№ 105
гр. Разград, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20233300500119 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Кит Агро“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез пълномощник адв. Д. Д. срещу Решение № 19/11.02.23 г. по гр. д. № 234/2022 г. по описа на
Районен съд - Исперих, в частта му, в която жалбоподателят „КИТ АГРО“ ЕООД, ЕИК116557541,
гр.Исперих, на основание чл. 59 от ЗЗД е осъден да заплати на Д. П. Д., ЕГН: ********** сумата от
1470.28 (хиляда четиристотин и седемдесет лв. и 28 ст.) лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване за чужда сметка, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца,
спестявайки си разход за наем за ползване на имот с идентификатор *** по КККР на с.***, с площ
от 21.004 дка, за стопанската 2020/2021 г., в размер на средно наемно плащане за землището на
с.*** за посочената стопанска година, по 70.00 лв. на декар ползвана площ, която нива е включена
от „КИТ АГРО“ ЕООД в заявление вх.№ 521/31.07.2020 г. по чл. 70 ал. 1 ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.
37б, ал. 3 ЗСПЗЗ за включване в масиви за ползване в землището на с.***, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда – 29.04.2022 г. до окончателното изплащане
на главницата.
В жалбата въззивникът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението
на Районен съд – Исперих, поради неправилно приложение на материалния закон. Моли съда за
постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени първоинстанционното решение
в обжалваната част, като предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен изцяло. Излага подробни
съображения.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса –
ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда
на въззивната проверка. Със същата не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор чрез
пълномощник, като застъпва становище за неоснователност на същата.Моли атакуваното решение
1
да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Не прави доказателствени искания. Моли за
присъждане на сторените разноски във въззивното производство.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, не се явява представител на
въззивника, не се явява и негов процесуален представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, въззиваемата страна не се
явява, представлява се от процесуален представител адвокат М. М. от АК – Разград, който
поддържа депозирания отговор по жалбата на насрещната страна, и излага подробни съображения.
Разградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В рамките на тази
проверка настоящият състав намира, че предмет на въззивното производство е предявеният в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, който е процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Производството пред Районен съд - Исперих е образувано по предявен от Д. П. Д. от гр.
Разград, чрез пълномощник главен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1470,28 лева, с оглед извършено в съдебно заседание от
20.09.2022 г. изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК /лист № 58 от делото на РС – Исперих/,
представляваща дължима наемна цена за ползване на имот с идентификатор *** по КККР на с.***,
с площ от 21.004 дка, за стопанската 2020/2021 г., съгласно договор за наем на земеделска земя №
405/24.10.2019 г., по 70.00 лв. за декар ползвана площ, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на главницата, а в евентуалност
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1470,28 лева
/с оглед извършено в съдебно заседание изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК/, с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на предявяване на исковата молба /29.04.2022 г./ до окончателно изплащане.
В исковата молба поддържа, че на 15.11.2019 г. бил придобил от С. Д.а Г. собствеността
върху недвижим имот, находящ се в землището на с.***, с идентификатор ***, с площ 21 004.00
кв.м., съгласно НА № **, том 4, рег.№ ***, дело № 682 от 15.11.2019 г. на нотариус П. А. с рег.№
*** на НК. Преди да му продаде имота С. Г. била отдала същия под наем на ответника „Кит Агро“
ЕООД с Договор за наем на земеделска земя № 405/24.10.2019 г. При направена проверка в
Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр.Исперих ищецът бил установил, че със заявление вх.№
521/31.07.2020 г. ответникът е заявил желание имота да участва и да бъде разпределен в масивите
за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ в землището на с.***. Счита, че по този начин ответникът бил
реализирал икономическа изгода, тъй като е ползвал земя с площ 20 004 кв.м., съответна на
включения в протокола за разпределение на масиви за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ имот с
идентификатор ***, без да му заплати на него, като нов собственик, дължимия наем за стопанската
2020 г. – 2021 г. в размер на 70.00 лв. годишно на декар предоставена площ или общо 1260.24 лв.,
респективно се е обогатил за негова сметка със сумата от 1470.28 лв., колкото е средното наемно
плащане за землището на с.*** за посочената стопанска година. С нотариална покана от 22.03.2022
г. на нотариус П. А. поискал от ответното дружество да му заплати дължимата сума, като поканата
е получена от ответника на 22.03.2022 г., но в определения срок не последвало плащане. В
евентуалност, в случай, че се приеме липсата на договорно правоотношение, доколкото
предоставения му екземпляр на договор за наем липсвала уговорка за размера на наема, който е
съществен елемент от договора, което прави същия нищожен, счита, че ответникът неоснователно
се е обогатил с исковата сума за негова сметка.
2
В отговор на исковата молба ответникът „Кит Агро“ ЕООД, ЕИК *********, оспорва
предявените искове. Оспорва фактическата обстановка, посочена в исковата молба, като твърди,
че му е известно, че ищеца е придобил собствеността на процесния имот през м.ноември 2019 г. и
поради тази причина е заплатил рентното плащане за стопанската 2019/2020 г. именно на ищеца.
По отношение на стопанската 2020/2021 г. заявява, че ищеца го е уведомил в телефонен разговор,
че има сключен договор с друг арендатор за тази земя и тя няма да се обработва от ответника. В
тази връзка твърди, че този друг договор е бил регистриран в Службата по вписванията и имотът е
бил заявен от друго дружество – арендатор, поради което представения договор със С. Г. се явявал
нищожен. Счита иска предявен в условията на евентуалност за неоснователен освен по посочените
съображения и поради факта, че имотът бил в техния масив само и единствено по реда на
комасацията, без да е включен в баланса на „Кит Агро“ за 2020/2021 г.
По делото няма спор, че ищецът в първоинстанционното производство е придобил процесния
недвижим имот от С. Д.а. Последната от своя страна преди реализиране на разпоредителната
сделка е отдала под наем процесния имот с договор от 24.10.2019 г. за наем на земеделска земя, по
силата на който е предоставила на ответника за временно и възмездно ползване земедеделскс земв
с обща площ от 21,004 дка, в землището на с. ***. Безспорно се установява факта, че ответникът
„Кит Агро“ ЕООД, по силата на сключения със С. Д.а договор за наем на земеделски земи е заявил
желание имота да участва и да бъде разпределен в масивите за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ в
землището на с.*** за стопанската 2020/2021 година, въпреки изричното противопоставяне,
изразено от ищеца, който вече е бил собственик на имота, за което ответникът бил надлежно
уведомен. Установено е също така, че ответникът не е заплащал дължимата се наемна цена за
процесния собствен на ищеца имот, като се е ползувал от същия без правно основание,
включвайки го за ползване в процедура по чл. 37в от ЗСПЗЗ.
Институтът на неоснователно обогатяване обхваща фактическите състави на чл. 55-58 от ЗЗД
и чл. 59 от ЗЗД. Вторият от тях е за обогатяване за чужда сметка. Предпоставките му са няколко:
да е налице обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното да се е
обогатило и да липсва основание за обогатяването. Той е субсидиарен и се предявява в случаите,
когато обеднялото лице няма друга правна възможност, за да преодолее неоснователното
разместване на блага. Необходимо е обедняването и обогатяването да произтичат от един общ
факт или група факти, т. е. наличие на връзка между тях. / ППВС № 1/28.05.1979 г. /
Съгласно установената практика / решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 13/13 г. на ІІІг.
о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ обогатяването, което винаги има материално естество
/оценимо е в пари/ е налице не само, когато се увеличава имуществото на едно лице, но и когато се
спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките на фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Той обхваща елементите: 1. ищецът да е
обеднял 2. ответникът да ползва вещта/имота фактически без наличие на правно основание за това
и 3. обогатяване на ответника и размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която
собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право да ползва
имота - наемната цена за този функционален тип имоти, както и връзка между обедняването и
обогатяването, т. е. че произтичат от един и същи факт или група от факти.
В случая ответникът “Кит Агро“ ЕООД се е обогатил, като е спестил парични средства за
наем. Същият със заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ с вх.№
521/31.07.2020 г., към което е представен и регистриран едногодишния договор за наем на
земеделска земя № 41055/24.10.2019 г., ответното дружество „КИТ АГРО“ ЕООД е заявило
желание за стопанската 2020/2021 г. процесният имот да участва и да бъде разпределен в масивите
за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с.***, въпреки изразеното несъгласие от страна
на ищеца. За това си свое действие ответникът не е заплащал дължимата се на ищеца наемна цена
за процесния имот. Дължимото обезщетение се формира от размера на средната пазарна наемна
цена за подобни на процесните обекти. Действията на ответника препятстват възможността на
ищеца-собственик лично да реализира имуществена облага от собствения си имот. В този случай
от едни и същи факти произтича обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от
3
възможността лично да ползва имотите или да ги отдава под наем на друг, както и обогатяването
на ответника, изразяващо се в спестяване на разходи за наем за ползване на имота през процесния
период, чрез включването му в процедурата по чл. 37в ЗСПЗЗ.
Исковите претенции по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са доказани по размер с изчисленията за средна
наемна/арендна цена за стопанската 2020/2021 г., извършени от вещото лице по назначената от
районния съд съдебно-икономическа експертиза. Експертът е изчислил дължимо средно наемно
плащане на декар предоставена площ по едногодишни договори за стопанската 2020/2021 г. за
земеделска земя с характеристики като процесната за землището на с. *** е в размер на 70 лева на
декар, или общо 1470,28 лева, колкото са претендирани от ищеца.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на Районен съд - Исперих в горепосочения смисъл
и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението на Районен съд-Исперих следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от спора, въззиваемата страна има право на разноски пред въззивната
инстанция, но не ппретендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/11.02.2023 г., постановено по гр. д. № 234/2022 г. по описа
на Районен съд-Исперих в обжалваната част по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгл. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4