РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Бургас, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. П.
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500811 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, чрез адв.
Виолета Герова, срещу Решение № 21/25.03.2022 г. постановено по гр.д. №
162/2021 г. по описа на PC Средец, с което е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу Д.И.М. с ЕГН **********, два иска с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 452.92 /четиристотин
петдесет и два лева и 92 ст./лв., представляваща неустойка за предсрочното
прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, формирана като
сбор от следните суми 188.38 /сто осемдесет и осем лева и 39 ст./лв. за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 02.03.2018г. за
мобилен номер 0884******* и 264.54 /двеста шестдесет и четири лева и 54
ст./лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
19.12.2018г. за мобилен номер 0896******, за която сума в полза на ищеца е
издадена заповед № 260020 от 19.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27/2021 г. по описа на Районен съд –
Средец.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, тъй било доказано пред първостепенния съд, че
сключеният между страните договор да е бил прекратен. Твърди се, че
1
длъжникът е изпаднал в забава и в случая не ставало въпрос за разваляне на
писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при които
страните са били договорили договорът да бъде прекратен. Сключения
абонамент бил прекратен едностранно от Оператора съгласно договорната
отговорност на абоната по т.11 от договора, при условията чл.75, във вр.с чл.
196 в) от Общите Условия, по вина на абоната да не заплати дължими
месечни плащания, като бил неправилен изводът на първостепенния съд, че
това прекратяване е тъждествено с развалянето по чл. 87 ЗЗД. Твърди се, че
цитираните от договора клаузи не определяли форма на волеизявлението на
оператора за прекратяване на договора, поради което същото можело да е
конклудентно, тъй като общите правила за разваляне на договора били
дерогирани. В подкрепа на този извод е изложен аргументът, че договорът се
прекратявал занапред, а не според общите правила – с обратно действие.
Неплащането на месечните вноски от потребителя дало основание на
оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати едностранно
договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли
еднократно неустойка от общо 146.92 лева, за което била издадена фактура №
**********/25.04,2019 г. Твърди се, че първоинстанционния съд като
отхвърлил иска за неустойка, не е зачел силата на присъдено нещо на
решението, с което е уважен иска на оператора срещу потребителя за
месечните абонаментни такси по същия договор. Твърди, че неустойката не
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и може
да бъде определена; клаузите, от които произтича посоченото вземане за
неустойка, не създават неравновесие в правата н задължената на потребителя
и мобилния оператор; отговоря на изискването за добросъвестност н не
излиза извън присъщъта й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от адв. Стела
Петкова, особен представител на Д.И.М., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че не е
доказано сключения между страните договор да е бил прекратен предсрочно
по смисъла на чл. 87 ЗЗД преди изтичане на уговорения срок. От това
обстоятелство следвала недължимостта на претендираната неустойка. Твърди
се още, че ищцовата страна не е провела пълно и главно доказване на
дължимостта и изискуемостта на лизинговите вноски при изтичане на срока
на договора. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, против Д.И.М..
2
Ищецът твърди, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника са
сключени следните договори - договор за мобилни услуги от дата
02.03.2018г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер
0884*******, с избрана абонаментна програма Тотал 30.99лв., с уговорен срок
на действие 24 месеца до 02.03.2020г. Като лоялен клиент на Оператора и при
възползване от възможността да ползва повече от една услуга, абонатът-
ответник взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер
0896****** с предпочетена абонаментна програма Тотал 26.99лв., с уговорен
срок на действие 24 месеца до 19.12.2020г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 19.12.2018г. На ответника било предоставено за ползване
мобилно устройство ALCATEL 1 Dual Black, с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги. Въз основа на посочените
договори се твърди, че ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната № *********. За отчетния период на потребление
25.11.2018г. до 24.02.2019г. се твърди, че абонатът не е изпълнил
задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги. С оглед незаплащането
от страна на абоната-ответник на процесните фактури за отчетния период на
потребление 25.11.2018г. до 24.02.2019г., се твърди, че е ангажирана
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор
е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти. След този момент операторът издал крайна фактура
№ **********/25.04.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:
452.92 /Четиристотин петдесет и два лева и 92 ст./лв. - за дължима договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
С настоящата искова молба се иска приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: в общ размер на 452.92
/Четиристотин петдесет и два лева и 92 ст./лв., представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от
които:
-За абонаментен план Тотал 30.99лв. към мобилен номер 0884*******
се твърди, че се дължи неустойка в размер на 77.46лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв.
-Към абонаментен план Тотал 30.99лв. към мобилен номер 0884*******
е начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y6 2017 Grey, в
размер на 110.92 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
-За абонаментен план Тотал 26.99лв. към мобилен номер 0896****** се
3
дължи неустойка в размер на 67.47 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета
без ДДС, или 22.49 лв. х 3 - 67.47 лв.
-Към абонаментен план Тотал 26.99лв. към мобилен номер 0896******
е начислена и неустойка за ползване на устройство ALCATEL 1 Dual Black, в
размер на 197.07 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора или,
общодължимата се неустойка за предсрочното прекратяване на договорните
абонаменти била в размер, както следва:
-188.38 /Сто осемдесет и осем лева и 39 ст./лв. за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 02.03.2018г. за мобилен номер
0884******* .
-264.54 /Двеста шестдесет и четири лева и 54 ст./лв. за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 19.12.2018г. за мобилен номер
0896******.
В законоустановения едномесечен срок особеният представител е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове като
неоснователни и недоказани.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Въззивния съд намира, че всяко едностранно прекратяване на договор
при неизпълнение на някоя от страните следва да се квалифицира като
разваляне на договора по смисъла на ЗЗД. Страните са свободни да уговорят
условията, при които един договор може да бъде развален, в отклонение от
предвидените законови правила, защото нормата на чл. 87 ЗЗД е
диспозитивна и урежда отношенията между страните, доколкото не е
уговорено друго. Императивни са нормите единствено на чл. 87, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД.
В настоящия случай не е предвидено автоматично прекратяване на
договора, така както твърди въззивника. Нито от индивидуалните уговорки,
4
нито от общите условия може да се направи извод, че страните са уговорили
такъв вид прекратяване на договора. При тълкуване волята на страните за
съда е категорично ясно, че се касае за уговорки касаечщи реда за развален на
договора поради неизпълнение. При това положение е известно, че при
настъпване на уговорените от страните предпоставики за кредитора възниква
потестативно право да развали договора, което се упражнява извънсъдебно, с
едностранна правна сделка, която за да породи правни последици трябва да
достигне до другата страна.
В случая данни за такова уведомление не се представят. Издаването на
фактури и неплащането им от задълженото лице, както и последователното
минимизиране на доставените мобилни услуги, включително спирането на
доставката, съчетани с уведомление, че абонатът има незаплатени
задължения, не е равносилно на уведомление за прекратяването на договорите
от доставчика по вина на потребителя.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото може да
настъпи разваляне на двустранен договор с връчването на исковата молба,
срокът на договорите е изтекъл към датата на завеждане на исковото и на
заповедното дело, поради което не може да се приеме, че процесните
договори са развалени с връчванията осъществени по настоящото дело, тъй
като не може да се развали вече прекратен договор. Претендираната
неустойка е уговорена само в случай на разваляне на договора, поради което
не се е осъществил фактическия състав пораждащ вземането.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстнационния
съд не е зачел силата на пресъдено нещо на Решение № 81/06.12.2021 г. по гр.
д. № 161/2021 г. по описа на РС Средец. СПН на това решение обхваща
дължимостта на лизинговите вноски по договор за лизинг от 02.03.2018г. и по
никакъв начин не се разпростира върху факти пораждащи процесното вземане
за неустойка.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на районния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/25.03.2022 г. постановено по гр.д. №
162/2021 г. по описа на PC Средец.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5