Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 04.08.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, в публично съдебно
заседание на петнадесети юни, две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Р.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 944 по описа за 2015 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание – чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск от Й.А.Б., ЕГН ********** и Ц.А.Б., ЕГН
**********, двамата чрез адв.
Р.Б., МАК, срещу
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, представлявано
от Л.К.Х. и А. К., със седалище/адрес на управление: ************,
за признаване установено в отношенията между страните, че правото за принудително събиране на сумите по изп.л., издаден по ч.гр.д. № 1852/2009 год. на ЛРС, за които
е образувано изп.д. №
73/2010 год. на ЧСИ при МОС А.В., рег. № 747 в КЧСИ, е погасено
по давност.
В исковата
молба се твърди, че по ч.гр.д. № 1852/2009 год. на ЛРС срещу
ищците, като солидарни длъжници е издаден изп.л. в полза на ответника, за сумите: 18 182,36 лв. главница, 8 678,44 лв. – лихви, 547,22 лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2009
год.
По така издаденият изп.л., на 19.02.2010 год. е образувано
изп.д. № 73/2010 год. на ЧСИ А. В., рег. № 747 КЧСИ, като е поискана възбрана, опис и публична продан на дворово
място и апартамент, собственост
на ищците, както и запор и опис на 40 техни крави. Описът е бил насрочен за 16.06.2010 год., който
обаче не бил извършен поради нередовно призоваване на длъжниците. Твърди се, че с молба от
16.07.2013 год. ответникът/взискател
отново е поискал публична продан.
Твърди се, че в полза
на взискателите е налице прекратителното основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
считано от 20.02.2010 год. /датата, следваща посочената молба/.
Ищците считат,
че в тяхна полза е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Иска се: да бъде признато
за установено по отношение на ответника,
че ищците не дължат сумите по изп.л. от 21.12.2009
год., издаден по ч.гр.д. №
1852/2009 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 73/2010 год. на ЧСИ при МОС А.В., рег. № 747 в
КЧСИ – поради погасяването
им по давност и да бъде обезсилен издаденият на
21.12.2009 год., по ч.гр.д. № 1852/2009 год. на ЛРС изпълнителен лист.
Претендират се и направените
по делото разноски.
Иска се допускане на предварително
изпълнение на решението.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът, чрез пълномощника
си, ю.к. С.Н.Н. счита исковете за неоснователни, като излага съображения
в насока, че в случая не са
налице основания за прекратяване
на изпълнителното производство, тъй
като няма бездействеи на кредитора, а още по-малко е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането.
Не е спорно между страните, че те са страни и по изп.производство пред ЧСИ А. В.. Спорно е погасено ли е по давност вземането на ответника.
Страните са редовно призовани за първото по делото
открито съдебно заседание.
Ищците не се явяват. Представляват се от адв. Р. Б., МАК, който поддържа исковете в хода на делото,
но несе явява в заключителното съдебно заседание.
Ответникът представлява от адв.
В.П., който оспорва исковете като неоснователни, моли да бъдат отхвърлени и
претендира разноски.
Във връзка с оспорване от страна на ищците истинността на
датата, на която е входирана молба, изх. №
2123/20.04.2011 год. от ищците/взискатели, респ. вх.
№ 828/21.04.2011 год. на ЧСИ А. В., по изп.д. №
73/2010 год. , съдът, с протоколно определение от 01.03.2016 год. е открил
производство по чл. 193, ал. 2 ГПК, като е разпределил доказателствената
тежест върху оспорващата страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
С нотариален акт за договорна
ипотека на недвижим имот № 13, т. VА, рег. № 3213, д.
№ 403/07.03.2006 год., е учредена договорна
ипотека в полза на настоящия
ответник, върху недвижим имот, собственост на настоящите ищци, за обезпечаване на кредит.
На 06.03.2006 год. е сключен договор за особен залог между страните, с който ищецът Й.Б. е учредил залог
върху свои 30 бр. Свои собствени едри рогати животни, без да предава държането им на банката, за обезпечаване на задължения по банков кредит.
От приложеното изп.д. №
73/2010 год. на ЧСИ А. В. е видно, че същото е образувано по молба на банката–кредитор на 19.02.2010
год., въз основа на Изпълнителен лист от 21.12.2009 год., издаден по ч.гр.д. № 1852/2009 год. на ЛРС, в полза
на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, срещу Й.А.Б.,
ЕГН ********** и Ц.А.Б., ЕГН **********,***, за сумата
от 26 860,80 лв., от които:
18 182,36 лв. главница
и 8 678,44 лв. – лихва за периода 02.07.2007 –
20.10.2009 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2009 год. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 542,22 лв. и 5 лв. – д.т.
за издаване на изпълнителен
лист.
На 08.06.2010 год., ЧСИ А. В. е изпратила за връчване на длъжниците покани за доброволно изпълнение, ведно с копие от Заповедта по гр.д. № 1852/2009 год. на ЛРС. На същата
дата е наложен запор върху 45 бр.
Животни и възбрана върху недвижимия имот, обезпечаващ вземането на взискателя, собственост на длъжника по делото Й.Б. и е насрочила опис на тези вещи за 16.06.2010
год. възбраната е вписана в Сл.вписвания
при ЛРС на 09.06.2010 год.
Поканите за доброволно
изпълнение са върнати в цялост, с отбелязване, че лицата не пребивават на адреса. По тази
причина насроченият опис не
е могъл да се състои.
На 21.04.2011 год., взискателят, сега ответник е подал молба до ЧСИ А. В., с която е
поискал действията по изпълнителното
дело да продължат с посочените
в молбата за образуването му изпълнителни способи, като при необходимост да се изиска назначаването на особен представител на длъжниците, при спазване процедурата по чл. 47 ГПК. Датата на входиране на
този документ се оспорва от
ищцовата страна и с оглед откритото производство по чл. 193 ГПК съдът
ще го коментира
по-обстойно по-долу в мотивната част на решението си.
В отговор на молбата, на 05.05.2011 год. съдебният изпълнител отново е предприел действия по връчване на уведомления на длъжниците.
Съобщенията отново са върнати, с отбелязване,
че лицата не пребивават на
адреса, като е посочен техен адрес в гр. ****. Така, на
01.07.2011 год. ЧСИ А. В. е предприела нов опит за връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжниците – този път на установените адреси в гр. ****, където са получени и с молби от 20.07.2011 год. третото
лице К. Ц.Т. е представил на ЧСИ договор за покупко-продажба
на животни от 27.09.2006 год., сключен
с ищеца Й.Б., като третото лице-купувач се е задължил да поеме дълга на продавача пред банката, в размер
на 29000 лв.
На 12.07.2013 год. взискателят е подал нова молба до ЧСИ за продължаване на изпълнителното дело чрез насрочване
на дата за публична продан на описаното имущество.
На 11.11.2013 год. ЧСИ А. В. е изпратила на длъжниците нови покани за доброволно изпълнение, като е насрочила опис на ипотекираното недвижимо
имущество за 21.11.2013 год., отложен поради нередовно призоваване на длъжниците за 22.11.2013 год.
С молба от 15.06.2015 год. взискателят
отново е поискал продължаване
на изпълнителното дело и насрочване
на дата за публична продан на описаното имущество и с
Постановление на ЧСИ А. В. от 29.06.2015 год., опис е
насрочен за 29.07.2015 год. Поканите
за доброволно изпълнение са получени от длъжниците на 03.07.2015
год. и на 15.07.2015 год. те са подали молба описът да не се извършва поради това, че изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
считано от 20.02.2012 год.
Молбата не е била уважена, на
29.07.2015 год. е извършен опис
на недвижимия имот, възбранен за обезпечаване на вземането на кредитора по изпълнителното
дело.
Настоящото производство е образувано по искова молба, входирана на 13.07.2015
год. в деловодството на ЛРС.
С оглед откритото от съда производство по оспорване на
документ – Молба, изх. №
2123/20.04.2011 год. на УниКредит Булбанк,
респ. вх. № 828/21.04.2011
год. на ЧСИ А. В., с която кредиторът
е поискал действията по изпълнителното
дело да продължат с посочените
в молбата за образуването му изпълнителни способи, като при необходимост да се изиска назначаването на особен представител на длъжниците, при спазване процедурата по чл. 47 ГПК, съдът е изскал от съдебния изпълнител извлечение от
входящия му регистър, а също така е назначил съдебно-компютърна-техническа
експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице К.М.К.. От приетото
заключение на вещото лице се установява,
че документът с вх. №
828/2011 год. е въведен в електронната
деловодна систма на
21.04.2011 год., 12,58,08 часа, а периода 21.04.2011 – 01.08.2011 год. не са извършвани каквито
и да било манипулации със записа. Манипулации на този запис не са
извършвани и за периода 18.08.2015 – 17.09.2015 год.
От
правна страна:
Иска
се: да бъде признато за
установено по отношение на ответника,
че ищците не дължат сумите по изп.л. от 21.12.2009
год., издаден по ч.гр.д. №
1852/2009 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 73/2010 год. на ЧСИ при МОС А.В., рег. № 747 в
КЧСИ – поради погасяването
им по давност и да бъде обезсилен издаденият на
21.12.2009 год., по ч.гр.д. № 1852/2009 год. на ЛРС изпълнителен лист.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
(в случая
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).
В настоящия случай ищците
претендират установяването именно на такъв юридически факт, позовавайки се на
изтекла погасителна давност за принудително изпълнение на вземането на ответника.
По принцип, в тежест на ищеца
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването
на твърдените от него правопогасяващи факти
и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест
на ответника – взискател
по изп.дело е да установи, че са налице
предпоставките на чл. 115 и чл. 116 от ГПК за
прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че:
Изп.д. № 73/2010 год. на ЧСИ А. В. е образувано
по молба на банката–кредитор
на 19.02.2010 год., въз основа на Изпълнителен лист от
21.12.2009 год., издаден по ч.гр.д.
№ 1852/2009 год. на ЛРС, в полза на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
АД, ЕИК *********, срещу Й.А.Б., ЕГН ********** и Ц.А.Б.,
ЕГН **********,***;
На 08.06.2010 год., ЧСИ А. В. е изпратила за връчване на длъжниците покани за доброволно изпълнение, ведно с копие от Заповедта по гр.д. № 1852/2009
год. на ЛРС. На същата дата е наложен запор върху 45 бр. Животни
и възбрана върху недвижимия имот, обезпечаващ вземането на взискателя, собственост на длъжника по делото Й.Б. и е насрочила опис на тези вещи за 16.06.2010 год. възбраната
е вписана в Сл.вписвания при ЛРС на 09.06.2010 год.;
На 21.04.2011 год., взискателят, сега ответник е подал молба до ЧСИ А. В.,
с която е поискал действията
по изпълнителното дело да продължат
с посочените в молбата за образуването му изпълнителни способи;
На 05.05.2011 год. съдебният
изпълнител отново е предприел действия по връчване на
уведомления на длъжниците;
На 01.07.2011 год. ЧСИ А. В. е предприела нов опит за връчване
на покани за доброволно изпълнение на длъжниците – този път на установените
адреси в гр. София, където са получени и с молби от 20.07.2011
год. третото лице К. Ц.Т. е представил на ЧСИ
договор за покупко-продажба на животни
от 27.09.2006 год., сключен с ищеца
Й.Б., като третото лице-купувач се е задължил да поеме дълга на продавача пред банката, в размер на 29000 лв.;
На 12.07.2013 год. взискателят е подал нова молба до
ЧСИ за продължаване на изпълнителното
дело чрез насрочване на дата за публична продан на описаното имущество;
На 11.11.2013 год. ЧСИ А. В. е изпратила на длъжниците нови покани за доброволно изпълнение, като е насрочила опис на ипотекираното недвижимо имущество за 21.11.2013 год.,
отложен поради нередовно призоваване на длъжниците за
22.11.2013 год.;
С молба от 15.06.2015
год. взискателят отново
е поискал продължаване на изпълнителното
дело и насрочване на дата за публична продан на описаното имущество и с Постановление на ЧСИ А. В. от
29.06.2015 год., опис е насрочен
за 29.07.2015 год.
Съгласно чл. 114 ГПК давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно нормата на
чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът следва да предприеме действия по
принудителното осъществяване признатото му право в 5-годишен срок от влизане на
решението в сила, което същият е сторил
с подаване на молбата пред частния съдебен изпълнител на 19.02.2010 год.
С това, давностният срок е бил прекъснат,
т.к. с предприемане на действия за принудителното изпълнение на признатото
право, съгласно нормата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД течението на давностния срок е прекъснато и по силата на чл. 115, ал. 1,
б. “ж” от ЗЗД, давността е спряла
при наличието на висящ изпълнителен процес.
При
прекъсване на давността изтеклият до настъпване на определен в закона
юридически факт, срок се счита за правно ирелевантен и се започва
броенето на срока отново.
Юридическите факти /основанията/, въз основа на които става това са
изчерпателно регламентирани от закона с разпоредбата на чл. 116 ЗЗД. В чл.
116,б.”в” ЗЗД изрично е предвидено, че давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 2/2014 год. от 26.05.2015 год. на ОСГТК, ВКС, в т. 10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Постановление № 3/1980 год. на Пл. ВС е обявено за загубило силата си.
В случая, както се
установява от приложеното копие на изп.д. № 73/2010
год., липсва двугодишен
период на бездействие по изпълнителното дело, който да обоснове наличието на предпоставки за приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Липсва и петгодишен период на
бездействие от страна на съдебния изпълнител
от образуването на изпълнителното
дело – 19.02.2010 год. до подаването на исковата молба в съда – 13.07.2015 год. /след която
дата, на 29.07.2015 год. е извършен опис на недвижим имот, собственост на ищците/.
Следователно, към
датата на завеждане на настоящата искова молба – 13.07.2015 год., 5-годишният давностен
срок за принудително изпълнение на вземането не е изтекъл.
При това положение,
съдът намира, че предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Относно откритото производство по
чл. 193 ГПК:
В хода на откритата по искане
на ищцовата страна процедура по чл.193 от ГПК е
приета съдебно-компютърна техническа експертиза и допълнителна такава,
неоспорена от страните, която съдът кредитира.
От заключението вещото
лице се установява, че документът
с вх. № 828/2011 год. е въведен
в електронната деловодна систма на на ЧСИ А. В. на
21.04.2011 год., 12,58,08 часа, а за периода 21.04.2011 – 01.08.2011 год. не са извършвани каквито
и да било манипулации със записа. Манипулации на този запис не са
извършвани и за периода 18.08.2015 – 17.09.2015 год.
За това съдът намира за
неоснователно оспорването по реда на чл. 194, вр. чл.
193 ГПК, на достоверността на датата на входиране на приложеня по делото документ: Молба, изх. № 2123/20.04.2011 год. на УниКредит
Булбанк, респ. вх. № 828/21.04.2011 год. на ЧСИ А. В., с която кредиторът е поискал действията по изпълнителното дело
да продължат с посочените в
молбата за образуването му изпълнителни способи, като при необходимост да се изиска назначаването на особен представител на длъжниците, при спазване процедурата по чл. 47 ГПК.
И двете страни
претендират разноски, като не представят списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от
делото, разноските, направени от ищците следва да останат за тяхна сметка.
Що се отнася до
разноските, сторени от ответника, които, съгл. чл. 78, ал. 3 ГПК той има право
да претендира, съдът намира следното: От доказателствата по делото се
установява, че ответникът е бил представляван първоначално от юрисконсулт С.Н.,
в последствие е бил упълномощен А.Т.А., мениджър на екип към Управление
„Необслужвани кредити“, който от своя страна е преупълномощил
адвокати В.И.П. и С.В.П., Адв.дружество „П. и П.“. В
писмените си бележки адв. В. П. е поискал да бъдат
присъдени разноски на ответната страна съобразно представен списък, но както се
посочи по-горе, такъв не е представен по делото.
При това положение,
съдът намира, че претенцията на ответника за разноски се явява недоказана по
размер, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от
горните съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.
1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, от Й.А.Б.,
ЕГН ********** и Ц.А.Б., ЕГН **********, против УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, ЕИК *********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЦИТЕ не дължат на ОТВЕТНИКА сумите по изп.л. от 21.12.2009 год., издаден
по ч.гр.д. № 1852/2009 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 73/2010 год.
на ЧСИ при МОС А.В., рег. № 747 в КЧСИ – поради погасяването им по давност и да бъде обезсилен издаденият на 21.12.2009 год., по ч.гр.д.
№ 1852/2009 год. на ЛРС изпълнителен лист.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО,
на осн.чл.194, ал.3 вр.ал.2
от ГПК, оспорването от страна на Й.А.Б., ЕГН ********** и Ц.А.Б.,
ЕГН **********,
на датата на
входящия печат върху представеният по делото ДОКУМЕНТ – Молба
от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, изх. №
2123/20.04.2011 год., респ. вх.
№ 828/21.04.2011 год. на ЧСИ А. В., с която кредиторът е поискал действията
по изпълнителното дело да продължат
с посочените в молбата за образуването му изпълнителни способи, като при необходимост да се изиска назначаването на особен представител на длъжниците, при спазване процедурата по чл. 47 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните
за обявяването му.
Районен съдия: