№ 267
гр. Видин, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320103090 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. Б. А. от с. ******, обл. ******, чрез адв. Ан. М. против „Гипс”
АД – с. Кошава, обл.Видин с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди се от ищеца, че вследствие на дългогодишна работа в ответното дружество
като миньор и подземен булдозерист, е получил професионални заболявания „**********
********”, признати му с Протокол № 15/08.12.1988г., за което му е съставен акт за
професионално заболяване № 17/1988г. Сочи се, че заради професионалните заболявания
„**********” от 1992г. му са му признавани с ЕР на ТЕЛК групи инвалидност поради
влошаване на състоянието му. Посочва също, че за да поддържа живота си, ищецът е
принуден да спазва стриктно хранително-диетичен режим, което е свързано с ежемесечно
изразходване на допълнителни средства за усилена храна и лекарства, възлизащи на около
една МРЗ.
Иска от съда да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати обезщетения за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат
на получените професионални заболявания „**********”, произтичащи от необходимостта
ежедневно да спазва хигиенно-диетичен режим и да разходва средства за лечение и средства
за храна в общ размер от 1800.00 лева или по 300.00 лева месечно за времето от
01.06.2024г. до 01.12.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на
следващия месец, за който се дължи сумата до окончателното издължаване. Претендират се
разноските по делото.
С протоколно определение от 30.04.2025г. по искане на ищеца съдът е допуснал на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на исковата сума, като същата се счита
предявена за сумата от 1796.58 лева.
1
Ответното дружество в срока за отговор не е подало отговор на исковата молба е не е
взело становище по исковете. В съдебна заседание, чрез представител исковете са оспорени.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-икономическа експертиза.
Съдът , след като взе предвид изложеното в исковата молба и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява , че ищецът
е работил в ответното дружество, както и че е получил професионално заболяване
„********** ********“, което е видно от Протокол № 15/08.12.1988г. и Акт за
професионално заболяване №17/1988г.
От ЕР № 1503 от 169/17.10.2012г. на УБ-МБАЛ”Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София, се
установява, че при направеното преосвидетелстване е определена 52% трайна
неработоспособност поради общо заболяване и 60% трайна неработоспособност за
полученото професионално заболяване „********”. **************” с пожизнен срок на
инвалидност.
От приложените писмени доказателства, се установяват твърденията му за наличие
на посоченото професионално заболяване, както и че същото е вследствие на работата му
при ответника.
Разпитаната по делото свидетелка установява, че ищецът страда от белодробно
заболяване. Свидетелката посочва, че ищецът пие лекарства ежедневно, ползва помпичка,
както и че спазва специална диета, като се храни на специален хранителен режим, което
изисква и повече средства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката като логично дадени и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира.
От представената писмена информация от личния лекар на ищеца от 19.03.2025г., се
установява, че ищецът има постоянни оплаквания заради заболяването на бЕ.те дробове,
като редовната му терапия възлиза на сумата от 59.22 лева месечно или за периода 355.32
лева, както и за прием на други лекарства – мезим форте, улкопрол, церукал, лексотан,
диклак още 53.00 лева месечно , както и за разходи и консумативи още 15.00 лева месечно .
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
изготвена въз основа на дадената от личния лекар на ищеца информация за редовния прием
на лекарства е дало заключение, че ежемесечния разход за лекарства на ищеца и разходи за
консумативи възлиза на 127.30 лева или за исковия период на 763.80 лева. Вещото лице е
дало и заключение за необходимите средства за спазване на ХДР на ищеца заради
заболяването му, като за база е взело предвид представените по делото писмени документи
относно приема на усилваща диета № 11 и цените на храните в НСИ за исковия период.
Заключението на вещото лице е, че за исковия период общата стойност на хранителните
продукти, необходими за спазване на ХДР възлиза на 1032.78 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна
2
следното:
Предявените искове са основателни и доказани и като такива ще следва да бъдат
уважени.
За причинени вреди на работник от трудова злополука или професионална болест,
отговорността на работодателя, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда
ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50% или смърт.
Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ е отговорност за причинени на
работника вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В настоящия случай се претендират имуществени вреди, произтичащи от
ежедневната необходимост за спазване на хигиенно – диетичен режим и прием на
животоподдържащи медикаменти.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, е необходимо да бъде
установено по категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова
злополука. Професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с Протокол
№15/08.12.1988г. и с Акт за професионално заболяване №17/1988г. С представеното
споразумение от 05.09.1994г. на л. 12 от делото ответното дружество е направило признание,
че ищецът е работил при него в периода на установяване на професионалното заболяване.
Именно заради това, съдът намира за неоснователни възраженията и оспорванията в
отговора на исковата молба относно характера на заболяването на ищеца и причините за
възникването му.
Безспорно в процеса бе установено, че ищецът след дългогодишна работа в ответното
дружество е получил професионално заболяване „**********”. Установено е също, че това
професионално заболяване е довело до трайна нетрудоспособност над 50 на сто като са се
появили и усложнения. В следствие на професионалното заболяване и неговите усложнения
е необходимо, ищецът да спазва строго диетичен режим, изразяващ се в приемането на
усилена храна със завишаване на дневните калории с 25 %, както е необходим и непрекъснат
прием на животоподдържащи медикаменти. Изразходването на средства за набавянето на
усилена храна и животоподдържащи медикаменти се явява имуществена вреда, която
ищецът търпи за периода от 01.06.2024г. до 01.12.2024г.
Разпитаната по делото свидетелка установи, че ищецът спазва хигиенно-диетичен
режим, свързан с прием на определени храни, както и приема ежедневно лекарства. Всичко
това е свързано с допълнителни разходи.
Неоснователни са възраженията на ответника, че получаваната от ищеца пенсия за
професионално заболяване компенсира търпените от него вреди. По отношение
причинените вреди чл.200, ал.3 от КТ е неприложим. С оглед предмета на делото
претенциите на ищеца са за изразходвани средства за спазване на хигиенно – диетичен
режим и лекарства във връзка с полученото професионално заболяване и настъпилите
3
усложнения, които вреди са извън обема на вредата, визирана в чл. 200 ал. 3 от КТ, поради
което не могат да се приспадат от получаваните пенсии . Задължението на работодателя е
за пълна обезвреда и от него не може да се приспада друг вид задължение, дължимо от друг
орган и на друго основание.
Неоснователни се явяват и възраженията за приспадане на сумите за лекарства, тъй
като част от същите са поети от НЗОК. Видно от заключението по приетата по делото
експертиза, стойността на ежедневно приеманите от ищеца лекарства възлиза на сумата от
65.90 лева, а средната цена на тези лекарства, които са по НЗОК възлиза на сумата от 59.22
лева, т.е. това е сумата за доплащане от ищеца.
Неоснователни се явяват и възраженията на ответника във връзка с консумацията от
ищеца на усилена храна. Тезата на ответника за присъждане на разликата чрез приспадане
на допълнително необходимите калории от ищеца заради заболяването му, набавяни чрез
усилваща храна, от необходимите калории от здрав човек, е несъстоятелна и логически
неиздържана.
От съдебно-икономическата експертиза, се установява, че размерът на необходимите
средства за прием на лекарства, свързани с професионалното заболяване и неговите
усложнения, както и за спазване на ХДР за периода от 01.06.2024г. до 01.12.2024г. възлиза
на сумата в общ размер на 1796.58 лева или за м.юни 2024г. – 299.60 лева, за м. юли 2024г.
– 299.87 лева, за м. август 2024г. - 295.78 лева, за м. септември 2024г.- 302.32 лева, за м.
октомври 2024г. – 302.86 лева, за м. ноември 2024г. – 296.15 лева .
Върху присъдените суми като обезщетение за вреди от професионално заболяване
или трудова злополука по чл. 200 КТ се дължи законната лихва върху тези суми не от датата
на исковата молба, а от датата на увреждането. Обективната отговорност по чл. 200 КТ не
изключва приложението на разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД още повече, че в КТ няма
конкретен текст за размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на чл. 200 КТ
изисква наличие на вреда - професионално заболяване или трудова злополука. След като се
касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се сума се събира от
момента на увреждането.
С оглед на горното, на ищеца ще следва да се присъди обезщетение за
необходимостта да спазва ХДР и прием на лекарства общо в размер на 1796.58 лева за
периода от 01.06.2024г. до 01.12.2024г. или или за м.юни 2024г. – 299.60 лева, за м. юли
2024г. – 299.87 лева, за м. август 2024г. - 295.78 лева, за м. септември 2024г.- 302.32 лева, за
м. октомври 2024г. – 302.86 лева, за м. ноември 2024г. – 296.15 лева. Лихвата върху сумата се
дължи за всяка забавена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане на
задължението.
По направеното искане за допускане на предварително изпълнение на решението,
съдът намира следното:
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Не
4
всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод
трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК.
Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение са от
категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване
нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай, вземането на ищеца произтича от необходимостта да разходва
допълнителни средства за лечение и ХДР за нормалното му съществуване, тъй като същите
са наложителни с оглед полученото професионално заболяване. Поради това, на основание
чл. 242, ал. 1 от КТ ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС сумата от 71.86
лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 150.00 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ГИПС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.
Кошава, обл. Видин да заплати на М. Б. А. от с. ******, обл. ****** с ЕГН ********** на
основание чл. 200 КТ сумата в общ размер от 1796.58 лева за периода от 01.06.2024г. до
01.12.2024г. или или за м.юни 2024г. – 299.60 лева, за м. юли 2024г. – 299.87 лева, за м.
август 2024г. - 295.78 лева, за м. септември 2024г.- 302.32 лева, за м. октомври 2024г. – 302.86
лева, за м. ноември 2024г. – 296.15 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване
„**********”, произтичащи от необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се
налага изразходване на допълнителни средства за усилена храна и лечение, ведно със
законната лихва за забава, считано върху всяко ежемесечно обезщетение , която лихва е
считана от първо число на следващия месец, за който се дължи до окончателното
издължаване.
ОСЪЖДА “ГИПС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.
Кошава, обл. Видин да заплати на М. Б. А. от с. ******, обл. ****** с ЕГН **********
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.
ОСЪЖДА “ГИПС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.
Кошава, обл. Видин да заплати по сметка на РС- Видин сумата от 71.86 лева,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 150.00 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
5
решението по отношение на присъденото обезщетение, като решението в тази част подлежи
на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6