Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева
гражданско дело № 7030 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от 02.08.2017 г., подадена от ищеца „С.Г.Г.“ ООД срещу решение от 06.07.2017 г.,
постановено по гр. дело № 37746/2013 г., Софийски районен съд, 30 състав, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г.Ф.С. установителен иск
по чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
установяване, че ответницата Г.С. има задължение към „С.“ ООД в размер на
130,34 лв. – незаплатена стойност за предоставени далекосъобщителни услуги за
периода 15.03.2010 г. – 14.04.2010 г. по договор за мобилни услуги №
3027126/10.10.2007 г., сключен с „К.Б.М.“ ЕАД, за което е издадена фактура №
**********/15.04.2010 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
13.01.2012 г., заедно със законната лихва от 07.05.2013 г. до окончателното
плащане.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довело и до необоснованост на постановения съдебен акт и нарушения на
материалния закон. Поддържа се, че неправилно съдът не е приел като писмени
доказателства представените от ищеца Общи условия на „К.Б.М.“ ЕАД, защото не
били заверени при положение, че последните са достъпни на сайта на мобилния оператор
и които са задължителни за оператора и потребителите. СРС не взел предвид факта,
че стойността на предоставените услуги се заплаща в 15 дневен срок от издаване
на фактурата, като неполучаването на същата не освобождава потребителят от това
задължение. Поддържа се, че съгласно т. 3б от Общите условия мобилният оператор
може да начислява неустойка в размер на 100 лв. (отразена във фактурата от
15.04.2010 г.) за всяко неизпълнение на договора от страна на потребителя.
Въз основа изложеното се моли решението да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ответник Г.Ф.С. не е
депозирала отговор на жалбат.
Софийски градски
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от
жалбата предмет, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Решението на СРС
е валидно и допустимо. Същото е и правилно като краен резултат, но по различни
от изложените от СРС съображения:
На първо място следва да
се посочи, че неправилно СРС не е приел представените от ищеца Общи условия на „К.Б.М.“ ЕАД от 2006 г. за предоставяне на
услуги на потребителите, тъй като от една страна са достъпни на интернет
страницата на оператора, а от друга страна ответницата не е оспорила факта, че
именно тези общи условия са били приложими към момента на сключване на договора
за мобилни услуги.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като ищецът основава
претенцията си на твърдението, че е придобил процесното вземане от мобилния
оператор „К.Б.М.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 13.01.2012 г. Задължението
за сумата от 130,34 лв. (отразено във фактура № **********/10.04.2010 г.) е
възникнало поради неплащане на доставени услуги по договор за мобилни услуги №
30272126/10.10.2007 г. сключен с Г.Ф.С..
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор
ответницата е оспорила твърдението, че е била в облигационни отношения с посочения
в исковата молба мобилен оператор, тъй като винаги е ползвала услугите на
конкурентна телекомуникационна компания. В о.с.з. на 21.04.2015 г. е заявила, че
представения по делото договор за мобилни услуги № 3027126/10.10.2007 г. със срок на действие 12
месеца, е подписан от нея, но след изтичане на срока му, не е ползвала услугите
на този мобилен оператор.
При така изложените твърдения, предпоставка за
възникване на спорното материално право е съществуването на вземане в полза на
цедента „К.Б.М.“ ЕАД, доколкото цесията е производно основание за придобиване
на права, а цесионерът може да придобие само вземане, което е било притежавано
от цедента към датата на сключване на договора за цесия. В тежест на ищеца е да
установи, че ответницата е била потребител на мобилни услуги за процесния
период; че стойността на ползваните услуги възлиза на претендираната сума;
съществуването на валидно правоотношение по договор за цесия между стария кредитор и ищцовото дружество с
предмет процесното вземане и уведомяване на длъжника от предишния кредитор за
прехвърляне на вземането.
В случая, с оглед изявлението на ответницата от
21.04.2015 г., следва да се приеме, че между страните няма спор относно факта, че
на 10.10.2007 г. са сключили, при Общи условия, договор за мобилни услуги, според
който мобилният оператор се задължава да предостави на ответника чрез включване
в собствената си GSM
мрежа мобилни услуги срещу задължение за заплащане на цена, съобразно тарифата
на оператора. Установява се също така, че на 13.01.2012 г. между „К.Б.М.“ ЕАД и
„С.“ ООД е сключен договор за цесия, който договор е надлежно съобщен на
длъжника, като съобщаването е извършено чрез връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея, част от които са процесния договор за цесия,
както и пълномощно, изходящо от цедента, с което цесионерът се упълномощава за
извърши действия по уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Съгласно трайната съдебна практика, постановено по реда на чл.290 ГПК, с
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея ответникът
следва да се счита за надлежно уведомен за извършената цесия.
От представените по делото доказателства обаче не
се установява дали процесното вземане е предмет на договора за цесия, тъй като
посоченото в него Приложение № 1 не е представено.Въззивният съд споделя
изводите на СРС, че изготвеното от служител на цедента удостоверение, според
което вземането му към ответницата С. по договор от 10.10.2007 г. е прехвърлено
в полза на „С.Г.Г.“ ООД, представлява частен свидетелстващ документ, който не
се ползва с материална доказателствена сила относно установените с него изгодни
за ищеца факти, поради което не може да установи факта, че конкретното вземане
е прехвърлено на ищеца.
Дори и да се приеме, че
вземането е предмет на договора за цесия, спорен е въпроса дали ответницата е
ползвала договорените услуги и дали договорът за мобилни услуги е предсрочно
прекратен от нея, поради което последната дължи неустойка. В представената от
ищеца фактура № **********/15.04.2010
г. е посочено, че цедентът е начислил сума за ползвани от ответницата
мобилни услуги в размер на 23,20 лв. – неясно за кой период, доколкото е
посочено, че е за предишни периоди, както и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 107,14 лв. Ответницата изрично е оспорила
факта, че е ползвала услуги след изтичане на едногодишния срок на договора, т.е
след 10.10.2008 г., което възражение е противопоставимо на цесионера и в тежест
на последния е да установи, че вземането което претендира съществува и е
изискуемо. В случая такова доказване не е проведено от ищеца, тъй като
представената по делото фактура и частен свидетелстващ документ, който се
ползва с доказателствена сила единствено досежно факта, че нейният издател е направил
отразените в нея изявления, т.е. с нея не се установявава факта на ползване на
предоставени услуги по договора, а и не установява и начина на начисляване на
сумите . Действително, нормата на чл.182 ГПК придава доказателствена стойност
на вписванията в редовно водените счетоводни книги, но тъй като ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса, не ангажира доказателства за това,
посочената разпоредба не може да намери приложение в случая. Редовността на
водене на счетоводните записвания не се предполага, а подлежи на доказване във
всеки конкретен случай. Поради изложеното представения препис на фактура не
може да бъде кредитиран като доказателство за записаните в нея обстоятелства.
Поради изложеното,
въззивният съд намира, че въззивникът-ищец не установи активната си
материалноправна легитимация като кредитор по спорното вземане, тъй като не
установи надлежно изпълнение от цедента като страна по договора за мобилни
услуги, получаването им от ответницата, техния обем и стойност, а така също и
че е била налице хипотеза на предсрочно прекратяване на договора, за да е
налице вземане за неустойка в тази хипотеза.
По тези съображения и
поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид изхода на спора
на въззивника не се дължат разноски за настоящото производство. Въззиваемата
страна не претендира разноски.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2017 г. по гр. дело
№ 37746/2013 г. на Софийския районен съд, 30 състав.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.