РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Габрово, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500484 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото Д. Ц. срещу Решение
№493/14.10.2022г. по гр.д.№641/2021г. на Габровски районен съд.
Във въззивната жалба се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд
решение в обжалваната му част е необосновано, незаконосъобразно и неправилно.
Единствено жалбоподателят бил направил искане на осн. чл.349 ГПК да му се предостави в
дял наследствения имот , като това искане не било оспорено от останалите съделители.
Освен това съделителя П. Й. бил заявил, че получил сумата за уравнение на дела си. имотът
бил оставен в наследство от покойната майка на жалбоподателя и е закупен от нея преди
сключване на втория й брак. към мом4ента на смъртта на майка си жалбоподателят бил
живял в това жилище. Необосновано и незаконосъобразно съдът приел, че след като в
исковата молба е посочен адрес на ищеца в гр.София и съпоставяйки твърдението на вещото
лице, че имотът е в „ужасно състояние“, не можело да се направи извод, че към момента на
смъртта на наследодателката жалбоподателят е живял в имота. от смъртта на общия
наследодател били изминали 12 години. жалбоподателят бил живял и живеел единствено в
това жилище. Същият не бил предприел извършване на ремонти в него, тъй като същото е
съсобствено. Моли съда да отмени обжалваното решение, в частта, в която деления имот е
изнесен на публична продан и вместо това уважи претенцията на жалбоподателя по чл.349
ГПК.
Ответникът П. Й. в депозирания отговор не оспорва въззивната жалба и счита, че
същата е основателна.
Ответникът М. Л., чрез назначения му особен представител не е депозирал отговор
на въззивната жалба, а в съдебно заседание я оспорва.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
1
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, в която на осн. чл.348 ГПК е
изнесен на публична продан следния имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***, с адрес на имота гр.Габрово, ул.***, ****** Самостоятелният обект се
намира на етаж 5 в сграда с идентификатор *** Предназначение- ЖИЛИЩНА СГРАДА
многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.
Предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ. Брой нива на обекта:
1; Посочена в документа площ: 73.95 кв.м. Прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №13
- 5.98 кв.м., 1.738% -9.95 кв.м. ид. части от общите части на сградата. Ниво: 1. Съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***14, под обекта: ***10, над обекта:
***16. ПРИ КВОТИ: - Д. Ц. Н., с ЕГН ********** - 1/3 ид. част от имота; - П. Г. Й., с ЕГН
********** - 1/3 ид. част от имота; - М. Л., роден на ********** г., гражданин на Р ***- 1/3
ид. част от имота и е постановено получената от продажбата сума да се разпредели между
съделителите съобразно квотите им.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си съдът приел, че имотът не е поделяем и няма одобрен
инвестиционен проект за оформяне на реални дялове за страните, поради което способите,
които предполагат такива дялове – жребият и директното разпределение по реда на чл. 353
от ГПК, са неприложими. Съгласно чл.349, ал.2 от ГПК, когато неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Неподеляемият имот е жилище
– в конкретния случай апартамент. В тежест на доказване от заявилия претенцията
съделител е и доказването на обстоятелствата, че при откриване на наследството е живял в
жилището и не притежава друго жилище /доказателствената тежест му е разпределена с
доклада по делото/. По делото не били ангажирани никакви доказателства, че ищецът Д. Ц.
Н. при откриване на наследството е живял в апартамента. Съдът приел, че доказателствата
по делото поставяли под съмнение този факт, тъй като ищецът бил с настоящ адрес в гр.
София, а съгласно изслушването на вещото лице „имотът е в ужасно състояние. Само дето
се използва конструкцията. Трябва всичко да се изрине, имаше струпани стари мебели, няма
легло...” Т.е. от състоянието на апартамента не можело да се направи извод, че при смъртта
на наследодателката се е живяло в апартамента. Недоказано останало и обстоятелството, че
ищецът няма друго жилище. Декларацията, като доказателствено средство била предвидена
при охранителните производства, но не и при исковите такива. Поради това съдът не
възприел представената декларация от страна на ищеца като доказателство, че не притежава
друго жилище.
Въззивният съд намира следното :
Безпорно в настоящият случай не е налице възможност за разделяне на делбения
имот съобразно притежаваните от съделителите дялове, т.е. същият е неподеляем. В този
смисъл е заключението на в.л.***, както и заявеното то нея в с.з.
Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи дела си в
натура, като се съобразят притежаваните от всеки от съделителите дялове от общата вещ. От
изложеното по-горе е видно, че в допуснатото до делба жилище е невъзможно да се
обособят отделни самостоятелни обекти.
Стойността на притежаваните от всеки от съделителите дялове са равни, но тъй като
имота е един и е невъзможно разделянето му на повече обекти, то съставянето на дялове и
тегленето на жребий или разпределение не е удобно.
В първото по делото след допускане на делбата съдебно заседание пълномощника на
жалбоподателят е заявил, че поддържа направеното в исковата молба искане за възлагане на
делбения имот, на осн. чл.349 ГПК. По делото е депозирана и декларация, от която е видно,
че съделителят Д. Н. не притежава друг жилищен имот. Същият твърди, че е живял в имота
при смъртта на своята майка.
Съгласно разпоредбата на чл.349 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
такова може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите
съделители се уравняван с други имоти или с пари. Основното изискване на закона е
2
делбения недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Същият следва да е
служил за жилище на наследодателя. Съделителят направил претенция за възлагане следва
да не притежава друго жилище и при откриване на наследството да е живял в жилището на
наследодателя. (т.7 ТР №1/19.05.2004г. по тъл.д.№1/2004г. но ОСГК на ВКС)
От заключението на в.л.** се установява, че към момента на изготвяне на
заключението жилището е в лошо състояние и според нея не е годно за обитаване, поради
което първоинстанционният съд е приел, че към момента на смъртта на общата
наследодателка на страните Д. Н. е живял в него. В подкрепа на този си извод е посочил и
обстоятелството, че в исковата молба ищецът – *** е посочил адрес в гр.София.
Въззивният съд не възприема този извод на първоинстанционния съд. Законът
изисква съдеблителят, който прави претенция по чл.349 ГПК да е живял в недоделяемото
жилище към момевнта на откриване на наследството, т.е. към момента на смъртта й.
Исковата молба е подадена в съда на 08.04.2021г., а вещото лице е посетило имота на
30.08.2022г. (както е отразено в заключението). Следователно от момента на откриване на
наследството до предявяване на иска за делба и извършване на огледа от вещото лице е
изминал значителен период от повече от 10 години, поради което е недопустимо да се
приеме, че след като към момента на подаване на исковата молба ищецът има адрес на друго
място или имота е в лошо състояние, което го прави необитаем, то това положение е било
същото и към датата на смъртта на наследодателката. Напротив другият съделител – П. Й.
не оспорва твърдението, че брат му е живял в имота и към датата на смъртта на майка им.
Това се установява и от показанията на св.***, който установява, че знае, че Д. Н. живее в
апартамента, когато се върне от командировка. Последно посетил жилището преди 4-5
години и то било в що-годе добро състояние, но в момента в жилището нямало никой.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
уважаване на направената от съделителя Н. претенция за възлагане на имота по чл.349 ГПК,
поради което обжалваното решение в частта, в която делбения имот е изнесен на публична
продан следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което имота се
възложи на жалбоподателя, който следва да заплати на останалите съделители следните
суми за уравнение на дяловете им : 8170лв.- на съделителя П. Й. и 8170лв.- на съделителя
М. Л.. Стойността на имота по средни пазарни цени е 24510лв.
Съдът констатира, че не е внесено възнаграждение за назначения особен
представител на съделителя Л., поради което жалбоподателят – ищец по делото следва да
бъде осъден да заплати такова в размер на 300лв. Съдът определя възнаграждението за
особения представител в този размер, предвид обстоятелството, че минималното
възнаграждение съобразно Наредба №1/09.07.2004г., в редакцията й действаща към момента
на подаване на въззивната жалба е 600лв. Пред въззивната инстанция особения представител
не е подал отговор на жалбата, а единствено се е явил в съдебно заседание, поради което
съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.6, изр.последно от ГПК.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №493/14.10.2022г. по гр.д.№641/2021г. на Габровски районен
съд, В ЧАСТТА, в която е изнесен на публична продан следния имот : САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с адрес на имота гр.Габрово, ул.***, ******
Самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор *** Предназначение-
ЖИЛИЩНА СГРАДА многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ****. Предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ. Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 73.95 кв.м.
Прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №13 - 5.98 кв.м., 1.738% -9.95 кв.м. ид. части от
общите части на сградата. Ниво: 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***14, под обекта: ***10, над обекта: ***16. ПРИ КВОТИ: - Д. Ц. Н., с ЕГН
********** - 1/3 ид. част от имота; - П. Г. Й., с ЕГН ********** - 1/3 ид. част от имота; - М.
Л., роден на **********г., гражданин на **** - 1/3 ид. част от имота и е постановено
получената от публичната продан сума да се разпредели между съделителите пи посочените
квоти.
ВМЕСТО КОЕТО
3
ВЪЗЛАГА на Д. Ц. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Габрово, ул.***,
******по реда на чл.349, ал.2 ГПК, следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с адрес на имота
гр.Габрово, ул.***, ****** Самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с
идентификатор *** Предназначение- ЖИЛИЩНА СГРАДА многофамилна. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Предназначение на самостоятелния
обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ. Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ:
73.95 кв.м. Прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №13 - 5.98 кв.м., 1.738% -9.95 кв.м.
ид. части от общите части на сградата. Ниво: 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: ***14, под обекта: ***10, над обекта: ***16.
ОСЪЖДА Д. Ц. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Габрово, ул.***,
******да заплати на П. Г. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, обл.Габрово,
ул.***сумата от 8170лева за уравнение на дела, в 6- месечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане, на основание чл.349, ал.5 ГПК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Д. Ц. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Габрово, ул.***,
******да заплати на М. Л., роден на **********г., гражданин на Р *** сумата от 8170лева
за уравнение на дела, в 6- месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, на
основание чл.349, ал.5 ГПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане на
решението в сила.
УКАЗВА на Д. Ц. Н., с ЕГН **********, че ако дължимото парично уравнение
ведно със законната лихва не бъде изплатено в посоченият срок, решението за възлагане се
обезсилва по право, на осн. чл.349, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ц. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Габрово, ул.***,
******да заплати на адв.Н. А. Х. от АК Габрово, гр.Габрово, ул.***, ап.15 сумата от 300лв.
(триста лева) – възнаграждение като особен представител на съделителя М. Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4