Р Е Ш Е Н И Е № 232
гр. Сливница, 08. 04.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 168 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са исков с правно
основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Й.Й.”
АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Я., представлявано от Р.
Й. М. чрез адв. К. ***, срещу „....” ООД, с ЕИК ....със
седалище и адрес на управление – гр. Б. С. област, бул. „Е.” № , представлявано от Й. С. Г. и М. Й. Г., с които се
иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 3 600 лева,
представляваща размера на незаплатената част от цената на доставена стока по
фактура с № 23485 / 16.02.2016 г., сумата от 3 695, 58 лева, представляваща цената
на доставена стока по фактура с № 24124 / 24.04.2017 г. и сумата от
1 770,72 лева, представляваща цената на доставена стока по фактура с № 24570
/ 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира и направените
по производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че
ищецът и ответникът се намират в търговски отношения и ищцовото дружество доставило
на ответното дружество стока, за което били издадени три броя фактури. Ответното
дружество обаче е заплатило частично
договорената цена за доставената стока по първата от издадените фактури
с № 23485 / 16.02.2016 г. и не е заплатило целите суми по останалите две
фактури с № 24124 / 24.04.2017 г. и с № 24570 / 06.03.2018 г., като общия
размер на незаплатената цена възлиза на 9 066,30 лева. Това обосновава
интереса на ищцовото дружество да претендира осъждане на ответното да му
заплати претендираните суми, както и направените по делото разноски.
В едномесечният срок от
връчването на исковата молба с приложенията, което съдът преценява като редовно
по смисъла на чл. 50, ал.2 ГПК на посочения в търговския регистър адрес,
ответното дружество не е депозирало писмен отговор.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното от фактическа страна:
Представени са фактури с № 23485
/ 16.02.2016 г. на стойност 4468, 16 лева, № 24124 / 24.04.2017 г. на стойност
3695,58 лева и № 24570 / 06.03.2017 г. на стойност 1770, 72 лева с издател ищцовото дружество „Й.” АД и получател ответното дружество „....” ООД, в които е отразено, че за
доставените стоки, получателя следва да заплати сумите от 4468, 16 лева,
3695,58 лева и 1770, 72 лева. Във връзка с доставените материали са издадени спецификации.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че фактури с № 23485 / 16.02.2016 г. на
стойност 4468, 16 лева и № 24124 / 24.04.2017 г. на стойност 3695,58 лева са записани
в счетоводството на ответника, включени са в дневниците за покупките и е
ползван начисления ДДС. Фактура с № 24570 / 06.03.2017 г. на стойност 1770, 72
лева не е записана в счетоводството на ответника, не е включена в дневниците на
покупките и не е упражнявано право на данъчен кредит по нея.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
По същество на предявенияте
искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД съдът приема
следното:
Установено е по
делото, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение във
връзка с неформален договор за продажба на прежда. Безспорно установено е
обстоятелството, че ищцовото дружество е доставило на ответното посочените материали,
за което е издало съответните фактури с № 23485 / 16.02.2016 г. на стойност
4468, 16 лева и № 24124 / 24.04.2017 г. на стойност 3695,58 лева. Основно
задължение на купувача е да плати цената за получената стока. Задължението на
купувача да заплати цената възниква в момента на получаване на стоката, освен
ако страните не са уговорили някакъв друг срок. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на ликвидно и изискумо
вземане срещу ответника в претендирания с исковата молба размер, формирано от
задължения по описаните в исковата молба фактури. Доказателствената тежест за
установяване изпълнението на посоченото задължение е на ответната страна.
Спорният въпрос
по делото е дали издадените фактури установяват наличието на договорни
отношения между страните и съответно изпълнението на парично задължение за
заплащане на стоката в брой от купувача по търговската сделка.
Освен чисто счетоводните си функции, основната
от които е удостоверяване на факта на предаване на стоката, какъвто изричен
реквизит се съдържа във всички образци фактури, последната като документ може да
изпълнява и други функции, стига те да са отразени в нея и по определение да
могат да се обхванат и отразяват от предназначението на документа. Изпълнението
на парични задължения поначало се доказва посредством разписка или банков
документ за плащане. Сама по себе си разписката в качеството си на валидно
доказателствено средство за изпълнението на парично задължение представлява
писмено признание, издадено на престиращия от получателя на престацията, за
получаването на същата, и следва да носи подписа на издателя. Освен това тя
трябва да сочи още дълга, датата на престиране, мястото на издължаване. В
процесния случай в представените фактури е отразено, че плащането е по сметка.
Съставената фактура, която не е
подписана за „получател” от купувача по договор за търговска продажба,
представлява частен документ, който се ползва само с формална доказателствена
сила и поради това сам по себе си не установява фактите – предмет на съдържащото
се в документа изявление и следва да бъде ценен съобразно всички събрани по
делото доказателства. При наличие на доказателства, които могат да се ценят
като признания за съществуваща облигационна връзка, като например вписването на
фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справки – декларации и ползването на данъчен
кредит по нея, фактурата може да послужи като доказателство за сключване на
договора за търговска продажба, за предаване на стоката и за възникване на
отразеното в нея задължение. В конкретния случай макар и представените по
делото фактури с № 23485 / 16.02.2016 г. на стойност 4468, 16 лева и № 24124 /
24.04.2017 г. на стойност 3695,58 лева да не са подписани от законен
представител на ответното дружество, от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че те са осчетоводени в счетоводството на ответника и
са включени в дневниците по ДДС на ответното дружество. Това означава, че
страните по делото са били обвързани от валидно възникнало помежду им
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба. Тъй като последното
не е извършило плащане по тези фактури, то следва да бъде осъдено да заплати
вземането на ищеца за претендираните по тези две фактури суми, чийто размер
възлиза на 3 600 лева по фактура с № 23485 / 16.02.2016 г. (съобразно заявеното
от ищеца наличие на частично плащане по тази фактура) и 3695,58 лева по фактура
с № 24124 / 24.04.2017 г.
Неоснователен се явява искът за
заплащане на сумата в размер на 1770, 72 лева, за която е издадена фактура с №
24570 / 06.03.2017 г., тъй като както беше посочено по – горе тази фактура не е
подписана за „получател” от купувача по договор за търговска продажба доколкото
за нея липсват доказателства, които могат да се ценят като признания за
съществуваща облигационна връзка, като например вписването на фактурата в
дневниците за покупки на ответника и ползването на данъчен кредит по нея
(каквото не е налице според заключението на съдебно-счетоводната експертиза), то
тя не би могла да послужи като доказателство за фактите – предмет на съдържащото
се в документа изявление, а именно сключване на договора за търговска продажба,
за предаване на стоката и за възникване на отразеното в нея задължение за
заплащане на претендираната сума.
С оглед приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза и изложените съображения за формалната
доказателствена сила на представените фактури, обуславящи извода за
основателност на два от предявените искове и неоснователност и на третия иск,
съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.238 и чл.239 ГПК.
Предвид изхода от спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати направените
от ищеца разноски в размер на 1297,97 лева, представляващи направените от ищеца
разноски по производството съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „....”
ООД, с ЕИК ....със седалище и адрес на управление – гр. Б. Софийска област, бул.
„Е.” № , представлявано от Й. С. Г. и М. Й. Г., по исковете с правно
основание чл.327, ал.1 ЗЗД, да заплати на „Й.” АД, с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр. Я., ул. „Г. И.“ бл. ., вх.“.“, ап.., представлявано от Р. Й. М. чрез
пълномощника адв. К. ***, сумата от 3 600 лева, представляваща размера на
незаплатената част от цената на продадена стока - прежда по фактура с № 23485 /
16.02.2016 г. и сумата от 3 695, 58 лева, представляваща незаплатената цена на доставена
стока – прежда по фактура с № 24124 / 24.04.2017 г. ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОТХВЪРЛЯ
предявения „Й.” АД, с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр. Я., ул. „Г.И.“ бл. ., вх.“.“, ап.., представлявано от Р. Й. М. чрез
пълномощника адв. К. ***, срещу „....” ООД, с ЕИК ....със
седалище и адрес на управление – гр. Б. С. област, бул. „Е.” № , представлявано от Й. С. Г. и М. Й. Г., иск с правно основание чл.327, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 770,72 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена стока по фактура с № 24570 / 06.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „....” ООД,
с ЕИК ....със седалище и адрес на управление – гр. Б. С. област, бул. „Е.” № , представлявано от Й. С. Г. и М. Й. Г., да
заплати на „Й.” АД, с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр. Я., ул. „Г. И.“ бл., вх.““, ап., представлявано от Р.
Й. М. чрез пълномощника адв. К. ***, сумата от 1297,97 лева, представляващи направените от ищеца разноски по производството
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен
съдия: