№ 407
гр. Сливен, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100360 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск за прекратяване с развод на сключен
между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения с искане съдът да се произнася относно вината с правно основание
чл.49, ал.1 СК. Обективно кумулативно съединени с този иск са искове по чл. 127 СК
относно предоставяне на упражняването на родителските права на роденото от брака
малолетно дете и роденото от брака непълнолетно дете и режима на лични отношения на
родителя, на който не се предоставя упражняването им, и иск по чл. 143 СК за заплащане на
издръжка, както и иск чл. 53 СК относно фамилното име на съпругата, както и иск за
предоставяне на ползването на семейното жилище по чл. 56 СК.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата били сключили граждански брак
на **** г. в гр. Сливен, който бил първи по ред и за двамата, като от брака имали три деца-
едно пълнолетно дете П Ц И роден на 16.07.2000 г., едно непълнолетно дете М Ц И., родена
на **** г. и едно малолетно дете Ц Ц И, родено на **** г. Посочва, че след като се бил
родил най-големия им син ответницата се била държала неуважително към него и
родителите му и това наложило да напуснат техния дом и да се установят в къща
собственост на родителите на ответницата, като впоследствие били закупили апартамент, за
чието обзавеждане и ремонт били помогнали неговите родители. Ответницата не се била
грижила за децата и постоянно била вдигала скандали. Имала връзки с други мъже и била
напускала семейното жилище, но се била връщала обратно и той я бил приемал в името на
децата и на семейството. Твърди, че той се бил грижил за децата като бил подпомаган от
неговите родители и братя. Заявява, че на 11.12.2021 г. бил разбрал за нова извънбрачна
връзка на ответницата, като същата му обяснила, че е започнала нова връзка и не желае
1
повече да бъдат семейство.Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не
може да бъде заздравен. Моли съдът да прекрати гражданския им брак като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата, като му бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на двете родени от брака деца и бъде определено
местоживеенето им при него, а на ответницата да бъде определен подходящ режим на лични
контакти с двете деца, като същата бъде осъдена да им заплаща ежемесечна издръжка в
минимален размер за всяко едно от двете деца, считано от подаване на исковата молба до
навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на други причини за изменяването
или прекратяването й ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й плащане. Претендира да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище. Претендира сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата в
законоустановения срок. Заявява, че исковете са допустими, но не са основателни и оспорва
твърденията изложени в исковата молба, че е предизвиквала скандали и е имала
извънбрачни връзки, както и че се е държала неуважително към родителите на ищеца и че
не е полагала грижи за децата. Посочва, че причината за семейните скандали била майката
на ищеца и нейното поведение, поради което семейството било живяло известно време при
родителите й. Ищецът бил заминал за чужбина под влияние на неговото семейство и я бил
оставил бременна с първото им дете и не бил присъствал на раждането му. Същият бил
работил на няколко места и тя се била грижила за децата с помощта на свекърва й, което
било за сметка на ограничения в общуването с нейните роднини. Двамата с ищеца се били
отчуждили през последните години, тъй като последният бил започнал да я ревнува
неоснователно изолирал се от нея и предпочитал да прекарва свободното си време сам или с
приятели. Ищецът бил подал молба за развод, докато още живеели заедно, което я било
принудило да напусне семейното жилище заедно с малолетното си дете. Ответницата,
заявява, че също желае прекратяването на гражданския брак като дълбоко и непоправимо
разстроен. Заявява, че желая да й бъде предоставено упражняването на родителските права
по отношение на двете деца, тъй като малолетното дете се нуждае от непрекъснати грижи, а
непълнолетното дете било настройвано срещу нея. Ищецът бил трудово ангажиран и щял да
предостави грижите за децата на неговата майка. Желае да възстанови след прекратяване на
брака предбрачното си фамилно име.
С определение по чл. 140 ГПК № 958 от 06.04.2022 г. съдът е указал на ищеца, че
следва да докаже брачните провинения на насрещната страна довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака им, обстоятелството, че е по-пригодния родител за
отглеждането и възпитанието на двете деца, както и нуждите на децата обуславящи
необходимостта да им бъда заплащана издръжка в претендирания размер от тях и
възможностите на насрещната страна да заплаща издръжка в претендирания размер. Със
същото определение съдът е указал на ответницата, че следва да докаже, че тя е по-
пригодния родител за отглеждането и възпитанието на двете деца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
2
фактическа страна следното:
Безспорни обстоятелства между страните са наличието на сключен между тях
граждански брак, както и фактическата им раздяла и дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, обстоятелството, че ищецът е по-пригодния родител за отглеждането и
възпитанието на непълнолетното дете М Ц И., родено на **** г. Спорни обстоятелства
между страните са вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, както и
кой от двамата е по-пригодния родител за упражняване на родителските права по отношение
на малолетното дете Ц Ц И, роден на **** г.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че ищецът ЦВ. ПР.
ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** и ответницата Ц. Г. ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** са
сключили граждански брак на **** г., което е видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак. От брака имат родени три деца – едно пълнолетно дете,
непълнолетното дете М Ц И., родено на **** г. и малолетното дете Ц Ц И, роден на **** г.
Видно от представеното удостоверение за доходите на ответницата, същата работи в
цех за сладкарски изделия като брутният й доход за периода от 04.10.2021 г. до 28.02.2022 г.
е в общ размер на 1824,52 лв.
Видно от представената по делото служебна бележка детето Ц е прието и посещава
детска градина **** в гр. Сливен.
Видно от изготвения по делото социален доклад децата се отглеждат към настоящия
момент от баща им, който полага всички необходими грижи и задоволява базовите и
емоционалните им потребности, осигурил е добри условия за тяхното отглеждане и може да
разчита на подкрепата на майка си. Двамата родители са заявили желание и възможност
пред социалния работник за отглеждането и възпитанието на двете деца. Детето М е
споделило пред социалния работник, че майка й полага добри грижи за нея и братята й, като
й липсва повече внимание и време прекарано с нея. Според детето М бащата е по-разумния
и отговорен родител и желае той да продължи да се грижи за нея и да останат да живеят
заедно в семейното им жилище. При проведен разговор с детето Ц социалният работник е
установил, че същото е еднакво привързано и към двамата родители и е изразило желание да
живее с двамата родители без да заявява предпочитания. Децата се нуждаят от спокойна
семейна среда и пълноценно общуване и с двамата родители.
Бащата на двете деца изслушан лично в съдебно заседание заявява, че се справя по-
добре с отглеждането на малолетното дете Ц, като същото от 13.05.2022 г. живее при него.
За детето от неговото раждане до настоящия момент са полагали грижи и двамата родители.
Бил полагал всички необходими грижи за детето го бил водил и довеждал от детска градина,
а когато не бил свободен го била взимала по-голямата му сестра М. Майката не била
полагала всички необходими грижи за детето, като последното било мръсно, когато ходило
при нея и не искало да ходи. Било стресирано, когато ходило при майка си и изпитвало
страх да остава при нея. Хранителният режим на детето не бил добър и се хранило главно с
нездравословна храна. Страдало от анемия и той му бил запазил час при лекар с
3
направление. Двете деца били в много добри отношения помежду си. Майката не могла да
осигури среда за отглеждане на детето, тъй като била съжителствала с бивш наркоман. Не
разполагала и с необходимите жилищни условия. Имал помощ от своите роднини за
отглеждането на децата.
Майката на децата лично изслушана в съдебно заседание заявява, че е по-добрия
родител за отглеждането на детето Ц, тъй като го обича и се грижи за него. Детето било
мръсно, защото си било играело в парка с другите деца. Когато детето било при нея тя му
била готвила. Не му била давала да си играе на таблета. Детето не искало да се връща при
баща си и батко си. Споделило й било, че не иска да се връща при баща си, тъй като същият
го бил удрял по главата. Живеела сама и имала планове да ремонтира жилището си и да
осигури на детето Ц самостоятелна стая. Работила като сладкар, но имало кой да й помага за
отглеждането на детето. Двете деца М и Ц били в добри отношения, но връзката между тях
нямало да бъде прекъсната, ако й бъдат предоставени родителските права по отношение на
детето Ц.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка А, която е майка на
ищеца ответницата започнала извънбрачни връзки от момента, когато постъпила на работа.
Две нощи я нямало и я били търсили с полиция, като след това се била обадила да каже да я
вземат. Синът и нейна приятелка били отишли да я вземат и когато се била прибрала била
неадекватна. След този случай синът й ответницата били излезли на квартира, а тя си била
взела подаръците, които й била направила. Била отгледала пълнолетния си внук Петър до 14
г. и сега му била плащала семестрите. Споделя и за друг път, когато били заварили
ответницата с любовник. Синът й я обичал и искал да се самоубива заради нея. Били
обтегнати отношенията на ответницата с пълнолетния й син Петър. Детето Ц живеело при
тях и тя се била грижила изцяло за него. Същото имало анемия и било злоядо дете. Тя му
била извадила здравна книжка. В детската градина също не се било хранило добре. Тя и
съпругът й били пенсионери и се били занимавали с детето М и с детето Ц. Най-добре било
двете деца да не се разделят, тъй като М се била грижила за Ц. Детето М също било
споделяло на баба си за извънбрачни връзки на нейната майка. Свидетелката била
заплащала всички задължения на ответницата по изтеглените от нея кредити и режийни
разноски. Била им помогнала финансово да си обзаведат жилището.
Видно от показанията на свидетелката И, която е приятелка на родителите на ищеца
ответницата имала извънбрачни връзки с други мъже. Ответницата два дни била изчезнала,
били я търсили с полиция и тя се била обадила да я приберат, като свидетелката и ищеца
били отишли да я вземат, като не била дала обяснение защо я е нямало и била неадекватна.
Когато ответницата била бременна с първото си дете ищецът бил заминал да работи за
Гърция, тъй като бил съкратен и тя била сама три месеца. Знае и за други извънбрачни
връзки на ответницата, като ищецът й бил прощавал и я бил прибирал, тъй като децата
имали нужда от майка, но вече му било омръзнало от нейните изневери и хората му се били
подигравали.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел З, който е съсед на страните
4
и приятел на ищеца същият бил ходил с ищеца да прибират ответницата, тъй като дъщеря
им била притеснена, че майка им я нямало. Били уведомили полицията и й звъняли по
телефона като вдигнало едно момче нейния телефон и то не знаело, че ответницата била
омъжена и се било запознало с нея по интернет. Били отишли да я приберат, но тя не искала
да се прибира, тъй като заявила, че не обича съпруга си. За детето Ц се бил грижил бащата
или баба му по бащина линия. Детето все последно било взимано от детската градина от
баба му, дядо му или брат му и сестра му, тъй като майка му все била закъснявала.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка К, която е бивша колежка
на ответницата ищецът често бил търсил ответницата и я бил прибирал вкъщи, когато й била
идвала на гости. Детето Ц било привързано към майка си, когато ги била виждала заедно,
което било няколко пъти. Ответницата й се била оплаквала, че мъжът й се бил събирал с
приятелска компания у дома, която била шумна, но свидетелката заявява, че не била
присъствала лично, а само била чула по телефона.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Т, който е брат на
ответницата свекървата се била намесвала в отношенията им и се била държала грозно с нея
и налитала да я бие. Ищецът не му бил споделял жена му да му е изневерявала. Ответницата
била разполагала с необходимите жилищни условия за отглеждането на детето, за което
щели да приготвят самостоятелна стая. Сестра му била идвала вечер да нощува при него,
тъй като не се били разбирали със съпруга й и се били карали. Била гонена от апартамента
от ищеца и от големия му син, като малкото дете се било отглеждало от нея. Ответницата
била поддържала връзка с дъщеря си.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни
и безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Всеки от свидетелите възпроизвежда свои лични впечатления и възприятия относно
обстоятелства относими към предмета на правния спор, като съдът обаче не може да не
вземе предвид роднинската връзка на част от свидетелите със страните по делото.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът прецени
събраните по делото гласни доказателства при съпоставка и във връзка с едни с други, като
съобрази евентуалната заинтересованост на свидетелите, и ги кредитира дотолкова,
доколкото не си противоречат и отразяват непосредствени впечатления за фактите, за които
свидетелстват.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Дълбоко е онова разстройство на брака, когато е налице пълна липса на дължимото
съдържание на брачното правоотношение, изразяващо се в тотално разпадане на духовните,
физическите, емоционалните и имуществени връзки между съпрузите и когато е налице
пълна липса на взаимност и нормални условия за съвместен живот. Непоправимото
разстройство на брака е трайно, постоянно, окончателно и непреодолимо и няма изгледи да
бъдат възстановени нормалните отношения между съпрузите, тъй като противоречията
5
между тях са неразрешими и единствения изход е раздялата. /т. 2 ППВС № 10 от 1971 г./.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между страните, което
е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие
между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и
морала. През последните години отношенията им се изострили много, като се стигнало до
пълно преустановяване на всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им,
при което техният брак, съществуващ само юридически не е в техен интерес, нито в интерес
на обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде
заздравен.
След преценка на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели,
преценени заедно и поотделно, съдът счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения е на съпругата.
Брачната вина съставлява конкретното субективно психическо отношение на съпруга
по отношение на допуснатото от него нарушение на брачно задължение и последвалия
резултат, а именно дълбокото и непоправимото разстройство на брака. Вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпругата, защото нарушавайки брачните си
задължения, а именно започвайки и поддържайки интимни връзки с други мъже, пълното й
дезинтересиране от съпруга си и от неговите нужди и интереси, неполагането на грижи за
семейството е предизвикала изчерпване на съдържанието на брачната връзка помежду им,
отчуждаването им един от друг и към настоящият момент двамата са фактически разделени,
и не са в състояние да поддържат нормални отношения помежду си и да продължават да
живеят съвместно.
В резултат на това брачните провинения на съпругата, брачната връзка не може да
бъде заздравена. Конкретните факти, въз основа на които СлРС прави този извод , а именно,
че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на съпругата са следните:
многобройните интимни връзки с други мъже /с оглед показанията на разпитаните по
делото свидетели А, И и З/, незаинтересоваността й от нуждите на семейството и липсата на
всякаква помощ, грижа и подкрепа от нейна страна, по отношение на разрешаването на
битовите, финансови и материални проблеми на семейството, избягването на
отговорностите, които има като съпруга и като майка за сметка на личната й свобода.
Изчезването й с дни без да уведоми къде е насочват към безотговорно и незряло поведение.
Същата за да задоволи личните си нужди от извънбрачни връзки пренебрегва грижите,
които следва да полага за своя съпруг и за своите деца, които са наясно с тях и това се
отразява негативно върху тяхната психика. Не се доказа по категоричен начин, че ищецът е
проявявал болезнена, патологична или необоснована ревност към ответницата. Отделен е
въпроса, че дори и с оглед на установеното поведение на ответницата, която е поддържала и
към настоящия момент поддържа интимни отношения с други мъже, доколко биха били
оправдани проявите на ревност от страна на нейния съпруг и не биха могли да бъдат
определени като болезнена и патологична ревност, която да е станала причина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брачните отношения. Поведението на свекървата на
ответница безспорно се е отразило негативно върху отношенията на страните, но същото е
ирелевантно по отношение на преценката на съда за вината за разтрогването на брака. Още
6
повече, че ищецът се е опитал да живее самостоятелно с ответницата като са наели квартира
след като отношенията между снахата и свекървата са станали нетърпими. Не следва
поведението на майката на ищеца да му се вмени като вина. Не може да се тълкува и като
брачна вина обстоятелството, че ищецът е заминал да работи в Гърция, когато ответницата е
била бременна с първото им дете, тъй като същият е следвало да се грижи за издръжката на
своето семейство, а и същата през този период е могла да разчита на грижите на неговите
близки.
С оглед на изложеното съдът, счита че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака се дължи единствено на брачни провинения на ответницата и е настъпило по нейна
вина.
Безспорни обстоятелства между страните са наличието на сключен между тях
граждански брак, както и фактическата им раздяла и дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, обстоятелството, че ищецът е по-пригодния родител за отглеждането и
възпитанието на непълнолетното дете М.
Страните спорят относно обстоятелството кои от двамата е по-пригодния родител за
отглеждането и възпитанието на малолетното дете Ц.
Въз основа на събраните доказателства /свидетелските показания и социален доклад/
и изслушването на майката и на бащата съдът счита, че бащата е по-пригодния родител за
отглеждането и възпитанието на малолетното дете Ц и на него следва да се предостави
упражняването на родителските права и спрямо това дете.
При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички
значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на детето /момче на 5 г.
/, естественият му начин на живот, средата, която му е позната, отношението му към всеки
от родителите, изразената привързаност към тях, от друга страна: характера и поведението
на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимия обем лични и
непосредствени грижи към децата, да проведе спокойно възпитанието им, възможностите да
им осигури нормална и задоволяваща потребностите им домашна обстановка и средствата за
тяхната издръжка, както и обективните фактори – потенциала за осигуряване на добро
образование и развитие, безпрепятственото приспособяване в позната среда и сигурна
битова обстановка, както и душевния им комфорт, съдът счита, че интересът на детето
налага упражняването на родителските права в този момент да се предостави на бащата.
Съгласно трайната и константна практика на ВКС обективирана в ППВС № 1 от 1974 г.
майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол и наравно да
отглежда и възпитава момчета. За да й се откаже това право, каквото е искането на ищеца, е
необходимо да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на
родител и възпитател . В случая родителския капацитет на майката е дискредитиран с оглед
на нейното поведение, изразяващо се в изоставяне на децата и на съпруга си без да уведоми
къде отива и кога възнамерява да се върне, неполагането на грижа в необходимия обем за
пълното задоволяване на всички нужди на детето. Прави впечатление при изслушването на
майката в съдебно заседание, че не споменава нищо за болестта, от която страда детето, а
7
същото се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели и от изслушването
на бащата, че има анемия, което налага да приема лекарства и да му се настоява да се храни
пълноценно, тъй като е злоядо и да си провеждат прегледи от лекари специалисти.
Същата е изразила желание да се грижи за малолетното дете и на нея да бъдат
предоставени за упражняване родителските права. Видно от изготвения по делото социален
доклад детето е привързано и към двамата си родители и двамата са осигурили
необходимата семейна среда за неговото безопасно отглеждане и възпитание и разполагат с
необходимите жилищни и битови условия. При проведен разговор с детето Ц социалният
работник е установил, че същото е еднакво привързано и към двамата родители и е изразило
желание да живее с двамата родители без да заявява предпочитания. Детето е привързано и
към сестра си М и двете деца имат силна връзка помежду си, което обстоятелство не е
спорно между страните. От друга страна майка живее сама и може да разчита единствено на
помощ от своя брат, който работи в друг град, а ищецът може да разчита на помощта на
своите родители и на пълнолетния си син за отглеждането и възпитанието на двете деца.
Освен това семейната среда, която ищецът му е осигурил е позната на детето и не е
необходимо тепърва да се адаптира към нея.
Родителския капацитет на бащата за отглеждането и възпитанието на децата към
настоящия момент не е дискредитиран. Същият към настоящият момент полага адекватни
грижи за отглеждането и възпитаването на двете деца, задоволява всичките им потребности
от храна и облекло съобразно възрастта им, създал им е сигурна и спокойна семейна среда.
Разчита на помощта на родителите си, когато е на работа или е възпрепятстван. Децата са
емоционално привързани към бащата. Бащата не е възпрепятствал по никакъв начин
контакта на децата с тяхната майка, напротив настоявал е те да провеждат срещи с нея, дори
и когато същите не са желаели. Съдът счита, че към настоящия момент в най-добър интерес
на двете деца е същите да продължат да бъдат отглеждани заедно в познатата им сигурна и
безопасна среда, която е осигурил техния баща без да губят връзката с тяхната майка.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия момент родителските права следва
да се предоставят за упражняване на бащата.
Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение,
няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с
новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на децата, до
навършване на пълнолетието им.
Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на децата,
счита, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо
децата е бащата.
Изложените факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на децата,
безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално
развитие на децата, с оглед на потребности им и възможностите на родителя да ги задоволи,
8
по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо децата е бащата.
С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на
децата е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като се определи
местоживеенето на децата при него. Бащата има необходимия родителски потенциал, отнася
се с отговорност към родителските си задължения. Той полага всички необходими грижи за
децата, свързани с отглеждането и възпитанието им.
След като децата ще живеят при бащата е необходимо на него да се предоставят
упражняването на родителските права. Ответницата, като майка има право на лични
отношения с децата. За да се гарантира спокойствието на децата, техните права и интереси
от една страна и от друга, като гаранция за правата на ответницата и отчитайки
необходимостта същата да участва активно в тяхното отглеждане.
Съдът счита, с оглед възрастта на децата за подходящ следният разширен
задължителен режим на лични отношения с децата - всеки първи, трети и четвърти петък,
събота и неделя на месеца от 18,00 ч. на петъчния ден до 18,00 ч. на неделния ден с
преспиване, както и един месец през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на
бащата. При изменение на обстоятелствата ответницата има право да поиска изменение на
режима. Наред с този задължителен разширен режим на лични контакти съдът следва да
постанови и свободен режим на лични контакти на ответницата с двете й деца. По този
начин ще се гарантира запазването на връзката на майката с двете й деца така те да не се
отчуждят от нея. В този смисъл е и изразената воля на ищеца да не възпрепятства
контактите на майката с двете деца.
Предявената искова претенция за присъждане на издръжка за децата занапред по чл.
143 СК е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съобразявайки възрастта на децата, техните нужди и възможностите на родителите
съдът намира, че ежемесечно необходимата издръжка за непълнолетното 14 годишно дете е
350 лв., а за малолетното 5 годишно дете е 250 лв. Определянето на общо необходимата
издръжка е съобразена с факта, че децата са на възраст от 14 и 5 години и са необходими
средства за закупуване на облекло, храна, учебни пособия и други характерни за възрастта
им консумативи, нуждаят се и от средства за пълноценна храна с оглед правилното им
физическо израстване. От горепосочения общ размер на издръжката, ответницата следва да
заплаща 177,50 лева за всяка едно от децата, а останалата част от необходимите средства за
издръжка ще се осигуряват от бащата, който полага и ще продължи да полага
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Този размер на
дължимата ежемесечна издръжка съдът определи вземайки предвид доходите на двамата
родители и претенцията на ищеца, която е ответницата да бъде осъдена да заплати
издръжка за двете деца в минималния размер. Същата работи на трудово правоотношение и
има брутен доход от 639,38 лв. за м. февруари 2022 г. Поради това издръжката занапред
следва да се присъди в горепосочения минимален размер определен по реда на чл. 142 СК, ,
считано от датата на подаване на исковата молба, тъй като се установи, че страните живеят
разделени към датата на подаване на исковата молба- 01.02.2022 г. Следва да се отбележи,
9
че задължението за издръжка е със законов приоритет пред останалите задължения. Това
следва да е и естествената нагласа на един родител – нуждите на детето да са сред
приоритетите му. Майката е трудоспособна, може да работи и реализира трудови доходи.
Издръжка дължи съгласно закона дори и да е нетрудоспособна и безработна. Определеният
размер на издръжката не е прекомерен, като ответницата е задължена по закон и като
родител да я осигурява. Липсата на достатъчно доходи съгласно ал.2 на чл.143 от СК не
изключва дължимостта на издръжката. Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред
се явява основателен за сумата в размер на 177,50 лева месечно за всяка едно от децата,
считано от датата на подаване на исковата молба –01.02.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. От 01.04.2022 г.
минималния размер на дължима месечна издръжка е равен на 177,50 лв.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода същата е заявила
желание да възстанови предбрачното си фамилно име Та, което нейно желание следва да
бъде удовлетворено, тъй като това е нейно притезателно право.
Съдът на основание чл. 56 СК следва да предостави ползването на семейното жилище
на ищеца, тъй като той ще упражнява родителските права по отношение на родените от
брака непълнолетно дете М и малолетно дете Ц и тяхното местоживеене ще бъде
определено при него.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг, поради което ответницата следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 625 лв. Съгласно чл. 6
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК виновната страна
следва да заплати държавна такса в общ размер на 50 лв., както и държавна такса върху
двете присъдени издръжки в общ размер на 511,2 лв. по сметката на СлРС. Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на **** г. граждански брак между ЦВ. ПР. ИВ.,
ЕГН: ********** от гр. **** и Ц. Г. ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от
СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по ВИНА на съпругата Ц. Г. ИВ..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака деца - непълнолетното дете М Ц И., ЕГН:**********, родено на **** г. и
малолетното дете Ц Ц И, ЕГН:**********, родено на **** г. на бащата ЦВ. ПР. ИВ. и
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето им при баща им на адрес: гр. ****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Ц. Г. ИВ. с децата М Ц И.,
10
ЕГН:**********, родено на **** г. и малолетното дете Ц Ц И, ЕГН:**********, родено
на **** г. както следва: всеки първи, трети и четвърти петък, събота и неделя на месеца от
18,00 ч. на петъчния ден до 18,00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през
лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Ц. Г. ИВ. да заплаща на непълнолетното детето М Ц И.,
ЕГН:**********, родено на **** г. със съгласието на баща му и законен представител ЦВ.
ПР. ИВ. ежемесечна издръжка в размер на 177,50 лв. ведно със законна лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от датата на предявяване на исковата молба-01.02.2022 г. до
настъпването на правоизменящи и правопрекратяващи обстоятелства.
ОСЪЖДА Ц. Г. ИВ. да заплаща на малолетното детето Ц Ц И, ЕГН:**********,
родено на **** г. чрез баща му и законен представител ЦВ. ПР. ИВ. ежемесечна издръжка в
размер на 177,50 лв. ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от
датата на предявяване на исковата молба-01.02.2022 г. до настъпването на правоизменящи и
правопрекратяващи обстоятелства.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в адрес: гр. **** на
ЦВ. ПР. ИВ., в което ще живее с двете деца М Ц И. и Ц Ц И.
ОСЪЖДА Ц. Г. ИВ. да заплати в полза на съдебната власт окончателна държавна
такса за прекратяване на брака в размер на 50 лева и сумата от 511,20 лева, съставляваща
държавна такса върху присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Ц. Г. ИВ. да заплати ЦВ. ПР. ИВ. сумата от 625 лв., съставляваща
сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11