Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Дулово,
21.01.2019г.
Районен съд -
Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
При участието секретаря
НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 471 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба , подадена от ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София,
с която иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника Й.Ц.К.
с ЕГН ********** да му заплати сумите от:
-
9 143.88лв.
– просрочена главница по Допълнително споразумение от 17.02.2011г. към Договор
за кредит от 04.06.2009г., считано от 15.12.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането;
-3687.23лв. –
договорна лихва за периода от 15.11.2013г. до 15.06.2019г.
Претендира
присъждане на разноски, в това число и юрисконсутско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК в минимален размер, съгласно НМАВ. Представя
писмени доказателства.
В исковата молба се излага, че съгласно сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2009г., „Банка ДСК ЕАД“ е предоставила на кредитополучателя Й.Ц.К. кредит в размер на 10 000 лева при договорена възнаградителна
лихва в размер на 10.45 % годишно. Кредита бил
обезпечен с поръчителството на В.Р.П., за което бил сключен договор за
поръчителство от 04.06.2009г. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца,
считано от датата на усвояването му.
На 17.02.2011г.
между Банката и ответника в качеството му на кредитополучател е сключено допълнително споразумение към
договора за кредит за сумата от 9664.00лв., като срока на издължаване остава
120месеца, при лихва – 14.95% и ГПР – 16.02%.
Съгласно т. 19.2 от
договора при допусната забава в плащането повече от 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. До предявяване на вземането по съдебен ред
остатъкът от вземането се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Твърди се, че на 25.06.2013г. банката е прехвърлила вземането си срещу ответника с договора за продажба на
вземания. Въз основа на изрично упълномощаване от
цедента, ищецът-цесионер е уведомил длъжника за цесията с нарочно
уведомление, евентуално с исковата молба.
Сочи, че на
28.08.2013г. между страните в настоящото производство е подписано споразумение
за разсрочено плащане на претендираното вземане на 48 равни месечни вноски.
Ответника е изплатил сумата от 2 047.50лв. и от месец ноември 2014г. е
преустановил плащанията.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа иска.
В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявените искове. Ответникът се позовава на изтекла
погасителна давност. Счита, че 5-годишната погасителната давност относно
главницата и 3-годишната погасителна
давност относно лихвите е изтекла преди подаване на исковата молба.
Заявява, че
искът е предявен от лице което не притежава необходимата процесуална
правоспособност, поради което иска се явявал и недопустим.
Навежда доводи, че претендираното
от ищеца вземане е предмет на
Споразумение от 28.08.2013г., което е сключено на основание издаден от
РС-Дулово на *****г. изпълнителен лист, който в последствие е обезсилен. Счита, че това
споразумение е недействително и не произвежда правни последици, тъй като е
сключено въз основа на несъществуващо вземане/липса на предмет/, още повече че
ищецът не е придобивал вземането и не притежава качеството кредитор. Средствата
които ответникът е заплатил след сключването на това споразумение са платени
без основание.
Заявява, че до
датата на подаване на исковата молба предсрочната изискуемост по кредита не е
обявявана нито по реда на чл. 60 от ЗКИ, нито на основание чл. 432 от ТЗ. С оглед
на това, че ищеца е цесионер, но не притежава банков лиценз позоваването му на
настъпила предсрочна изискуемост с връчването на исковата молба не произвежда
правни последици, тоест според ответника предсрочната изискуемост на вземането
не е настъпила.
Излага
съображения за неравноправност на клаузите за лихви по смисъла на Закона за
защита на потребителите. В заключение моли съда да отхвърли предявените искове
и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът – р.пр., не
се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител който
оспорва предявените искове.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на вземанията,
заключението по което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателствени средства, намира за установено следното:
В производството
не се спори относно обстоятелствата, касаещи усвояването на сумата по кредита.
На 04.06.2009г. между Банка “ДСК”ЕАД и Й.Ц.К. е сключен договор за кредит за
текущо потребление за сумата от 10 000 лева, а на 17.02.2011г. с допълнително
споразумение страните са предоговорили отношенията помежду си. Поради
неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите месечни погасителни
вноски от страна на кредитополучателя, на 27.12.2012г. кредиторът е подал до
Районен съд – Дулово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ *****г. по описа на съда. Издадена е
Заповед № *****г., с която на Й.К. и на В.П. е разпоредено да заплатят
солидарно на заявителя сумите, посочени в заповедта.
С
Определение № *****г. по отношение на поръчителя В.Р.П. са обезсилени заповед
за изпълнение № *****г. и изпълнителен лист на *****г., издадени по ч.гр.дело № *****г.
по описа на РС-Дулово, което е приложено по настоящото гражданско дело.
С влязло в сила на *****г.
определение № *****г. са обезсилени заповед за изпълнение № *****г. и
изпълнителен лист на *****г., издадени по гр.д.№ *****г. на ДРС, по отношение
на длъжника и ответник по настоящото дело Й.Ц.К..
С договор за
покупко-продажба на вземания от 25.06.2013г. кредиторът - Банка ДСК ЕАД е
продал вземането си срещу длъжника на “ОТП Факторинг България” ЕАД.
На 28.08.2013г.
между страните в настоящото производство е сключено споразумение за разсрочено
плащане на 49 месечни вноски/ 48х160 лева и 1х10 607.50 лева/.
Между страните преди
настоящото производство е водено гр.дело № 172/2015г. по описа на РС-Дулово с
предмет – установителен иск по чл. 422 от ГПК, което е прекратено.
Ищецът
обосновава вземането си с настъпила предсрочна изискуемност на основание чл.
19.2 от Общите условия, към които препраща Договора за кредит. Според тази
разпоредба, кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
допусната забава в плащанията на месечната вноска за главница и / или лихва над
90 дни. Според извлечението от сметката на длъжника, плащанията по кредита са
преустановени на 15.04.2011 г., а според назначената по делото експертиза – на 15.05.2011
г., като направените на 13.07.2011г. и на 19.09.2011г. плащания са покрили
дължими вноски преди тази дата. Следователно, съгласно ОУ, предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 17.08.2011 г. Съгласно задължителното
тълкуване дадено с ТР№ 4 / 2013г. постановено на ОС на Гражданска и Търговска
колегии /т.18/ , кредиторът следва да е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. За разлика
от предходната съдебна практика е прието, че предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично- в случая с изтичането на срока- а е необходимо изрично
волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая,
въпреки изложените многобройни варианти от страна на ищеца, с които да обоснове
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, това не е сторено.
Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предварителна уговорка между
страните, че „при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си“, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател,
при това, категорично преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение.
За
да се приеме, че писменото волеизявление на Банката, че упражнява правото си да
счита кредита изцяло за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника и е
надлежно връчено чрез пощенска пратка- писмо с известие за доставка/ обратна
разписка/ , то тази пощенска пратка следва да е оформена с подпис на получателя
или на друго лице, приело пратката, обозначено с трите имена .
Доказателствата
по делото сочат, че до кредитополучателя и поръчителя са изпратени писма с
обратна разписка/лист 17 от ч.гр.дело № *****г. по описа на РС-Дулово/,с което
банката–кредитор ги уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост.
От едното писмо
става ясно, че поръчителя В.П. е уведомена лично на 15.02.2012г., като на
обратната разписка срещу подписа са отбелязани трите й имена.
Съдът приема че
волеизявлението на Банката с което е упражнила правото си да счита кредита за
предсрочно изискуем не е достигнало до
длъжника Й.Ц.К., тъй като писмо с известие за доставка/ обратна разписка/ не й
е надлежно връчено, не е ясно от кого е получена тази пощенска пратка, оформена
е с подпис на получател, но не е обозначено с трите имена.
Тъй като в
настоящия случай липсва надлежно уведомяване на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, съдът счита, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е била настъпила
изискуемостта на претендираното с него вземане, поради което и не са били
налице предпоставките за издаване заповед за незабавно изпълнение.
Установената
по-горе липса на обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита
от страна на „Банка ДСК“ ЕАД, предпоставя необходимост от изследване на
предметния обхват на договора за цесия и преценката на обстоятелството дали
цесионерът може да обяви кредита за предсрочно изискуем. В § 1, т. 1.1 от
договора за цесия изрично е посочено, че се прехвърлят суми, произтичащи от
предоставени от банката потребителски кредити (които са просрочени и не се погасяват
надлежно), ведно с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите, в това число
и изтеклите лихви, като индивидуализацията на отделните суми е направена в
приемо-предавателен протокол. От представения протокол (л. 51) е видно, че
прехвърленото вземане по кредита на Й.К.. съответства изцяло с размера на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № *******г., в
това число законната лихва върху главницата и съдебните разноски, като
единствената разлика е, че вземанията за договорна и наказателна лихва са
дадени като сбор по перо „Присъдена лихва“. Пълното съответствие несъмнено
сочи, че банката е прехвърлила вземания по кредит, за които е считала, че са с настъпила
предсрочна изискуемост, а не вземания за вноски, чийто падеж все още не е
настъпил. Този извод се потвърждава и от декларациите относно съществуването на
вземанията, които банката е направила в § 6 от договора за цесия, а също и от
обстоятелството, че предмет на договора за цесия са само вземания, респ. право
да се получават всякакви плащания, извършени от длъжниците (§ 5. 1 от договора
за цесия), но не и други произтичащи от договора права, в това число и
потестативното право на кредитора да измени договора като лиши
кредитополучателя от преимуществото на срока при наличие на хипотеза,
договорена в общите условия. Правото на цесионера да иска предсрочно изпълнение
на задължението по сключения договор за заем е допълнително право, което следва
да бъде уредено в отделен договор, респективно с изрична клауза /Решение от
3.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2003 г., I о.,ТК/, данни за наличието на
каквато липсват по делото. В заключение - процесният договор за цесия има за
предмет вземане, което не е било възникнало на посоченото от цедента основание,
към момента на сключване на договора процесното вземане още не е съществувало и
не е било изискуемо, т.е. то не се включва в предмета на цесията. Същевременно
по силата на договора за цесия цесионерът не е придобил правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно наложилата се практика на ВКС /решение
№ 123 от 09. 11. 2015 г. на ВКС по т.д. № 2561 / 2014г, ІІ т.о. и решение № 161
от 08. 02. 2016г по т.д.1153 / 2014г на ВКС, ІІ т.о./, предсрочно изискуемият
дълг е принципно различно субективно право от разсрочено на вноски по
погасителен план задължение по кредита. В тази връзка, при условие че „Банка
ДСК“ ЕАД не е обявила на длъжника настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита преди цесията, тя не е разполагала с вземане на такова основание,
поради което не би могла да го прехвърли. Предметът на цесията не касае бъдещи
вземания, нито предвижда право за цесионера да обяви предсрочна изискуемост на
кредита, дори и с предявяване на исковата молба, поради което не може да се
счете, че ищецът успешно се легитимира като кредитор на спорния дълг. В тази
връзка предявените осъдителни претенции също са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Ищеца се позовава на
подписано между него и ответника споразумение от 28.08.2013г. В него изрично е
посочено, че се сключва за суми за които е издаден в полза на „Банка ДСК” ЕАД
изпълнителен лист от *****г. Сумите и периодите са подробни описани. Тъй като
изпълнителния лист е обезсилен, споразумението от 28.08.2013г. се явява
недействително поради липса на предмет и не произвежда целените с него правни
последици.
По отношение на
претендираните разноски: И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски.
Предвид изхода
от настоящия процес, ищецът дължи на ответника, направените по делото разноски.
Ответника не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и не представя
доказателства за направени такива, поради което искането му следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Дуловският районен съд
Р Е Ш И :
Отхвърля като
неоснователни и недоказани, предявените от ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище”,
бул. „Александър Дондуков” № 19 против Й.Ц.К. с ЕГН **********,***.*****, осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД, за следните суми:
-
9 143.88лв./девет
хиляди сто четиридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ – просрочена
главница, дължима по Допълнително споразумение от 17.02.2011г. към Договор за
кредит от 04.06.2009г., считано от 15.12.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането;
-
3687.23лв./три
хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и двадесети три стотинки/ – договорна
лихва за периода от 15.11.2013г. до 15.06.2019г.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: