№ 257
гр. С., 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500354 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №222/01.04.2022г. по гр.д.
№4399/2021г. на С. районен съд, с което на основание чл.45 и чл.53 от ЗЗД са осъдени
В. М. А. и Х. И. С. да заплатят солидарно на К. А. С. сума в размер на 2046,85лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
половината от стойността /съобразно наследствения дял на ищцата/ на отнети от
ответниците в периода есента на 2018г. – есента на 2020г. наследствени движими
вещи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2021г. до
окончателното плащане, като иска над уважения до пълния претендиран размер от
2500лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С Решението са присъдени по
съразмерност разноски на страните.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответниците в
първоинстанционното производство В. М. А. и Х. И. С. чрез адв. М. Р., с която се
обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна за въззивниците част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – К. А. С., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба
от ищцата в първоинстанционното производство К. А. С. чрез адв. С. Г. – Т. от АК - Б.,
1
с която се обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на насрещната въззивната
жалба от другата страна.
Във въззивната си жалба, В. А. и Х. С. чрез пълномощника си адв. М. Р.
посочват, че първоинстанционното решение е недопустимо, евентуално неправилно и
незаконосъобразно. По отношение на недопустимостта посочват, че тъй като предмета
на делото е обусловен от съсобствени вещи, то в производството следвало да се
конституират всички съсобственици, които имали качеството необходими другари. В
случая исковата претенция не била насочена към един от съсобствениците –
сънаследници - Нейка М. А., която не участвала в производството. Не било ясно кое
обстоятелство обуславяло солидарността на двамата ответници, тъй като вторият от
тях не бил собственик на вещите. Исковата молба била нередовна, тъй като в
описаните в нея вещи, за които се твърдяло, че са липсващи, не била включена
бройката на вещите, находящи се в наследствения имот. На следващо място счита, че
искът бил заведен некоректно, тъй като не била налице хипотезата на деликт и съдът
дал неправилна правна квалификация. С оглед различното отношение на двамата
ответника спрямо вещите – единият съсобственик, другият – не, счита, че спрямо
първата ответница не е налице деликтна отговорност, тъй като се твърди, че е взела
вещите за себе си, а не че ги е унищожила, изгорила, увредила и т.н. Евентуално В. А.
можела да носи отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС. Развиват съображения в тази насока и
считат, че исковото производство следвало да се инициира по иск по чл.31, ал.2 от ЗС и
съдът е следвало да определи такава правна квалификация. По отношение на ответника
Х. С., въззивниците посочват, че той като несъсобственик не може да отговаря по иск
по чл.31, ал.2 от ЗС. От друга страна спрямо него липсвала влязла в сила присъда за
кражба или обсебване, която да е задължителна за гражданския съд и същият да
отговаря по чл.45 от ЗЗД. Искът спрямо него следвало да бъде по чл.108 от ЗС или по
чл.55 и чл.57 от ЗЗД. Въззивниците считат, че неправилната правна квалификация
довела да неправилно приложение на материалния закон. По отношение на вещите,
посочват, че не се установили индивидуално определени вещи по количество,
качество, възраст, материал, изработка стойност, съобразно овехтяването. Посочват, че
изготвената по делото експертиза не установила индивидуалните белези на всяка вещ.
При определяне на стойността не съобразила овехтяването, не бил използван метода на
сравнителен подход. По делото не се установило качеството антикварна вещ, за да се
оценят като такива вещите. В тази част експертизата не следвало да се кредитира.
Развиват подробни съображения в тази насока. Посочват, че от свидетелските
показания не могат да се индивидуализират вещите, нито да се определи точният им
брой. Не се установило и изнасянето от наследствения имот на индивидуално
определени вещи именно от ответниците. Това и да било така, искът следвало за бъде
различен от предявения. С оглед изложеното, въззивниците молят съда да обезсили
2
първоинстанционното решение, като постановено по недопустим иск, евентуално да го
отмени в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да реши спора по
същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С отговора на въззивна жалба, насрещната по нея страна - К. А. С., чрез
пълномощника чрез адв. С. Г. – Т. от АК - Б., оспорва същата като неоснователна.
Посочва, че с оглед въведените в исковата молба твърдения и направените искания,
правилно районният съд е квалифицирал иска като такъв по чл.45 от ЗЗД. Предмета на
делото се определял от ищеца и съдът бил длъжен да постанови решение по него.
Съдът в случая е дал отговор на отправеното до него искане за защита на спорно
материално право. Посочената от ответниците квалификация по чл.31, ал.2 от ЗС не
намирало опора във фактическите твърдения, нито в отправеното до съда искане.
Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства и счита, че при съвкупният
им анализ се установявал фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Установило е, че
ответниците изнесли от имота описаните движими вещи. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните с нея части. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
С насрещната въззивна жалба, подадена от К. А. С. чрез пълномощника чрез
адв. С. Г. – Т. от АК - Б., се обжалва посоченото първоинстанционно решение в
неговата отхвърлителна част над уважения до пълния претендиран размер. С. счита, че
в тази му част решението на районния съд е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Посочва, че не претендира вещи и тяхната равностойност, а търси обезвреда за вреди,
вследствие от липсата на наследствени вещи, като посочените от нея стойности касаят
обстоятелствената част на иска и имат отношение към основателността на претенцията
и доказването й по размер. Дори и да липсвало уточнение на стойностите, съдът е
следвало да зачете събраните доказателства при оценка на вредата. Неправилно съдът е
приел стойността на кошерите, тъй като тя се установила от показанията на свид. С.
посочил, че 25 кошера били продадени за 3000лв. Съдът не зачел пазарните стойности
на липсващите вещи, определени от вещото лице в размер на 5574,89лв., които
надхвърлят търсената сума за обезвреда за ½ ид.ч. Размерът на паричното обезщетение
не бил основан на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното,
въззивницата С. моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от нея част и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата й
претенция. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни
инстанции разноски в пълен размер.
По направеното с въззивната жалба доказателствено искане, съдът се е
произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като е оставил същото без уважение
3
като неоснователно.
В с.з., въззивниците В. М. А. и Х. И. С., редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният им
представител по пълномощие адв.М. Р., която посочва, че поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й. Намира насрещната въззивна жалба за
неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на насрещната страна.
В с.з., въззивницата К. А. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от
пълномощник – адв. С. Г. – Т. от АК - Б., която поддържа подадената насрещна
въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на насрещната страна и поддържа
изложените в отговора на същата съображения. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за
допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са
подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването /изцяло, с оглед предмета на въззивната и насрещната въззивна жалби/
– и допустимо.
Изложените във въззивната жалба възражения недопустимост на предявения иск
и на постановеното първоинстанционно решение са неоснователни.
Съдът намира за неоснователни, изложените във въззивната жалба, подадена от
В. М. А. и Х. И. С., съображения за недопустимост на обжалваното
първоинстанционно решение, поради неучастие в производството на всички
съсобственици на процесните вещи, които имали качеството необходими другари.
Следва да се посочи, че в случая е налице искова претенция за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени солидарно от ответниците, в резултат
на непозволено увреждане. Правната квалификация се дава от съда, но на база
заявените от ищеца в исковата молба фактически твърдения, изложените обстоятелства
и направеното искане. Съдът не е сезиран с иск относно ликвидиране на
съсобствеността спрямо процесните вещи – иск за делба. Единствено в делбеното
производство следва да участват всички съсобственици на делбените вещи, тъй като в
противен случай делбата би била нищожна. В случая, при така изложените
обстоятелства и направено искане, правилно районният съд е дал правна квалификация
по чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.53 от ЗЗД. Това производство няма предмет съсобствеността,
респ. ликвидирането й спрямо процесните вещи и съсобствениците не са задължителни
4
необходими другари. Неучастието на един от съсобствениците в това производство с
предмет деликт не прави съдебния акт недопустим.
По отношение на правната квалификация, както бе посочено, същата се дава от
съда, разглеждащ спора, въз основа на изложените в исковата молба фактически и
правни твърдения и отправените до съда искания и в случая дадената от районния съд
квалификация е правилна. От изложените в исковата молба фактически твърдения и
отправеното искане не може да се изведе квалификация по посочените във въззивната
жалба разпоредби – чл.31, ал.2 от ЗС, чл. 108 от ЗС, чл.55 от ЗЗД. Съдът не намира
абсолютно никакви основания за даване на някоя от сочените във въззивната жалба
квалификации, различни от дадената от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд с определението си по чл.146 от ГПК правилно е
квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на възражението на въззивниците Атанасова и С., че не било ясно
кое обстоятелство обуславяло солидарността им като ответници, тъй като вторият от
тях не бил собственик на вещите, следва да се посочи, че съдът намира същото за
неоснователно. Солидарността на ответниците не произтича от собствеността на
вещите. Същата произтича от закона – чл.53 от ЗЗД /ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно/, при твърдението на ищцата, че увреждането,
описано в исковата молба, за което се претендира обезвреда, е причинено от двамата
ответника. В случая се твърдят вреди, причинени от действията на двамата ответника.
Това обуславя правно квалификация по чл.45, вр. с чл.53 от ЗЗД.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху обжалваното първоинстанционно решение, в рамките на въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно
и неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на
субективно пасивно съединяване за солидарно заплащане от страна на ответниците В.
М. А. и Х. И. С. на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500лв. в резултат
на непозволено увреждане – отнети от ответниците наследствени движими вещи в
периода есента на 2018г. – есента на 2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, с правно основание чл.45, вр. с чл.53 от ЗЗД.
Както вече бе посочено, настоящия състав, както и първоинстанционният съд,
въз основа на изложеното в исковата молба като фактически твърдения и отправеното
5
искане, квалифицира ищцовата претенция по чл.45 от ЗЗД за обезвреда на
имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба, от деликт.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните
пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.
В случая се твърди извършване на деликта от две лица, които съгласно
разпоредбата на чл.53 от ЗЗД носят солидарна отговорност.
От събраните пред районния съд гласни доказателства се установява наличието
на противоправно действие на ответниците В. М. А. и Х. И. С., изразяващо се в
неправомерно, неоснователно разпореждане /правно и фактическо/ с движими вещи,
останали в наследство от А. и И.Й.. По отношение на тези вещи съсобственост,
породена от наследяване, е налице между ищцата и първата ответница В. М. А..
Ответникът Х. И. С. няма качеството съсобственик по отношение на процесните
движими вещи. Както бе посочено, противоправното деяние се изразява в
разпореждане без правно основание с процесните вещи, респ. част от тях, извършено
от двамата ответници, като за това е без значение отношението им към собствеността
на вещите. В тази насока съдът кредитира показанията на свид. Г. М. и свид. А.С.и,
като взаимно допълващи се, последователни, безпротиворечиви, касаещи техни
непосредствени възприятия, като свид. М. е незаинтересована от изхода на спора.
Показанията на свид. С., съдът анализира във връзка с тези на останалите свидетели,
отчете роднинската му връзка с ищцата – син, но взе предвид, е той има най-пълни и
непосредствени възприятия относно вещите, оставени в наследство от А. и И.Й.,
случилото се след тяхната смърт и по-конкретно след смъртта на М.М.и извършеното
разпореждане с останалите в наследство вещи. Освен това неговите показания относно
движимите вещи, извън пчелните кошери, не се опровергават от показанията на
свидетелите, водени от ответниците. Свидетелите на ответниците нямат преки
впечатления относно тези вещи. От показанията на свид. М. и от тези на свид. С. се
установява, че свид. А.С.и е помагал много, както на дядо А. и баба Ивана, така и на
вуйчо си М.М.в стопанската работа, в т.ч. отглеждането на пчели. Това потвърждава
извода, че неговите впечатления са непосредствени.
От показанията на свид. Г. М. се установява, че след смъртта на М.М.
ответниците В. А. и Х. С., изнесли от къщата на А. и И.Й. в с. П., в която живял до
смъртта си и М.М./30.09.2018г./, движими вещи – железа, метални отпадъци и др. с бял
бус в продължение на два поредни дни. Свид. С. подробно описва вещите, които са
изнесени от ответниците от дома на дядо му и баба му, след смъртта на вуйчо му М.М.
От показанията на свидетелите се установява и продажбата от страна на ответниците
на останалите след смъртта на М.М.кошери с пчелни семейства.
Деянието, изразяващо се в установеното изнасяне и разпореждане с вещи от
6
дома на сем. Й. е самоволно и противоправно, извършено без да са налице обективни
причини, основания, обуславящи правомерността на действията им /такива твърдения,
още по-малко доказателства, няма ангажирани по делото/. Ответниците съзнават, че
вещите, с които се разпореждат не им принадлежат /ответника С./, респ. не изцяло
/ответницата А./, но въпреки това се разпоредили правно /продали пчелните кошери с
пчелните семейства/ и фактически с процесните движими вещи. Периода, в който тези
действия са извършени е процесния – есента на 2018г. – есента на 2020г., т.е. периода
след смъртта на М.М. съгласно показанията на свид. М. и свид. С..
По отношение на вината е налице заканоустановена презумпция по чл.45, ал.2 от
ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното. Ответниците в
първоинстанционното производство не са установили с пълно доказване, че
презумирания факт – вината, не се е осъществил. Не е проведено успешно обратно
доказване от носещата доказателствената тежест страна и законоустановената
презумпция за вина не е оборена.
Следващият елемент от непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на
такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние. В случая от твърдените от ищцата вреди са имуществени във
вид на претърпяна загуба – лишена е от своята ½ наследствена част от липсващите от
дома на сем. Й. движими вещи, оставени в наследство от тях. Съгласно чл.51, ал.1 от
ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите М. и С., необорени от
останалите свидетелски показания, които в основната си част не се отнасят до
процесните движими вещи, извън пчелните кошери и пчелни семейства, се установява
причинната връзка между претърпените вреди и противоправните действия на
ответниците. Същите с противоправното си разпореждане с движимите вещи са
причинили вреда на ищцата, лишавайки я от тях, съобразно наследствения й дял и така
й причиняват вреда под формата на претърпяна загуба.
По отношение на конкретните вещи и стойността им, образуваща размера на
вредата, следва да се посочи, че въззивният съд споделя изводите на
първоинстационния съд в частта относно пчелните кошери – със и без пчелни
семейства и вещите, свързани с тях – кошерина тръвна, пушило, центрофуга за мед.
Въззивният съд също приема, че следва да присъди стойността на 22 бр. кошери с
пчелни семейства, тъй като от свидетелските показания, анализирани в съвкупност и в
частите, които взаимно се подкрепят, се установи, че след смъртта на М.М.са останали
25 кошера с пчелни семейства, като той е продължил дейността по отглеждане на
7
пчелни семейства, извършвана от баща му А. Йорданов и е поддържал останалите от
него кошери, но три от тези кошери са нови, закупени лично от него /свид. С./. По
отношение на стойността на тези вещи съдът взе предвид заключението на съдебно-
оценителната експертиза.
Във връзка с възраженията, наведени с насрещната въззивна жалба относно
стойността на пчелните кошери с пчелни семейства, следва да се посочи, че въззивният
съд ги намира за неоснователни. Заявеното от свид. С. относно продажната цена на 25
кошера – 3000лв. не се базира на непосредствени негови възприятия. Той не е страна
по сделката и няма преки впечатления от договорките между страните по тази сделка
/продажбата на 25 броя кошера с пчелни семейства/ и точно платената сума.
Независимо, че се основава на чуто от ответницата А., то си остава опосредствано и
пресъздадено обстоятелство. Поради това сумата от 3000лв. не може да се вземе като
база, на която да се определи стойността на 1 кошер и съответно стойността на
приетите от съда 22 броя кошери с пчелни семейства. По отношение на стойността им
съдът кредитира заключението на назначената и изслушана от районния съд съдебно-
оценителна експертиза, като обосновано, дадено от вещо лице в чиято обективност,
безпристрастност и компетентност съдът няма основания да се съмнява.
Следва да се посочи, че вреда – пряка и непосредствена последица от
противоправните разпоредителни действия на ответниците, по смисъла на чл.51, ал.1
от ЗЗД, се явяват вещите, които не са намерени от вещото лице при извършения от него
оглед в дома на наследодателите и които са установени, индивидуализирани от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Анализирайки свидетелските показания, в т.ч. и на свидетелите, водени от
ответниците, съдът приема, че е установено противоправно разпореждане от страна на
ответниците със следните вещи, неустановени в дома на сем. Й. в с. П. при огледа,
извършен от вещото лице, както следва: 10бр. кошери без пчелни семейства и 22бр. с
пчелни семейства; кошерина тръвна – 1бр.; пушалка за пчели - 1бр.; центрофуга за мед
– 1бр.; бурета употребявани – 2бр.; отпадък стоманен – 3т.; казан за стерилизация,
голям с дръжки – 1бр.; бидон пластмасов квадратен 35л. – 1бр.; тенджери емайлирани
50л. – 3бр.; гърне голямо глинено – 1бр.; бакъри медни 12л. – 7бр.; каче за сирене –
1бр.; буталка за масло, дървена – 1бр.; хурка дървена – 1бр.; вретена за предене
дървени – 20бр.; совалки за тъкачен стан – 4бр.; одеяло домашно тъкано – 1бр.;
покривки за маса ръчно тъкани с дантела – 5бр.; носии тракийски – 2броя; ямурлук от
аба – 1бр.; шаяк, шир.150см. – 2л.м.; престилки вълнени, ръчно тъкани с бродерия –
20бр. /съдът приема за установен този брой на база показанията на свид. С./; престилки
ръчно тъкани тракийски – 20бр.; хавлии за лице – 30бр.; хавлии вафлени – 30бр.;
кърпички носни дамски фабрични – 4бр.; кърпи носни мъжки фабрични – 20бр. /съдът
приема за установен този брой на база показанията на свид. С./; престилки от басма –
8
10бр. /съдът приема за установен този брой на база показанията на свид. С./; чаршафи
от хасе – единични и двойни, пликове юргански от хасе – единични и двойни и
калъфки за възглавници от хасе – по 5 броя от всеки вид, съгласно показанията на
свид. С. /сочените в исковата молба единични бройки над приетите от съда, не са
установени от събраните по делото доказателства/; нож касапски с кания – 1бр.;
горелка газова – 1бр.; бутилка газова 20л. – 1бр.; пиростия на газ – 1бр.; пиростии на 3
крака стоманени – 2бр.; лопати с дръжки, оборски – 4бр.; вили с дръжки – 4бр.; лопати
прави – 4бр.; тесли с дръжки – 2бр.; чукове с дръжки – 4бр.; мотики с дръжки – 2бр.
По отношение на останалите вещи, описани от вещото лице, като липсващи:
бойлер електрически „Елдом“ – 1бр.; точило с камък, ръчно – 1бр.; тава медна – 1бр.;
брусове за заточване, ръчни – 2бр.; купи емайлирани – 5бр.; чинии емайлирани – 10бр.;
кърпи мъжки ръчно тъкани за носия – 27бр.; терлици ръчно плетени – 30бр.; пижами от
бархет мъжки нови – 20бр.; нощници дамски от бархет нови – 20бр.; вендузи от стъкло
– 15бр.; брадвичка за месо – 1бр.; свредел за почва 80см. – 1бр.; гребло с дръжка –
1бр.; маркуч ПВЦ 2 цола – 20л.м. и останалите, извън приетите за установени по-горе,
единични бройки от престилки вълнени ръчно тъкани, кърпи носни мъжки фабрични,
престилки от басма, чаршафи, пликове и калъфки от хасе, съдът приема, че не е
установено твърдяното противоправно разпореждане от страна на ответниците. Вреда
по формата на тези вещи, респ. единични бройки, извън приетите и посочени по-горе,
не е установена от събраните по делото гласни доказателствени средства.
Анализирайки подробно свидетелските показания, съдът намира, че неправомерно
разпореждане с тези вещи през процесния период не е установено. Други
доказателства за установяването им няма ангажирани. В тази насока възраженията във
въззивната жалба, подадена от ответниците в първоинстанционното производство са
основателни.
Относно стойността на вредата, под формата на претърпяна загуба от
разпореждането с гореописаните движими вещи, извършено противоправно от двамата
ответници, както бе посочено, съдът приема заключението на съдебно-оценителната
експертиза. При определяне на точния размер на вредата, въззивният съд ще
процедира както първоинстанционния съд, като съобрази стойността дадена от вещото
лице с претендираната в исковата молба /допълнителната искова молба от 14.10.2021г./
по отношение на всяка вещ, която съдът приема за неправомерно разпоредена от
ответниците, като при по-ниска претендирана стойност ще присъди нея. Това
процедиране е с оглед диспозитивното начало в процеса и забраната за присъждане
свръхпетитум, като изменение на исковата претенция в хода на първоинстанционното
производство не е направено от ищцата, въпреки процесуалната възможност за това.
Изложените в тази насока в насрещната въззивна жалба съображения са
неоснователни. Всяка отделна вещ, включваща се в претендираните имуществени
вреди, следва и е била индивидуализирана по вид и стойност, част е от общата искова
9
претенция и нейната стойност влиза и определя общия размер на вредите.
По този начин съдът определя стойността на вредите, изразяващи се в описаните
като по-горе вещи, както следва: 10бр. кошери без пчелни семейства – 100лв.;
22бр.пчелни кошери с пчелни семейства – 1760лв.; кошерина тръвна – 1бр. – 3лв.;
пушалка за пчели - 1бр.- 2лв.; центрофуга за мед – 1бр. – 65лв.; бурета употребявани –
2бр. – 20лв.; отпадък стоманен – 3т. - 681лв.; казан за стерилизация, голям с дръжки –
1бр. – 8лв.; бидон пластмасов квадратен 35л. – 1бр. – 6,50лв.; тенджери емайлирани
50л. – 3бр. – 30лв.; гърне голямо глинено – 1бр. – 5лв.; бакъри медни 12л. – 7бр. –
49лв.; каче за сирене – 1бр. – 7лв.; буталка за масло, дървена – 1бр. – 12лв.; хурка
дървена – 1бр.- 4лв.; вретена за предене дървени – 20бр. – 6лв.; совалки за тъкачен стан
– 4бр. – 8лв.; одеяло домашно тъкано – 1бр. – 7,70лв.; покривки за маса ръчно тъкани с
дантела – 5бр. – 25лв.; носии тракийски – 2броя – 130лв.; ямурлук от аба – 1бр. – 66лв.;
шаяк, шир.150см. – 2л.м. – 8лв.; престилки вълнени, ръчно тъкани с бродерия – 20бр. –
64лв. /20х3,20лв./; престилки ръчно тъкани тракийски – 20бр. х 2лв. – 40лв.; хавлии за
лице – 30бр. – 52,50; хавлии вафлени – 30бр. – 30лв.; кърпички носни дамски
фабрични – 4бр. – 1лв.; кърпи носни мъжки фабрични – 20бр. – 7,40лв.; престилки от
басма – 10бр. – 7,50лв.; чаршафи от хасе 5бр. единични – 20лв. и 5бр. двойни – 30лв.;
пликове юргански от хасе – 5бр. единични – 25лв. и 5бр. двойни – 50лв. и 5бр. калъфки
за възглавници от хасе – 7,50лв.; нож касапски с кания – 1бр. – 6лв.; горелка газова –
1бр. – 4лв.; бутилка газова 20л. – 1бр. – 13лв.; пиростия на газ – 1бр. – 20лв.; пиростии
на 3 крака стоманени – 2бр.х2лв. – 4лв.; лопати с дръжки, оборски – 4бр.- 7,80лв.; вили
с дръжки – 4бр. – 8лв.; лопати прави – 4бр. – 7,20лв.; тесли с дръжки – 2бр. – 4,80лв.;
чукове с дръжки – 4бр. – 5,40лв.; мотики с дръжки – 2бр.х2лв. – 4лв.
С оглед диспозитивното начало, съдът определи стойността на имуществените
вреди под формата на претърпяна загуба въз основа на стойността по дадените от
вещото лице стойности, но не повече от претендираната от ищцата такава за всяка
отделна вещ и на база наследствения дял на ищцата от ½ ид.ч. По този начин съдът
приема, че размера на претърпените от ищцата имуществени вреди, в резултат на
неправомерното разпореждане от страна на ответниците с гореописаните движими
вещи, възлиза на сумата от 1710,65лв. /1/2 ид.ч. от 3421,30лв. - стойността на приетите
от съда липсващи вещи/.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и са
налице предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за
обезщетяване на причинените на ищцата имуществени вреди в установения от съда
размер. Исковата претенция е основателна и доказана в размера от 1710,65лв., до който
следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от 2500лв. – да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
10
Върху присъдения размер на обезщетението следва да се присъди законната
лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното му
изплащане, с оглед исковата претенция, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както
правилно е процедирал първоинстанционния съд.
С оглед крайния правен извод на въззивния съд, въззивната жалба, подадена от
ответниците в първоинстанционното производство се явява частично основателна.
Насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата в производството се явява
неоснователна.
Като е присъдил обезщетение за имуществени вреди над приетия за доказан
размер от 1710,65лв., районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение в тази му част, което следва да се отмени над този размер до присъдения
размер от 2046,85лв. и да се постанови ново решение, с което исковата претенция в
частта над 1710,65лв. до 2046,85лв. се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част над размера от
2046,85лв. до 2500лв. е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се
присъдят по съразмерност разноски в размер на 807лв. за първоинстанционното
производство, при присъдени такива в размер на 965,29лв. Поради това решението на
СлРС следва да се отмени в частта относно присъдените й разноски над размера от
807лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците по съразмерност се следват
разноски в размер на 139лв., при присъдени такива в размер от 79,75лв., поради което
следва да им се присъдят допълнително за първа инстанция разноски в размер на
59,25лв.
За въззивното производство, с оглед частичната основателност на въззивната
жалба, на въззивниците В. А. и Х. С. следва по съразмерност да се присъдят разноски в
размер на 81лв.
За защита по въззивната жалба на В. А. и Х. С. и с оглед съответната й частична
неоснователност, на К. С. следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на
250,72лв.
С оглед неоснователността на подадената от К. С. насрещна въззивна жалба,
разноските, направени по тази жалба следва да останат за С., така, както са направени.
Насрещната по нея страна не е претендирала и доказала разноски за защита и такива не
следва да се присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №222/01.04.2022г., постановено по
гр.д.№4399/2021г. по описа на С. районен съд в частта, с която В. М. А. с ЕГН
********** от гр. С., кв. „Д.Г.“ 10-В-7 и Х. И. С. с ЕГН ********** от гр. С., кв.
„Д.Г.“ 10-В-7 са съдени на основание чл.45 и чл.53 от ЗЗД да заплатят солидарно на К.
А. С. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Г.“ №5 обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в половината от стойността /съобразно наследствения дял на ищцата/ на
отнети от ответниците в периода есента на 2018г. – есента на 2020г. наследствени
движими вещи, над размера от 1710,65лв. до присъдения размер от 2046,85лв., ведно
със законната лихва върху този размер, считано от подаване на исковата молба на
29.09.2021г. до окончателното изплащане и в частта, с която В. М. А. с ЕГН
********** и Х. И. С. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на К. А. С. с ЕГН
********** разноски по делото над размера от 807лв. до присъдения размер от
965,29лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от К. А. С. с
ЕГН ********** от гр. А., ул. „Г.“ №5 против В. М. А. с ЕГН ********** от гр. С., кв.
„Д.Г.“ 10-В-7 и Х. И. С. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.Г.“ 10-В-7 за солидарно
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
непозволено увреждане – разпореждане с наследствени движими вещи в периода
есента на 2018г. – есента на 2020г., над размера от 1710,65лв. до размера от
2046,85лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №222/01.04.2022г., постановено по гр.д.
№4399/2021г. по описа на С. районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Г.“ №5 да заплати на В. М.
А. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.Г.“ 10-В-7 и Х. И. С. с ЕГН ********** от гр. С.,
кв. „Д.Г.“ 10-В-7 сумата от 59,25лв., представляваща допълнителни разноски пред
първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от 81лв.,
представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА В. М. А. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.Г.“ 10-В-7 и Х. И. С. с
ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.Г.“ 10-В-7 да заплатят на К. А. С. с ЕГН **********
от гр. А., ул. „Г.“ №5 сумата от 250,72лв., представляваща съразмерна част от
12
направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13