РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330100203 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Й. Т. Т., ЕГН ********** против ЛАЙТ КРЕДИТ
ООД, ЕИК *******и ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ ЕООД, с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца следните суми:
- ЛАЙТ КРЕДИТ ООД да заплати сумата в размер на 100 лв. – недължимо платена
по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *******ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 7.01.2021г.. до
окончателното изплащане на вземането;
- ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ ЕООД да заплати сумата от 100 лв. – недължимо
платена по клауза за гаранция по договор за потребителски кредит № *******., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 7.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането;
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № *******., като обезпечение на вземането по така сключения договор бил сключен
и тристранен договор за гаранция между ЛАЙТ КРЕДИТ ООД, ЕИК ******, ЛАЙТ
КРЕДИТ КОНСУЛТ ЕООД и Й. Т. Т., като заемател. Съгласно този договор заемятелят
дъли на гарната възнаграждение, което било обезпечено с издаден в полза на гаранта запис
на заповед.
Счита подписаният договор за потребителски кредит за недействителен на основание
1
чл. 22, вр. 11, ал. 1 т. 9 от ЗПК , тъй като в него не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент, не е посочен размера на възнаградителната лихва и как
същата се разпределя във времето с плащането на всяка една от месечните вноски посочени
в погасителния план.
Излагат твърдения за нищожност на възнаградителната лихва като противоречаща на
добрите нрави, за недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22, вр.11,
ал.1 т.10 от ЗПК, понеже в договора е налице липса на перата, от които е съставена общо
дължимата сума; за недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22, вр.
чл.11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото в погасителния план не е посочено разпределението на
вноските измежду дължимите от договора суми.
Отделно от това клаузата за заплащане на гаранция към основния договор за заем
противоречи на материалния закон и на чл. 21 , ал. 1 от ЗПК. Освен това гаранцията не се
дължи на основание чл. 10, ал. 4 от ЗПК, тъй като в договора за кредит няма конкретно
описание на вида, размера и действието, за което е начислено това възнаграждение.
На следващо място се изтъква, че начисляването на възнаграждението за така
наречената гаранция, представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, с
което се надвишава ограничението по чл.19, ал. 1 от ЗПК.
Настоява се на това, че клаузите за възнаградителната лихва и за заплащане на
гаранция са нищожни, поради недействителност на договора за кредит и поради
самостоятелното им противоречие с добрите нрави, със закона и поради заобикаляне на
закона.
От ответника Лайт Кредит ООД е постъпил писмен отговор, в който се съдържат
следните възражения и обстоятелства:
Между Лайт Кредит ООД, Лайт Кредит Консулт ЕООД и Й.Т. няма сключен
тристранен договор за гаранция.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за заплащане на недължимо платената сума по клауза за гаранция.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника Лайт Кредит Консулт ЕООД, в който
заявяват, че искът е неоснователен, тъй като между ищеца и Лайт Кредит ООД няма
сключен договор за потребителски кредит, както и че от ищцата не се представят
доказателства за извършени плащания към Лайт Кредит ООД и периода на извършването
им. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност относно вземането за
недължимо платената сума от ищцата за възнаградителна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
2
изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се
проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил
процесните суми на ответното дружество по процесния договор за заем, който е
недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е.
че процесният договор за заем е действителен.
Между страните е налице спор, че на ******. между ЛАЙТ КРЕДИТ ООД и ищцата е
сключен договор за потребителски кредит, както и е налице спор, че ищцата е заплатила
процесните суми в полза на ЛАЙТ КРЕДИТ ООД.
Също така между страните е налице спор, че на 21.01.2016г. между ЛАЙТ КРЕДИТ
ООД, като заемодател, Лайт Кредит Консулт ЕООД като гарант и ищцата е сключен
тристранен договор за гаранция, както и е налице спор, че ищцата е заплатила процесната
сума за гаранция в полза на ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ ЕООД. По делото не са били
представени както договора за потр. кредит, така и тристранния договор за гаранция. Данни
за съществуването на договора за кредит могат да бъдат изведени от представеното
удостоверение с изх. № 562 от 30.04.2019г., издадено от „Лайт Кредит“ ООД, в което е
намерило отражение обстоятелството, че Й.Т. е сключила с „Лайт Кредит“ ООД договор №
8739 от 21.01.2016г., който била изплатила. Посочено е също така, че се касе за първончален
размер от 3000 лева.
По отношение на това дали ищецът е заплатил процесните суми на ответника е
прието заключение на ССчЕ на вещото лице М., което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено съгласно чл.202 ГПК и от което се установява, че по сметка 4891 от
аналитичния дневник са записани вземания по предоставен кредит на Й. Т.по договор №
****** от 3000 лева за периода 21.06.2016г. - 9.03.2016 г. Към заключението е приложена 1
брой справка от аналитичния дневник, от която е видно, че в позиция М 5031 разплащателна
сметка в Райфайзен са отнесени 3000 лева, като на каса с 9 броя ПКО е платена общата сума
от 1810,65 лева, а остатъкът в размер на 1189,35 лева са платени чрез рефинансиране. От
справката се установява, че плащанията са отнесени към главници.
От фактическа страна не се установява фактът на плащането на процесните суми,
установява се само плащания към главници в размер на 3000 лева. Следва да се подчертае,
че непредставянето на договора за кредит от кредитора-ответника по делото, по смисъла на
член 161 ГПК, възпрепятства доказването на фактите по сключване на договора за кредит и
неговото съдържание, в това число и неговите клаузи, но не възпрепятства доказването на
плащането на процесните суми. Ищцата не представя доказателства – нарочно съставени
документи, като разписки, платежни нареждания и др., които да удостоверяват плащане на
суми по клаузите за възнаградителна лихва и за гаранция, лежащо в нейна доказателствена
тежест, с оглед на което предявените от същата искове следва да се отхвърлят като
недоказани и неоснователни.
По отношение на разноските:
3
При този изход на спора право на разноски имат ответниците на основание чл. 78, ал.
3 ГПК. На ответника Лайт Кредит ООД ще се присъди адв. възнаграждение в рамер на 350
лева, а на ответника Лайт Кредит Консулт ЕООД ще се присъди 150 лева за юрк.
възнаграждение, платими от ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Т. Т., ЕГН ********** против ЛАЙТ КРЕДИТ ООД,
иск за заплащане на сумата в размер на 100 лв. – недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 8739 от 21.01.2016г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 7.01.2021г.. до
окончателното изплащане на вземането, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Т. Т., ЕГН ********** против ЛАЙТ КРЕДИТ
КОНСУЛТ ЕООД иск за заплащане на сумата от 100 лв. – недължимо платена по клауза за
гаранция по договор за потребителски кредит № ******** г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 7.01.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането;
ОСЪЖДА Й. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на ЛАЙТ КРЕДИТ ООД сумата от
350 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Й. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 150 лева за юрк. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4