..., представлявано от управителя В.Б.,
против Определение №936 от 23.09.2021г., постановено по в.гр.дело
№2355/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без
разглеждане подадената от дружеството като присъединен по право взискател
по изп.дело №20198210401050 по описа на ЧСИ П.И. с рег.№...., район на
действие ПОС, жалба вх.№41179/26.07.2021г. против действията,
обективирани в съобщение изх.№20490/16.06.2021г. за насрочване на
публична продан на недвижим имот – 1/2ид.част от сграда с идентификатор
....., находящ се в гр.П., и е оставено без уважение искането за спиране на
производството по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита обжалваното
определение за неправилно и незаконосъобразно и претендира за отмяната му
и връщане на делото за произнасяне по същество с присъждане на разноски.
Изложените съображения са, че с молба вх.№41179/26.07.2021г.
жалбоподателят в качеството си на ипотекарен кредитор на Д. Б. е поискал от
ЧСИ информация за размера на дълга на длъжника по изпълнението И.Б.,
което е от значение, с оглед защита на неговите интереси на присъединен по
1
право кредитор, който би могъл да отклони изпълнението, ако плати сумата,
за която се провежда изпълнение срещу чужд имот в хипотезата на чл.135 от
ЗЗД, която молба е оставена без уважение при липса на мотиви със
съобщение изх.№26136/27.07.2021г. и е администрирана като жалба срещу
действията на ЧСИ, свързани към този момент с насрочване на публична
продан на собствен на Д. Б. недвижим имот, но също и с отказ да бъде
предоставена конкретна информация, относима към провежданото
изпълнение, в който смисъл молителят има интерес да обжалва отказа на ЧСИ
да предостави справка за размера на задълженията, за които отговаря Д. Б.
като търпящо принудително изпълнение на основание чл.135 от ЗЗД лице.
Счита се, че ипотекарният кредитор не разполага с друга процесуална
възможност да защити обекта на дадените в негова полза обезпечения, освен
като обжалва незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител,
насочени към ипотекираното имущество без основание, дори и в хипотезата
на бездействие от страна на ипотекарния длъжник, като упражни правата му
по реда на чл.134 от ЗЗД. Поддържа се, че принудителното изпълнение
спрямо недвижим имот, който не принадлежи на длъжника, е възможно
единствено при успешно проведен иск по чл.135 от ЗЗД и до размера на
задълженията, които са признати на ищеца в производството по този иск, като
в случая такъв е успешно проведен по гр.дело №1758/2017г. на ПОС, с
решението по което Е.С. е признат за кредитор на основание четири посочени
изпълнителни листа, само за вземанията по единият от които е налице влязло
в сила решение по гр.дело №19726/2018г. на ПРС по иск по чл.422 от ГПК, а
за вземанията по останалите не е формирана сила на пресъдено нещо, като в
протокола за опис на недвижимия имот са посочени 15 бр. изпълнителни
листове, които не са предмет на гр.дело №1758/2017г. на ПОС, по който
начин имота на ипотекарния длъжник ще бъде отчужден за задължения, които
той не притежава и за които не отговаря, с което ще се увредят съществено
правата на ипотекарния кредитор и липсата на яснота относно подлежащото
на принудително удовлетворяване вземане съставлява съществен порок на
провежданата публична продан, която би могло да бъде отклонена, както от
собственика на имота, така и от неговия ипотекарен кредитор, но при
условие, че размерът на вземането е ясно и точно определен.
Ответникът по частната жалба ЕМ. БЛ. С. е депозирал чрез
пълномощника си адв.Я.Р. писмен отговор на същата със съображения за
2
нейната неоснователност, според които извършващите се действия по
принудително удовлетворяване на вземането му с конкретния недвижим имот
са разрешени, с оглед влязлото в сила съдебно решение по чл.135 от ЗЗД, и
претендира за потвърждаване на атакуваното с нея определение, както и за
присъждане на разноските за настоящото производство.
Ответникът по частната жалба ИВ. Б. Б. не е подал отговор на същата.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-присъединен взискател;
касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с
преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а,
разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
Видно от приложените материали по изп.дело №1050/2019г. по описа на
ЧСИ П.И. е, че то първоначално е било образувано под №133/2016г. пред
ЧСИ М.К. по молба на взискателя ЕМ. БЛ. С. и представени с нея три
изпълнителни листа за парични вземания по записи на заповеди спрямо
длъжника ИВ. Б. Б., издадени въз основа на заповеди за незабавно
изпълнение. С молба вх.№2325/23.02.2018г. са присъединени вземания по
още четири изпълнителни листа, с молба вх.№39215/08.07.2019г. по още два
изпълнителни листа, с молба вх.№62732/14.10.2019г. по още три
изпълнителни листа, с молба вх.№33719/30.06.2020г. по още един
изпълнителен лист, с молба вх.№47271/21.08.2020г. по още два изпълнителни
листа. С молба вх.№47270/21.08.2020г. взискателят е представил влязло в
сила съдебно решение по гр.дело №1758/2017г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, с което по предявен от него иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД е обявен за
относително недействителен спрямо същия сключения между длъжника И.Б.
и Д. Б. договор за дарение на 1/2ид.част от сграда с идентификатор ..... и
сграда с идентификатор ...., двете с предназначение за търговия, и е поискал
насочване на принудителното изпълнение спрямо 1/2ид.част от първата
сграда. Върху същата с договор от 18.04.2016г. по НА №...., е учредена от Д.
Б. ипотека за обезпечаване на паричното вземане спрямо нея на „А.-К.“ООД
по договор за заем от 15.04.2016г., и е учредена с договор от 13.04.2017г. по
3
НА №....г., ипотека за обезпечаване на парично вземане спрямо нея на „А.-
К.“ООД по договор за заем от 26.04.2013г. Върху 1/2ид.част от процесната
сграда е вписана на 18.12.2020г. възбрана, като тя е описана с протокол от
26.01.2021г. и е насрочена първа публична продан за времето от 30.07.2021г.
до 30.08.2021г., за която на „А.-К.“ООД в качеството му на ипотекарен
кредитор е връчено на 19.07.2021г. съобщение изх.№20490/16.06.2021г. След
получаване на съобщението „А.-К.“ООД е подало молба вх.
№41179/26.07.2021г., според изложеното в която, проданта е насрочена във
връзка с влязлото в сила съдебно решение по иска по чл.135 от ЗЗД, отнасящо
се до вземанията по четири от петнадесетте изпълнителни листа на
взискателя, а в съобщението не е указано насрочената публична продан във
връзка с кой от тези четири изпълнителни листа се провежда, поради което и
с оглед качеството на молителя на ипотекарен кредитор и за гарантиране на
възможността проданта да бъде отклонена при заплащане на дължимите по
изпълнението суми, е поискал от ЧСИ да конкретизира размерът и
основанието на вземанията, които са предмет на принудително събиране, а
при неудовлетворяване на молбата, същата да бъде администрирана като
жалба до Окръжен съд-Пловдив. С разпореждане от 26.07.2021г. ЧСИ е
оставил без уважение молбата и е предприел действия по администрирането й
като жалба, в хода на които с молба вх.№44030/05.08.2021г. жалбоподателят е
уточнил, че насочването на принудителното изпълнение спрямо
ипотекирания в негова полза имот, който не е собственост на длъжника И.Б.,
а принадлежи на трето лице, е възможно за взискателя Е.С. само на основание
успешно проведения от него иск по чл.135 от ЗЗД, който се отнася до
вземанията му само по посочените в исковата молба четири изпълнителни
листа, като не е указано по кой от тях се извършват принудителни действия,
доколкото само едно от вземанията е установено с влязло в сила съдебно
решение, а изпълнението на останалите изпълнителни титули е спряно в
хипотезата на чл.420,ал.1 от ГПК, като липсата на яснота в тази насока
съставлява съществен порок на провежданата публична продан, която би
могло да бъде отклонена, както от собственика на имота, така и от неговия
ипотекарен кредитор, но само при условие, че е ясен размера на дължимите
суми, за които Д. Б. отговаря със своя имот. Заявено е искане за отмяна на
действията на ЧСИ за насрочване на публична продан на имота, както и за
спиране на основание чл.438 от ГПК на изпълнението.
4
С обжалваното Определение №936 от 23.09.2021г. окръжният съд е
приел жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателят като ипотекарен
кредитор и присъединен по право взискател, съгласно чл.459,ал.2 във връзка с
ал.1 от ГПК, не е легитимиран да обжалва насрочването на публична продан,
представляващо насочване на изпълнението срещу конкретно имущество, и
такова право на жалба не му се предоставя нито от разпоредбата на
чл.435,ал.1 от ГПК, нито от други специални норми на ГПК, по които
решаващи съображения е оставил без разглеждане жалбата, както и без
уважение искането за спиране на изпълнението.
Настоящата инстанция намира, че жалбата на ипотекарния кредитор и
присъединен по право взискател „А.-К.“ООД е подадена срещу насрочването
на публична продан на ипотекираната в негова полза от Д. Б. като трето за
изпълнението лице 1/2ид.част от сградата с идентификатор ..... в гр.П.,
договорът за дарение на която, извършено от длъжника И.Б., е обявен на
основание чл.135 от ЗЗД с влязло в сила съдебно решение за относително
недействителен спрямо взискателя Е.С.. Жалбата е подадена в двуседмичния
срок по чл.436,ал.1 от ГПК от връчване на съобщението за насрочване на
публичната продан, което, според заявеното в хода на администрирането й
уточнение, е и обжалваното действие на ЧСИ. Неоснователен е доводът в
частната жалба предмет на жалбата да е и отказа на ЧСИ да предостави
справка за размера на задълженията, за които отговаря Д. Б. като лице,
търпящо принудително изпълнение на основание чл.135 от ЗЗД, тъй като към
датата на подаването й такъв отказ не е бил постановен. Такъв отказ не е и
сред обжалваемите от взискателя по чл.435,ал.1 от ГПК. Същият, както
правилно е приел и окръжният съд, не е легитимиран, съгласно цитираната
разпоредба, да обжалва насрочването на публичната продан спрямо
процесния имот. Като насочване на принудителното изпълнение по
отношение на конкретно имущество насрочването на такава може да се
атакува с жалба само от длъжника, съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, чийто
права е допустимо да бъдат упражнени от кредиторът му по реда на чл.134 от
ЗЗД, на което се акцентира в частната жалба, но само при изрично
овластяване от съда, каквото не се твърди и установява, и то на единственото
релевирано от закона основание – несеквестируемост, въпросът за каквато в
5
случая въобще не се поставя, както и от трето лице по чл.435,ал.4 от ГПК,
което в деня на възбраната е било във владение на имота, която хипотеза не е
очертана от конкретните обстоятелства, според които принудителното
изпълнение е насочено спрямо чужд имот на основание влязло в сила съдебно
решение по иск по чл.135 от ЗЗД. За ипотекарния кредитор и присъединен
взискател липсва правен интерес от отклоняване на публичната продан на
ипотекирания за обезпечаване на неговите парични вземания недвижим имот,
на каквото се позовава в частната си жалба, тъй като ипотеката обезпечава
правото му на предпочтително удовлетворяване от получената при
продажбата на същия сума, а конкуренцията с основния взискател досежно
вземанията, за удовлетворяване на които от имота като принадлежащ не на
длъжника, а на трето лице, е успешно проведен иска по чл.135 от ЗЗД, не
обосновава правен интерес от атакуване на самата публична продан.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и
потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно. С оглед на
това и във връзка с изричната претенция на ответника по частната жалба Е.С.
за присъждане на разноските за настоящото производство на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, съдът констатира, че такива от него не са заплатени, но
отговора е подаден чрез пълномощника адв.Р. и с него са представени
договор за правна защита и съдействие и пълномощно за безплатно в
хипотезата на чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв процесуално представителство по повод
обжалване на съдебния акт, постановен от окръжния съд, поради което и на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на адв.Р. възнаграждение в размер на 200лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №936 от 23.09.2021г., постановено по
в.гр.дело №2355/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА „А.-К.“ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.“Б.“№2, да заплати на адвокат Я.Х. Р. – гр.П., ул.“Х.Г.Д.“№43, на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща
6
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ЕМ. БЛ. С. в производството пред Апелативен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7