РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. гр. Хасково, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640100949 по описа за 2021 година
Предявен е от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София 1463, район „Триадица“, бул.”Витоша” №146,
Бизнес център „България“, сграда А, представляван от управителя И. М. Ш.,
чрез юрисконсулт В. Р. Г., против Т. А. К. с ЕГН:********** с постоянен и
настоящ адрес гр.Х, ул.“**********“ №*, ет.*, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.04.2019 г. ответницата кандидатствала онлайн
за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнила
заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразила личните си
данни и данни за кореспонденция с нея. Пълната преддоговорна информация
относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ,
Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение
№ 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на
имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, тя отправила към
кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на
сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора“, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се
считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и
подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договор №
2017300/22.04.2019г., Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично
били изпратени на имейла на ответницата, ведно с електронно изявление на
1
кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него.
Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и
ответницата като кредитополучател бил сключен Договор за кредит №
2017300 за сумата от 1300 лева с уговорен срок на погасяване на кредита –
31.07.2020 г. при лихва и условия, подробно уговорени в Договора,
Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. С част от предоставената й заемна сума
тя погасила задълженията си чрез рефинанс по предходен договор за кредит,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД, а остатъкът от 363,27 лева усвоила на
22.04.2019 г. по банков път. При кандидатстването за кредита ответницата
сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез
поръчителството на ищеца, като договорът за предоставяне на поръчителство
не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ
чрез размяна на електронни изявления. По силата на този договор ищецът
предоставял гаранционна услуга, като се задължил да сключи с „Кредисимо“
ЕАД договор за поръчителство по чл. 147 от ЗЗД и да обезпечи задълженията
на ответницата по Договора за кредит. За предоставената услуга тя се
съгласила да заплаща месечно възнаграждение в размер на 88.76 лева за срока
на Договора за кредит. Ищецът изпълнил задълженията си по Договора за
предоставяне на поръчителство и сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за
поръчителство, но ответницата извършила едно плащане по договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство в размер на 50 лева на
17.07.2019 г., и на 14.10.2020 г. „Кредисимо“ ЕАД изпратил искане за
плащането му от поръчителя. Той от своя страна изпратил уведомление по чл.
143 от ЗЗД до ответницата с посочване на дължимите суми и предстоящото
погасяване на сумите. Тъй като тя не изпълнила задължението, ищецът
погасил всички дължими от нея суми към „Кредисимо“, а именно: 1 300,00
лева – главница, 385,40 лева – договорна лихва за периода от 01.06.2019 г. до
31.07.2020 г., 77,63 лева - наказателна лихва за периода от 01.07.2020 г. до
09.10.2020 г. и 58,35 лева за всички извършени административни разноски
във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението, за което я
уведомил с електронно съобщение на електронния й адрес. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч. гр. дело № 3113/2020 г. по описа на PC-Хасково,
по което съдът уважил частично заявлението и издал заповед за изпълнение
за следните суми: 1 300,00 лева - главница, 385,40 лева - договорна лихва за
периода от 01.06.2019 г. до 31.07.2020 г., 77,63 лева - наказателна лихва за
периода от 01.07.2020 г. до 09.10.2020 г., както и разноските в заповедното
производство. Срещу издадената заповед било подадено възражение по чл.
414 от ГПК от длъжника, което обуславяло правния интерес на ищеца да
предяви настоящия установителен иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
горепосочените суми, за които била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3113/2020 г. по описа на
Районен съд - Хасково. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото и в развилото се заповедно производство.
2
Назначеният на ответницата особен представител адв.А. Т. счита
предявените искове за изцяло неоснователни и оспорва същите по основание
и по размер, както и всички твърдения, изложени в исковата молба, тъй като
не отговаряли на осъществилите се в действителност обстоятелства.
Поддържа се, че от представените доказателства не можел да бъде направен
извод за валидно сключване от страна на ответницата на двата процесни
договора, тъй като същите не били подписани саморъчно от нея или с КЕП,
поради което липсвало облигационно правоотношение между страните.
Прави се и възражение за нищожност на процесните договори поради
несъобразяването им с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД като сключени с цел заобикаляне на
закона, като противоречащи на добрите нрави и при липса на основание.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№3113 по описа за 2020г. на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за сумите 1300лв. – главница, 385,40лв. – възнаградителна лихва,
77,63лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2020г. – 09.10.2020г.,
184,07лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
58,35лв. – административни разноски, 57,28лв. – обезщетение за забава върху
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство за периода
01.07.2020г. – 09.10.2020г., дължими въз основа на регресно право на ищеца
вследствие на заплащане по силата на договор за предоставяне на
поръчителство от 22.04.2019г. на задълженията на длъжника по договор за
потребителски кредит №2017300, сключен на 22.04.2019г. с „Кредисимо“
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.11.2020г. до
изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 06.01.2021г.,
постановено по делото, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумите от 184,07лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, 58,35лв. – административни разноски,
57,28лв. – обезщетение за забава върху възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство за периода 01.07.2020г. – 09.10.2020г., а за
останалата част от претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№3113/2020г. по описа на съда.
С исковата молба се представят писма, изпращани от „Кредисимо“ ЕАД
до ответницата по ел.поща, с които я уведомяват какви документи й изпращат
за запознаване и попълване, както и какви други й изпращат за събиране от
нея и представяне на кредитодателя. С писмо от 22.04.2019г. кредитодателят
уведомява ищцата, че молбата й за кредит е одобрена и сумата е изплатена,
като й изпраща и погасителен план. С исковата молба се представят и общите
условия за предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит от
22.04.2019г. със страни „Кредисимо“ ЕАД и ответницата и приложение към
договора, съдържащо условия на кредита и погасителен план. Представят се
3
също така договор за поръчителство, сключен на 22.04.2019г. между
„Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, писмо до ответницата с
благодарност, че е избрала ищеца да гарантира получаването на парите, с
което й изпращат договора за предоставяне на поръчителство и декларация с
информация относно обработването и съхраняването на личните й данни,
самият договор за поръчителство със страни „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и
ответницата, приложение към същия, съдържащо погасителен план, размер на
възнаграждението на поръчителя и срок за плащане на същото. На
14.10.2020г. и 19.10.2020г. до ответницата са изпратени уведомления от
ищеца за дължимите суми по договора за потребителски кредит и по договора
за поръчителство. С първото уведомление ищецът заявява, че до 5 дни ще
заплати дължимите от ответницата суми на кредитодателя, след което ще
встъпи в правата на последния, а с второто вече я уведомява, че е заплатил
сумите и съответно какъв е размера на задължението й към него. Приложено е
също така преводно нареждане за заплатена от „Кредисимо“ ЕАД сума от
363,27лв. по банкова сметка на ответницата на 22.04.2019г. „Кредисимо“ ЕАД
издава на 01.12.2020г. удостоверение за погасени задължения на ответницата
от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на 19.10.2020г.
На извършено запитване „Йеттел България“ ЕАД отговаря, че мобилен
номер 359895740474 е било собственост на ответницата в периода
31.05.2017г. – 09.12.2021г.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните
съдът назначи и изслуша съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени.
В своето заключението вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза относно сключването на договорите за потребителски кредит и
поръчителство обяснява начина, по който това се извършва. Вещото лице
сочи, че в случай, че клиентът е избрал задължението му да бъде обезпечено
от дружеството гарант, с натискане на бутон „Запази“ се прехвърля на сайта
на „Ай Тръст“ ЕООД, в който трябва да въведе шестцифрен код, като
потвърждение за сключения договор за предоставяне на поръчителство.
Междувременно „Ай Тръст“ ЕООД изпраща имейл с договора с гаранция и
декларация за личните данни. Ако клиентът е съгласен с предложения му
договор, въвежда изпратения му на посочения от него телефонен номер СМС
като потвърждение. Експертизата сочи, че по договор за потребителски
кредит №2017300 между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата плащания не са
правени. Вещото лице установява, че ответницата и в миналото е имала
договор с „Кредисимо“ ЕАД №1252094/21.03.2019г.
Експертизата твърди, че по информация на „Ай Тръст“ ЕООД на
22.04.2019г. ответника получил на телефонния си номер шестцифрен код за
достъп и въвел същия, с което действие потвърдил сключването на договор за
предоставяне на поръчителство от дата 22.04.2019г.
Въз основа на направените констатации на база на представените
справки и документи от „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД, „АСВ“ ЕАД
съдебно-счетоводната експертиза констатира сключен на 22.04.2019г. договор
4
за потребителски кредит №2017300, съгласно който кредиторът „Кредисимо“
ЕАД предоставя потребителски кредит на Т. А. К. при описаните в договора
параметри. На същата дата има договор между „Ай Тръст“ ЕООД и
ответницата за предоставяне на поръчителство и съответно между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД също договор за поръчителство, по
силата на който последният се задължава да отговаря солидарно пред
кредитодателя във връзка с договора за кредит за 1300лв. Вещото лице
посочва в заключението си размерът на дълга по договора за кредит по
отделни компоненти към 13.10.2020г. и към 04.11.2020г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Експертизата не може да
отговори на въпроса дали е погасено задължението по договора за кредит от
страна на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД към „Кредисимо“ ЕАД за процесните
суми, тъй като не се представят документи / счетоводни записвания или
платежно нареждане за извършения превод, въпреки тяхното писмено
изискване. На база предоставените документи от „Кредисимо“ ЕАД вещото
лице констатира, че с договора за кредит от 22.04.2019г. е погасен предходен
стар заем за сумата от 936,73лв., като разликата до 1300лв. в размер на
363,27лв. е преведена по банкова сметка с титуляр ответницата Т. А. К..
В допълнително депозирано заключение вещото лице сочи, че на
31.10.2020г. със споразумение за взаимно прихващане вземанията на
„Кредисимо“ ЕАД от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в размер на 1598438,40лв. са
прихванати насрещно от вземанията на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД от „Кредисимо“
ЕАД в размер на 5637190, 87лв. Задължението на ответницата Т. А. К. по
договор за потребителски кредит №2017300/22.04.2019г. са част от
приложение №1 от списък на изискуеми задължения на потребителите към
„Кредисимо“ ЕАД по договори за потребителски кредити с предоставено
обезпечение по договор за поръчителство от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. По
представените в тази връзка счетоводни записвания експертизата констатира,
че задължението на ответницата по договора за кредит е закрито при
„Кредисимо“ ЕАД и заприходено при „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД със сумата от
1821,38лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240
от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК
от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца
по силата на договор за поръчителство, по силата на който са погасени
дължими суми по договор за потребителски кредит.
Разгледан по същество предявения установителен иск в настоящото
производство се явява неоснователен. На първо место съдът намира за
основателно възражението на назначения на ответницата особен
представител, че от представените от ищеца доказателства не може да се
установи по категоричен начин сключването на процесния договор за
потребителски кредит № 2017300 от 22.04.2019г. и съответно договора за
5
поръчителство от същата дата, сключен с "Ай Тръст" ЕООД. В случая се
претендират от ищеца вземания, произтичащи от твърдения за сключен
между „Кредисимо" ЕАД и ответницата договор за потребителски кредит,
представляващ предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто,
съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗПФУР е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на
потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл.293 от ТЗ. В настоящия случай, за доказване на
възникналото между страните правоотношение са представени
неподписаните документи - договор за потребителски кредит № 2017300 от
22.04.2019г., приложение №1 към този договор и общи условия към същия, за
които се твърди, че са потвърдени от ответницата, но по делото липсва и не е
представено заявление, попълнено и подписано от последната, с което
първоначално е поискала от „Кредисимо“ ЕАД да й бъде предоставен
потребителски кредит и в което да е посочила размер на искания кредит и
начина, по който да й бъде преведен. По делото липсват както твърдения, така
и представени доказателства подобно заявление да е било разглеждано и
одобрявано от страна на кредитодателя. Предоставената кореспонденция по
делото, всъщност е напълно едностранна, тъй като се състои само от писма и
изявления, изпращани от ищеца към ответника, като липсват ответни такива.
При тези данни по делото остава недоказано сключването на договор за
потребителски кредит между "Кредисимо" ЕАД и Т. А. К.. По същите
съображения съдът намира, че липсват доказателства, от които да се правят
изводи за поискано сключване на договор за поръчителство с ищеца и
договаряне на конкретни параметри на такъв договор. В заключението на
съдебно-техническата експертиза се обяснява подробно от вещото лице
предполагаемия начин на сключване на договора от разстояние, но нито на
вещото лице, нито по делото се представят каквито и да било доказателства,
от които може да се правят изводи за искане, отправено от ответницата до
ищеца или до кредитодателя, респ. за получено нейно изрично съгласие за
6
сключването на тези два договора при така договорени параметри.
Заключението на съдебно-техническата експертиза е изготвено от вещото
лице изцяло по твърдения и предоставена информация от ищеца, но не и въз
основа на конкретни документи или писмени доказателства приложени по
делото.
Наред с гореизложените съображения следва да се има предвид и
характера на договора за кредит, който е реален договор и се счита сключен с
предаване, респ. получаване на заемната сума. Действително по делото е
представено преводно нареждане за заплащане на сума в полза на
ответницата от „Кредисимо“ ЕАД, но не става ясно дали същата е получена
от последната и най-вече дали изобщо е поискано сключването на подобен
договор за кредит и за получаване на подобна сума. Освен това следва да се
вземе предвид и това, че само се твърди заплащане от страна на ищцата на
сумата от 50лв. за погасяване на задължението по процесния договор за
кредит, но не се представят доказателства за установяване на подобно
плащане нито по делото, нито на съдебно-счетоводната експертиза. При тези
данни по делото съдът счита, че не се установява по категоричен начин
валидно възникнало облигационно отношение между „Кредисимо“ ЕАД и
ответницата.
Основателни са и възраженията на особения представител на
ответницата за наличието на нищожни договорни клаузи във връзка с
процесните договори – за кредит и за поръчителство. При претенцията за
реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да
извърши и преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка
неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи
задължението, чието изпълнение се претендира /в този смисъл е и съдебната
практика, например решение №229/21.01.2013г. на ВКС, постановено по т. д.
№1050/2011г., II т. о./. Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение
под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, всъщност
се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите /ГПР/
по кредита, с оглед на което ответните възражения в тази връзка се явяват
изцяло основателни. При справка в Търговски регистър се установява, че "Ай
Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст"
ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона
средства – обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с
кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е
нарушено изискването за добросъвестност, тъй като се постигна заобикаляне
на нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, установяваща формирането на ГПР.
Същата норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на
законната лихва, а посредством договора за предоставяне на поръчителство
ще се получи плащане, което като финансов резултат ще е в полза на
кредитора по договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР. Това
плащане в същото време е съизмеримо с размера на кредитната сума – при
предоставена в заем сума от 1300 лв. се предвижда възнаграждение на
7
поръчител в общ размер на 1341,35 лева. При включването му в годишния
процент на разходите, размерът му значително би надхвърлил максимано
регламентирания по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая не може да се приеме, че е
налице и индивидуално договаряне по договора за кредит на клаузата за
предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит условие
за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" да
предостави искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за
кредит без обезпечение кредиторът да извърши одобрение на заявлението в
14 дневен срок, или при кандидатстване на кредит с обезпечение, длъжникът
в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.
16 от ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има
задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора за потребителски кредит. В случая предоставената
възможност на потребителя за избор, дали да сключи договор за кредит без
обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят
очевидно има нужда от средствата, за които кандидатства пред доставчика на
финансова услуга. Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на
достъпна за потребителя информация относно предварително одобрените от
"Кредисимо" ЕАД юридически лица, с които дружеството би сключило
договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като
единствен друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана
върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор
именно с посочен от кредитора поръчител, представляващ свързано с него
юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е сключване на
гаранционни сделки. Поради гореизложените съображения следва да се
приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е уговорена
индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-
поръчител.
Наред с тези съображения следва да се вземе предвид, че договорът за
предоставяне на поръчителство от 22.04.2019г. изначално е лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на
потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в
полза на кредитора "Кредисимо", за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Нещо повече, в случай, че поръчителят изпълни и погаси
вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното, какъвто е настоящия казус. При тези данни следва
извода, че всъщност срещу заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство, потребителят не получава каквато и да било услуга. Ето защо,
съдът приема, че като основано на нищожна клауза, възнаграждението за
поръчител, уговорено в договора за предоставяне на поръчителство не е
дължимо от потребителя, макар в случая и то да не се претендира в исковото
8
производство, тъй като с влязло в сила разпореждане още в заповедното
производство е отхвърлено заявлението в тази част.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по
безспорен начин възникването, респ. съществуването на паричното вземане в
претендираните размери, за което вземане в полза на ищеца срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение в заповедното производството по ч.гр.д.
№3113/2020г. по описа на РС-Хасково. Предвид гореизложените съображения
предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1463, район „Триадица“,
бул.”Витоша” №146, Бизнес център „България“, сграда А, представляван от
управителя И. М. Ш., чрез юрисконсулт В. Р. Г., против Т. А. К. с
ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес гр.Хасково, ул.“*****“ №*,
ет.*, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, да се приеме за
установено, че се дължат сумите от 1 300 лева - главница, 385,40 лева -
договорна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 31.07.2020 г., 77,63 лева -
наказателна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 09.10.2020 г., дължими по
договор за поръчителство за изплатени суми по договор за кредит №2017300
от 22.04.2019г., за които суми е издадена заповед №260011/06.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3113/2020г.
по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
9