Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание на
четиринадесети октомври 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Ж.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при участието на секретаря Румела
Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Ж. КНАХД № 1588/2021 г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушение и наказания /ЗАНН/.
С касационната
жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в пълна
неяснота относно това за какво точно деяние е ангажирана отговорността на Ж..
Сочи се, че съгласно чл.100м, ал.2 от ЗППЦК отговорни за съставянето и
публичното разкриване на финансовия отчет са членовете на управителния орган на
емитента, като обстоятелството, кое лице е подало документите няма отношение
към съставомерността на нарушението. Счита се, че правилно е посочена датата на
извършване на нарушението, а именно – 30.01.2019 г., защото на тази дата
отчетът е разкрит публично на обществеността. Навеждат се доводи за липса на
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН и за двете съдебни инстанции.
В депозирана чрез
процесуален представител писмена молба касационната жалба се поддържа изцяло,
като се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната и за касационната инстанция в размер от 80 до 120 лева на инстанция,
или общо от 160 до 240 лева, по преценка на съда.
Ответникът по
касация – М.Д.Ж., чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба
като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението на ВРС. Обстойни
доводи за незаконосъобразност на НП се излагат в депозирани по делото писмени
бележки. Счита за недължимо претендираното от касатора юрисконсултско
възнаграждение, доколкото същият не е представляван от юрисконсулт, а от
служител с юридическо образование, като моли съда, ако все пак такова се
приеме, че следва да бъде изплатено, същото да бъде определено в рамките на
предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ минимален
размер от 80 лева.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната
жалба и пледира решението на Районен съд – Варна, като постановено в нарушение
на закона, да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, и пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
С оспореното пред Районен съд – Варна наказателно постановление М.Д.Ж. е наказана
за допуснато нарушение на чл.100м, ал.1, изречение второ, предложение първо,
хипотеза първа, във връзка с ал.2, предложение второ от ЗППЦК – за това, че в
качеството й на член на Съвета на директорите на „Болкан енд сий пропъртис“
АДСИЦ, е гласувала за одобряването на междинния финансов отчет за дейността на
дружеството за четвъртото тримесечие за 2018 година, който е разкрит на
обществеността и представен в КФН на 30.01.2019 година, като отчетът съдържа
неверни данни. Последните се състоят в отразяване в посочения междинен отчет на
салдото, представляващо вземане на „Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ към „Сианд“
ЕООД, в размер на 25 000 000 лева, вместо в размер на
17 735 760 лева, съгласно клаузите на сключения на 31.12.2018 г.
анекс към договор за цесия от същата дата, с който се намалява първоначалната
стойност на вземането от 25 000 000 лева. Междинният финансов отчет
на „Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ за четвъртото тримесечие за 2018 година е
одобрен с Решение № 1/25.01.2019 г. на Съвета на директорите на дружеството.
Констатираното е установено при извършена документна проверка от служители на
КФН.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в пълна неяснота относно това за какво
деяние е ангажирана отговорността на Ж. – за одобряване на съставен отчет,
съдържащ неверни данни, или за публичното разгласяване на такъв отчет. Според
решаващия състав на ВРС допуснатото съществено процесуално нарушение е
ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и
при какви приети за установени факти, за да може да организира адекватно
защитата си срещу повдигнатото обвинение. Счел е, че НП е и
материалнонезаконосъобразно, тъй като не е доказано извършването на описаното в
него административно нарушение. Този извод на въззивния съд е мотивиран с
липсата на доказателства по делото, че именно М.Ж. на посочената в НП дата е
взела участие в разкриване на отчета, съдържащ невярна информация – че тя е
изпратила отчета по електронен път в КФН и е публикувала същия на достъпния за
обществеността интернет портал. Във връзка с това е посочено, че от приложената
по административнонаказателната преписка разпечатка от e-Register
се установява, че отчетът е бил изпратен в КФН от друго лице – Л.Д, а данни за
това кой е публикувал отчета в общодостъпния интернет портал не се съдържат по
делото. Отбелязано е, че Ж., като член на Съвета на директорите на „Болкан енд
сий пропъртис“ АДСИЦ, на 25.01.2019 г. е одобрила междинния отчет, съдържащ
невярна информация, което представлява нарушение на чл.100м, ал.1, изречение
второ във връзка с ал.2, предложение първо от ЗППЦК, но такова обвинение не й е
повдигнато. Така мотивиран, ВРС е отменил оспореното пред него НП.
Обжалваното
решение е неправилно.
Настоящата
инстанция не споделя изложените от районния съд мотиви за допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение.
Противно на застъпеното в оспорения съдебен акт становище, както в АУАН, така и
в НП, нарушението е описано пълно, точно и ясно, като по никакъв начин не е
ограничено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. С обжалвания пред ВРС санкционен акт М.Ж. е наказана за
нарушение на чл.100м, ал.1, изречение второ, предложение първо, хипотеза първа,
във връзка с ал.2, предложение второ от ЗППЦК. Съгласно цитираните императивни
правни норми, финансовите отчети не могат да съдържат неверни данни, като
отговорността за съставянето и публичното им разкриване е на членовете
на управителния орган на емитента. От граматическото, логическото и
систематичното тълкуване на разпоредбите се установява, че действията по
съставяне и публично разкриване на финансовите отчети са предвидени от
законодателя в условията на кумулативност, т.е. изпълнителното деяние е
едно, като същото се счита довършено с публичното разкриване на отчетите.
Това следва от посочената в чл.100м, ал.1, изречение първо от ЗППЦК цел на
отчетите, която е съдържащата се в тях информация да допринесе за вземане на
обосновано инвестиционно решение от инвеститорите. Именно във връзка с
изпълнението на тази цел законодателят е въвел забрана отчетите да съдържат
неверни, подвеждащи или непълни данни /чл.100м, ал.1, изречение второ от
ЗППЦК/. С оглед горното неправилно въззивният съд е приел, че са налице две
отделни изпълнителни деяния – одобряване на отчет, съдържащ неверни данни, и
публичното му разгласяване, поради което е достигнал до необоснован правен
извод за липса на яснота относно повдигнатото на Ж. административнонаказателно
обвинение.
Несъответен на
приложимия материален закон е изводът на ВРС за недоказаност на описаното в
АУАН и НП административно нарушение. Неправилни в тази насока са изложените от
първостепенния съд съображения, свързани с изпращането на отчета в КФН и
публикуването му на достъпния за обществеността интернет портал. Необосновано и
в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.100м, ал.2 от ЗППЦК е
разбирането на районния съд, че отговорността по цитираната норма се носи само
от лицето, осъществило фактическите действия по изпращането на отчета в КФН,
съответно извършило публичното му разкриване. Подобно стеснително тълкуване е в
противоречие с целта на закона, като освен това в определени хипотези би могло
да доведе до невъзможност за ангажиране на административнонаказателна
отговорност за неизпълнение на вмененото с посочената императивна норма
задължение, тъй като фактическите действия по публичното разкриване на
финансовия отчет може да бъдат осъществени от лице, което не е член на
управителния орган на емитента, доколкото в ЗППЦК липсва подобна забрана.
Не могат да бъдат
споделени и изложените в обжалваното решение мотиви относно неправилното
посочване на датата на извършване на нарушението. Както бе отбелязано,
разпоредбата на чл.100м, ал.2, предложение второ във връзка с ал.1, изречение
второ, предложение първо, хипотеза първа от ЗППЦК съдържа изпълнителното деяние
на едно административно нарушение, чийто сложен фактически състав включва,
освен наличието на качеството член на управителния орган на емитент /в случая
дружество със специална инвестиционна цел/, също така и съставянето и
публичното разкриване на финансов отчет, съдържащ неверни данни. Нарушението се
счита довършено с публичното разкриване на документа, съдържащ невярна
информация, което в случая безспорно е осъществено на посочената в НП дата –
30.01.2019 г., поради което именно това е датата на извършване на нарушението,
както правилно е приел административнонаказващият орган. Доколкото действията
по съставянето и публичното разкриване на отчета не представляват отделни
административни нарушения, неправилни са разсъжденията на районния съд във
връзка с момента на тяхното осъществяване.
Процесното
нарушение на представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Извършеното противоправно деяние по нищо не се различава от обикновените случаи
на нарушения от този вид. Напротив, същото разкрива висока степен на обществена
опасност, доколкото неверните данни в случая представляват разлика от няколко
милиона лева в посочения размер на вземането на „Болкан енд сий пропъртис“
АДСИЦ към „Сианд“ ЕООД, отразен в междинния отчет на дружеството за четвъртото
тримесечие за 2018 година. С допуснатото нарушение се накърняват сериозно
интересите, както на акционерите в дружеството, така и на бъдещите инвеститори,
което се отразява и върху стабилността на капиталовия пазар като цяло, поради
което същото не може да се приеме за маловажно.
До извод за
маловажност не води и представеният в хода на въззивното производство годишен
доклад за дейността на „Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ за 2018 година, в който
е отразен коректният размер на вземането към „Сианд“ ЕООД, тъй като същият е
одобрен от Съвета на директорите на дружеството на 06.03.2019 г., т.е. повече
от месец след публичното разкриване на междинния финансов отчет за четвъртото
тримесечие на 2018 година.
В съвкупността си
изложеното обуславя извод за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ответника по касация. Достигайки до
противоположен правен извод и отменяйки оспореното пред него наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил неправилно съдебно решение,
което следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по съществото
на спора, с което да се потвърди издаденото от заместник-председателя на КФН
наказателно постановление.
Предвид крайния
изход на спора и изрично заявеното в касационната жалба искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, същото е
основателно и следва да се уважи, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след
провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което КФН не е била
процесуално представлявана, съдът намира, че на касатора следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева за всяка съдебна
инстанция, или общо 160 лева.
Неоснователно е
възражението на касационния ответник, че разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като КФН не е представлявана от
юрисконсулт, а от служител с юридическо образование. Разпоредбата на чл.63,
ал.5, изречение първо от ЗАНН, според която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, неправилно е тълкувана стеснително от
касационния ответник в смисъл, че такова се присъжда единствено в полза на
юридически лица, защитавани от лице, заемащо длъжност, наименована
„юрисконсулт“. Законодателната воля в случая е това възнаграждение, което е
еквивалентно на адвокатското такова /срв. чл.63, ал.4 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК/, да се присъжда в полза на юридически лица и еднолични търговци, които
имат назначен служител с юридическо образование, осъществяващ процесуално
представителство в съдебното производство, а не използват услугите на нает
адвокат, без оглед на конкретното наименование на заеманата от служителя
длъжност. В случая в хода на въззивното производство пред ВРС КФН е
представлявана от М.И. В. – служител с юридическо образование на длъжност
началник отдел „Съдебна защита“, дирекция „Правна“ при КФН, а в настоящото
касационно производство, освен от В, чрез която е подадена касационната жалба,
КФН е представлявана и от И.Е.Г., на длъжност старши юрисконсулт в отдел „Съдебна
защита“, дирекция „Правна“ при КФН, депозирала писмената молба, с която се
поддържа касационната жалба. При това положение процесуалното представителство
е реално осъществено, поради което в полза на КФН е дължимо юрисконсултско
възнаграждение за производствата пред двете съдебни инстанции в горепосочения
размер.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260626/20.05.2021 г., постановено по НАХД № 437/2021 г. по описа на Районен съд
– Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № Р-10-598/04.11.2020 г., издадено от заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор, с което, на основание чл.221, ал.1, т.4,
предложение първо от ЗППЦК, на М.Д.Ж. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 7000 хиляди лева за нарушение на чл.100м, ал.1, изречение
второ, предложение първо, хипотеза първа, във връзка с ал.2, предложение второ
от ЗППЦК.
ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на Комисията за финансов надзор сумата в
размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.