РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Бургас, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ТРАНСВАГОН“ АД, чрез адв.
Христина Тодорова от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 2420
от 05.12.2023 г. по гр. д. № 2159/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на Г. А. Г. сумата от 32 973,12 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени от трудова злополука на 01.07.2021 г., призната за такава с
разпореждане № 5104-02-54 ОТ 115.07.2021 г. на ТП на НОИ – Бургас, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата
злополука – 01.07.2021 г., до окончателното й изплащане.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от Г. А. Г. в частта, с която
съдът е отхвърлил иска за сумата над 32 973,12 лв. до пълния претендиран
размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва.
Решението е влязло в сила в частта, с която съдът е отхвърлил иска за
сумата от 409,80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващо
сторени разходи за лечение и възстановяване, изразяващи се в заплатени
потребителски такси към лечебни заведения, такси за избор на екип и разходи
за медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на настъпване на трудовата злополука – 01.07.2021 г., до
окончателното й изплащане.
1
В своята въззивна жалба „ТРАНСВАГОН“ АД счита, че решението е
неправилно в обжалваната от него част. Сочи, че злополуката се дължи
изцяло на поведението на ищеца – липсата на проявено внимание и
несъобразяването му с предоставените от работодателя обучения и
инструктажи за безопасен труд, поради което работодателят въобще не трябва
да носи отговорност. В жалбата се изтъква, че в досъдебното производство
пострадалият е признал, че „никой не носи вина за случилото се“. Поддържа
се, че отговорност по чл. 200, ал. 1 от КТ се носи само ако е установена
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а в случая по делото е
предоставено експертно решение, с което на въззиваемия (ищеца) е
определена трайно намалена работоспособност от 10 на сто. Въззивникът
(ответникът) се оплаква, че съдът не е зачел възражението му за приспадане
на сумата от 4680 лв., заплатена за медицински услуги, оказани на
въззиваемия (ищеца) веднага след злополуката. Оспорват се изводите на съда,
че работодателят е нарушил трудовото законодателство, като не е осигурил на
въззиваемия (ищеца) безопасни условия на труд. От ревизионната книга на
процесния кран се установявало, че за периода от 2003 до 2003 г. кранът и
релсовият път под него 7 пъти са били подлагани на обстойна техническа
проверка. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част
и вместо това искът да се отхвърли изцяло.
Въззиваемият (ищецът) – Г. А. Г., чрез адв. Явор Дочев от Софийска
адвокатска колегия, е подал отговор на въззивната жалба. В него сочи, че не
са налице основания за изключване на отговорността на работодателя.
Развиват се съображения, че сумата от 4680 лв. евентуално може да бъде
приспадната само от имуществените вреди. Освен това с исковата молба били
заявени съвсем различни разходи. Иска се решението да бъде потвърдено в
обжалваната част.
В своята въззивна жалба Г. счита, че решението е неправилно в
обжалваната от него част. Поддържа, че не е проявил груба небрежност, както
е приел първоинстанционният съд, евентуално че приносът му е по-малък.
Сочи се, че разпитаните по делото свидетели са заинтересовани. Неправилен
бил изводът на съда, че допуснатите от работодателя нарушения на правилата
за безопасност на труда не изключват грубата небрежност. Според
въззивникът (ищецът) по делото не са ангажирани никакви доказателства, че
са спазени всички специални изисквания, предвидени в Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съображения, приета с ПМС № 174 от 14.07.2006 г. Не се установявал и
конкретният механизъм на процесната трудова злополука, причинно-
следствената връзка за настъпването й, както и какви конкретни правила е
нарушил въззивникът (ищецът), които да са довели до нея. Иска се решението
да бъде отменено в обжалваната част и като краен резултат искът да бъде
уважен изцяло.
В отговора на насрещната въззивна жалба „ТРАНСВАГОН“ АД
разяснява, че разликата над присъдената сума от 32 973,12 лв. е полученото
от въззивника (ищец) застрахователното обезщетение в размер на 9272,76 лв.
Сочи се, че свидетелите не са заинтересовани и показанията им са ключови,
2
тъй като са единствените пречки очевидци на злополуката. Показанията се
подкрепяли от признанието на въззивника (ищецът) от досъдебното
производство, че никой не носи вина за случилото му се. В отговора се
изтъква, че и свидетелката Г. е заинтересована. Отново се настоява, че
въззивникът (ищецът) няма право на обезщетение, защото са е определена
само 10 на сто трайно намалена работоспособност. Въззиваемият
(ответникът) сочи, че въззивникът (ищецът) не е нов работник и са му
провеждани множество инструктажи и обучение. Оспорва се твърдението,
съдържащо се в насрещната въззивна жалба, че не е доказан механизмът и
причините за трудовата злополука. По повод твърденията за констатирани
нарушения от инспекцията по труда в отговора се разяснява, че няма
нарушения, свързани с крана, и предписания, издадени от инспекцията по
труда преди инцидента, които да са неизпълнени от работодателя. Не било
допустимо ползвателят на крана да постави допълнителни контролни и
сигнали уреди и приспособления по крана, които не са предвидени с паспорта
му и техническата документация. Изтъква се, че Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съображения, приета с
ПМС № 174 от 14.07.2006 г., е отменена през 2008 г. Поддържа се, че
работодателят е осигурил нужната безопасност чрез инструктажи, работно
облекло и защитни средства, пътеки за движение на работниците с парапети и
вериги. В отговора се излагат доводи, че действаща наредба за работа с
кранове не допуска движение на хора по пътищата и крановете, както и
своеволно движение до релсите на мостови кранове, а движението на
мостовите кранове се извършва със съгласието и по сигнал на ремонтните
работници върху естакадата до или върху пътя на крана. Иска се решението
да бъде потвърдено с обжалваната част.
И двете страни претендират разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
За да бъде уважен искът по чл. 200, ал. 1 КТ, следва да бъдат доказано
следните предпоставки: 1) внезапно увреждане на здравето; 2) внезапното
увреждане да е настъпило във връзка с изпълнението на работата по
трудовото правоотношение; 3) да е настъпила неработоспособност (временна
или трайно намален) или смърт на пострадалия работник; 4) причинно-
следствена връзка между травматичното увреждане и настъпилите
неработоспособност или смърт.
По делото са приложени четири трудови договори между
3
„ТРАНСВАГОН“ АД (с предишно име Вагонен завод „Червено знаме“), в
качеството му на работодател, и Г. А. Г., в качеството му на работник: от
18.03.1991 г. (л. 73 от първоинстанционното дело), от 19.06.2019 г. (л. 74 от
първоинстанционното дело), от 31.03.2020 г. (л. 75 от първоинстанционното
дело) и от 21.06.2021 г. (л. 76 от първоинстанционното дело). Договорите са
прекратени със заповеди съответно от 17.09.1991 г. (л. 80 от
първоинстанционното дело), 31.03.2020 г. (л. 79 от първоинстанционното
дело), 01.07.2020 г. (л. 78 от първоинстанционното дело), 28.04.2023 г. (л. 77
от първоинстанционното дело). Трудовата злополука е настъпила на
01.07.2021 г., т.е. при действието на последния трудов договор. По време на
първия договор ищецът е изпълнявал длъжността „шлосер-корабостроител“, а
след това – „шлосер-монтьор“. Предишните трудови договори имат значение,
доколкото се установява, че ищецът е имал и предишен опит на същата
длъжност при същия работодател.
На 01.07.2021 г. ищецът е претърпял внезапно травматично увреждане
на здравето на територията на предприятието на ответника, по време и по
повод на работата. Злополуката е призната за трудова с Разпореждане №
5104-02-54 от 15.07.2021 г., издадено от Националния осигурителен институт,
Териториално поделение – Бургас (л. 16-17 от първоинстанционното дело).
Безспорни са посочените в разпореждането обстоятелства, че ищецът е
участвал в ремонт на мостови кран. След завършването му е тръгнал обратно
да се прибера. Налагало се е да мине през тесен участък край опорна колона,
където в този момент минавал друг мостови кран с тегло 12,5 тона. При
преминаване ищецът бил притиснат към колоната и получил счупване с
разместване на ляво ходило, с премазване на пръсти, премазване със
счупвания на дясна подбедрица.
По делото са разпитани двама свидетели, които са очевидци на
случилото се: св. К.Я. и св. Т.Д.. Първият е електротехник, а вторият –
шлосер-монтьор. От техния разпит се установява следното:
Ищецът и свидетелите са формирали бригада, извикана да извършат
ремонт на повреден кран. Когато са свършили с ремонта, са тръгнали да се
прибират по пътя, през който винаги преминават, когато правят такива
ремонти. Ищецът е вървял напред, а свидетелите – зад него. Свидетелите
видели как ищецът започнал да пресича стеснена зона с дължина около 1,5 м.,
ширина около 80 см, с колона и парапети, докато в същото време се
приближавал кран. Чувал се е силният звук от работещ кран, наподобяващ
преминаващ влак. Тъй като всички работници знаели за опасната зона, през
която преминават както хора, така и кранове, в предприятието било прието да
се изчаква и да се подава звуков сигнал до краниста чрез почукване върху
кабината. От свидетелските показания не се установява категорично дали
ищецът е подал такъв сигнал. Свидетелите са започнали да викат на ищеца да
внимавам, той се забързал, но така и не е успял да премине изцяло, а кранът
премазал крака му.
Във въззивното производство са изложени твърдения, че свидетелите Я.
и Д. са заинтересовани, поради което показанията им не е следвало да се
кредитират. Настоящият състав намира, че действително свидетелите са
4
заинтересовани, тъй като се намират в трудово правоотношение с ответното
дружество. В същото време следва да се отбележи, че според практиката на
ВКС заинтересоваността на свидетелите не води автоматично до изключване
на показанията им. Приема се, че такива показания следва да се преценяват
със засилена критичност и с оглед всички други доказателства по делото. Ако
свидетелят е заинтересован, това може да се отрази както на начина, по който
той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина
на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за
всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да
прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Вж. в
посочения смисъл Решение № 207/17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 50036/27.03.2023 г. по гр.д. № 2590/2022 г. на ВКС, I
г.о., Решение № 31/09.04.2020 г. на ВКС по т.д. № 355/2019 г., I т. о., Решение
№ 22/04.02.2019 г. по гр.д. № 2644/2018 г. на ВКС, IV г.о., и др. В случая
съдът намира показанията на свидетелите, които са единствените очевидци на
случилото се, за подробни, обективни и правдоподобни. Тези показания се
допълват взаимно и не се намират в противоречие със събраните
доказателства по делото. Поради изложеното съдът кредитира свидетелските
показания.
По делото е присъединено досъдебното производство, образувано след
процесната злополука. Свидетелските показания, експертизите и актовете на
органите на досъдебното производство не могат да се ползват в настоящото
производство. Макар да са официални документи, актовете на органите на
досъдебното производство не представляват доказателство за механизма на
пътнотранспортното произшествие и за поведението на участниците в него.
Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и
отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на
предпоставки за наказателно преследване на определено лице и нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието (Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 66/12.03.2015 г. по гр.д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV
г.о., и др.). Недопустимо е гражданският съд да основава своите изводи на
показанията на свидетелите, разпитани в наказателното производство
(Решение № 66/12.03.2015 г. по гр.д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 50018/19.01.2023 г. по гр.д. № 1932/2022 г. на ВКС, I г.о.).
ГПК изключва процесуална възможност заключение, дадено пред друг орган
на съдебна власт: орган на досъдебно наказателно производство или
прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение
(Решение № 133/04.04.2012 г. по гр.д. № 1243/2011 г. на ВКС, II г.о., Решение
№ 66/12.03.2015 г. по гр.д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV г.о., и др.).
По делото е представена цялата медицинска документация във връзка с
претърпените от ищеца травматични увреждания. Същата е анализирана от
вещото лице по назначената в първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице е пояснило и допълнило експертизата в открито
съдебно заседание пред първата инстанция. Съдът намира заключението за
компетентно изготвено и обосновано, поради което го кредитира. Въз основа
5
на медицинската документа се установява, че на 01.07.2021 г. ищецът е
получил открита конквасация на дясна подбедрица (размачкване на меки
тъкани и кости с открита рана в областта на размачкването); счупване с
луксация от типа на „Лизфранк“ на ляв крак; разкъсно-контузна рана на дясно
бедро в дисталната част с лезия на мускул вактусмедиалис и мускул
сарториус медиалис; контузия на дясно стъпало. Травмите на двата крака са
компрометирали колянната и глезенна стави.
Според вещото лице такива травми могат да настъпят от премазване с
кран, каквото се твърди по делото.
В периода 02.07.2021 г. – 07.07.2021 г. ищецът е бил хоспитализиран и
се е подложил на оперативно лечение за поставяне на метална остеосинтеза
(метални плаки) в крака.
В периода от 02.12.2021 г. до 29.12.2021 г. ищецът е бил настанен в
специализирана болница за рехабилитация.
В периода от 12.02.2022 г. до 15.02.2022 г. ищецът е бил
хоспитализиран поради разместване на металната остеосинтеза, наложило
отстраняването й по оперативен път.
В периода от 08.12.2022 г. до 11.12.2022 г. ищецът е хоспитализиран за
отстраняване на имплантирани уреди от костта (тибия и фибула).
В периода от 26.02.2023 г. до 28.02.2023 г. ищецът отново е
хоспитализиран поради установено увреждане на менискуса на дясно коляно,
наложило артоскопия на ставата с частична резекция, абрязия и моделаж.
Съдът счита, че от свидетелските показания се установява механизмът
на злополуката. От тях, както и от заключението на вещото лице, се
установява и причинно-следствената връзка между причинените увреждания
и трудовата злополука. Поради това не е нужно назначаване на други
експертизи, каквото твърдение се съдържа в насрещната въззивна жалба.
С експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия от
30.06.2022 г. (л. 430 от първоинстанционното дело) на ищеца е определена 10
на сто трайно намалена работоспособност поради счупването на костите на
подбедрицата и глезена. Експертизата е извършена по документи. ТЕЛК е
констатирал, че ищецът се придвижва с едно помощно средство и има
ограничена флексия в дясно коляно; движения в двата глезена в пълен обем.
С експертно решение на Национална експертна лекарска комисия от
13.12.2022 (л. 427 от първоинстанционното дело) е отменено решението на
ТЕЛК и преписката е върната за ново освидетелстване на ищеца. Прието е, че
в решението на ТЕЛК е описан непълен ортопедичен статус и че
определената оценка не кореспондира с тежестта на прекараната увреда.
По делото не е представено ново решение на ТЕЛК, в което да е
определен различен процент.
Съдът счита за неоснователно възражението на работодателя, че
отговорността му може да бъде ангажирана само при установена трайно
намалена работоспособност на работника 50 и над 50 на стои. В разпоредбата
на чл. 200, ал. 1 КТ изрично е посочено, че се обезщетяват и вреди,
6
причинили временна неработоспособност. В случая е безспорно установено
от приложените болничните листове (л. 31-40 от първоинстанционното дело),
че ищецът е бил временно неработоспособен след трудовата злополука в
продължение на 359 календарни дни. Следователно е налице възможност за
ангажиране на отговорността на работодателя.
По делото не се спори, че трудовата злополука е възникнала при и по
повод работата. Съгласно длъжностна характеристика (л. 97 от
първоинстанционното дело) работникът отговаря за своевременно откриване
и отстраняване на възникнали отклонения или дефекти на монтираните
машини и съоражения. Точно във връзка с ремонт ищецът е преминавал през
процесния стеснен участък.
По повод на процесната трудова злополука Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас е извършила проверка в ответното дружество, завършила с
акт за установяване на административно нарушение № 3806/11.08.2021 г.
Издадено е влязло в сила наказателно постановление № 02-0003806/
07.10.2021 г. за извършено от работодателя нарушение на чл. 275, ал. 1, вр.
чл. 177, ал. 7, т. 1 и 2 от КТ и чл. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, издадена от
министрите на труда и социалната политика и на здравеопазването.
Установено е, че „ТРАНСВАГОН“ АД в качеството си на работодател не е
изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на
труд, така че опасностите за живота и здравето на работниците или
служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като при
невъзможност за осигуряване видимост от мястото на управление на
работното оборудване – мостови кран 12,5 т до всички опасни зони (в т.ч.
мястото за преминаване на работещи през тесен участък, поради наличие на
опорна колона, разположена до стълбата, по която се слиза) за тяхната защита
от наряване и получаване на травми, да се осигури автоматично подаване на
предпазен звуков и/или видим сигнал преди пускане и спиране, така че
експонираните работещи да имат време или средства да избегнат
опасностите.
Работодателят оспорва изводите в наказателното постановление и
твърди, че е осигурил здравословни и безопасни условия на труд. Сочи, че
кранът е преминал проверка за техническа годност. Твърди също, че е
достатъчна установената от свидетелите практика преди преминаване
работниците да се оглеждат и да подават звуков сигнал до краниста, чукайки
с метални предмети. Настоящият състав намира втория довод за
неубедителен. Чрез т.н. обичайна практика не се намалява достатъчно рискът
от колизия между крановете и преминаващи хора в опасната зона на
предприятието. Не е достатъчно работниците да се оглеждат и да подават
звукови сигнали с инструменти, тъй като е възможно кранистът да не ги
види/чуе. Наличието на колона в опасната зона може да попречи на
възможността кранистът да види преминаващия работник, а силният звук от
работещият кран може да заглуши подадения от преминаващите сигнал чрез
почукване. Не са представени дори писмени инструкции, които да уреждат
7
какво трябва да правят работниците, когато преминават през опасната зона.
Следва да се отбележи, че работодателят има задължение съгласно чл.
275 КТ да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че
опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат
отстранени, ограничени или намалени.
В чл. 177, ал. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване (по-долу само „Наредба № 7 от
23.09.1999 г.“) изрично е указано, че органите за управление се разполагат
извън опасните зони по начин оперирането с тях да не предизвиква
допълнителна опасност. Според чл. 177, ал. 5 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.,
когато е наложително отделни органи за управление да са разположени в
опасна зона, се предприемат допълнителни мерки оперирането с тях да бъде
безопасно. Според чл. 177, ал. 6 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. мястото за
управление на работното оборудване се устройва така, че операторът да може
да се увери, че в опасните зони няма човек. Според чл. 177, ал. 7, т. 1 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. при невъзможност за осигуряване видимост от
мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони се
осигурява автоматично подаване на предпазен звуков и/или видим сигнал
преди пускане и спиране, така че експонираните работещи да имат време или
средства да избегнат опасностите.
Според чл. 213, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., когато е
необходимо присъствието на работещи в работната зона на самоходното
оборудване, се предприемат необходимите мерки за тяхната безопасност.
Според чл. 212, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. самоходно
работно оборудване, което при движението си може да породи рискове за
хората, ако пряката видимост на водача е недостатъчна да осигури
безопасност, изисква инсталиране на допълнителни устройства за
подобряване на видимостта.
В случая по делото няма доказателства работодателят да е осигурил
сигнализация, допълнителни устройства за подобряване на видимостта или
други мерки, чрез които да се намали опасността за преминаващите през т.н.
опасна зона. Без значение е, че конкретните преписания за осигуряване на
безопасни условия на труд са дадени с протокол от 11.08.2021 г., т.е. след
процесната трудова злополука. Работодателят е бил длъжен да осигури тези
условия по силата на самите нормативни актове, без да е нужно да му се дават
предписания.
Не може да се приеме като аргумент в полза на тезата на ответника, че е
осигурил безопасни условия на труд, изнесеното от свидетеля Я., че за 44 г. в
предприятието не е имало такъв вид трудова злополука. Рискът от злополука
съществува и работодателят е бил длъжен да го намали.
По възражението за съпричиняване настоящия състав намира следното:
Законът допуска в чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя за
трудова злополука да бъде намалена, когато пострадалият е проявил грижа
небрежност и с това е допринесъл за злополуката. Грубата небрежност се
8
изразява в незнанието или неспазването от пострадалия на най-елементарни и
основни правила при изпълнение на трудовите му задължения, довели до
неговото увреждане, които той е бил длъжен да знае, но не е знаел или макар
да е знаел, не ги е спазил.
Не се спори, а и се установява от приложените книги за инструктаж, че
работодателят е осигурил начален, периодичен и инструктаж на работното
място (л. 84, 99, 100 от първоинстанционното дело).
Видно от протокола от 20.06.2021 г. (л. 86 от първоинстанционното
дело), работодателят му е представил доброволно обучение и изпит по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на
новопостъпили работници.
Както бе посочено по-горе, ищецът е имал дългогодишен опит на
същата длъжност в същото предприятие.
Първоинстанционният съд е приел въз основа на показанията на
свидетелите очевидци, както и при съобразяване правилата на житейската
логика, че при преминаването през т.н. опасна зона в деня на злополуката
ищецът не е положил обичайното дължимо за тези специфични условия на
труд внимание, като е пресякъл пространството, без да се огледа и без да се е
уверил, че не приближава движещ се кран, респективно без да е сигнализирал
по обичайния начин, за да предупреди крановика на движещия се кран за
преминаването си. При обичайно положено от работниците внимание не е
възможно да не се забележи (да се види и чуе) приближаващия се кран,
респективно при положено такова внимание не би трябвало да се предприеме
пресичане пред приближаващия кран. Първоинстанционният съд е посочил,
че свидетелите очевидци не установяват данни за внезапно
появяване/приближаване на преминаващия кран, но и двамата изразяват
недоумението си от предприетото от ищеца преминаване при тези условия.
Поради това съдът е приел, че ищецът е пренебрегнал елементарната
житейска предпазливост, като по делото не се установи при пресичането на
опасната зона да е извършил обичайното, отчитайки положението си спрямо
движещия се кран.
Настоящият състав намира аргументацията на първоинстанционния съд
за правилна, като също приема, че е налице съпричиняване при условията на
груба небрежност от страна на ищеца. Работникът не е изпълнил
задължението си по чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, съгласно който всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции. Нарушил е и чл. 74 от действащата Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения,
според която не се допуска преминаване на хора по пътя на придвижване на
повдигателно съоръжение, каквото е мостовият кран.
Следва да се отбележи, че според съдебната практика винаги, когато
пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам
се е поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява
вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са
9
в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на увредения. В зависимост от обстоятелствата по делото следва
да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма
част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от
установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за
безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по
себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на
задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е
достатъчен да презюмира, че работникът не е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука. В този смисъл са Решение № 161/12.03.2024 г. по гр.д.
№ 1633/2023 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 178/ 02.01.2019 г. по гр.д. № 4579/
2017 г. на III г.о., ГК на ВКС, Решение № 202/12.12.2014 г. по гр.д. №
1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., и др.
Следва да се сподели и изводът на първоинстанционния съд, че
допуснатото от работодателя нарушение на правилата за безопасност на труда
не изключва проявената от ищеца груба небрежност при преминаването през
опасната зона, която е основен фактор за настъпването на процесната
злополука. По делото е доказано, че приближаващият кран е бил видим от
позицията на ищеца и е издавал силни звуци, поради което няма как да не е
бил забелязан/чут. Не е налице обикновена небрежност, защото и най-
небрежният работник би изчакал крана да премине пръв или би сигнализирал
на краниста за намерението си да премине.
Съдът не счита за основателен довода на ответника, че въобще не
следва да носи отговорност, защото в разпит в досъдебното производство (л.
243 от първоинстанционното дело) ищецът казал, че „никой не носи вина за
случилото се“. Мнението на работника е без значение, тъй като дали е налице
или не груба небрежност е правен извод. Отговорността на работодателя
може да се изключи изцяло само при умишлена самоувреда, за което в
настоящия случай няма данни.
Въз основа на изложеното по-горе настоящият съд достигна до извод, че
вина за инцидента имат и двете страни. Преобладаващият принос е на
работодателя, който не е предприел активни действия за намаляване на риска
от подобни трудови злополуки. Процентът на съпричиняване от страна на
работника в конкретния случай е 40%, както е определил и районният съд.
За да определи конкретния размер на обезщетението, съдът съобрази
следното:
Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тези
обстоятелства не само следва да се посочат от съдилищата, но трябва да се
отчита и значението им за размера на вредите. Според трайната практика на
ВКС (Решение № 50148/28.02.2023 г. по т.д. № 925/2021 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 248/02.08.2018 г. по т.д. № 1565/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.) при
телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди
10
от значение са възрастта на пострадалия, характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено увреждането,
допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
душевни страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства.
Следва да се вземе предвид и общественото разбиране за справедливост на
даден етап от развитието на самото общество, както и конкретните
икономически условия към момента на увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото
лице, без да става източник на неоснователно обогатяване. От значение за
размера на обезщетението е и съдебната практика, формирана по сходни
случаи.
В настоящия случай съдът съобрази, че ищецът е бил на ** г. по време
на трудовата злополука. Начинът на увреждане (премазване на крака от кран)
и специфичните наранявания (описани по-горе) сочат, че пострадалият е
изпитал особено силна болка при злополуката. Наложило се е да се подложи
на многократни оперативни интервенции, обездвижване, продължително
лечение и рехабилитация. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
е посочило, че при този вид травми периодът на обездвижване е от 7 до 9
месеца, а пълният период на лечение е най-малко 12 месеца. Според вещото
лице ищецът ще търпи болки и за в бъдеще при промяна на метеорологичната
обстановка и при натоварване. Вещото лице е посочило, че физиотерапията,
на която се е подложил ищецът, също е била съпроводена с болки и
страдания, тъй като целта й е да се раздвижат ставите.
За установяване на конкретните страдания на ищеца е разпитана *** му
К. Г.. Същата споделя, че ищецът е изпитвал ежедневни болки, въпреки че е
бил в легнало положение и неподвижен. Налагало се е в болницата, а и вкъщи
след това, да му помага дори за най-елементарните нужди, тъй като са били
засегнати и двата му крака. Нощем стенел от болка, поради което се
наложило двамата съпрузи да се разделят в отделни стаи. В продължение на
шест месеца ищецът се придвижвал с две патерици, а после само с една.
Силно се притеснявал да не загуби крака си в резултат на усложненията и не
искал да е в тежест на семейството си. Дългият възстановителен процес се
отразил на психиката му – станал нервен, притеснявал се, че няма да може да
работи, не се чувствал полезен за себе си и за семейството си. Няколко пъти
ищецът обмислял дори да сложи край на живота си. Пиел успокоителни
заради притесненията и за да може да спи нощем. В продължение на години
приемал обезболяващи лекарства, а и сега продължава да го прави при болка.
Често получава схващания и на двата крака, които му пречат да извършва
движения. Към настоящия момент ищецът вече не се придвижва с помощни
средства.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, въпреки че е
заинтересована. Те са подробни, непротиворечиви и съответстват на
житейската логика. Действително съдът счита, че такъв тип наранявания са от
естество да причинят сочените неимуществени вреди, поради което подлежат
на обезщетяване.
За да определи справедливо обезщетение, съдът проучи и съдебната
11
практика по сходни случаи. Така с Определение № 560 от 30.03.2023 г. по гр.
д. № 3821/2022 г. на ВКС, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на
решение на въззивния съд, с което за трудова злополука, настъпила през 2018
г., е определено справедливо обезщетение в размер на 30 000 лв. С решение №
156 от 02.11.2023 г. по гр. д. № 3821/2022 г. на ВКС, III г. о., не е допуснато
касационно обжалване на решение на въззивния съд, с което за трудова
злополука, настъпила през 2018 г., е определено справедливо обезщетение в
размер на 40 000 лв. С Определение № 50039/23.03.2023 г. по гр. д. №
1941/2022 г. на ВКС, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на
решение на въззивния съд, с което за трудова злополука, настъпила през 2019
г., е определено справедливо обезщетение в размер на 40 000 лв. Макар и
случаите да не са идентични, размерите в съдебната практика варират около
30 000 – 40 000 г. за злополуки, настъпили преди няколко години.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид и икономическата обстановка в България. През последните
години непрекъснато се увеличава размерът на минималната работна заплата,
както и нивото на инфлацията. Поради това тенденцията е да се увеличават и
присъжданите обезщетения от съдилищата.
Като съобрази поотделно и в съвкупност посочените обстоятелства,
съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
дължимо на ищеца е в размер на 50 000 лв. Определеното от
първоинстанционният съд обезщетение в размер на 70 000 лв. би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца (при евентуалното му пълно
присъждане).
Както бе посочено по-горе, справедливото обезщетение следва да се
намали с 40% поради съпричиняване, т.е. до 30 000 лв.
На основание чл. 200, ал. 4, вр. с ал. 3 КТ от определеното обезщетение
следва да се приспадне сумата от 9026,88 лв. – застрахователно обезщетение,
което не се спори, че е получено от ищеца. Не следва да се приспада пълния
размер от 9272,76 лв., тъй като 245,88 лв. вече са приспаднати от районния
съд за погасяване на иска за имуществени вреди, решението по който е влязло
в сила. Така за обезщетението за неимуществени вреди остава сумата
20 973,12 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че е
заплатил сума в размер на 4680 лв. за лечението на ищеца. Поискал е тази
сума да бъде „прихваната“ от обезщетението, ако бъде осъден. По същество
се касае за възражение за извършено плащане, а не за прихващане. Във
въззивната жалба на „ТРАНСВАГОН“ АД също е направено сумата да бъде
приспадната от обезщетението за неимуществени вреди, в случай че съдът не
намери за основателни правоизключваюите възражения на въззивника.
Настоящият съд констатира, че става дума за конкретни имуществени вреди
(медицински разходи за заключваща плака за тибия и заключваща плака за
стъпало – л. 121 от първоинстанционното дело), които въобще не се
претендират от ищеца. Освен това пред въззивния съд е обжалвано решението
само в частта за неимуществените вреди, а е правно невъзможно
12
имуществени вреди да бъдат прихванати от неимуществените. Поради
изложеното не следва от присъденото обезщетение да се приспада сумата от
4680 лв.
Въз основа на всичко гореизложено, на ищеца е следвало да се присъдят
20 973,12 лв. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
осъдителната част за размера над 20 973,12 лв. до пълния присъден от
32 973,12 лв., като вместо това искът бъде отхвърлен в същата част. В
останалата осъдителна част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора, следва да се преизчислят разноските на
страните за първа инстанция и да се присъдят такива за въззивната.
За първа инстанция се иска присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв поради предоставена безплатна адвокатска помощ. След
постановяване на Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС, Втори
състав, съдът не е обвързан от размера на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
поради което настоящият състав следва да определи адвокатското
възнаграждение самостоятелно. Делото е със средна правна и фактическата
сложност. Спорът е с предмет трудова злополука, като в
първоинстанционното производство са събрани множество писмени
доказателства, изслушана е и една експертиза. Праведни са две открити
съдебни заседания. Уваженият размер на иска е 20 973,12 лв. Поради това
съдът намира, че адвокатското възнаграждение е в размер на 2000 лв.
Съдебната практика е противоречива по въпроса дали върху адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се дължи ДДС. В едни актове на ВКС
(Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г., ІІ т.о.,
Определение № 490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г., ІІ т.о., Определение
№ 91/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 1700/2017 г., ІІ т.о., Определение №
660/03.12.2018 г. по ч.т.д. № 2784/2018 г., ІІ т.о., Определение №
50207/11.10.2023 г. по т.д. № 1940/2022 г. I т.о., и др.) се приема, че ДДС се
начислява на общо основание, а в други (Определение № 917/02.05.2023 г. по
ч.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 602/13.02.2024 г. по
гр.д. № 1808/2023 г. на ВКС, IV г.о. и др.) се приема обратното с аргументи,
че безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху
добавената стойност. Настоящият състав споделя второто становище,
изразено във втората група актове, поради което няма да начисли ДДС върху
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
За първа инстанция съразмерно с уважената част от иска, на адвоката на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1048,66 лв. (2000 х
20 973,12 / 40 0000) На ответника не се полагат разноски, защото не е
представил доказателства за извършването им. Ответникът следва да заплати
на районния съд 838,88 лв. – съразмерна държавна такса, и 209,72 лв. –
съразмерни разноски за експертиза, общо 1048,60 лв.
За въззивна инстанция работодателят е претендирал 800 лв. за
13
адвокатско възнаграждение и 738,37 лв. за държавна такса, общо 1538,37 лв.
Представени са доказателства за заплащане на възнаграждението.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на работодателя. Същото е неоснователно, предвид
коментираната по-горе правна и фактическата сложност на делото.
За въззивната инстанция на адвоката на ищеца следва да се определи
възнаграждение в размер на 1800 лв. Съдът отчете, че във въззивната
инстанция не са събирани доказателства и е проведено само едно съдебно
заседание. Поради вече изложеното по-горе, върху възнаграждението няма да
се начислява ДДС.
Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция на адвоката на
работника се полагат 943,79 лв. (1800 х 20 973,12 / 40 000), а на работодателя
се полагат 731,76 лв., съобразно отхвърлената част от иска (1538,37 х 19
026,88 / 40 000).
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2420 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 2159/2023 г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл. 200, ал. 1 КТ
„ТРАНСВАГОН“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Г. А. Г., ЕГН
**********, сумата над 20 973,12 лв. до 32 973,12 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от
трудова злополука на 01.07.2021 г., призната за такава с разпореждане №
5104-02-54 от 15.07.2021 г. на ТП на НОИ – Бургас, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука – 01.07.2021
г., до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал. 1 КТ на Г. А. Г., ЕГН **********,
срещу „ТРАНСВАГОН“ АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата над
20 973,12 лв. до 32 973,12 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от трудова злополука на
01.07.2021 г., призната за такава с разпореждане № 5104-02-54 от 15.07.2021
г. на ТП на НОИ – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на настъпване на трудовата злополука – 01.07.2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 1 ГПК
„ТРАНСВАГОН“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Явор Дочев Д. от
Софийска адвокатска колегия, с БУЛСТАТ *********, сумата от 1048,66 лв.
– възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в първата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТРАНСВАГОН“ АД, ЕИК
14
*********, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 1048,60
лв., от които 838,88 лв. – държавна такса за предявяване на иск, и 209,72 лв. –
разноски за възнаграждение на вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2420 от 05.12.2023 г. по гр. д. №
2159/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е уважен искът по чл.
200, ал. 1 КТ на Г. А. Г., ЕГН **********, срещу „ТРАНСВАГОН“ АД, ЕИК
*********, до размера на сумата от 20 973,12 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от
трудова злополука на 01.07.2021 г., призната за такава с разпореждане №
5104-02-54 ОТ 115.07.2021 г. на ТП на НОИ – Бургас, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука –
01.07.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 1 ГПК
„ТРАНСВАГОН“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Явор Дочев Д. от
Софийска адвокатска колегия, с БУЛСТАТ *********, сумата от 943,79 лв. –
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ във въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН **********, да заплати на „ТРАНСВАГОН“
АД, ЕИК *********, сумата от 731,76 лв. – деловодни разноски във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15