М О Т
И В И
към Н О Х Д N 1408/12
г.
Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу подсъдимите
М.М.Ч. и С.М.У. са повдигнати обвинения по чл.195 ал.1 т.3,5,7 вр. чл.28 ал.1 от НК
затова,че на 29.07.2011 г. в с.Дунавци в
условията на повторност в немаловажен случай
и след предварителен сговор помежду си в немаловажен случай и чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужда
движима вещ на стойност 500 лв. от
владението на собственика им Ю.М.И. без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвоят.
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие представителя на РП-Казанлък поддържа обвиненията и пледира съдът да признае
подсъдимите за виновни като им определи наказание от две години лишаване от
свобода за подс. М.Ч. и от три години лишаване от свобода за подс.С.У. които
наказания на основание чл.58а от НК бъдат намалени с една трета, както и на основание
чл.68 от НК бъдат приведени в изпълнение отложените наказания по предишни техни
присъди.
В съдебното заседание подс.М.М.Ч. се признава за
виновен като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не събират доказателства за тези факти –
чл.371 т.2 НПК.
Подс. С.М.У. във съдебното заседание също се признава
за виновен като признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти –
чл.371 т.2 НПК.
Защитника на подс.М.Ч. след приключване на съдебното
следствие пледира съдът да го признае за виновен като му определи наказание от
две години лишаване от свобода.
Защитника на подс.С.У. след приключване на съдебното
следствие пледира съдът да го признае за
виновен като му определи наказание под една година лишаване от свобода.
Съдът като взе предвид направените самопризнания от
двамата подсъдими, и фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт както и доказателствата събрани на досъдебното производство и след като ги
прецени поотделно и във съвкупност приема за установено следното ;
Св. Ю.И. имал
женски кон /кобила/ червена на цвят на възраст 14 години която отглеждал в дома
си в с.Дунавци.
На 29.07.2011 г. вечерта двамата подсъдими се срещнали
в циганския квартал на с.Хаджи Димитрово
и се разбрали да отидат да отнемат кобилата от дома на св.И. ***.
След това двамата подсъдими отишли до къщата на св.И. пречупили два циментови кола
на оградата на двора му и съборили оградната мрежа.След това влезли в двора
на св. И..
Отвързали кобилата която била вързана на ясла,извели я
от двора на св.И., след което я отвели в с.Хаджи Димитрово където и двамата
подсъдими живеели.
На следващия ден двамата подсъдими заедно със св.
Ферадов отишли в циганската махала в гр.Мъглиж където имало пазар за животни и където завели
отнетата кобила.
Там на следващия ден продали кобилата на св.Митев за
сумата от 420 лв..
Впоследствие св.Митев разменил отнетата кобилата с
друга кобила собственост на св.Кръстев.
Отнетата кобила св.Кръстев заменил за друг кон
собственост на св.Банев и последния
станал собственик на кобилата на св.И..
От експертното заключение на съдебно-оценъчната
експертиза се установява,че стойността на отнетата кобила
е за сумата от 500 лв..
Описаната фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на обвинителния акт се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на
св. Ю.И., Иван Димитров, Садък Ферадов , М. Митев, Георги Кръстев и А. Банев ,
от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза и от писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за отговорно
пазене от 12.01.12г. които подкрепят изцяло направените от подсъдимите М.Ч. и С.У. самопризнания.
Имайки предвид установената по безспорен начин
фактическа обстановка съдът намира,че подс. М.М.Ч. и С.М.У. от обективна и субективна страна са осъществили
състава на чл.195 ал.1 т.3,5,7 вр. чл.28 ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна страна,чрез отнемане на вещта подс. са
осъществили изпълнителното деяние на престъпление кражба.По този начин те са
прекъснали връзката между вещта и техния собственик като са установили своя
трайна фактическа власт върху тях и са имали възможност да се разпореждат с тях,
както в своя така и в полза на трето лице, което и направили- продали ги.
Преди осъществяване на деянието двамата подсъдими са
разрушили прегради здраво направени за защита на имот/пречупили два циментови
кола и съборили оградната мрежа/ и по този начин са си създали лесен достъп до
отнетата вещ. Подс. са съзнавали, че без да разрушат тези прегради не биха
могли да реализират целта си- да отнемат вещите поради което деянието им следва
да се квалифицира по чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Решението за извършване на престъплението двамата
подс. са взели предварително при една сравнително спокойна
обстановка.Предварително са набелязали мястото на извършване на престъплението
и всеки един от тях е знаел и съзнавал ,че заедно със него действува и другия
подсъдим и със общи и задружни сили са успели да отнемат вещите.Поради това а и
с оглед личната опасност на всеки един подс. деянието не представлява маловажен случай и същото ще
се следва да се квалифицира и по чл.195
ал.1 т.5 от НК.
Преди осъществяване на деянието подс. М.Ч. е бил
осъждан със влязла в законна сила присъда на 22.12.10г. по НОХД 1465/10г. по
описа на Казанлъшкия РС за същото такова престъпление и тъй като не са изтекли
пет години по смисъла на чл.30 от НК то сегашната му престъпна дейност се явява
извършена при условията на повторност-специален
рецидив по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. Деянието със оглед неговата обществена
опасност/най-често извършваното престъпление/ и лошите му характеристични данни представлява немаловажен случай и следва да се
квалифицира по отношение на него по чл.195 ал.1 т.7 от НК.
Преди осъществяване на деянието подс. С.У. е бил
осъждан със влязла в законна сила присъда на 22.12.10г. по НОХД 1465/10г. по
описа на Казанлъшкия РС за същото такова престъпление и тъй като не са изтекли
пет години по смисъла на чл.30 от НК то сегашната му престъпна дейност се явява
извършена при условията на
повторност-специален рецидив по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. Деянието
със оглед неговата обществена опасност/най-често извършваното престъпление/
и лошите му характеристични данни представлява немаловажен случай и следва да
се квалифицира по отношение на него по чл.195 ал.1 т.7 от НК.
От установената фактическа
обстановка и от обективираните действия на подсъдимите, следва извода,че към
момента на деянието са действували умишлено.
Подс. са съзнавали обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждали са настъпването на обществено-опасните последици от
него искали са тяхното настъпване и са се стремили към тях.
Касае е се за форма на вината-пряк умисъл за всеки
един от подсъдимите.
В този смисъл е и практиката на ВКС- постановление
6-71 на Пленума на ВС и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът намира,че подс.М.М.Ч. и С.М.У.
следва да бъдат признати за виновни и наказани.
ПО ИНВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАОКАЗАНИЕТО ;
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимите
оцени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства съгласно
изискванията на закона.
Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подс. М.М. съдът приема-обремененото му съдебно минало и лошите му
характеристични данни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема -
младата му възраст,критичното му отношение към извършеното и обстоятелството,че
доброволно заедно с другия подсъдим са
възстановили част от причинените имуществени вреди.
Следователно наказанието му следва да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства но над предвидения в закона минимум
и с оглед постигане целите на чл.36 от НК- две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим-затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК вр.
чл.58а ал.21 от НК съдът намалява с една трета така наложеното наказание на
лишаване от свобода в размер от една години и четири месеца при първоначален
строг режи-затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът кумулира
така определеното наказание с наказанието наложено на подс.М.Ч. по НОХД №
90/11г. по описа на Казанлъшкия РС като
му определя едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях а именно –
едно година и четири месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим-затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл.68 ал.1 от НК отложеното наказание по
НОХД № 1465/10г. по описа на Казанлъшкия РС от три месеца лишаване от свобода
следва да се изтърпи отделно при
първоначален строг режим- затворническо общежитие от закрит тип.
Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подс. С.У. съдът приема-обремененото му съдебно минало и лошите му
характеристични данни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема -
младата му възраст,критичното му отношение към извършеното и обстоятелството,че
доброволно заедно с другия подсъдим са
възстановили част от причинените имуществени вреди.
Следователно наказанието му следва да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства но над предвидения в закона минимум
и с оглед постигане целите на чл.36 от НК- две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим-затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК вр.
чл.58а ал.21 от НК съдът намалява с една трета така наложеното наказание на
лишаване от свобода в размер от една години и четири месеца при първоначален
строг режи-затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът
кумулира така определеното наказание с наказанието наложено на подс.С.У. по
НОХД № 90/11г. по описа на Казанлъшкия РС
като му определя едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях а
именно – едно година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим-затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл.68 ал.1 от НК отложеното наказание по
НОХД № 1465/10г. по описа на Казанлъшкия РС от три месеца лишаване от свобода
следва да се изтърпи отделно при
първоначален строг режим- затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.М.М.Ч.
и С.М.У. следва да заплатят направените
по делото разноски в размер от 45 лв.
съразмерно-възнаграждение за експерта.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;