РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 07.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 145 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията.
Делото е образувано по жалба на А.А.Ч., ЕГН: **********,***,
чрез адв. С.С. от ЛАК, съдебен адрес: ***, офис 207, срещу Заповед № 235/16.04.2021 г. на Кмета на Община Тетевен,
издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Със Заповед № 235/16.04.2021 г. на Кмета на Община Тетевен, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, констативен акт № 003/04.03.2021 г., е наредено да се премахне: „незаконен строеж „Гараж“, намиращ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-68, кв. 29 по Подробен устройствен план /ПУП/ на с. Глогово, съответстващ на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 15148.701.361 по КККР“. Определен е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото със заповедта премахване, указано е строителните отпадъци от премахването да се третират съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъци, указано е, че: „при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2 на настоящата заповед ще бъде извършено принудително премахване на незаконния строеж от Община Тетевен за сметка на извършителя им, по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.
В жалбата, както и в едно от съдебните заседание чрез адв. С.С. от ЛАК, както и в писмена защита на процесуалния представител на жалбоподателката се излагат аргументи за незаконосъобразност на заповедта, като се акцентира, че на първо място предметът на премахване не е индивидуализиран. Сочи се, че видно и от СТЕ, установено е, че на място не съществува гараж, а стопанска постройка, към която има навес, като навесът и стопанската сграда имат обща стоманобетонна покривна плоча, т.е. общи елементи на конструкцията. Сочи се, че в констативния акт процесният „гараж“ е описан като „открита стоманобетонна конструкция, състояща се от четири колони, надлъжни и напречни греди и бетонна плоча с площ около 18кв.м., което описание, видно и от СТЕ не се покрива със стопанската сграда с идентификатор 15148.701.361.3, а представлява навесът към нея. Настоява се, че обжалваната заповед не съдържа мотиви, като липсва яснота коя постройка от урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-68, кв. 29 по Подробен устройствен план /ПУП/ на с. Глогово да бъде предмет на премахване – дали стопанската сграда и навеса, дали само навеса или само стопанската сграда, или несъществуващ гараж. Отделно се оспорват констатациите в констативния акт, който е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, като се водят двама свидетели, които сочат за година на построяване на навеса 2000 г. Отделно се сочи, че към констативния акт липсва графична част, която да обозначи къде точно се намира строежът, което според жалбоподателя прави невъзможно индивидуализирането на предмета на заповедта. Излагат се аргументи, че липсват доказателства дали строителството е търпимо, като се сочи, че съставителите на констативния акт не са изследвали строителството в съседния имот, което е на калкан със сграда с идентификатор 15148.701.361.3 и с навеса към нея, като се твърди, че както стопанската сграда, така и навесът към нея са търпими строежи, в който смисъл се оспорва писмо от главен архитект на Община Тетевен № УТИД-04-20-18/1/08.03.2021 г., в което е посочено, че за сграда с идентификатор 15148.701.361.3 със застроена площ от 18 кв.м. и прилежащ към нея навес със застроена площ от 27 кв.м. – без идентификатор е неприложим параграф 127 от ПЗР на ЗУТ съгласно чл. 45 от ЗУТ, като се сочи, че видно от показанията на съставителите на констативния акт, не е изследвано застрояването в съседния имот. Сочи се, че издателят на заповедта не е установил служебно предпоставките за издаването на същата. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед, като се претендират разноски съгласно списък на разноските на л. 143 от делото.
Ответникът Кмет на Община Тетевен се представлява от юрк. Н., която в писмено становище вх. № 3723/19.11.2021 г. /на л. 92 от делото/ ангажира становище за допустимост на жалбата, като подадена от надлежна страна и в 14-дн. преклузивен срок, а в съдебно заседание и в писмена защита излага аргументи за неоснователност на жалбата, като се позовава на констативен акт № 003/04.03.2021 г., като сочи, че адресат на заповедта е жалбоподателят , който е извършител на незаконния строеж, сочи, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения относно компетентността, формата на административния акт, като сочи, че е ирелевантно дали процесният строеж е „навес“ или „гараж“, т.к. и в двата случая процесният строеж е „допълващо застрояване“, като изрично сочи, че строежът е VI категория, но „в конкретния случай категорията не рефлектира върху материалната компетентност на административния орган“. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв.
Заинтересованите страни: А.А.Ч. и З.А.Ч., не се явяват и не се представляват и не ангажират становище по делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Постъпила е жалба до РДНСК- Ловеч и до Кмета на Община Тетевен /на л. 70-78 от делото/ от М. В. Ч., като собственик на поземлен имот с идентификатор 15148.701.68, че на границата с нейния имот, а именно в имот с идентификатор 15148.701.361 има построени три сгради, които са незаконно построени. По този повод е стартирала кореспонденция между РДНСК- Ловеч и до Кмета на Община Тетевен, като от Община Тетевен са изискани писмени доказателства от Андриана А.Ч..
По делото е представено писмено становище /на л. 12 и л. 30 от делото/ от главен архитект на Община Тетевен № УТИД-04-20-18/1/08.03.2021 г., в което е посочено, че за сграда с идентификатор 15148.701.361.3 със застроена площ от 18 кв.м. и прилежащ към нея навес със застроена площ от 27 кв.м. – без идентификатор е неприложим параграф 127 от ПЗР на ЗУТ съгласно чл. 45 от ЗУТ.
Отделно издадено е удостоверение за търпимост на строежи на А.А.Ч. /на л. 33 от делото/ от главен архитект на Община Тетевен изх. № УТИД-04-20-1/2/18.01.2021 г., в което се сочат, че за други сгради в поземлен имот с идентификатор 15148.701.361, „са налице условията на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби и § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията/ЗУТ/“, като са посочени следните сгради: 1. Еднофамилна жилищна сграда на два етажа със ЗП 72 кв.м. с идентификатор 15148.701.361.1; 2. Селскостопанска сграда на един етаж със ЗП 18 кв.м. с идентификатор 15148.701.361.2.
Съставен е констативен акт № 003/04.03.2021 г. /на л. 20-22 от делото/, в който е посочен строеж „гараж“, долепен е до жилищна сграда с идентификатор 15148.701.69.1, като размерите на строежа са приблизително 4,7/3,7 в план и височина 3м., който представлява „открита стоманобетонна конструкция, състояща се от четири колони, надлъжни и напречни греди и бетонна плоча с площ около 18 кв.м.“, като същият строеж е квалифициран като пета категория. Към констативния акт няма изготвена „окомерна скица“, нито обектът е индивидуализиран по друг начин, освен като „гараж“ със сочените по-горе размери и площ около 18 кв.м.
Въз основа на констативен акт №
003/04.03.2021 г. /на л. 20-22 от делото/ е издадена обжалваната Заповед № 235/16.04.2021 г. на Кмета на Община Тетевен,
издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, с
която е наредено следното: да се премахне: „незаконен строеж „Гараж“, намиращ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-68, кв. 29 по Подробен устройствен план /ПУП/ на с. Глогово,
съответстващ на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 15148.701.361 по КККР“.
В диспозитива на заповедта липсват други данни за предмета
на премахване, а в мотивите на заповедта относно предмета на премахване се
препраща към констативен акт №
003/04.03.2021 г., като е посочено единствено „гараж“, долепен е до жилищна
сграда с идентификатор 15148.701.69.1, размерите на строежа са приблизително
4,7/3,7 в план и височина 3м., като в
мотивите на заповедта вече не се сочи „площ около 18 кв.м.“, /както е
посочено в констативния акт/, като отделно в мотивите на заповедта се сочи, че
„строителството е извършено през: неопределен период от време“, за разлика от
констативен акт № 003/04.03.2021 г. /на л. 21 от делото, в който се сочи:
„строителството е извършено през или след 2008 г.“
Горната фактическа обстановка се установява от всички писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице арх. Д.К..
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срок, видно и от изричното писмено становище на ответника вх.
№ 3723/19.11.2021 г. /на л. 92 от делото/. В
същото писмо изрично се ангажира становище от ответника, че жалбата е
допустима, като е спазен преклузивния 14-дн. за оспорване, както и че е
подадена от процесуално легитимирано лице, като се сочи, че жалбоподателят
е собственик на 2/8 идеални части от ПИ с идентификатор 15148.701.361. Видно от съобщение на л. 16-17 от делото, заповедта
е съобщена на жалбоподателя на 21.04.2021 г., а жалбата е заведена при
ответника на 29.04.2021 г., поради което съдът намира, че оспорването е в срок
и от надлежна страна, независимо от становището на жалбоподателя в изрична
молба вх. № 3762/22.11.2021 г. /на л. 102 от делото/, че „оспорената заповед
няма адресат – наредено е да бъде премахнат незаконен строеж без да е посочено
кой да направи това“, което съдът ще съобрази с оглед проверката за редовност
на формата на обжалвания административен акт.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения:
Видно от обжалваната Заповед № 235/16.04.2021 г. на Кмета на Община Тетевен, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, като от страна на жалбоподателя не се оспорва компетентността на издателя на заповедта. Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът намира, че обжалваната заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, като предметът на премахване не е достатъчно индивидуализиран поради следното:
В диспозитива на заповедта се сочи лаконично следното: да се
премахне: „незаконен строеж „Гараж“,
намиращ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-68,
кв. 29 по Подробен устройствен план /ПУП/ на с. Глогово, съответстващ на
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 15148.701.361 по КККР“.
В мотивите на заповедта също липсва достатъчна
индивидуализация на обекта на премахване, предвид посоченото по-горе, че в
мотивите на заповедта относно предмета на премахване се препраща към констативен акт № 003/04.03.2021 г., като е
посочено единствено „гараж“, долепен е до жилищна сграда с идентификатор
15148.701.69.1, размерите на строежа са приблизително 4,7/3,7 в план и височина
3м., като в мотивите на заповедта вече не
се сочи „площ около 18 кв.м.“, /както е посочено в констативния акт/, като
отделно в мотивите на заповедта се сочи, че „строителството е извършено през:
неопределен период от време“, за разлика от констативен акт № 003/04.03.2021 г.
/на л. 21 от делото/, в който се сочи: „строителството е извършено през или
след 2008 г.“
Отделно в констативен акт № 003/04.03.2021 г. /на л. 20-22 от делото/, относно обекта е посочен строеж „гараж“, долепен е до жилищна сграда с идентификатор 15148.701.69.1, размерите на строежа са приблизително 4,7/3,7 в план и височина 3м., който представлява „открита стоманобетонна конструкция, състояща се от четири колони, надлъжни и напречни греди и бетонна плоча с площ около 18 кв.м.“, като същият строеж е квалифициран като пета категория. Към констативния акт няма изготвена „окомерна скица“, нито обектът е индивидиализиран по друг начин, освен като „гараж“ със сочените по-горе размери и площ около 18 кв.м.
Ето защо съдът констатира, че в случая липсващата индивидуализация на обекта на премахване в обжалваната заповед не може да се попълни от индивидуализация на същия обект в констативен акт № 003/04.03.2021 г. /на л. 20-22 от делото/, т.к от дена страна е налице противоречие между описаното в констативния акт и в заповедта, в констативния акт се сочи „площ около 18 кв.м.“, каквато не е посочена в обжалваната заповед нито диспозитив, нито мотиви, отделно в заповедта се сочи: „Строителството е извършено през: неопределен период от време“, а в констативния акт се сочи: „Строителството е извършено през или след 2008 г.“
Отделно както в обжалваната заповед, така и в констативния акт е налице непълнота относно описанието на обекта на премахване както по отношение на неговата обща площ, така и по отношение на неговото местонахождение, като следва да се посочи, че към констативния акт липсва окомерна скица. На л. 25 от делото има схема, но същата не е част от констативен акт № 003/04.03.2021 г. /на л. 20-22 от делото/, нито съдържа яснота от кой е изготвена и в какъв момент е изготвена.
Отделно видно от административната преписка, както и от заключението на вещото лице арх. К., като е и безспорно и между страните, че в ПИ с идентификатор 15148.701.361 се намират три сгради.
Отделно за наличието на три сгради в процесния ПИ, което е известно на административния орган-издател на заповедта свидетелства и административната преписка, като видно от писмено становище /на л. 12 и л. 30 от делото/ от главен архитект на Община Тетевен № УТИД-04-20-18/1/08.03.2021 г., в което е посочено, че за сграда с идентификатор 15148.701.361.3 със застроена площ от 18 кв.м. и прилежащ към нея навес със застроена площ от 27 кв.м. – без идентификатор е неприложим параграф 127 от ПЗР на ЗУТ съгласно чл. 45 от ЗУТ.
Отделно видно от удостоверение за търпимост на строежи на Андриана А.Ч. /на л. 33 от делото/ от главен архитект на Община Тетевен изх. № УТИД-04-20-1/2/18.01.2021 г., в което се сочат, че за други сгради в поземлен имот с идентификатор 15148.701.361, „са налице условията на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби и § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията/ЗУТ/“, като са посочени следните сгради: 1. Еднофамилна жилищна сграда на два етажа със ЗП 72 кв.м. с идентификатор 15148.701.361.1; 2. Селскостопанска сграда на един етаж със ЗП 18 кв.м. с идентификатор 15148.701.361.2.
Ето защо съдът намира, че нито от констативен акт №
003/04.03.2021 г. /на л. 20-22 от делото/, нито от обжалваната заповед /мотиви
и диспозитив/ може недвусмислено да се разбере предметът на премахване, описан
лаконично в диспозитива на заповедта по следния начин: „незаконен строеж „Гараж“, намиращ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-68, кв. 29 по Подробен устройствен план /ПУП/ на с. Глогово,
съответстващ на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 15148.701.361 по КККР“.
Същественото в случая е не как конкретно и функционално е описан обектът на премахване – дали е „гараж“, с оглед заключението и на вещото лице арх. К., която изрично сочи /на л. 140 от делото/, че „имайки предвид вида на строежа, същият не може да бъде квалифициран като гараж“, а обстоятелството, че липсва индивидуализация на местонахождението на обекта на премахване, каква част от него да се премахне, както и липсва яснота относно конкретните размери на незаконния строеж.
В допълнение съдът намира за основателно изложеното от жалбоподателя, че не е ясно кой конкретно обект да се премахне - дали стопанската сграда и навеса, дали само навеса или само стопанската сграда, или несъществуващ гараж.
Горното е особено съществено нарушение на формата на административния акт, което води до отмяна на същия на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК.
Налице е и неяснота и непълнота относно категорията на строежа, което е констатирано и от вещото лице арх. К., която изрично сочи на л. 140 от делото, че: „С оглед констатациите, посочената категория на строежа е неправилна и необоснована“.
В констативния акт № 003/04.03.2021 г., както и в обжалваната заповед процесният строеж е квалифициран като пета категория, а видно от писмената защита на ответника, в същата изрично се сочи, че „след изменението на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ от 2021 г. постройките на допълващото застрояване попадат в VI категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ“, като съдът намира, че независимо от обстоятелството, че компетентността на органа - издател на заповеди за премахване е една и съща, то с оглед описанието на конкретния строеж, следва точно и прецизно да се посочи и неговата категория, което в случая не е спазено, което е допълнителен порок на формата на административния акт.
В допълнение, видно от диспозитива на обжалваната заповед, в същата не е посочен конкретен адресат на същата, което е порок на формата на административния акт по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК, обосноваващ отмяна на обжалваната заповед.
Обстоятелството, че в обжалваната заповед са посочени като собственици на ПИ следните лица: А.А.Ч., А.А.Ч., Н.А. С.а и З.А.Ч., а е посочено, че строежът е изпълнен от А.А.Ч., не води до категоричен извод кое конкретно и дали всички лица или само извършителят на строежа са адресат/адресати на обжалваната заповед.
Налице е и друг порок на формата на административния акт във връзка с непълнотата/неяснотата относно годината на строежа. В обжалваната заповед е посочено, че: „Строителството е извършено през: неопределен период от време“, а в констативния акт се сочи: „Строителството е извършено през или след 2008 г.“ Соченото противоречие и неяснота относно годината на строителството възпрепятства проверката за търпимост на строежа, която е задължителна с оглед предмета на заповедта за премахване на незаконен строеж.
Горното е също порок на формата на административния акт, който няма как да бъде отстранен в производството по съдебно обжалване на заповедта.
Съдът извършва проверка на конкретния административен акт, въз основа на неговото съдържание, а в случая при неясно съдържание няма как съдът в хода на съдебното производство да събира доказателства, които е бил длъжен да събере административния орган преди издаването на обжалваната заповед.
В констативния акт се приема, че „Строителството е извършено през или след 2008 г.“ въз основа на нотариално заверена декларация от 11.12.2020 г., като не се сочи от кое лице е тази декларация. Същевременно на л. 11 и л. 59 от делото е налична нотариално заверена декларация от жалбоподателя А.Ч., че сграда с идентификатор 15148.701.361.3 със застроена площ от 18 кв.м. и навес със застроена площ от 27 кв.м. са построени през 1995 г.
Ето защо съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена поради допуснати съществени пороци на формата на административния акт по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 5 от АПК.
Съдът констатира и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като намира, че обжалваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 35 от АПК. Преди издаване на обжалваната заповед не са събрани доказателства както относно конкретното местонахождение на предмета на заповедта, така и относно неговите конкретни размери, дали следва да се премахне сграда с идентификатор 15148.701.361.3 или само навесът към нея, дали сградата и навесът са свързани, възможно ли е премахването само на навеса или само на сградата и кой конкретно обект да бъде премахнат и в коя конкретно негова част. Преди издаването на заповедта не е изследван категорично и въпросът за годината на построяване, което е особено съществено процесуално нарушение, т.к. се възпрепятства възможността на проверка на търпимостта на строежа. В съдебното производство съдът няма как да попълни липсващите доказателства, които не са събрани от административния орган, преди издаването на обжалваната заповед. Ето защо съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. с чл. 35 от АПК.
В допълнение съдът намира, че ответникът не е представил доказателства за компетентност на съставителите на констативен акт № 003/04.03.2021 г. /на л. 20-22 от делото/, въпреки указаната му доказателствена тежест с определението от з.с.з. на 08.11.2021 г. Едва в писмената защита вх. № 3113/12.09.2022 г. се сочи, че констативният акт е издаден от служители на общината, назначени със заповед № 506/10.08.2020 г. на Кмета на Община Тетевен, отменена със заповед № 295/20.05.2021 г. на Кмета на Община Тетевен, но такива заповеди ответникът не е представил нито с първоначалната административна преписка, нито впоследствие до приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване, поради което и съдът не намери за нужно с оглед сочените по-горе пороци на административния акт да възобновява съдебното дирене и сам служебно да изисква непредставените от ответника своевременно до приключване на съдебното дирене писмени доказателства относно компетентността на съставителите на констативния акт, още повече при указана на ответника доказателствена тежест с определението от з.с.з. на 08.11.2021 г.
Ето защо обжалваната заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като предвид изложените по-горе пороци на формата на административния акт, съдът няма как да извърши проверка по чл. 146, т. 4 от АПК, още повече предвид неяснотата относно годината на строежа и неговата търпимост.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 143 от делото, от които 10 лв. държавна такса, видно от платежно нареждане на л. 86 от делото, 200 лв. разноски за адвокат, видно от договор за правна защитна на л. 7 от делото и 350 лв. депозит за вещо лице, видно от платежно нареждане на л. 123 от делото, или общо 560 лв.
Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не са представени други доказателства за платен друг разход за адвокат, освен договор за правна защитна на л. 7 от делото,видно от който заплатеното възнаграждение за адвокат е в размер на 200 лв., поради което и съдът няма как да съобрази друг размер на адвокатско възнаграждение при липса на доказателства за такъв разход, поради което следва да присъди разноски на жалбоподателя общо в размер на 560 лв.
Водим от горното, Ловешки административен съд, трети административен състав, на основание чл.172, ал. 2 от АПК, във вр с чл. 213 от ЗУТ Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.Ч., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.С. от
ЛАК, съдебен адрес: ***, офис *, Заповед №
235/16.04.2021 г. на Кмета на Община Тетевен, издадена на основание чл.
225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Тетевен да заплати на А.А.Ч., ЕГН: **********,***, сумата от 560 лв. общо разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: