Решение по дело №1861/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………/ …… 04.2021 г., гр. Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, XXXIV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1861 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕТ „М. - Г.С.“ с ЕИК *********, с адрес на управление – гр. Варна, ********, представляван от Г.С.Г., срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03000319003735-091-001/03.04.2020 г., потвърден с Решение №167/28.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП. С оспорения РА за едноличния търговец са установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за годишен и авансов данък за 2018 г. в общ размер от 6567,23 (шест хиляди петстотин шестдесет и седем) лв. и 23 ст., от които 6002,00 лв. главница и 567,23 лв. лихва.

В жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, ревизионният акт се оспорва като неправилен, необоснован и издаден при неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на ответника за липса на документална обоснованост на стопанска операция по закупуване на селскостопанска продукция - 60 т. рапица – реколта 2018 г. от доставчика „Б.“ ЕООД, за която е издадена фактура № **********/03.07.2018 г., възоснова на което не е признат разхода по фактурата, а финансовият резултат на ЕТ за 2018 г. е увеличен със сумата от 40017,70 (четиридесет хиляди и седемнадесет) лв. и 70 ст., съответно – на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за жалбоподателя са установени допълнителни задължения в размер на 6002,00 лв. главница и е начислена лихва за просрочие в размер на 567,23 лева. Излагат се конкретни съображения във връзка със спорната търговска операция – твърди се, че същата е реална сделка, извършена в условия на транзитна продажба по смисъла на чл.329 от ТЗ. Сочи се, че изводите на ответника са базирани единствено на данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП, без да са взети предвид документите, представени от ревизираното лице и от неговия пряк доставчик в хода на ревизионното производство, което е довело до нарушаване на основни принципи в административното право и ДОПК, каквито са принципът за обективност и принципът за служебното начало. В заключение е формиран петитум за отмяна на оспорения Ревизионен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г. Г. като представител по пълномощие на ЕТ „М. - Г.С.“. Представя  писмени бележки по същество на спора, в които излага подробни съображения, сочещи на неправилност на оспорения ревизионен акт. Претендира разноски в полза на оспорващия едноличен търговец, за които представя списък.

Ответната страна – Директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. ю.к. Е. В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава. В пледоарията си по същество сочи, че събраните в хода на съдебното дирене доказателства не разколебават тезата на приходната администрация, че процесната доставка, за която е съставена фактура № ********** от 03.07.2018 г., действително е извършена именно от посочения в нея доставчик „Б.“ ЕООД. Пледира за отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира присъждане на разноски в полза на ответника в размер на 658,36 (шестстотин петдесет и осем) лв. и 36 стотинки.

 

След като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото – разгледани по отделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административен съд – Варна в настоящия си състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че ревизионното производство, във връзка с което е издаден оспорения РА, е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-ОЗОООЗ19003735-020-001 /18.06.2019г., изменена със Заповеди Р-ОЗОООЗ19003735-020-002/19.12.2019г., спряна със Заповед Р-ОЗОООЗ 19003735-023-001/26.07.2019г., възобновена със Заповед Р-ОЗОООЗ 19003735-143-001/29.10.2019г. /приложени на л. 3-16 от ревизионната преписка/. С цитираните заповеди е определен персоналният състав на ревизиращия екип, както и предметът и обхватът на ревизията - установяване на задължения на ЕТ „М. - Г.С.“ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 година.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319003735-092-001/13.03.2020г. /л. 449-463 от ревиз. преписка/, съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, и връчен на ревизираното лице по електронен път на 13.03.2020 г., видно от приложеното на л. 450 от ревизионната преписка Удостоверение за извършено връчване по електронен път. Срещу доклада не е постъпило възражение в законово установения срок, установен в чл.117, ал.5 от същия кодекс.

Ревизионен акт № Р-ОЗОООЗ 19003735-091-001 е издаден на 03.04.2020 г. /л.465-471/ на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и е подписан от Ш. С. А.  на длъжност Началник сектор "Ревизии" в ТД- Варна на НАП, възложил ревизията, и Р. М. М. на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията. С РА органите по приходите са възприели изцяло изводите, изложени в РД. Установени са задължения на едноличния търговец за финансовата 2018 г. за довнасяне на данък по ЗДДФЛ в размер на 6002,00 лв. главница и 565,23 лв. лихви.

РА е оспорен в срока по чл.152, ал.2 от ДОПК пред ответника по настоящото дело – директорът на дирекция ОДОП при ТД – Варна на НАП. Производството по административното обжалване е приключило с издаване на Решение №167/28.07.2020 г., с което РА е потвърден изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

Установено е, че през ревизирания период ЕТ „М. - Г.С.“ с ЕИК ********* е извършвал дейността търговия на едро със селскостопанска продукция - зърно, семена, фуражи и необработен тютюн – стоки, посочени в Приложение №2 от ЗДДС. Ревизиращите констатирали, че селскостопанската продукция не е постъпвала в склад на ревизираното лице, а се е транспортирала директно до купувача. Част от селскостопанската продукция е закупена авансово. За по-голямата част от сделките има сключени договори и с двете страни – продавача и купувача. Транспортирането на стоките е извършвано с нает транспорт, в зависимост от условията на сключените договори - за сметка на купувача, на продавача или за сметка на ревизираното лице ЕТ „М. - Г.С.“.

Търговецът е регистриран по реда на ЗДДС на 11.04.1994 г.

Констатирано е, че едноличният търговец е търгувал и с горива, но не е разполагал с база за тяхното съхранение.

При анализ на счетоводните записвания е установено, че стоките са заведени по аналитичен признак по вид на стоката и по контрагент в сметка 3041 „Стоки“ /л. 75-83 и л. 34-50/ и 7022 „Постъпления от продажба на стоки на едро“ /л. 93-104 и л. 85-94/.

От анализа на документите, представени от ревизираното лице за нуждите на ревизионното производство, органите на приходната администрация  установили, че жалбоподателят е извършил продажба на 63.02 т. рапица на „П.“ ООД по фактура № 1194/02.07. 2018г. на стойност 40511.00 лв. /л. 231; л. 271 от ревиз. преписка/.

Във връзка с отчетените продажби, жалбоподателят е изписал отчетна стойност на продадените стоки - рапица в размер на 40017,70лв., съгласно фактура № **********/03.07.2018г., издадена от „Б." ЕООД с ЕИК *******. /л. 45 гръб. сч. опер. 1194; л. 49 и л. 270 /.

Във връзка с тази сделка жалбоподателят е представил в хода на ревизията договор за покупко-продажба от 30.06.2018г., сключен между „Б." ЕООД /продавач/ и ЕТ „М.-Г.С." /купувач/ на 60 т. рапица, реколта 2018г. на цена 635лв. франко склад на продавача - база Карапелит. От жалбоподателя са представени фактура № **********/03.07.2018г., издадена от „Б." ЕООД; Приемо-предавателен протокол от 03.07.2018г. за предаване от продавача на купувача на 63,020г. рапица, пътно-прехвърлителни разписки /ППР/ от 30.06.2018г. и от 02.07.2018г. /л.270-275 от ревиз. преписка/. В писмени обяснения търговецът е декларирал, че стоката е натоварена от с. Карапелит и с. Бенковски и е разтоварена в с. Бранище /л. 384 от преписката/.

Същите документи са представени и от неговия контрагент - „Б.“ ЕООД /л. 393-396 гръб./. За предходен доставчик е посочен „Ка-1 Екстрийм“ ЕООД, с ЕИК ***** , съгласно фактура № 0... 1000/03.07.2018 година.

За установяване на релевантните факти органите по приходите извършили анализ на данните, съдържащи се в информационната система на НАП. По отношение на „Б.“ ЕООД е установено, че по партидата на дружеството в ТР на 30.04.2018г. е вписано прехвърляне на дружествен дял от Б. В. Б. на П. Ж. Б. . Основна дейност по последната подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО е с код 4120-строителство на жилищни и нежилищни сгради.

Установено е също, че за 2018г. „Б.“ ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, т.е. не е декларирало осъществяване на дейност през 2018г. Дружеството е дерегистрирано по реда на чл.176 от ЗДДС по инициатива на орган по приходите считано от 08.11.2019 година.

Досежно предходния доставчик „Ка-1 Екстрийм“ ЕООД е установено, че дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017г. и 2018г., т.е. не е декларирало осъществяване на дейност. Същото не е било регистрирано по реда на ЗДДС.

От предоставените от „П.“ ЕООД писмени доказателства с вх. № 9658/27.11.2019г. е установено, че ЕТ „М.-Г.С.“ е издало ф. № 1194/02.07.2018г., с предмет на доставка - рапица. Стоката е транспортирана от с. Карапелит до склад в с. Бранище. Транспортът е осъществен за сметка на купувача - „П.“ ЕООД, и е извършен от „Т.к.Т.“ ЕООД. За транспортната услуга е издадена фактура № 01000001150/02.07.2018 година (л. 212 от преписката). В приемо-предавателния протокол към нея е посочено, че транспортът е извършен с автомобил рег. № ТХ 6779ХН от 30.06.2018 г., съответно натоварени са 31,54 т. рапица и са разтоварени 31,52 т., с направление Карапелит-Бранище и от 02.07.2018г. - натоварени 31,48т. рапица и 31,48т. - разтоварени с направление Карапелит-Бранище. Представени са товарителница № 9399 от 30.06.2018г. с изпращач „А.Г.“ ЕООД и получател ЕТ “М.-Г.С.“ за 31,54т. рапица от с. Карапелит с придружител на товара М. А. и автомобил марка МАН, с регистрационен номер ТХ6779ХН, както и товарителница № 9400 от 02.07.2018г. с изпращач „А.Г.“ ЕООД и получател ЕТ „М.-Г.С.“ за 31,42т. рапица от Карапелит с придружител на товара М. А. и автомобил марка МАН, с регистрационен номер ТХ6779ХН. Представени са приемна бележка №597 от 30.06.2018г. от складова база Бранище на „П.“ ЕООД за 31520кг. рапица и приемна бележка № 629 от 02.07.2018г. от складова база Бранище на „П.“ ЕООД за 31480 кг. рапица /л. 209-214 от преписката/. Приемните бележки съдържат подписи на представител на ЕТ „М.-Г.С.“ в качеството на получател и на М.А. като шофьор, представител на дружеството-превозвач.

Въз основа на събраните писмени доказателства, органите по приходите са заключили, че липсват безспорни доказателства за транспортирането и мястото на съхранение на родово определената вещ – рапица, от „Б.“ ЕООД до ЕТ „М. – Г.С.“. И двете лица – продавач и купувач по сделката, не са представили доказателства за транспорта на стоката. Налице е разминаване относно мястото на съхранение на стоката - Б. е посочил, че тя се съхранява в зърно база гр. Кубрат /стр. 389 от преп./, като е посочено, че стоката е натоварена от с. Карапелит. Жалбоподателят не е представил доказателства относно транспортирането на стоката.

От друга страна, от представените от „П.“ ООД документи органите по приходите са констатирали, че стоката е натоварена от с. Карапелит, с изпращач „А.Г.“ ЕООД и с получател жатбоподателя.

Предвид горното, е формиран извода, че е налице прехвърляне на стока от „А.Г." ЕООД на ЕТ "М. – Г.С.“, съгласно товарителници с № 9400 от 02.07.2018г. /31.42 т. / и № 9399 от 30.06.2018г./31.54т./, а не от посочения в спорната фактура доставчик „Б.“ ЕООД.

Изложените по-горе установявания са мотивирали органите по приходите да формират извод, че фактура № **********/03.07.2018г. не документира реална стопанска операция между посочените в нея контрагенти „Б.“ ЕООД като продавач и ЕТ „М. – Г.С.“ като продавач, а отчетения от ревизираното лице въз основа на нея разход е без документална обоснованост. Предвид това и на основание чл. 26. т.2 и във връзка с чл. 10 от ЗКПО счетоводният финансов резултат за 2018г. на ЕТ „М. – Г.С.“ е увеличен със сумата от 40017,70 лв., представляваща отписаната отчетна стойност на продажбата по доставка на рапица от доставчика „Б.“ ЕООД.

Формирана е нова годишна данъчна основа за дохода от стопанска дейност на жалбоподателя като едноличен търговец. Така е определен размера на полагащия се данък върху дохода по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. След приспадане на издължените от ревизираното лице суми е установен- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за довнасяне в размер на 6002.00 лв. както и лихви за забава в размер на 565.23 лева. Издаден е процесният РА №Р-03000319003735-091-001/03.04.2020 г., потвърден с Решение №167/28.07.2020 г. на Директор Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП.

За изясняване на фактите по делото и по настояване на оспорващия едноличен търговец съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно заседание заключението се поддържа от вещото лице Експертизата е приета без възражения от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. Експертът е установил, че процесната фактура № **********/03.07.2018г. с издател „Б.“ ЕООД е отразена в счетоводството на ревизираното лице ЕТ „М. – Г.С.“ – съставена е счетоводна статия, при която е направено записване по дебита на сметка 3041 – „Стоки на склад“ – рапица като е посочено количество – 63020 кг. И обща стойност 40017 лв. и е кредитирана сметка Доставчици с аналитичност 512 „Б.“ ЕООД. Задължението по фактурата е погасено изцяло с еднократно плащане по банков път, което е установено с извлечения от банковите сметки на ревизираното лице. Вещото лице е установило, че в счетоводството на едноличния търговец, освен процесната фактура от 03.07.2018 г., за същата сделка са налични описаните по-горе в изложението: -      1/ Договор за Покупко-продажба на 60 тона рапица реколта 2018 г. сключен между „Б.“ ЕООД и ЕТ „М. - Г.С.“ на 30.06.2018 г., съгласно условията на който стоката се прехвърля на купувача франко склад на продавача - база Карапелит; 2/ Приемо-предавателен протокол към договор от 30.06.2018 г., подписан на 03.07.2018г., съгласно който на ЕТ „М. – Г.С.“ е предадена 63,020 тона рапица. Количеството, съгласно протокола, е установено на кантара на продавача и е натоварено на камион № ТХ 67-79 ХН 31,540  на 30.06.2018 г. и на камион № ТХ 67-79 ХН 31,480 тона на 02.07.2018 г.; 3/ Пътна /прехвърлителна/ разписка от 30.06.2018 г. за прехвърляне от „Б.“ ЕООД чрез ЕТ „М. - Г.С.“ на „П.“ ЕООД на 31,520 тона рапица. Указаният маршрут е с. Карапелит - с. Бранище, превозното средство посочено в документа е камион № ТХ 67-79 ХН. Документът е подписан единствено от изпращача „Б.“ ЕООД; 4/ Пътна /прехвърлителна/ разписка от 02.07.2018 г. за прехвърляне от „Б.“ ЕООД чрез ЕТ „М. – Г.С.“ на „П.“ ЕООД на 31,480 тона рапица. Указаният маршрут е с. Бенковски - с. Бранище, превозното средство, посочено в документа е камион № ТХ 67-79 ХН. Документът е подписан единствено от изпращача „Б.“ ЕООД.  Вещото лице отговаря също така, че количество, съответстващо на това, за което е издадена процесната фактура № **********/03.07.2018 г., е продадено на „П.“ ЕООД, за което е издадена фактура № 1194/02.07.2018 г., / датата на фактурата за продажба е преди датата на фактурата , с която стоката е придобита/, в която като купувач на стока „Рапица“ е вписан „П.“ ЕООД. Заедно с фактурата от счетоводството на ЕТ „М. – Г.С.“ за нуждите на експертизата на вещото лице са представени: Договор № УР 18-50 за покупко-продажба на устойчива рапица реколта 2018 г. сключен между „П.“ ЕООД и ЕТ „М. – Г.С.“ и Приемо-предавателен протокол № MILLASR18 от дата 20.07.2018 г. Посочено е в заключението на експерта, че фактура №1194/02.07.2018 г. е включена в дневника за продажби на ЕТ „М. – Г.С.“, като е установено, че същата е включена в дневника за продажби и СД за месец 07.2018 г. Установено е също, че в дневниците не е отразен дължим ДДС като задължение по тази фактура, поради факта, че доставката е в режим Обратно начисляване на ДДС съгласно чл.163а, ал. 2 от ЗДДС.

На въпроси 2.1., 2.2. и 2.3. от ССЧЕ досежно счетоводното отразяване на сделката по фактура № **********/03.07.2018 г. в счетоводството на доставчика „Б.“ ЕООД и наличието на други документи, свързани със същата сделка, вещото лице не е могло да даде отговор поради факта, че, независимо от неколкократните опити, не е осъществен контакт с управителя на дружеството или с упълномощено от него лице, поради което не е извършена проверка в счетоводството на доставчика.

Въз основа на прегледаните документи, изискани от „П.“ ЕООД, вещото лице е посочило в заключението си, че фактура №1194/02.07.2018 г. с издател ЕТ „М. – Г.С.“ е отразена в счетоводството на „П.“ ЕООД. Съставена е счетоводна статия при която е направено записване по дебита на сметка 3042 Стоки на склад /412 Рапица изк. - устойчива, като е посочено количество 63 020 кг. и обща стойност 40521,86 лв. и е кредитирана сметка Доставчици с аналитичност ЕТ „М. – Г.С.“. Установено е също, че по фактурата е извършено еднократно плащане в пълен размер. То е извършено от разплащателна сметка в Пиреосбанк /посочен е конкретен № на банкова сметка/.

***.д. № 56/ 05.01.2021 г. (л. 75 от делото) от ТД на НАП – Варна, Офис Добрич, е представена справка за актуалното състояние на действащите трудови договори на лицето М.И.А., посочен в съпровождащите стоката документи като неин придружител. От справката е видно, че в периода от 02.06.2015 г. до 09.08.2019 г., в който влиза и периода 07.2018 г., М. И. А. е бил назначен на работа по трудов договор в „Търговска компания ТЕРА“ ЕООД, гр. Добрич.

Пред съда, като свидетел, е разпитан самият М. И. А..  Потвърждава, че през релевантния за предмета на спора период – м.06 и  м.07 2018 г., е работил като шофьор на зърновоз в „Т.к.Т.“ ЕООД. Спомня си, че е превозвал товари за „А.Г.“ ЕООД и за „П.и“ ЕООД. Заявява, че е товарил стока на „А.Г.“ ЕООД и  е доставял в база на „П.и“ ЕООД в с. Бранище. На въпрос на съда обяснява какви документи попълва при осъществяване на курсове и какъв е механизмът на попълването им: след натоварване на стоката в камионът отива на кантар да я изтегли; от кантара му издават пътно-прехвърлителна разписка с данни за теглото на стоката, която той подписва. Водачът на товарния автомобил се подписва и върху кантарна бележка при натоварване, но тя не придружава стоката, а остава за кантара. Въз основа на данните от пътно-прехвърлителната разписка водачът сам попълва товарителница. Стоката се предава на получателя с пътно-прехвърлителната разписка и тя остава при него. Товарителницата се представя на проверяващите органи в случай на проверка по пътя. Тя остава за фирмата-превозвач. На въпрос на адв. Г. пояснява, че товарът се претегля и при пристигане в крайната дестинация, за което отново се изготвя кантарна бележка. Пред съда обяснява, че понякога се подписва върху тези кантарни бележки, но не винаги. Данните относно мястото на натоварване на стоката, които се нанасят в кантарните бележки, се дават на кантара от самия водач на зърновоза.

На свидетеля са предявени приемни бележки № 597/30.06.2018 г. и № 629/02.07.2018 г., както и товарителници № 009399 и № 009400, за които потвърждава, че подписите върху тези документи са положени от него.

Във връзка с обстоятелството, че  се констатира очевидно несъответствие в данните, нанесени в товарителниците досежно мястото от което е натоварена стоката  заявява, че спомените му са бегли, но пояснява, че по принцип подобни несъответствия са  възможни в случаите, в които на мястото на товарене няма кантар. Понякога се случвало стоката да бъде натоварена в едно населено място, а да бъде претеглена на друго.  За конкретния курс с превоз на рапица, натоварена от база в с. Бенковски си спомня, че там няма собствен кантар или е имало, но е бил развален, което наложило да изтегли стоката на кантара в с. Карапелит. Там той попълнил  пътно-прехвърлителната разписка. При пристигането си в базата на „П.“ ЕООД на въпроса откъде е товарена стоката е посочил мястото откъдето действително е товарено – с. Бенковски. Така си обяснява разминаването в данните от различните документи. При първия курс – от 30.06.2018 г., стоката е товарена от база на „А.Г.“ ЕООД, находяща се в с. Карапелит /когато му се наложило да чака дълго да бъде натоварен/, както е посочено в съставените документи, а за курса от 02.07.2018 г. си спомня, че рапицата е товарена в с. Бенковски, а в с. Карапелит само е претеглена на кантара в същата база. Не може да даде показания относно това кой е действителния изпращач на стоката – водачът получавал указания само за това откъде трябва да натовари, къде да претегли и къде да достави стоката. На поставен въпрос отговаря, че на кантара в базата на „А.Г.“ ЕООД не се е срещал с представител на фирмата-изпращач на зърното, затова не може да свидетелства кой е действителния изпращач на зърното. Документите са подписвани от служителя, който обслужва кантара, и от него самия. Изразява предположение, че вероятно първия път на кантара в с. Карапелит (относно транспорта от 30.06.2018 г.) прекомерното забавяне на натоварването му се дължи именно на изчакване да се яви представител на фирмата-изпращач, който да подпише документите.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА намира от правна страна следното:

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, приема, че същата е допустима като депозирана в съда след като е изчерпана възможността за оспорване по административен ред пред директора на дирекция ОДОП – гр. Варна при ЦУ на НАП. Оспорването е направено в предвидения за това преклузивен срок, пред териториално и материално компетентния съд, с оглед на което се налага извод, че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Цитираните по-горе в изложението ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени като техни издатели. Тези документи са представени по делото от ответника на оптичен носител, който е приложен към  ревизионната преписка. Компетентността на органите, издали и съставили посочените актове в хода на ревизионното производство, както и валидността на положените от тях електронни подписи, не са оспорени от процесуалния представител на едноличния търговец. След извършената служебна проверка на компетентността на органите, издали упоменатите актове, съдът приема, че тя е безспорно доказана.

С оспорения РА са определени данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Спорът между страните в настоящото съдебно производство е дали са били налице материалните предпоставки за увеличаване на счетоводния финансов резултат на едноличния търговец за 2018 г. със сума от 40017,70 лв. във връзка със сделката по закупуване на 63,02 т. рапица от доставчика „Б.“ ЕООД, което е довело до формиране на нов размер на годишната данъчна основа за дохода на едноличния търговец, съответно – до определяне на задължения за същия по ЗДДФЛ в размер на 6002,00 лв. главница и лихви в размер на 565,23 лева.

В оспорения РА ответникът е посочил като правно основание за установяване на данъчните задължения на ЕТ „М. – Г.С.“ чл.26, т.2 от ЗКПО вр. с чл.10 от същия закон.

Документалната обоснованост като основен принцип на водене на счетоводството се изразява в изискването за съставяне на счетоводен документ за всяка стопанска операция при спазване на изискванията на действащото законодателство за съставяне на документите. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, който следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. В случая, увеличаването на финансовия резултат на жалбоподателя, е правно обоснован с нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно нормата на чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че, за да се квалифицира като документално обоснован разходът за една доставка, той трябва да отговоря на следните условия: първо да е обективиран в документ, който съответства на изискванията на ЗКПО и на Закона за счетоводството, и второ - да отразява вярно описаната в него стопанска операция.

Не е спорно от ответника, че ЕТ „М. – Г.С.“ е разполагал със съответните количества рапица (63,02 т.), което се презумира от извършената последваща доставка към „П.“ ЕООД и издадената във връзка с това фактура №1194/02.07.2018 година.

Спори се налице ли е втората предпоставка, т.е. дали фактура № **********/03.07.2018 г., издадена от доставчика „Б.“ ЕООД, вярно отразява описаната в нея стопанска операция. Обстоятелството, че в хода на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция за целите на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза не е установена връзка с доставчика „Б.“ ЕООД, не е основание изводите на ответника да се приемат безкритично за верни.

Независимо от това съдът намира, че от всички доказателства -  както от събраните в хода на ревизионното производство, а така и от тези, събрани от съда, липсват категорични доказателства, че процесните 63,02 т. рапица, реколта 2018 г., са закупени именно от посочения във фактура № **********/03.07.2018 г. доставчик „Б.“ ЕООД.   За да се обоснове извод, че рапицата е доставена на РЛ именно от посочения във фактурата доставчик, са крайно недостатъчни представените договор за покупко-продажба на 60 тона рапица реколта 2018 г. от  30.06.2018 г. и приложения към него приемо-предавателен протокол, подписан от страните по фактурата на 03.07.2018 година. Липсата на съществени реквизити в документите, съпътстващи стоката, както и разминаването в данните досежно мястото на натоварване на зърното за двата курса – от 30.06.2018 г. и от 02.07.2018 година, също разколебават тезата на ревизираното лице, че именно „Б.“ ЕООД е доставчик на процесните количества рапица. Фактът на ненамирането на доставчика на деклариран данъчен адрес, съответно на непредставяне на поискани доказателства във връзка с доставките, не води автоматично до изводи за липса на реални доставки. Същевременно съдът констатира, че в хода на ревизионното производство, именно с оглед обстоятелството, че тежестта за установяване на обективни факти е върху органа, е направена служебна проверка, в хода на която е констатирано, че за 2018г. „ Б.“ ЕООД не е подало ГДД по чл.92 ЗКПО за 2018г. , съответно основната дейност по последната подадена ГДД е „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“. Предходния доставчик на процесната стока, според фактура № 0..1000/03.07.2018г. е „ КА-1-Екстрийм“ЕООД , което дружество е с основен предмет на дейност според последната ГДД по чл.92 от ЗКПО – „Търговия на дребно с облекло“. Съответно това дружество не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 и 2018г., тоест не е декларирало осъществяване на дейност.

Прави впечатление датирането на доставките.

Спорната доставка, описана във фактура № 1194, е от 02.07.2018г. От същата дата са оформени и приемо-предавателните протоколи за осъществен транспорт от „Търговска компания Тера“ ЕООД и товарителниците. Още по-назад е оформена и една от приемните бележки №597/30.06.2018г., според която стоката е преведена от складова база Бранище на „П.“ ЕООД за 31520 кг.рапица.

Същевременно доставчикът  „ КА-1-Екстрийм“ЕООД на прекия доставчик - „ Б.“ ЕООД му е предоставил стоката чрез оформяне на фактура № 0..1000/03.07.2018г., тоест няколко дни след като част от стоката вече е доставена по документи на последния купувач - П. ЕООД. Очевидно, формалната документация на доставките сочи на извод, че към датата на доставката на последния получател според приемната бележка  №597/30.06.2018г., стоката още не е фактурирана от първия доставчик по веригата „ КА-1-Екстрийм“ЕООД, според фактура № 0..1000/03.07.2018г. Още повече противоречие внася и покупко-продажбата на стоката съгласно договора, сключен между „ Б.“ ЕООД и жалбоподателя ЕТ „М.-Г.С.“, в който тези страни са  постигнали споразумение за продажба още на 30.06.2018г., за която дата няма данни  продавачът „ Б.“ ЕООД да е станал собственик на стоката, доколкото той я е придобил на 03.07.2018г. При всеки случай, не са ангажирани доказателства, че прекият доставчик „Б.“ ЕООД е придобил стоката в по-ранен момент. Извън това, договорът е уговорен „ франко-склад на продавача база Карапелит“, което означава, че е уговорено мястото, до което продавачът поема отговорността и разходите (в цената) за натоварване, превозване, разтоварване на стоката и пр. В конкретния случай първо- не са ангажирани доказателства, че „ Б.“ ЕООД изобщо има база в Карапелит и второ- противно на тази договорна клауза са ангажирани доказателства за това, че крайният получател на стоката „ П.“ЕООД, като купувач е организирал транспорта за собствена сметка. 

В този ред, за транспорта на стоката от първоначалния доставчик „ КА-1-Екстрийм“ЕООД до прекия доставчик „ Б.“ ЕООД също не са ангажирани доказателства.  В представения приемо-предавателен протокол от 03.07.2018г. не са нанесени данни за място на предаване на стоката, а в приемо-прехвърлителните разписки са положени печат и подпис на „ Б.“ ЕООД без данни за превозвача. Не става ясно на кого прехвърля и кой приема, като представител на фирма -превозвач. Доколкото стоката съставлява родово определена вещ, то прехвърлянето на собствеността й чрез нейното отделяне и отграничаване се постига чрез издаване на приемо-предавателен протокол, който в конкретния случай не дава необходимата информация за датата и мястото на което е извършено предаването на стоките, данните за лицата, предали и получили тези стоки, както и подписи,  които да обвързват с доказателствена стойност доставката.

Липсата на доказателства за гореописаните обстоятелства е ясно възприета в ревизионния доклад, връчен на жалбоподателя, съответно РЛ не е представило възражение и не се е възползвало от правомощието си, регламентирано в разпоредбата на чл.117 ал.5 ДОПК да представи допълнително доказателства, въпреки изрично указаната за това възможност в 14 дневен срок от връчване на РД / стр.24 от РД/.

Съдебната практика приема, че ревизираното лице няма задължения да ангажира доказателства за материалната и кадровата обезпеченост на своите доставчици, но като участник в стопанските операции следва да притежава надлежни документи, установяващи тяхното извършване. Липсата на такива, съответно - наличието на пороци в тях, както е в разглеждания случай, води до обоснован извод, че такива стопански операции не са извършвани.

Изложеното мотивира съда да приеме за верни твърденията на ответника, че процесната фактура **********/03.07.2018 г. не отразява вярно описаната стопанска операция в смисъл, че не сочи вярно кой е реалният доставчик на стоката. Този извод на съда не се разколеба от показанията на разпитания по делото свидетел – М.И.А., доколкото същите не запълват празнотите в представените писмени доказателства и не внасят необходимата , безспорна яснота. Оформянето на всяка стопанска операция се подчинява на реда, регламентиран в ЗСч. Съобразно чл.3 ал.3 от него,  предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.  В конкретния случай липсата на документална обоснованост не се допълва от обясненията на изслушания свидетел.

По отношение счетоводното отразяване на доставките при жалбоподателя, установени по ССЕ следва да се има предвид, че при липса на категорични доказателства за реално извършена доставка, правилното й счетоводно регистриране е без значение. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните и вторичните си регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните действия, при спазване принципа за предимство на съдържание на стопанските операции пред тяхната форма. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне в счетоводните регистри.

 Горното обосновава извод, че органът по приходите е направил верни констатации за липса на реална доставка по процесната фактура №**********/03.07.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД на ревизираното лице- жалбоподател. Съответно, тя не отразява вярно стопанската операция, поради което не е признат разход по нея в размер на 40017,70 лева. Респективно – доказано е наличието на хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за преобразуване на счетоводния финансов резултат на едноличния търговец „М. – Г.С.“ за 2018 г. с посочената сума. Следователно, правилно е определен и размера на полагащия се данък по реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за същата година – 6002,00 лева ведно с произтичащите от това правни последствия.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на основание чл. 161 ДОПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 658,36 /шестстотин петдесет и осем/ лв. и тридесет и шест стотинки.

Воден от горното, Административен съд - Варна, ХХХIV-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „М. - Г.С.“ с ЕИК *********, с адрес на управление – гр. Варна, ********, представлявано от Г.С.Г., срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03000319003735-091-001/03.04.2020 г., потвърден изцяло с Решение №167/28.07.2020 г. на Директор Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който за едноличния търговец са установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за годишен и авансов данък за 2018 г. в общ размер от 6567,23 (шест хиляди петстотин шестдесет и седем) лв. и 23 ст., от които 6002,00 лв. главница и 567,23 лв. лихва.

 

ОСЪЖДА ЕТ „М. - Г.С.“ с ЕИК *********, с адрес на управление – гр. Варна, ********, представлявано от Г.С.Г., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП разноски за настоящата инстанция в размер на 658,36 /шестстотин петдесет и осем/ лв. и тридесет и шест стотинки.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: