Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на петнадесети юни през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Н.Масова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1149 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение №
20253538 от 17.11.2020 г. СРС, 153 с-в, по гр.д.№ 20061/2020 г. е уважил
предявените от Л.И.Л. срещу „Б.“ ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 10 776,42
лв. за периода 14.03.2020 г.-14.09.2020 г.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.“ ЕООД с
оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че работата в
новоучредения отдел-звено „Иновации и нови услуги“ реално не е спирала, като
поддържа, че представените поръчки не могат да бъдат приети за доказателство за
установяване на това обстоятелство, тъй като поръчките за ремонт на DELL Inspiration 1564 /лаптоп/, Lenovo Moto 33015IGM /таблет/, Lenovo Moto 33015IGM /таблет/, HP 250G3 /ноутбук/ не са
обект на задълженията на посоченото звено.Твърди, че съдът не е обсъдил
показанията на свидетеля Марчев, който пояснява причините за престоя.Неоснователен
е и изводът на съда, че е налице единствено намаляване обема на работа на
дружеството, като твърди, че този факт е настъпил след прекратяване на трудовия
договор с ищеца.Изразява становище, че неизпълнението на допълнителните
възнаграждения на ищеца не е резултат от намаляване на броя на поръчките, а от
недостатъчно старание на част от служителите.Излага доводи, че преценката на
работодателя кои служители да освободи от работа и по какви критерии при
хипотезата на чл.328, т.4 КТ не подлежи на съдебен контрол.Твърди, че по делото
е установено, че за изпълнение на предвидените по процедури дейности от страна
на звено „Иновации и нови услуги“ е било необходимо да се изгради приложение
към сервизната програма Service App, тъй като без
него работата на звеното е обективно невъзможна, а използването на
съществуващата система е щяло да доведе до нарушаване изискванията на големите
клиенти и партньори на дружеството за поверителност на личните данни и
правилата за ИТ безопасност, съответно на договорите с тях, което е щяло да
доведе до непреодолими вреди за дружеството.Излага и твърдения, че без
приложението към системата Service App e било невъзможно
внедряването на новите услуги, въвеждане на пълни списъци на новите файлове за
резервни части, въвеждането на списъка на нови услуги, новата складова
логистика и новата организация и логистика на услугите и би било невъзможно да
се проследи движението на приетите устройства и извършените манипулации, не е
съществувал механизъм за поръчка на резервни части и консумативи и звеното не
би могло да функционира.Поради изложените причини не е било възможно да се
възлагат дейности на звеното и това е породило необходимостта от обявяване на
престой.Счита, че по делото е установен фактическия състав на чл.328, т.4 КТ и
моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира
разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- Л.И.Л. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, постановено след преценка на всички събрани
доказателства в тяхната съвкупност и в съответствие с материалния закон.Оспорва
твърденията на въззивника, като твърди, че посочените поръчки не само са били
приети от „Б.“ ООД, но и са обработени от него, поради което дружеството не е
само логистичен център.Твърди, че му е било възложено извършването на
извънгаранционни ремонти, за които не се изисква наличие на оторизация и
подписани сервизни договори с производителите на съответните устройства.Излага подробни
доводи, че поръчките се отнасят до диагностика и ремонт на лаптопи, таблети и
ноутбук, което се покрива с възложените дейности на звеното и дори да се
извършват от други звена, не е било налице спиране на работата.Твърди, че звено
„Иновации и нови услуги“ не е било обособено реално като самостоятелна единица
в ответното дружество и е било прекратено веднага след уволнението на
четиримата членове на синдикалната секция, като функциите му са били поети от
отдел „Сервизна дейност“.Поддържа, че действителната цел е била с позволени от
закона средства да се постигне забранен резултат-уволнението на посочените
служители, сред които и ищеца, без да са налице предпоставките на чл.328, т.4 КТ.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Не претендира разноски за
настоящата инстанция.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищецът- Л.И.Л. твърди, че с ответника е бил в
трудово правоотношение за длъжността „инженер телекомуникации“ с основно
месечно възнаграждение в размер на 1 621,00 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж в размер на 8,40%.На 15.02.2019 г. на ищеца е
връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност.Твърди, че е член на
синдикална секция към Федерация „Съобщения“ на КТ „Подкрепа“.Със заповед №
117/08.11.2019 г. работодателят е наредил да не му се изплаща допълнително
трудово възнаграждение поради ниското представяне за м.10.2019 г. и на
основание чл.3, ал.1, т.2 от трудовия му договор.По същия начин работодателят е
постъпил с останалите членове на Федерация „Съобщения“ на КТ „Подкрепа“.След
сезиране на ИА „Главна инспекция по труда“ направената удръжка е била възстановена.Твърди,
че тези събития са мотивирали работодателя да пристъпи към прекратяване на
трудовото му правоотношение.Излага твърдения, че на 10.02.2020 г. ответникът едностранно
е решил да обособи в предприятието ново звено „Иновации и нови услуги“,
назначил е в него всички служители на „Б.“ ЕООД, които са членове на синдикална
секция към Федерация „Съобщения“ на КТ „Подкрепа“ без тяхно съгласие и в
нарушение на чл.118, ал.1 КТ е променил съдържанието на трудовото му правоотношение
и е изменил длъжностната му характеристика.Твърди, че е бил назначен без негово
съгласие на длъжността „инженер телекомуникации /Иновации и услуги/“ и му е
предложено да подпише допълнително споразумение за преназначаването, но той е
отказал.Твърди, че считано от 10.02.2020 г. не му е позволено да извършва
дейностите, които до този момент обичайно е извършвал-да ремонтира телефони,
спрян му е достъпът до системните ресурси на дружеството и до акаунтите
към производителите, като му е разрешено
единствено да преинсталира лаптопи и компютри.Със заповед № 131/18.02.2020 г.
работодателят е обявил престой в звено „Иновации и нови услуги“ за период от 20
работни дни, считано от 18.02.2020 г.Освен това е изтрил имейла му, забранил му
е достъпа до неговите акаунти и до панел „потребители“ от домейна на
работодателя, като ищецът не е имал достъп до служебния си компютър.За периода
на обявения престой ищецът е посещавал работното си място и е имал готовност да
извършва трудовите си функции, но работодателят не му е позволявал да го стори.
Със заповед № 95/12.03.2020 г. работодателят е прекратил трудовото му
правоотношение на основание чл.328, т.4 КТ поради спиране на работа за повече
от 15 дни.По същия начин работодателят е постъпил и с останалите членове на
посочената синдикална секция, но не е прекратил трудовите договори на
останалите служители от звеното, които не са членове на синдиката.Ищецът
твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна.Излага доводи, че
фактическият състав на чл.328, ал.1, т.4 КТ предпоставя временно
преустановяване на дейността на предприятието или на отделно негово звено,
продължило повече от 15 работни дни, което е обусловило престой на работниците
и служителите, т.е. състоянието на престой е следствие от спиране на работата.Поддържа
становище, че не е достатъчно работодателят да очаква, че ще има спиране на
работата за посочения период, и че той не е в състояние или не желае да
използва другите законови възможности със запазване на трудовите правоотношения
на работниците и служителите, а е необходимо спирането на работата реално да е
продължило и срокът да е изтекъл и фактически през този период работникът или
служителят да е бил в престой, което създава несигурност и безперспективност на
трудовото правоотношение, като уволнението по чл.328, ал.1, т.4 КТ е крайно
решение.Излага твърдения, че не са били налице никакви вътрешно-организационни,
технически, икономически и др. причини за пълно преустановяване на извършваната
дейност за посочения период в новообособеното звено „Иновации и нови услуги“, и
че работодателят съвсем целенасочено е спрял работата единствено в това звено,
без да са били налице обективни причини за това.Твърди, че ответникът изкуствено
и чисто формално, без да е налице производствена нужда, е обособил посоченото
звено едностранно и без съгласието на служителите ги е назначил в това звено и
след това едностранно е спрял да подава поръчки специално към това звено, без
да е налице преустановяване на дейността на останалата част от предприятието.В
становището по отговора на исковата молба ищецът твърди, че дори и след
обявяване на престой в звеното ответното дружество е приемало и е обработвало
поръчки за ремонт на лаптопи и компютри.Излага доводи за недобросъвестно
упражняване на права от страна на работодателя в нарушение на чл.8, ал.1 КТ и
за заобикаляне на закона, като предприятието е продължило дейността си,
изкуствено е създадено ново, като работодателят е целял да прекрати трудовите
правоотношения с определени служители при заобикаляне на изискването за подбор
и на закрилата на чл.333, ал.1, т.3 КТ.Счита, че уволнението има и
дискриминационен характер и е осъществено с цел да бъде възпрепятствана
синдикалната му дейност.Моли съда да признае заповедта за уволнение за
незаконосъобразна и да я отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението
длъжност и да осъди ответника да му заплати сумата 10 776,42 лв.-обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението му за период от шест месеца на
база брутно трудово възнаграждение по чл.228 КТ в размер на 1 796,07 лв. със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.С определение от 01.12.2020 г. на основание чл.242 ГПК е
допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Видно от допълнително
споразумение № 9/29.08.2014 г. към трудов договор № 14/10.06.2013 г. страните
по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „инженер
телекомуникации“ с основно месечно възнаграждение от 1 621,00 лв. и ДТВ за
ПТСПО в размер на 8,40% /0,60% за всяка прослужена година/.На 15.02.2019 г.
ищецът е подписал длъжностна характеристика за длъжността.
Видно от ЕР № 3174
от 161/19.10.2017 г. ищецът е с 64% намалена работоспособност за срок от три
години.
Представено е
удостоверение на КТ „Подкрепа“ в уверение на обстоятелството, че синдикална
секция на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД е легитимна и може да участва с
упълномощени от нея представители в преговори и да представлява работниците и
служителите съгласно действащото законодателство.Ищецът е подал заявление за
членство в синдикалната секция на 29.10.2014 г.
Със заповед № 117/08.11.2019
г. на основание Методика за формиране на брутната месечна заплата на длъжностите
в „Б.“ ЕООД и оценки за представителство в отдел Сервиз за м.10.2019 г.
работодателят е наредил с оглед ниското представяне на Л. Л. да не се изплаща
допълнително трудово възнаграждение.Заповеди със същото съдържание са издадени
и по отношение на И.С. и И.Д..
С жалба вх.№
19113685/19.11.2019 г. Федерация „Съобщения“ на КТ „Подкрепа“ е поискала
извършване на проверка на спазване на трудовото законодателство от страна на „Б.“
ЕООД.В резултат на извършена проверка ИА „ГИТ“ е издала предписания на
ответното дружество във Вътрешните правила за работна заплата да определи
минималните стойности или диапазони на основните заплати по длъжностни нива
съгласно чл.22, ал.3 от НСОРЗ.
Със заповед №
131/18.02.2020 г. управителят на „Б.“ ЕООД е обявил престой в звено „Иновации и
нови услуги“ от 20 работни дни, считано от 18.02.2020 г.Посочено е, че
заповедта се отнася за служителите С.А., И.Д., Л.Л., И.С., В.Р.и Н.П..В
заповедта е посочено, че по време на престоя посочените служители се
освобождават от задължението си да полагат труд и нямат право да полагат такъв,
разпоредено им е да не извършват дейност, без да са получили изрични указания
от управителя на дружеството.
Със заповед №
95/12.03.2020 г., връчена на същата дата при отказ, удостоверен с подписа на
двама свидетели, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от
13.03.2020 г. на основание чл.328, т.4 КТ-спиране на работата за повече от 15
работни дни.
Представени са и
заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения с И.Г.С., И.К.Д.и В.В.Р.на
същото основание.
Видно от представените
фишове за заплата на ищеца е видно, че брутното му трудово възнаграждение по
смисъла на чл.228 КТ възлиза на 1 796,07 лв.
От представените
служебни бележки на Агенция по заетостта изх.№ 60-01-11-37891/17.07.2020 г. и
изх.№ 60-01-11-66790/02.11.2020 г. е установено, че ищецът е регистриран като
търсещо работа лице, считано от 19.03.2020 г.
Представен е
годишен оперативен план 2020, утвърден от управителя на „Б.“ ЕООД, в който се
съдържат цели за разширяване на сервизната дейност на дружеството и на
предлаганите услуги, както и електронна кореспонденция на служители на
дружеството във връзка с избиране на лого за нова услуга, презентация на нова
услуга, поръчки за печат на рекламни материали, както и за необходимостта от
изпълнение на допълнителни технически и регулаторни изисквания във връзка с
новите сервизни услуги.Представени са и Правила за предоставяне на услугите
„Прехвърляне на данни“, „Профилактика и почистване на РС и лаптопи“,
„Инсталиране на лицензиран софтуер на лаптоп и РС“, „Проверка и защита от
злонамерен софтуер“, „Профилактика и почистване на телефони“, „Правила за EXW за ремонт на
лаптопи“ и „Инсталиране на нов софтуер на телефон“
По делото са
представени и поръчки за ремонт на устройства с различни брандове, извършени ответника
през периода 24.02.2020 г.-17.03.2020 г.
Разпитаният по
делото свидетел И.С. твърди, че e бил колега на
ищеца до 17.03.2020 г.През месец февруари ръководството на „Б.“ ЕООД е решило
да създаде нов отдел за иновации, в който са назначени всички стари колеги,
основали този сервиз.Твърди, че не е имало условия за създаване на новия отдел,
и че служителите не са били подготвени и оборудвани.Служителите е трябвало да
ремонтират компютри, което е съвършено различно от работата им през последните
19 години и изисква специфични знания и умения за това.Работата в другите
отдели не е спряла.Не е спряла и работата в новоучредения отдел за иновации, но
със заповед на ръководството им е било наредено да не работят.Постъпили са няколко
поръчки /под 10/ за дейности, които не са същински ремонт.Свитетелят твърди, че
системата е унифицирана и позволява въвеждане на такива поръчки, не е прецедент
да постъпят компютри, тъй като служителите, които се занимават с единия бранд
айфон са преминали обучение и за компютри.
Свидетелят Д.М.твърди,
че в началото на месец февруари 2020 г.
в „Б.“ ЕООД се е създало ново звено с цел разширяване на портфолиото на
предлаганите услуги за повече приходи.В новия отдел са били назначени служители
с повече опит и квалификация, за да се справят по-лесно с новите задачи.Създадена
е организация, като ръководителят на новото звено С.А. е провел обучение на
всеки от преназначените и работата е стартирала, като са постъпили няколко
устройства за обслужване, но компанията, която обслужва софтуерите им е
изпратила имейл, че новите услуги крият риск от изтичане на данни с
контрагентите, с които работят за ремонт на мобилни устройства, съществувал е и
риск от заразяване на системата и е трябвало да се прекратят новите услуги, за
да не се получат проблеми.Свидетелят е бил ръководител на ищеца, но не знае той
да е член на синдикална организация.
По делото е
разпитан като свидетел и В.Р.-секретар на синдикалната организация КТ
„Подкрепа“ към „Б.“ от 2014 г., който също води дело срещу ответника.Членският
внос се е събирал след получаване на заплата, като свидетелят е минавал при
всички колеги.За тази дейност са знаели преките мениджъри, преките отговорници
в сервиза-Д.М.и персоналните отговорници на звената С.А. и Д.Д..На дебати, които са касаели промяна на трудовите договори
свидетелят, председателят Н.А.и И.С.са участвали като представители на
синдиката.
Свидетелят Н.К., който е
работил до м.04.2019 г. на длъжност „изпълнителен директор“ при ответника
твърди, че във фирмата е имало синдикат, и че той е контактувал с председателя
и секретаря във връзка със служебните му функции.На свидетеля не е предоставяна
информация кои служители са членове на синдиката, а и такава информация е била
отказана от председателя и секретаря на организацията.Свидетелят не знае дали
ищецът е бил член на синдиката.
Съдът намира за ирелевантни
доказателствата за дейността на дружеството извън периода на обявения престой,
поради което не следва да ги обсъжда.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е
приел, че от събраните доказателства не е установено да е било налице обективно
спиране на работата за повече от 15 последователни работни дни до уволнението
на ищеца и не е налице фактическия състав на чл.328, ал.1, т.4 КТ.
От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били в
безсрочно трудово правоотношение за длъжността „инженер телекомуникации”,
прекратено на 12.02.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ поради спиране на
работата за повече от 15 работни дни.
За да е налице хипотезата на чл.328,
ал.1, т.4 КТ е необходимо пълното преустановяване на дейността в съответния
цех, поделение или друго обособено звено на предприятието за повече от 15 работни
дни поради вътрешноорганизационни, технически, икономически и др. причини
/решение № 92/14.04.2016 г. на ВКС, гр.д.№ 4515/2015 г. на ВКС, IV ГО; определение №
937/27.11.2018 г., ВКС, гр.д.№ 3325/2018 г., IV ГО/.Спирането на
работата настъпва за всички работници
или служители, осъществяващи тази работа, а не само за част от тях.В случаите,
когато работата продължава да се изпълнява, но в намален обем, което налага
по-малък брой заети с нея и може да доведе до спиране на работата за конкретен
работник или служител, не е налице спиране на работата за тази трудова функция
по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 КТ.В този случай е налице намаляване на обема
на работа, което е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение-чл.328, ал.1, т.3 КТ /определение № 364/29.03.2017 г. по гр.д.№
3617/2016 г., IV ГО на ВКС.
Спирането на работата трябва да се дължи на организационно-технически или
на икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление, които
пречат на работодателя да осъществява съответната дейност и отпада
необходимостта от работната сила на заетите с дейността работници или
служители, поради което работодателят не може по свое усмотрение без да са
налице такива причини да разпорежда спиране на работата на съответното обособено
звено и да прекрати трудовите договори на служителите на основание чл.328,
ал.1, т.4 КТ.При оспорване законосъобразността на уволнението работодателят е
този, който трябва да установи съществуването на причините за спиране на
работата, които да му дадат правото да прекрати трудовите договори с лицата на
посоченото основание /определение № 849/01.08.2017 г. по гр.д. № 5162/2016 г.
на ВКС, IV ГО/.В случая работодателят не е
доказал, че звено „Иновации и нови услуги“ е било обособено като самостоятелно
структурно звено, нито че са били налице причини, които да обуславят спиране на
дейността на същото и да породят правото му да прекрати трудовия договор с
ищеца на посоченото основание.По делото не е представен акт на работодателя за
утвърждаване на организационната структура на предприятието, щатно разписание и
др. документи, от които да е видно дали звено „Иновации и нови услуги“
представлява самостоятелна структурна единица в предприятието.Представената по
делото „организационна структура“ на „Б.“ ЕООД с посочени имена на ръководители
на екипи не е подписана и не е ясно дали
е утвърдена от управителя на дружеството и не представлява годно
доказателствено средство.
Не е установено и наличието на организационно-технически или на
икономически причини, обуславящи необходимост от обявяване на престой в
посоченото звено.Представената кореспонденция на ответното дружество е само индиция
за необходимост от въвеждане на нов софтуер.Липсват доказателства, че
действително такъв е бил необходим във връзка
с предоставянето на новите услуги и че е налице причинна връзка между
необходимостта от въвеждането му и обявяването на престой.Показанията на
свидетеля Д.М.не доказват наличие на основание за спиране на дейността, тъй
като същите са в противоречие с показанията на свидетеля И.С. и не са
подкрепени от други доказателства-липсва акт на работодателя за преустановяване
въвеждането на новите услуги.Напротив, от представените поръчки се установи, че
такива са били извършвани и през периода на обявения престой.Ответникът не е
ангажирал и техническа експертиза за установяване на твърдяната опасност от
изтичане на данни на контрагентите без въвеждане на нов софтуер, тъй като
установяването на този факт изисква наличие на специални знания.
Следва да се добави, че от представените поръчки и от свидетелските
показания на свидетеля И.С. се установи, че работата в звеното не е спряла, и
че и след издаване на заповедта за престой са продължили да постъпват и да се
обработват поръчки, макар и в намален обем.Доводите във въззивната жалба, че
поръчките за ремонт на DELL Inspiration 1564 /лаптоп/, Lenovo Moto 33015IGM /таблет/, Lenovo Moto 330151IGM /таблет/, HP 250G3 /ноутбук/ не са
обект на задълженията на звено „Иновации
и нови услуги“, и че то реално не е обслужило тези поръчки, а е играло ролята
на логистичен център, са недоказани, тъй като по делото липсват твърдените
договори за логистично обслужване.Освен това видно от представените поръчки
някои от тях касаят и ремонт на устройства с марка Apple, за която с
жалбата не са изложени твърдения да са изключени от обекта на сервизната
дейност на дружеството.
Поради изложеното съдът счита, че изложените съображения оплакванията във
въззивната жалба са неоснователни.По делото не е установено, че е налице уволнителното
основание на чл.328, ал.1, т.4 КТ и заповедта за уволнение се явява
незаконосъобразна, поради което на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се
отмени, без да се разглеждат изложените твърдения за злоупотреба с право и
недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя.
С оглед безсрочния характер на трудовото правоотношение
основателен се явява и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Основателна е и претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 КТ, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, като с оглед размера на
последното получено брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 КТ
искът се явява изцяло основателен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Разноски
за настоящата инстанция не се претендират от въззиваемата страна.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението № 20253538 от 17.11.2020 г. на
СРС, 153 с-в, по гр.д.№ 20061/2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.