Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 24.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 307 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба на В.Т.Й. ***, депозирана чрез адв. Н.Н. от ВТАК, която
не е съгласна с Наказателно постановление № 2020-1739-23-0002 от 28.01.2020
г. на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/
и на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС й е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 500,00 лева. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, лично и чрез защитника адв. Н.Н., поддържа жалбата по подробно
изложени съображения.
Административнонаказващият
орган, чрез
Началника В.Р. изразява
становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.01.2020 г. на жалбоподателя Й. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 2020-1739-23-0002 за това, че на 20.12.2019 г.,
около 23,30 часа, в гр. Велико Търново, като управител на „*** Велико Търново”
ЕООД, допуска озвучаване с озвучителна техника от обект: заведение „***” –
Велико Търново, ул. „***” № 43, с което нарушава здравословните условия за
живот на населението, въпреки че съществува законова забрана за това – квалифицирано
като административно нарушение по чл. 16а, ал. 2, вр. чл. 16 и чл. 2 от ЗЗШОС.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 28.01.2020 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 2020-1739-23-0002
на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което за това, че на 20.12.2019 г., около 23,30 часа, в гр. Велико
Търново, като управител в заведение „***”, допуска озвучаване с музикална озвучителна
техника заведението, намиращо се на ул. „***” в района на № 43, предназначен за
жилищни нужди, с което нарушава здравословните условия за живот на населението,
въпреки че съществува законова забрана за това, като за нарушението на чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, на В.Й. е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 500,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 11.02.2020 г.
и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от 17.02.2020 г./.
По делото са разпитани в качеството на свидетели И.Н. и П.П. -
актосъставител и свидетел по акта, както и И.С.С., посетил проверявания обект
на 20.12.2019 г., за което са изготвени констативен протокол /стр. 7 от делото/
и докладна записка /стр. 9/, в които са изброени установените служители в търговския
обект, сред които не е била жалбоподателката, управител на търговското
дружество, като е вписано, че „в заведението
имаше озвучителна техника, която функционираше в ниски норми,
недостатъчни за ННТ или смущаващи спокойствието на граждани” и „В заведението
не беше констатирано нарушение на нощната тишина”. По делото са дадени
обяснения от жалбоподателката.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице пред компетентния да се произнесе съд, а разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, се забранява
озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с
изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари,
аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия, като за това нарушение физическите
лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лева, а на юридическите лица и на
едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000
лева /чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС/. Тоест, административнонаказателната
отговорност за осъществено нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се носи или от
физическото лице, или от юридическо
лице, респективно едноличен търговец, озвучило съответния обект във времевия
отрязък: 14,00 - 16,00 часа и/или от 23,00 до 08,00 часа. В конкретния
случай, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че на
посочените дата, час и място жалбоподателката В.Й. не е била в търговския обект
– питейно заведение в гр. Велико Търново, ул. „***” № 43, т. е. не е нарушила
законовата забрана за озвучаване на обекта в лично качество /като физическо
лице/. Не се спори обстоятелството, вписано в АУАН и НП, че тя е управител на
едноличното дружество с ограничена отговорност с фирма „*** Велико Търново”, но
ако административнонаказващият орган е установил търговското дружество като
субект на нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, то „*** Велико Търново” ЕООД,
с управител В.Т.Й., е следвало да бъде санкционирано чрез налагане на
„имуществена санкция”, а не да се търси
административнонаказателна отговорност на физическото лице Й. чрез налагането й
на административно наказание „глоба”. Посоченото нарушение има за последица
незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което следва да бъде отменено.
На следващо
място, от отразеното в АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е наказан не за
неизпълнение на законови задължения, а за допустителство – за това, че е „допуснала озвучаване с музикална
озвучителна техника”. Допустителството представлява винаги бездействие, знание
за извършване на определено нарушение от друго лице и непредприемане на
действия за неговото отстраняване. То се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, по
аргумент от разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН. След като посочената
за нарушена разпоредба от ЗЗШОС и тази, предвиждаща неговата санкция не
съдържат състав на "допустителство”, отговорността на виновното лице не
може да се свърже с допускане извършването на нарушение от друго лице, с което
административнонаказващият орган е нарушил
закона.
С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление като незаконосъобразно следва
да бъде отменено.
При
този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл.
143, ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, съдът следва да постанови осъждане на ОД на МВР – Велико Търново /по
аргумент на § 1, т. 6 от ДР на АПК/ да заплати на В.Т.Й. направените по делото
разноски – платено адвокатското възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1739-23-0002 от 28.01.2020 г.,
издадено от Началника на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на В.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. Н.Н. от
ВТАК, за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал. 1
от ЗЗШОС е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500,00
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Велико Търново да заплати на В.Т.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. Н.Н. от ВТАК сумата
от 300,00 /триста/ лева, представляваща направени разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: