О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 94
гр. Пловдив, 12.03.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.т.д. № 83/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 във вр. чл. 66 ал. 2 от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора Д.Д.С. чрез процесуалния й представител адвокат П.С. Определение № 2487 от 28.11.2019 г. по т.д. № 456/2019 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставена без уважение нейна молба вх. № 29608/09.10.2019 г. за възстановяване на срока за подаване на отговор по депозираната от „ Н.Ф. „ ООД ***, ЕИК ********* срещу С. искова молба. Поддържат се оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и искане за неговата отмяна и постановяване на определение за възстановяване на срока за подаване на отговор по чл. 367 от ГПК на исковата молба.
Въззиваемият – ищец по спора, е депозирал отговор за неоснователност на частната жалба.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.
Предмет на първоинстанционното дело е предявен от кредитора „ Н.Ф. „ ООД ***, ЕИК ********* срещу Д.Д.С., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
На 10.07.2019 г. по делото е постъпила молба вх. № 21183 от адвокат Д. в качеството на управител на А.Д. „ К., Д. и Партньори „, с която сочи че дружеството е пълномощник и процесуален представител на ответника С., поради което всички съдебни книжа за нея да бъдат връчвани чрез дружеството на посочения адрес. Към молбата е приложено пълномощно за процесуално представителство, в което не е посочен номера на делото, за което се отнася, но от данните по делото – последващото оттегляне от страната на това упълномощаване, е несъмнено установено че това е именно процесното първоинстанционно дело.
Преписа от ИМ е изпратен на ответника С. за отговор по чл. 367 от ГПК чрез адвокатското дружество на посочения негов адрес и е връчена на адвокат Р. Г. с отразено качество „колега „ на дата 27.08.2019 г.. Безспорно е че получателят адвокат Г. не е член на А.Д. „ К., Д. и Партньори „ и не работи в него, но кантората му е на адреса на дружеството.
На 25.09.2019 г. – след изтичане на срока за отговор, по делото е постъпила молба вх. № 27975/25.09.2019 г. от адвокат Д. Д., с която уведомява съда че Д.С. е оттеглила дадената на дружеството представителна власт за спора, оттеглянето е преди 27.08.2019 г. - връчването на преписа от ИМ, по причина на което се заявява че отговор от тяхна страна не е депозиран и се счита че преписа от исковата молба следва да се изпрати лично на ответната страна за отговор. Към молбата е приложено уведомление от С. до дружеството за това че оттегля дадените им пълномощия за представителство по т.д. № 458/2019 г. по описа на ОС – П. Уведомлението е без дата, върху него е направено отразяване от адвокат Д. че го е получил лично на 20.08.2019 година. В молбата си вх. № 27975/25.09.2019 г. последният не е изложил причини, поради които не е своевременно уведомил съда за оттеглянето на пълномощията и конкретно не е заявил полученото от колегата му Г. съобщение за подаване на отговор по приложената към него ИМ да не му е било предадено своевременно.
На 09.10.2019 г. по делото е постъпила молба вх. № 29608/09.10.2019 г. адвокат П.С. в качеството му на процесуален представител на ответника С., към която е приложено пълномощното, както и отговор на ИМ. В молбата се поддържа че отговора е своевременно подаден защото срокът не е започнал да тече от извършеното на 27.08.2019 г. връчване по причини че то е ненадлежно - чрез лице с оттеглени пълномощия и като така без представителна власт, както и защото получилият уведомлението и преписа от ИМ адвокат Г. не е част от адвокатското дружество – бивш пълномощник, нито е лице работещо за него съгласно чл. 51 ал. 1, изречение второ от ГПК, а упражнява самостоятелно професията си на адвокат. Евентуално – ако съдът намери за неоснователно така поддържаното, се иска възстановяване на срока за депозиране на отговор на ИМ, тъй като получилият съдебните книжа адвокат Г. не е знаел за оттеглената към момента на получаването им представителна власт на адвокатското дружество „ К., Д. и Партньори „– от името на което ги е получил, а упълномощителят С. не е участвала и не е била наясно с така създалата се ситуация, коeто й незнание осъществява хипотезата на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл. 64 ал. 2 от ГПК. Твърди се че фактите и обстоятелствата във връзка с нея тя узнала от процесуалния си представител адвокат С. след упълномощаването му и конкретно на 07.10.2019 година.
При така установеното от фактическа страна и във връзка със становищата и възраженията на страните окръжният съд е приел че връчването на ИМ до ответната страна чрез адвокатското дружество „ К., Д. и Партньори „ е редовно – на оправомощено да получи съдебните книжа лице по смисъла на чл. 51 ал. 1, изречение второ от ГПК. Този извод е обоснован с мотиви че осъщественото от длъжностното лице връчване е след извършена в кръга на неговата компетентност преценка за наличие на хипотеза на чл. 51 ал. 1 изр. 2 от ГПК – с оглед констатираните на място факти и обстоятелства и заявеното от получателя на книжата, като е съобразено и да не се твърди по делото получилият призовката адвокат Г. да не е предал книжата на техния адресат - адвокат от състава на горепосоченото дружество. По отношение на алтернативното искане за възстановяване на срока е прието да не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64 ал. 2 от ГПК, които ответника по иска Д.С. да не е могла да преодолее. Този извод е обоснован с мотиви че съгласно чл. 35 от ГПК и константно установената съдебна практика всички извършени до оттегляне на пълномощното процесуалните действия са валидно извършени, като последиците от оттеглянето настъпват от момента, в който доверителят уведоми съда за него. В случая С. не е изпълнила това си задължение - изобщо и преди изтичане на срока за отговор, уведомяването на съда за оттеглянето е направено от бившия й довереник след изтичането на срока по чл. 367 от ГПК.
Поддържа се в частната жалба и двата извода на съда да са неправилни. Според жалбоподателката съдът неправилно приел че след като получателят Р. Г. е адвокат с кантора на същия адрес, на който е и кантората на адвокатското дружество, той се явява лице, оправомощено да получи книжата по смисъла на чл. 51 ал. 1 изречение второ от ГПК. Настоява се че адвокат Г. не работи за адвокатското дружество и не му сътрудничи и като така връчването чрез него на книжа за дружеството е нередовно, още повече че към момента на получаването им той не е знаел че пълномощията на дружеството са оттеглени. Освен това по делото не било установено и да е предал книжата на представител на дружеството. Неправилен бил и извода на съда че неузнаването от С. на факта на горепосоченото ненадлежно според нея връчване не съставлява особени непредвидени и непреодолими за нея факти и обстоятелства, препятстващи възможността й да подаде отговор на ИМ. Напротив – данните обосновавали именно извод за наличие на хипотеза по чл. 64 ал. 2 от ГПК.
Жалбата е неоснователна.
Правилен е извода на окръжния съд че връчването на ИМ до ответната страна чрез адвокатското дружество „ К., Д. и Партньори „ – гр. П. е редовно – на оправомощено да получи съдебните книжа лице по смисъла на чл. 51 ал. 1, изречение второ от ГПК, по изложените в определението мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло. Факта че получателят адвокат Г. не е член от състава на адвокатското дружество - до което книжата са адресирани, нито е нает от него адвокат, работещ за дружеството сам по себе си не обосновава извод че той не се явява лице по смисъла на чл. 51 ал. 1 изречения второ от ГПК. Безспорен е факта че канторите на адвокат Г. и на дружеството са в помещения на същия адрес, че адвокат Г. е поел задължението да предаде книжата на адресата и не се установява – не се e и твърдяло в производството пред първоинстанционния съд, да не ги е предал, респ. да ги е предал несвоевременно. Получаването на съдебни книжа от адвокати на служебния им адрес със задължение да бъдат предадени на техни колеги със същия регистриран адрес на упражняване на професията е обичайна практика и обоснова извод за сътрудничество по смисъла на чл. 51 ал. 1 изречение второ от ГПК.
Правилен е и извода да не е налице хипотеза на чл. 64 ал. 2 от ГПК за възстановяване срока за отговор – по изложените в определението мотиви. Съгласно чл. 35 от ГПК и константно установената съдебна практика страната може винаги да оттегли дадените на своя процесуален представител пълномощия, но има задължението да уведоми съда за оттеглянето. Последиците от оттеглянето настъпват от момента на уведомяването на съда, а всички извършени от и до представляващия до този момент действия се считат валидно извършени. В случая доверителят Д.С. не е изпълнила задължението си да уведоми съда за оттеглянето на дадените на А.Д. пълномощия, уведомяването – както се каза по горе, е извършено от последното чрез адвокат Д. на дата 25.09.2019 г. – след изтичането на срока, чието възстановяване се търси. Неизпълнението от частната жалбоподателка на задължението й по чл. 35 от ГПК за уведомяване на съда обуславя извод че пропускането на срока не е поради настъпване на особени непредвидени обстоятелства, които да не е могла да преодолее по стоящи извън волята й причини – както правилно е приел съда, а поради неизпълнение на вменено й от закона и дължимо от нея процесуално поведение. Твърденията й получилият съдебните книжа адвокат Г. не е знаел за оттеглянето на пълномощното за процесуалния й представител А.Д. „ К., Д. и партньори „, а самата тя не е знаела че книжата не са връчени на дружеството не обосновават наличие на хипотеза по чл. 64 ал. 2 от ГПК, тъй като тези факти и обстоятелства не съставляват пречка тя лично и/или чрез надлежен представител да изпълни задължението си по чл. 35 от ГПК.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Потвърждава Определение № 2487 от 28.11.2019 г. по т.д. № 456/2019 г. на Окръжен Съд – П..
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: