№ 206
гр. Перник, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200249 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Й. И., с адрес ****, с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № №*********/ от 15.12.2022г издадено от
н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С.Г.,
упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което за нарушение на чл.40, ал.1 ЗДВП и на основание - чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 20
/двадесет/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е била наложена глоба в размер на 200лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
С. Й. И. е обжалвал наказателното постановление в
законоустановения срок. В жалбата си, депозирана от него е изтъкнал доводи,
че същото е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на
правото на защита и следва да бъде изцяло отменено. Сочи, че описаната в
НП фактическа обстановка не отговаря въобще на действително случилото се.
Актосъставителят е приел, че при движение на заден ход е предприета
маневра, с която е създадена опасност за участниците в движението и е
реализирано ПТП с паркирания л.а. „Рено Меган" с peг № *********, както и
че е напуснато мястото на произшествието, без да се уведомят компетентните
служби на МВР. В АУАН Серия АД бл.№*********/24.11.2022г. като
нарушени са посочени нормите на чл.123, ал.1, т.1 и чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че АУАН и НП са издадени при неизяснена
фактическа обстановка и твърди, че актосъставителят, доколкото същият не е
очевидец на случилото се, не би и могъл да даде сведения относно
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Самият той е направил извод
1
относно причината за ПТП на база сведения, без да е пряк очевидец на
инцидента.
В последното по делото с.з. жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител. СЪДЪТ е докладвал и приел по делото постъпила по
имейл по делото молба рег. № 10324/17.05.2023 г. от пълномощника на
жалбоподателя адв. И. М., с която моли да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие. Сочи се, че поддържа изнесеното в жалбата, по съображения
подробно изложени в същата, и че няма да сочи нови доказателства и няма
доказателствени искания, както и на основание по чл.бЗд, ал.1 от ЗАНН вр. с
чл.143 ал.З от АПК на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от него
разноски в съдебното производство.
За Административно наказващия орган Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Перник, редовно призован, представител не се явява.
По делото са били призовани и разпитани като свдетели-
актосъставителят В. И. Б., и свидетелят по акта Р. П. Т..
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.
18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.
Свидетелят В. И. Б., на длъжност ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР,
при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , ОДМВР ПЕРНИК, е съставила акт за
установяване на административно нарушение Серия АД бл.
№*********/24.11.2022г. против С. Й. И., с адрес ****, с ЕГН **********,
притежател на СУМПС № ****, категория В АМ ТКТ, издадено от ОДМВР
ПЕРНИК, за това, че на 20.11.2022 г. в 08:04 часа, в ГР.ПЕРНИК на
УЛ.ОСТРИЦА ОСТРИЦА УПРАВЛЯВА Л.А.МЕРЦЕДЕС А 170 С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ******,СОБСТВЕНОСТ НА Б.С.Й. ЕГН
**********,КАТО ПРЕД ДОМ НОМЕР 2А,ПРИ ПАРКИРАНЕ НА ЗАДЕН
ХОД.ВОДАЧА НЕ СЕ УБЕЖДАВА,ЧЕ ПЪТЯ ЗАД МПС Е СВОБОДЕН И
РЕАЛИЗИРА ПТП С ПАРКИРАНИЯ Л.А. РЕНО МЕГАН С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР **** В ЗАДНАТА БРОНЯ НА МПС.ПТП С
МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ .БЕЗ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА. ВОДАЧА НАПУСКА
МЯСТОТО НА ПТП,БЕЗ ДА УВЕДОМИ КОМПЕТЕНТНИТЕ СЛУЖБИ НА
МВР. КАТО са МУ били вменени две нарушения, а именно: ПАРКИРА НА
ЗАДЕН ХОД, БЕЗ ДА СЕ УБЕЖДАВА,ЧЕ ПЪТЯ ЗАД МПС Е СВОБОДЕН
И РЕАЛИЗИРА ПТП нарушение на чл.40 ал. 1 от ЗДвП; и НЕ СПИРА И НЕ
УСТАНОВЯВА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПТП., нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от
ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него,
който бил и СВИДЕТЕЛ НА СЪСТАВЯНЕ НА АКТА. На последния е
положен подпис на нарушителя, като същият не е вписал възражения. В срок
не са постъпили и възражения по чл. 44 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт НАЧАЛНИК СЕКТОР към ОДМВР
ПЕРНИК, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Перник - С.Г., като е възприел почти
дословно описаната в акта фактическта обстановка, е издал наказателно
постановление № № 22-1158-003989 от 15.12.2022 г. издадено от н-к група в
ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С.Г., упълномощен с 81213-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,с което за нарушение
2
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на
жалбоподателят е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП и е била наложена глоба в размер на 200лв. , лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена,
позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства, а именно- АУАН Серия АД бл.
№*********/24.11.2022г., наказателно постановление №22-1158-003989 от
15.12.2022 г. издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр.
Перник- С.Г., копие на заповед за компетентност № 81213-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, справка по преписка, сведение от С. Й.
И. и др. писмени доказателства, приложени по преписката, в това число и
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и от двете
страни по делото- при разпита на актосъставителя- В. И. Б. - С., и свидетеля Р.
П. Т. свидетел при съставянето на АУАН, като съдът кредитира показанията
на тези двама свидетели, като обективни, безпристрастни, детайлни и
съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал по
преписката, но намира, че същите не допринасят съществено за изясняване на
фактическата обстановка по делото и в този смисъл възраженията в жалбата
се явяват основателни. Свидетелят Т., както се посочи по-горе е само
свидетел по акта и не изнася данни относно фактическата обстановка, довела
да издаване на акта и НП. От друга страна свидетелката- В. И. Б. – С. също не
е била очевидец на деянието, а просто сочи в съдебно заседание, че актът е
бил съставен по изгледан видеозапис, който въобще не е приложени по делото
/ св. Б.- „Делото е за ПТП с напускане на местопроизшествието, по
видеоматериал от пострадалата в случая Р.С.М.. Сигнал от нейна страна е
подаден затова, че С. И. кара без да е правоспособен. Предостави записи
жената от нейната къща. Те живеят срещу дома на С. И.. Предостави
записи, от които се виждаше ясно как синът на С. И., опитвайки се да
паркира автомобил на заден ход, удря няколко пъти автомобила зад него,
дефакто нейния автомобил. Затова преписка има изпратена в Районна
прокуратура - Перник по повод на това, че имахме съмнения за наличие на
данни по чл.343б, ал.2 от НК. Не зная там как са се развили нещата, но сме
представили всички документи, включително и диска със записите към
преписката в прокуратурата. От записа се вижда, че той слиза от
автомобила, качва се. Тя ни каза, че лицето е С.. След това беше извикан С.
И., с призовка призован, яви се и има сведение от него, в което пише, че е
виновен в случая и че не бил разбрал, че е ударил паркирания автомобил. Не
можеш да разбереш три пъти да удариш автомобила зад теб. Не знам как
не е разбрал. Актът е съставен в Сектор „Пътна полиция“ – Перник. След
като бяха призовани му беше съставен акта. Актът е съставен по преписка
и по жалба. Инициаторът е жалбоподателката, която представи
доказателствата в случая. Автомобилът е собственост на Б. С.Й. - дъщеря
на С. И.“.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна,
съдът намери за установено следното:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
3
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че от така събрания доказателствен материал,
безспорно не може да се установи фактическата обстановка по делото и
съпричастността на жалбоподателя към вменените му нарушения, като това
не се променя и от обстоятелството, че по делото е приложено сведение от
същия, в което последният лаконично признава вина. Едно обвинение в това
число и за административно нарушение, не може да почива на
предположение и самопризнание, като не са били събрани годни
доказателства, които пряко да го доказват, а в случая няма нито преки, нито
косвени такива, като по делото не е приложен и процесният запис, упоменат
от актосъставителя, с който се твърди, че са били установени както
нарушенията, така и нарушителят. Поради което се налага извод, за
недоказаност както на вменените нарушения, така и на авторството на
същите. Този извод, сочи, че незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
и не следва да се навлиза по същество в обсъждане на отделните възражение
по всеки един от вменените фактически състави на нарушения.
В тази връзка, актосъставителят е длъжен да се яви в съдебно
заседание и да защити констатациите в съставения от него акт за
установяване на административно нарушение, тъй като именно той е
инициирал административно наказателното производство и е квалифицирал
деянието, извършено от нарушителя, като последният се яви в с.з., но не можа
да защити констатациите си видно от изложеното по-горе. Това е така, тъй
като съставените по ЗДвП актове по ЗАНН и редовно издадените наказателни
постановления не се ползват с доказателствена сила до доказване на
противното. Горното произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която
препраща към НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от НПК обвиняемия/в
случая нарушителя/се счита за невинен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно наказващия орган /по аргумент
от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК/, тъй като именно той е
субектът на административно–наказателното обвинение е да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че е извършено
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то
издаденото въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като не е
доказано извършването на нарушението. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е осъществил
визираните в акта за установяване на административно нарушения и в
наказателното постановление нарушение. Свидетелите не са били на място на
нарушенията, не са установили как точно се е реализирало твърдяното ПТП,
като механизъм и се осланят на неприложен по делото видеозапис, и едно
лаконично самопризнание- но е неясно такова, което е недопустимо, като не
може и заявеното от тях да се изчерпва с - поддържа констатациите по акта, и
да не се изложи и докаже никаква фактология от конкретната проверка. По
този начин е осуетена и преценката на съда относно доводите на нарушителя,
изложени в жалбата за извършеното нарушение и причините и условията,
способствали за това. При това не се установиха фактите, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление. Съдът държи повторно да отбележи, че в административно
4
наказателното производство тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. В конкретния случай следва да се
приеме, че нарушенията се явяват недоказани, което обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Само в допълнение следва да се посочи, че и акта и НП не отговарят
на императивните изисквания на чл.42 и 57 от ЗАНН и не съдържат
задължителните реквизити. Видно от наказателно постановление №
№*********/ от 15.12.2022г издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при
ОД на МВР - гр. Перник- С.Г., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, за нарушение на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП
на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП и е била наложена глоба в размер на 200лв. , лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца, като е издадено от компетентен орган видно от
представената в преписката заповед –стр. 9 от делото. АУАН също е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото не е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя
нарушения не са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанията за нарушенията не са
индивидуализирани правилно. Освен това в акта и в НП, По отношение
нарушението по Пункт.2 по който е наложено наказание: „Глоба” в размер на
200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, между
описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление следва да е налице пълно единство. В акта за
установяване на административно нарушение цифрово е посочено, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 123, ал 1, т 1, б. „а“ от ЗДвП,
а в НП е посочено, че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието; тоест същата не предвижда подточки,
такива са предвидети в ал.2 на същия член, където са описани други
фактически състави на нарушения. Това води да абсолютна
незаконосъобразност на акта и НП, като не става ясно и какво е вмененото
нарушение, тъй-като са описани множество факти, при това частични от
различни хипотези на посочените членове, алинеи и точки. Текстово, в акта за
установяване на административно нарушение са описани факти,
възпроизвеждащи диспозитивите на две норми от закона, а именно чл.123,
ал.1, т. 1 - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен т.1 без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието и чл.123, ал.1, т.2 а – да уведоми компетентната служба на
МВР. Санкционната разпоредба не е определена правилно, като са
кумулирани части от две правни норми. Изложените пороци са достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление, в тази му част.
Отделно от това още по-силно основание наказателното
постановление, подлежи и във връзка с нарушения на материалния закон и
5
процесуалниите правила. Между акта и НП,както е посочено по-горе, е
налице само фактическо и то частично такова, но не и юридическо единство
досежно вменените за нарушения разпоредби по ЗДВП, които очертават
съвсем различни фактически състави. Така по второто вменено нарушение по
НП, а именно такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- съгласно тази разпоредба
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:1. без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието; а по т 2. Б А - когато при произшествието са пострадали
хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи /като в акта се говори за ПТП без ПОСТРАДАЛИ С НАПУСКАНЕ на
ПТП, без уведомяване на компетентните органи- което е смесица на различни
фактически състави/.Между описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление следва да е
налице пълно единство. В случая такова не е налице. Същото се отнася и за
първото вменено нарушение по чл.40, ал.1 ЗДВП- Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗДВП- Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
В частта относно наложеното административно наказание на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление също е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Първо, както съдът посочи по –горе и това
нарушение е недоказано, нито като механизъм нито като авторство, нито като
фактически състав, като отделно от това в акта и в НП се говори и за
„паркиране“, което пък би било нарушение на други разпоредби, но при
лаконичното и неясно описание в акта, и в НП не става ясно и за какво точно
вменено нарушение като фактически състав се говори. То не е описано точно,
ясно и конкретно съобразно изискванията на чл. 6 от ЗАНН, което нарушава
грубо правото на защита на санкционираното лице, което не знае срещу какво
точно обвинение се защитата, което е в пряк противовес на разпоредбите на
чл.42 и чл. 57 ЗАНН и е абсолютно основание за отмяна.
Всичко дотук изложено води до извод за цялостна отмяна на НП,
като незаконосъобразно.
Разноски:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя
се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в
размер на 400, 00 лв.
Съдът счита претенцията за разноски е основателна и доказана. По
делото е представен Договор за правна защита и съдействие по а. н. дело №
249/2023 г. пред Районен съд Перник- стр.18 от делото, в който е уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. в полза на
адв. М., като е удостоверено, че същото е запратено в брой. Надлежен
ответник по претенцията е Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник, юридическо лице на бюджетна издръжка и е
легитимирана да отговаря за сторените в производството разноски. С оглед на
гореизложеното, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400, 00 лв.
за осъществено процесуално представителство по делото, като следва да се
6
посочи, че и претендираното възнагражедение е към минимума, съгласно
Наредбата, и не подлежи на намаляне под този праг /още повече и че преди
започване на производството по делото, наредбата е била изменена като
адвокатските възнаграждения са били увеличени, като съдът не намира
основание, да намалява същото, въпреки направеното възражение в
придружителното писмо от другата страна/.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-003989
от 15.12.2022 г. издадено от н-к група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР -
гр. Перник- С.Г., упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на С. Й. И., с адрес ****, с ЕГН **********, за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, и за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е била наложена
глоба в размер на 200лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Перник ДА ЗАПЛАТИ НА С. Й. И., с
адрес ****, с ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски
по делото, съобразно изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХII,пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7