№ 3425
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110156240 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. И. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *** чрез адв. Ю. С. – САК, със съдебен адрес:
гр. София, *** спрямо „Български пощи“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Акад.Стефан Младенов“ № 1,
бл.31, представлявано от главния изпълнителен директор.
Ищецът твърди, че между страните е било налице трудово
правоотношение по ТД от 21.08.2023 г., по който е изпълнявал длъжността
“Директор“ на дирекция „Оперативна дейност“ при Централно управление на
„Български пощи“ ЕАД. Излага се, че на 31.01.2024 г. била връчена заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.02.2024 г.
Твърди, че с влязло в сила на 23.07.2024 г. решение по гр.д. № 8307/2024 г. по
описа на СРС, 74 с-в, уволнението на ищцата е било признато за незаконно и
същата е била възстановена на заеманата до уволнението длъжност. Сочи, че
на 08.08.2024 г. се е явила на работа, като в същия ден била връчена нова
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 2 КТ. С посочената заповед на ищцата не било определено
обезщетение по чл. 224 КТ, като същата имала право на такова за периода от
прекратяване на трудовото правоотношение на 31.01.2024 г. до
възстановяването на работа – 08.08.2024 г., чийто размер възлизал на 2 800
лв. Излага още, че на 20.09.2024 г. било изплатено обезщетение на
основание чл.220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на
5168 лв. Счита, че размерът му е неправилно определен, доколкото към същия
следвало да се начислят и 100 лв. за ваучери за храна, които се дължали на
ищцата ежемесечно. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на
ответника да заплати следните суми: 2 800 лв., представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
периода 31.01.2024 г. – 08.08.2024 г.; 100 лв., представляваща обезщетение за
1
ваучер за храна за месец 08.2024 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 20.09.2024 до окончателното плащане.
Претендира разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните по ТД 21.08.2023 г., по който е изпълнявал длъжността “Директор“
на дирекция „Оперативна дейност“ при Централно управление на „Български
пощи“ ЕАД, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от
01.02.2024 г., както и че с влязло в сила на 23.07.2024 г. решение по гр.д. №
8307/2024 г. по описа на СРС, 74 с-в, уволнението на ищцата е било признато
за незаконно и същата е била възстановена на заеманата до уволнението
длъжност. Не се оспорва още, че след възстановяването на заеманата
длъжност, на 08.08.2024 г. ищцата се е явила на работа, като в същия ден
била връчена нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Счита, че ищцата е осъществила злоупотреба с право, доколкото в същия ден
на подаване на исковата молба в съда, е предявила и извънсъдебно
претенцията си пред ответника. Сочи, че във фиш за начислено брутно
трудово възнаграждение на ищцата за месец септември 2024 г. е било
определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.
1 от КТ в размер на 2 179.68 лв., пропорционално за отработения 1 работен
ден за текущата 2024 г., предвид дата за назначаване на 08.08.2024 г. и
последен зачетен стаж на 08.08.2024 г., като с платежно нареждане №
PL40340323/24.09.2024 г. било изплатено такова в размер на 2 009.95 лв.,
след приспадане на удръжките. Оспорва предявения иск по размер, като счита
и че не се дължи обезщетение за посочения от ищцата период. Излага още, че
в изпълнение на Заповед № 4 от 31.01.2024 г. на Главния изпълнителен
директор на „Български пощи“ ЕАД на ищцата е било изплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 24
404.35 лв. за 85 работни дни. Излага още, че през периода от време от датата
на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с
влязло в сила решение и възстановяването на незаконно уволнения работник
или служител на предишната работа, последният реално не е престирал труд
по трудово правоотношение, поради което за него не възниквало право да
ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за
този период от време, работодателят не дължал на работника или служителя
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1
от КТ. Оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за ваучер за
храна в размер на 100 лв., като твърди, че във фиш за начислено брутно
трудово възнаграждение на ищцата за месец август 2024 г, е било определено
обезщетение в размер на 5 лв. за ваучери за храна, пропорционално на
отработения 1 работен ден, което се дължало на основание чл.89, ал. 1, във
връзка е чл.87, ал. 2, т. 7 от сключения Колективен трудов договор на
„Български пощи“ ЕАД за месец юни 2024 г. - месец юни 2026 г. При
изложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове. Ангажира
2
доказателства. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 224 КТ и
чл. 269, ал. 2 КТ.
По предявения иск с правно основание чл. 224 КТ: В тежест на ищеца е
да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, по което в негова
полза е възникнало правото на платен годишен отпуск с посочената в исковата
молба продължителност.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е ползвал платения си
годишен отпуск, респ. че е заплатил дължимото обезщетение по чл. 224 КТ.
По иска с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже наличието на основание за изплащане на ваучерите за
храна /акт на МС, колективен трудов договор или индивидуалния трудов
договор, в хипотезата на чл. 294 КТ - взето решение по чл. 293 КТ/,
периодичността на предоставянето им, както и техния размер.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предоставил
ваучерите за храна на ищеца, респективно, че е заплатил стойността им.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за задължение на
ответника за изплащане на ваучери за храна.
С оглед твърденията на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са били
обвързани от трудово правоотношение по силата на трудов договор от
21.08.2023 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността
“Директор“ на дирекция „Оперативна дейност“ при Централно управление на
„Български пощи“ ЕАД, че трудовото правоотношение е било прекратено,
считано от 01.02.2024 г., както и че с влязло в сила на 23.07.2024 г. решение по
гр.д. № 8307/2024 г. по описа на СРС, 74 с-в, уволнението на ищцата е било
признато за незаконно и същата е била възстановена на заеманата до
уволнението длъжност, че след възстановяването на заеманата длъжност, на
08.08.2024 г. ищцата се е явила на работа, като в същия ден била връчена
нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
По доказателствата:
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора на
исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета
на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което
съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на въпросите, посочени в исковата молба е основателно и следва да
бъде уважено.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните,
съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
определението да посочи за колко дни твърди, че има право на платен годишен
отпуск за процесния период - 31.01.2024 г. – 08.08.2024 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.02.2025г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото
лице.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси,
посочени в исковата молба, като УКАЗВА на вещото лице при отговор на
поставените задачи да се запознае с всички релевантни документи по делото.
както и да даде отговор на задачата кои от елементите, включени в размера на
брутното тр. възнаграждение от месеца, предходждащ месеца на уволнението,
са с постоянен характер.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мимоза Влъчкова.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лв.,
платими от бюджета на съда.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от отговор - становище.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че
постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа
Център по медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване
на спора извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите на тел. 02
/895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.*** .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до
първото съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да
ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и
разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4