№ 18751
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110157513 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 20 000
лева, частично от 200 000 лева, представляваща имуществени вреди, причинени в
резултат на неправомерна продажба на собствената на ищеца идеална част от
недвижими имот с идентификатор *********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на ½ ид.
част от недвижим имот с идентификатор *********, придобит по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.11.2017 г. Поддържа, че
ответникът като бивш собственик на процесния имот, легитимирайки се с
документ да собственост е прехвърлил на трето лице притежаваната от ответника
½ ид. част, поради което за него настъпили имуществени вреди. Моли за уважаване
на иска. Претендира разноски.
Ответникът, надлежно уведомен чрез назначения от съда особен
представител не депозира отговор, не взема становище по предявения иск.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
1
договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно действие или
бездействие на ответника, от което са причинени вреди на ищеца, както и
причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване противоправното деяние на ответника, вредите, както и
причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината
се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя
доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата,
които изключват вината, е възложено на ответника.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, и съгласно дадените от съда указания в доклада
по делото, задължение на ищеца е било да установи при условията на пълно и
главно доказване фактите, свързани с настъпване на твърдяното от нея събитие,
настъпилите вреди, причинната връзка между твърдяното действие или
бездействие на ответника, което в настоящия случай не бе направено.
В настоящия случай ищецът претендира вреди от действия на насрещната
страна – продажба на част от недвижим имот, която се твърди да е собствена на
ищеца, като врдата се съизмерява с пазарната стойност на правото на собственост.
По делото няма спор, че с договор за продажба на недвижими имоти от
13.09.2021г., обективиран в Нотариален акт за продажба № 76, т.13, рег. № 25008 от
13.09.2021 г. на Нотариус рег.№ 039 при НК, ответникът И. П. и А. П. са
прехвърлили правото на собственост върху няколко недвижими имота, в т.ч. и
върху имот с идентификатор *********, по отношение на който ищецът представя
постановление за възлагане на ½ идеална част от него от 2017г.
Веднага следва да бъде посочено, че в настоящия процес не подлежи на
изследване въпросът кому принадлежи правото на собственост върху имота,
поради което не следва да се обсъжда доколко страните се, респ.не се легитимират
като собственици на прехвърления имот.
Допи и да се приеме, че ищецът притежава ½ идеална част от имота, то
сделката извършена през 2021г., дори и да се приеме, че не съответства на закона,
не е вредоносна – в патримониума на ищеца не са настъпили твърдените вреди, а
именно – изгубване правото на собственост. Продажбата на чужда вещ е възможна,
но същата няма транслативен ефект – не е годна да прехвърли правото на
собственост. Предвид това и в случай, че ищецът действително е собственик на ½
2
идеална част от имота, правото му на собственост не е прехвърлено и същото е
противопоставимо на приобретателя.
По изложените съображения, при липсата на една от кумулативно
предвидените предпоставки по чл.45 от ЗЗД – настъпила вреда, предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат
останалите елементи от фактическия състав, както и останалите, събрани по
делото доказателства.
При този изход на делото разноски на ищцата не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. П., ЕГН **********, против И. И. П., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД - за заплащане на сумата от
20 000 лева /предявени като частичен иск от 200 000 лева/ - обезщетение за
причинени имуществени вреди от продажба на дела му в имот с идентификатор
*********, извършена с договор за продажба от 13.09.2021г., обективиран в
Нотариален акт за продажба № 76, т.13, рег. № 25008 от 13.09.2021 г. на Нотариус
рег.№ 039 при НК, ведно със законната лихва върху сумата от 25.10.2022г. до
окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. А. П., ЕГН **********,, за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3