РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 58

 

гр. Пловдив, 14.01.2022 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ :         ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2867 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Т.П.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния си представител адвокат С.П., против Решение № 1551 от 29.09.2021 год. на Пловдивски районен съд, І наказателен състав, постановено по а.н. дело № 5110 по описа на същия съд за 2021 год., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 4313801 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат С.П. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна помощ на лице в материално затруднено положение за двете съдебни инстанции.     

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото счита  касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г.  

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Т.П.П., срещу Електронен фиш серия К № 4313801 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 10.12.2020 г. в 12.03 ч., в гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу номер 1, посока гр. Асеновград, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч, е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил МЕРЦЕДЕС 200 Е, с рег. № ***, със скорост от 81 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 31 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето Т.П.П., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г. и Протокол № 8-33-20/11.12.2020 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

IV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. По отношение на възражението на касатора за неизпълнение изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. (че представената по делото снимка на разположението на АТСС по никакъв начин не може да се обвърже с деня на осъществения контрол, което се приравнява на липса на такава снимка), настоящата съдебна инстанция възприема този пропуск за несъществен и неоказващ влияние върху констатациите направени с контролния уред. Действително към протокола е приложена снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за разположението на мобилното АТСС (наричана по-долу за краткост само Наредбата), която не може да се обвърже с деня на осъществения контрол. Това обстоятелство обаче не съставлява достатъчно основание, за да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или че материалният закон е приложен неправилно. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, в сила от 16.01.2018 г.), който като годно доказателствено средство установява точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 50 км/ч. и разположението на мобилното АТСС. Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС, контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта, както и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично. В този смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на МПС не се вписват, а се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал. При това положение следва да се приеме, че приобщеният по делото доказателствен материал установява от една страна съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, а от друга – местоположението на използваното АТСС.

Казано с други думи, коментираното нарушение само по себе си не е основание за отмяна на оспорения ЕФ. В цитираната от касатора съдебна практика на Административен съд Пловдив, нарушение от категорията на процесното е било констатирано от съда, но в съвкупност с други установени в хода на административната процедура нарушения, което именно е довело до отмяна електронните фишове предмет на разглеждане в цитираните съдебни актове.

11. На следващо място е необходимо да се посочи, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M автоматично фиксира допуснатите нарушения на скоростта, като всяко едно от тези нарушения се документира с видеоклип или поредица от снимки, позволяващи еднозначно определяне на номера, марката и цвета на заснетите МПС съгласно т. 1.2. от представеното по делото Техническо описание и инструкция за експлоатация на процесното АТСС. Именно тези технически възможности на използваното устройство и приложената по делото снимка на заснетото нарушения, в която изрично като засечено е посочено МПС с рег. № ***, не дават възможност да бъде споделено твърдението на касатора, че не било ясно скоростта на кой точно автомобил е засечена в процесния случай.

12. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

IV. За разноските:

13. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

                                                                                                                          

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1551 от 29.09.2021 год. на Пловдивски районен съд, І наказателен състав, постановено по АНД № 5110 по описа на същия съд за 2021 год.

ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на Областна Дирекция на МВР - Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                            

2.