№ 4186
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510420 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение от
07.02.2019 г. по гр.д. №70117/2014 г. на Софийския районен съд, 73 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на Потребителна кооперация „Панчарево“ на основание
чл.59 ал.1 ЗЗД сумата от 6264,00 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползването на магазин и склад – масивна сграда със ЗП от 105 кв.м., с
прилежащ терен 325 кв.м., който терен представлява УПИ VІІ – За магазин и трафопост, кв.8
по плана на с. Панчарево, кв. „Дебело гуно“, собственост на ищеца, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 17.12.2014 г., до изплащане на сумата, както и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице фактическият състав на
неоснователното обогатяване. Поддържа, че началният момент на претендираното
обезщетение е посочен произволно, а едва с влизане в сила на съдебното решение, с което е
признато правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, на ищеца се
дължи обезщетение за неоснователно обогатяване. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск,
евентуално – на ищеца да бъде присъдено обезщетение само за периода 03.02.2012 г. –
01.05.2012 г. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Потребителна кооперация „Панчарево“ в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск е
отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила
1
в тази част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
Нормата на чл.59 ЗЗД представлява сложен фактически състав, съдържащ три
елемента, които следва да са налице кумулативно, а именно: наличието на обогатяване,
обедняване и особена връзка между тях /да произтичат от общи факти/. Обогатяването може
да се изразява в увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи,
като задължително трябва да бъде имуществено. Връзката между двата посочени елемента
дава основание на престацията. Разпоредбата изисква обогатяването да е станала за сметка
на обедняването, т.е. да са причинени от един и същи факт. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от ППВС №1/1979 г., при хипотезата на чл.59 ал.1
ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, но само до размера на обедняването, като от значение е не причинната връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или
обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. В конкретния
случай фактическият състав на иска с правно основание чл.59 ЗЗД обхваща следните
елементи: ищецът да е собственик на имота; ответникът да ползва фактически имота без
наличие на правно основание за това и размера на обезщетението, изчислен на база сумата,
с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от прилежащото му право
на ползване на имота - наемната цена за този тип имоти.
Видно от представената по делото заповед №РД-48-148/03.06.1997 г. на кмета на СО,
е наредено на основание чл.65 ЗОС изземване на имот в с. Панчарево – магазин, актуван с
акт за общинска собственост №51/1997 г./№126/1992 г., които актове за общинска
собственост също са представени по делото, както и последващ такъв за същия имот с
№2417/27.05.2004 г.
По делото не е спорно и се установява от представеното решение от 08.02.2011 г.,
постановено по гр.д. №1462/2002 г., влязло в сила на 03.02.2012 г., че е признато на
основание чл.97 ал.1 ГПК отм. по отношение на Столична община и Държавата, че ищецът е
собственик на основание чл.2 ал.3 ЗОС отм. на процесните магазин и склад – масивна сграда
със ЗП от 105 кв.м., с прилежащ терен 325 кв.м., находящи се в с. Панчарево, кв. „Дебело
гуно“.
Не е спорно и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че през процесния период ответникът е ползвал без основание процесната сграда.
От приетото по делото заключение на СТЕ, която съдът кредитира изцяло, се
установява, че за периода 01.11.2009 г. – 01.05.2012 г. пазарният наем за процесните сграда и
прилежащ терен е 6264,00 лв.
2
От показанията на свид. Т.Б. се установява, че прилежащият терен към процесния
магазин не може да се ползва без магазина, тъй като през него преминават клиентите и се
зарежда стока.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствения си недвижим
имот през процесния период поради поведението на ответника, който го е ползвал през
същия този период без правно основание за това. С ползването от страна на ответника без
правно основание на собствения на ищеца недвижим имот е накърнено материалното благо
на ищеца, тъй като същият е бил лишен от възможността лично да си служи с недвижимия
имот по предназначение и да извлича полезните му свойства, то съответно това е довело до
настъпване на неблагоприятни изменения в правната му сфера, чийто паричен еквивалент е
средната пазарна наемна цена, която би могла да бъде получена срещу ползването на имота
за исковия период от време, т.е. налице е обедняване - намаляване на активите от
имуществото чрез пропуснато сигурно тяхно увеличение от ползването на недвижимата
вещ. Вторият елемент от фактическия състав на нормата на чл.59 ЗЗД - обогатяване, се
установява от факта, че ответника, в качеството си на лице, упражняващо фактическа власт
върху вещта е имал възможността да извлича полезните и свойства, без да има правно
основание за това. Налице е връзка между обедняването и обогатяването, тъй като е общ
правопораждащия ги факт - ползване на чужд имот без правно основание.
Настоящият въззивен състав споделя решаващия извод на първоинстанционният съд,
че ищецът има право на обезщетение за лишаването от правото на ползване върху
собствения му процесен недвижим имот и преди датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което е признато правото му на собственост върху имота. Чрез предявяването на
положителен установителен иск ищецът търси защита на накърненото от спора с ответника
право /правото им на собственост на основание чл.2 ал.3 ЗОС отм./, чрез уважаването на
който иск със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните се установява, че
ищецът е собственик на имота. Решението при уважен положителен установителен иск за
собственост обаче има само констативен характер – установява, че вече са се осъществили
фактите от фактическия състав на соченото от ищеца придобивно основание – в случая на
основание чл.2 ал.3 ЗОС отм., която разпоредба е материално правна и от датата на
влизането и в сила /01.06.1996 г./ по силата на закона кооперациите се легитимират като
собственици на построените от тях недвижими имоти и на съответния към сградите
прилежащ терен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1700,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №34125 от 07.02.2019 г., постановено по гр.д.
№70117/2014 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, да заплати на
Кооперация „Панчарево“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Панчарево,
3
ул. „Васил Левски“ №1, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1700,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4