Решение по дело №120/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 40
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20213400600120
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Силистра, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова

Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора Галина Вълчева Йорданова (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600120 по описа за 2021 година
и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:

С присъда № 34 от 31.05.2021 г. постановена по НОХД № 146/21 г.
Силистренски районен съд е признал подсъдимите:
Т. ЗДР. Г. за невинен в извършване на престъпление по чл. 234,ал.1 от НК и по 354а,
ал.5 във вр. с ал.3, т.1 и ал. 1 от НК като го е оправдал по повдигнатите и предявени
обвинения;
И.С. ДИМИТРАШКОВА за невинна в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1
от НК и за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5 във вр.ал. 3, т.1 и във вр.
с ал.1 от НК, като на осн. чл. 78 от НК е освободил подсъдимата от наказателна отговорност
и е наложил административно наказание „ глоба“ в размер на 1000 лв.
Веществените доказателства са били отнети в полза на Държавата, на осн. чл.
354а, ал.6 и чл. 234, ал. 5 във вр. с чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК. С присъдата са отнети в полза на
държавата приложените.
Подс. Димитрашкова е била осъдена да заплати сумата от 944,82 лв. ,
представляваща направени в досъдебната фаза на процеса разходи по сметка на ОДМВР
Силистра и сумата от 304,35 лв, направени разходи в съдебната фаза на наказателното
производство.
1
Въззивното производство е инициирано по протест на Константин Йовев –
зам. Районен прокурор при РП Силистра. Излагат се бланкетни твърдения за
необоснованост на присъдата, поради неправилната оценка и анализ на събраните в
досъдебното и съдебното производство доказателства. Голословно се твърди, че
свидетелските показания на полицейските служители са единствено достоверни и
достатъчни, с което по безспорен начин се доказвала виновност по отношение на двамата
подсъдими в извършване на престъпление по чл. 234, ал.1, предл. второ от НК. Прокурорът
е категоричен, че подс. Г. и подс. Димитрашкова са упражнявали фактическа власт върху
предмета на престъплението, който е намерен в дома, обитаван от двамата, без да е направен
анализ на наличните по делото доказателства. Прави се ясно изявление, че всеки един от
подсъдимите е дал обяснения как е извършил престъплението, като е изложил своя версия ,
която противоречи на версията на другия обвиняем. Били налични и косвени доказателства
за това, но не е сметнал за необходимо да ги обсъди.
Предлага ревизираната присъда да бъде отменена и подсъдимите да бъдат
признати за виновни по повдигнатото и предявено обвинения по чл. 234, ал.1 от НК, а подс.
Димитрашкова да бъде призната за виновна и по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал. 3,т.1 и ал.1 от
НК.
По какви съображения се иска осъдителната присъда в частта, в която подс.
Димитрашкова е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5 от
НК, да бъде отменена и да бъде постановена нова осъдителна по същия текст не става ясно.
В протеста липсват посочени основания, а и не са направени искания по
отношение на деянието по чл. 354а, ал.5 от НК, по което подс. Г. е оправдан.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с редовно упълномощен
защитник.
Протестът се поддържа изцяло. Не се правят доказателствени искания.
Представителят на ОП Силистра изразява становище, че са налице достатъчно
доказателства, ведно със заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи,
които обосновават правни изводи за довършеност на престъпно деяние по чл.234, ал. 1 от
НК.
Не се излагат никакви съображения относно субективния елемент на това
престъпление. Няма яснота и относно изпълнителното деяние, дали се касае за съвместна
престъпна дейност, обуславяща наличие на съучастие или всеки един от подсъдимите
самостоятелно е осъществил изпълнителното деяние по този текст от НК, упражнявайки
фактическа власт върху предмета на престъплението, без знанието на другия подсъдим.
Искането, присъдата да бъде отменена в тази част и да бъде постановена осъдителна такава,
се поддържа изцяло.
От друга страна, упорито се твърди, че следва подс. Димитрашкова да бъде
осъдена по чл. 354а, ал.5 от НК, въпреки наличието на постановена присъда в тази насока.
Подсъдимите, в лицето на редовно упълномощен защитник, оспорват
2
протеста. В хода по същество защитата излага съображения за обоснованост на присъда,
като подлага на кратък анализ наличните по делото доказателства. Посочва, че по
отношение на подс. Димитрашкова е налице диспозитив, с който е призната за виновна и на
осн. чл. 78А от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Възползвайки се от право на реплика , държавното обвинение направи
своеобразна промяна в поддържания протест заявявайки, че при наличие на осъдителна
присъда по чл. 234 от НК, вече предпоставките за прилагане на чл. 78А от НК няма да са
налице. Това, обаче, означава искането да е за изменение на присъдата в тази част, а не за
нейната отмяна. Такова искане не е направено.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид протеста и становищата на
страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, прие за
установено следното:
Протестът е допустим, разгледан по същество – неоснователен.
Следва да се посочи, че внесеният в СРС обвинителен акт е страдал от
изначални пороци относно правилната квалификация и за двете обвинения. „Държането“
,като форма на изпълнително деяние, се осъществява еднолично през определен период от
време. При наличие на две или повече лица, за които се твърди да са „държали“
едновременно един и същ предмет на престъпление, през един и същ период от време , е
налице вероятност за съвместна дейност във вр. с чл. 20 от НК или за квалифициран състав
, ако такъв е предвиден от законодателя за конкретното престъпление. Този порок правилно
не е отчетен от СРС като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на процесуалните права на страните:
Първо, защото по отношение на подсъдимите се търси по-лека наказателна
отговорност, а с евентуалното прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора, би се утежнило положението им , и
второ, наблюдаващият делото прокурор е имал достатъчна възможност да
отстрани този порок във фазата на досъдебното производство – разполагал е с повече от две
години да отстрани собствените си грешки, но не го е направил.
Във въззивното производство не се спори по отношение на възприетата
фактическа обстановка, оспорват се правните изводи на решаващия съд. Поради липса на
доказателствени искания и непровеждане на въззивно съдебно следствие, фактологията
остава непроменена.
За безспорно по фактите се приема следното:
На 20.12.2018 г. полицейските служители св. Койчев и св. Гърдев получили
оперативна информация, че св. Мехмед има намерение да закупи наркотични вещества от
лице, намиращо се в с. Калипетрово, обл. Силистра. За да извършат проверка по
достоверността на получения сигнал, двамата се отправили към селото и предприели обход.
По ул. „ Комита“ те забелязали, че св. Мехмед разговаря с подс. Г.. После свидетелят се
3
качил в л.а. „ Фоксваген- Пасат“ с рег.№ СС 6272РВ и потеглил към гр. Силистра.
Полицейските служители предприели следване на автомобила до кръстовището на бул.
„Велико Търново“ с ул. Н.Й.Вапцаров“ , където изпреварили превозното средство и подали
сигнал за спиране. При проведен разговор със свидетеля, същият бил признал, че държи
марихуана в себе си, която закупил от подс. Г.. В последствие при проведените разпити
заявил, че подсъдимият разполага с голямо количество от това наркотично вещество , торба
с размери на футболна топка, което е довело до предприемане на процесуално-следствени
действия „претърсване и изземване“ в дом, обитаван от подс.Г. и неговата майка – подс.
Димитрашкова.
В дома на подсъдимите, в жилищните помещения, е било намерено
наркотично вещество 0.3437 гр. - марихуана с активно действащ компонент ТХК 10
тегловни процента и 0.6671 гр. ТХК с 12 тегловни процента. Така също и ситно нарязан,
ароматизиран тютюн 660.87 гр. и 59.13 гр.
В избеното помещение е било открито голямо количество нарязан тютюн,
иззет като веществено доказателство и опакован под № 6,7,8,9, и 10.
Чрез назначаване на съответните експертизи е било установено количеството
на наркотичното вещество, неговия вид и тегловен компонент.
Безапелационно вещите лица са отговорили, че намерения нарязан тютюн
представлява акцизна стока, за която по смисъла на ЗАДС се изисква съответен бандерол.
Вещите лица са отговорили и на множество други въпроси, като експертът по СФХЕ е
посочил, че намереният в жилищните помещения тютюн прилича на насипния, продаван в
магазинната мрежа.
По отношение на давността на тютюна, намерен в избеното помещение,
експертът е изказвал предположения да е произведен през 2018 г., но не може да даде
категоричен отговор, поради липса на нормативен документ, на който да се позове.
В хода на съдебното следствие са се оформили две групи свидетелски
показания:
I - Свидетелските показания на полицейските служители наблюдавали св.
Мехмед – св. Койчев и св. Гърдев; св. показания на полицейския служител Гърдев, участвал
при провеждане на „претърсване и изземване“ в дома на подсъдимите; показанията на св.
Дончев, който няма никакъв спомен , но в досъдебното производство е бил категоричен да е
снел писмени обяснения от св. Ферди, който пък заявил, че именно подс. Г. му е продал
марихуана и разполага с голяма количество от нея. Такова бланка „сведение“ , подписана от
св. Мехмед по делото няма приложена.
II – Свидетелските показания на Д.Г., Х.Антонов, Х.Иванов, Кр. Никова в
полза на защитната версия на двамата подсъдими по отношение на престъплението по чл.
234, ал.1 от НК , и показанията св. Мехмед., който се е отрекъл от показанията си, дадени
пред органите на разследване относно деянието по чл. 354а от НК. Заявил е, че същите са
депозирани под страх и диктовка.
4
Отделно от горното - обясненията на двамата подсъдими, които са
последователни, еднопосочни и непроменени от досъдебното производство, както по
отношение на предявените обвинения по чл. 354а от НК, така и по чл. 234 от НК. Двамата
подсъдими са обяснили, че в дена на претърсването са разбрали за намерения тютюн, за
който са убедени да бил на техния родственик. По отношение на наркотичното вещестно
подс. Г. е заявил, че то е на подс. Димитрашкова, която е потвърдила това. / Защо за
протестиращия прокурор тези обяснения са противоречиви и в разрез със събрания
доказателствен материал , не става ясно/
За да изгради правните си изводи за невиновно поведение в извършване на
деянието по чл. 354а, ал.5, във вр. с ал. 3, т. 1 и ал.1 от НК по отношение на подс. Г., СРС е
подложил на анализ всички събрани в тази насока доказателства , като е изложил
достатъчно подробни съображения. Правилно е преценил да липсва изначална
съставомерност на престъпление като е изложил подробни съображения.
Безспорно твърденията на св. Дончев се опровергават още в процеса на
„претърсване и изземване“. „Сведението“ на св. Мехмед странно липсва , а и не се е
доказало. Не без коментар следва да останат и действията на самите полицейски служители,
наблюдавали св. Мехмед в с. Калипетрово. Прави впечатление, че те са видели как подс. Г.
и св. Мехмед разговарят, но изобщо не са предприели действия по тяхното залавяне. Ул.
„Комита“ се намира във вътрешността на с. Калипетрово /видно от google maps/, а св.
Мехмед е бил спрян в началото на гр. Силистра, т.е. след около 6-7 км. следване на
автомобила, в който е бил свидетелят. Липсва логика две „криминално“ проявени лица да
извършват престъпление /св. Мехмед е купил наркотични вещества/ пред наблюдаващи ги
полицаи и същите да не изпълнят своевременно служебните си задължения, а вместо това да
предприемат следване на автомобила и то достатъчно дълго време. В тази насока съвсем
логично е и заявеното от св. Мехмед в съдебно заседание, че е дал показанията си под страх
и под диктовка.
Правилно е обсъден доказателствения материал досежно признаването за
виновна в извършване на това престъпление на подс. Димитрашкова. Събрани са достатъчно
доказателства, че именно тя е държала установеното количество марихуана в дома си;
получила го е от св. Мехмед и го е използвала за лични нужди с медицинска цел, въпреки
наличната по ЗКНВП забрана. В полза на обвинението е било и заключението на вещото
лице по СПЕ. В тази насока са и обясненията на подсъдимата, и показанията на св. Мехмед,
дадени пред съда и обясненията на подс. Г..
Искането в протеста и поддържането на същия пред въззивната инстанция,
присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде отново призната за виновна в
извършване на това престъпление, буди недоумение.
„Сведението“ на св. Мехмед е довело до пристъпване към „претърсване и
изземване“ в условията на неотложност, при което в дома на подсъдимите, освен
наркотичното вещество, е било намерено и голямо количество тютюн.
5
В хода на досъдебното и съдебно производство безспорно са били установени
две неща :
1. В дома на подсъдимите е било намерено голямо количество тревна маса,
иззето и приложено по делото като веществено доказателство и
2. Това ВД е било подложено на експертиза, чрез която се установява, че
представлява нарязан тютюн – по смисъла на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия; същото е акцизна стока, за която пък по смисъла на ЗАДС се изисква
съответен бандерол, който не е бил поставен .
Намирането на 12.50624 кг тютюн в дома на подсъдимите е документирано по
процесуален ред - чрез изготвяне на съответното писмено доказателствено средство. За този
факт свидетелства и св. Гърдев.
Всъщност обвинението се гради само на това – намерена е акцизна стока, без
бандерол . Само по себе си това не доказва нито обективна, нито субективна съставомерност
на деянието по чл. 234 от НК.
Съгласно твърдението на протестиращия прокурор, свидетелите
Гърдев,Дончев и Койчев излагали непротиворечиви и логични показания, от които се прави
безапелационен извод за довършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, а в обясненията си
подсъдимите „…дали показания за извършеното от тях деяние.“ „…всеки един от тях е
изложил своя версия на случилото се, която не кореспондира с останалия доказателствен
материал.“
Тук следва да се посочи, че тия свидетелски показания по никакъв начин не
доказват обвинителната теза за това престъпление и бяха коментирани по-горе. Те касаят
единствено обвинението по чл. 354а от НК и не могат да опровергаят версията на двамата
подсъдими по чл. 234 от НК, която е последователна, взаимно не си противоречи и
кореспондира с останалия доказателствен материал.
В тази насока Първоинстанционния съд не само е подложил на подробен
анализ доказателствения материал и заключението на съответните експерти, но се е позовал
и на правната доктрина, с която неясно защо протестиращият прокурор и участващият във
въззивното производство не са съгласни, при положение да не са представени никакви
доказателства за виновно довършено изпълнително деяние „държане“ . Обвинителната теза е
разколебана, както от обясненията на подсъдимите, така и от разпитаните по делото
свидетели, които категорично и еднопосочно са заявили, че процесния тютюн е бил във
владението на предишен собственик на имота, родственик на подсъдимите.
Липсват данни, а и доказателства как точно на процесната дата всеки един от
двамата подсъдими еднолично, сам за себе си и без знанието на другия, е установил и най-
вече упражнявал своята фактическа власт върху намереното количество тютюн., за да се
направи извод , че всеки един от тях е извършител на престъплението и то поотделно. За
съвместно упражняване на фактическа власт не може и да се говори, поради липса на
повдигнато такова обвинение – било то в обикновено съучастие по чл. 20 от НК или по
6
квалифициран състав на чл. 234 от НК.
В конкретния казус, при липса на доказателства за обективна и субективна
съставомерност, защитната версия на подсъдимите се явява достатъчна да внесе
предположения в доказаността на обвинението. Правилно СРС е приел, че наличието на
акцизна стока, без бандерол, не е достатъчно да се изгради безрезервен извод за довършено
престъпление по чл. 234 от НК.
При тази фактическа обстановка и въз основа на цялостен анализ на събраните
доказателства ПИС е изградил и своите правни изводи за невиновно поведение, които се
подкрепят и от настоящия въззивен състав и е безпредметно да бъдат преповтаряни, след
като липсва промяна на фактите.
Не са налице и състоятелни съображения, които да оборят изводите на СРС и
по които въззивният състав да вземе становище. Голословното твърдение , че свидетелските
показания на полицейските служители доказвали виновното поведение на подсъдимите не е
достатъчно, за да се обоснове друг правен извод. Както бе посочено и по-горе тия
свидетелски показания касаят единствено обвинението по чл. 354а от НК, но не и това по
чл. 234 от НК.
От друга страна, заключението на вещото лице, че процесното ВД е акцизна
стока без бандерол, не е доказателство за извършено престъпление. Експертизата е способ за
доказване, но чрез СФХЕ е доказано само какво представлява намерената нарязана, суха
тревна маса – тютюн, представляващ акцизна стока без бандерол по смисъла на закона. Коя
година е произведен и колко време е съхраняван, не може да бъде установено, според
твърдението на експерта.
В прерогативите на РП Силистра е било да докаже наличието на всички
обективни и субективни елементи, водещи до съставомерност на деянието по чл. 234, ал.1
от НК за всеки един от двамата подсъдими.
Правните изводи на Районен съд Силистра, освен с бланкетни и неотговарящи
на доказателствения материал твърдения, не са оборени /нито в депозирания протест, нито
в съдебно заседание пред въззивната инстанция/ с нужните съображения или контраанализ
на доказателствата. При липса на преки или верига от косвени доказателства, доказващи
виновно поведение, обосновано се е стигнало да оправдаване на двамата подсъдими по
отношение на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК.
Правилно при определяне на вида и размера на наказанието, наложено на
подс. Димитрашкова, съдът е преценил да са налице предпоставките на чл. 78А , ал.1 и ал. 5
от НК
В горния смисъл проверявания съдебен акт не страда от пороци, поради което
и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34 от 31.05.2021 г., постановена по НОХД №
146/21 г. по описа на СРС, ИЗЦЯЛО.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8

Съдържание на мотивите

мотивите са в решението Решение 40/15.11.2021
1