Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10/18.01.2021 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 541 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от А.Й.Й. с постоянен адрес ***, чрез процесуалния му
представител адвокат Д.Д. *** против Решение №260061 от 14.10.2020 година на
Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 546 по описа за 2020 година. С
обжалваното съдебно решение въззивния съд е потвърдил Наказателно постановление
№ 19-0996-004684 от 13.02.2020год. издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД МВР - Монтана,
упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи.
С наказателното постановление на А.Й.Й. ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00лева /две хиляди лева/
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца /двадесет и четири
месеца/, за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
Касационният жалбоподател А.Й.Й., редовно призован, не се
явява, не се явява и пълномощника му. Предвид факта, че участието му в
касационното производство не е задължително, а представените доказателства не
обосновават твърденията му за наличие на уважителни причини за неявяване в
касационното производство, същото е разгледано в о.с.з. В жалбата навежда
доводи за незаконосъобразност, неправилност и липса на мотиви по постановеното
въззивно решение. Твърди допуснато при издаване на НП съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, като излага доводи, че управляваната
от касатора триколка с електромотор не представлява ППС, респ. МПС, поради
което и неправилно е реализирана административно наказателната му отговорност.
Иска се отмяна на въззивното решение и издаденото НП, като се претендират
сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответника по касационната жалба ОД МВР – Монтана се представлява от главен
юрисконсулт К*** Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение,
като навежда доводи за установеност на административното нарушение и
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение,
като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за
извършено административно нарушение, санкционния акт е бил постановен при
спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от
фактическа страна, че на 24.10.2019г. около 02,00 часа в гр.Монтана по бул. „А.
С*** “ 35 с посока на движение бул.“Т*** март“ към бул.“Х*** Б*** “ касатора е
управлявал триколесно превозно средство с монтиран електромотор /триколка/
марка Singer, в бял цвят без регистрационен номер и номер на рама. При извършена
проверка от контролните органи – автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – Монтана, разпитаните свидетели И*** М*** И*** и М*** Д*** Д*** ,
касатора – А.Й.Й. отказал да бъде изпробван с техническо средство „А*** 7510” с
фабричен № ARВВ 0007. Отказал и даването на кръвна проба по издаден му талон за медицинско
изследване №0063152. За констатираното е съставен АУАН серия GA
№124337от 24.10.2019г. описвайки посочените
обстоятелства като нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Талона за медицинско
изследване и АУАН са връчени при отказ на административно наказаното лице,
които отказ е удостоверен с подписа на свидетел. В
срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН липсват доказателства да е депозирано възражение
от касатора. В НП е възпроизведена описаната фактическа обстановка напълно идентична
с тази по съставения АУАН, като същото е връчено на административно наказаното
лице настоящ касатор, лично на 04.04.2020год., видно от разписката.
От правна страна съдът е приел, че при провеждането на
административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено
производството по установяване на нарушението и налагане на съответните
наказания. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по
съответния процесуален ред гласни доказателства по отношение на свидетелите очевидци
на нарушението които са констатирали същото и са издали изискуемите се
документи по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, изм. и доп., бр. 81 от
2.10.2018г., като правилно ги е кредитирал.
В тази връзка настоящия касационен състав следва да допълни,
че именно от показанията на св. Илиян М*** И*** и М*** Д*** Д*** се установява
обективната и субективна страна на извършеното административно нарушение по
управление на МПС и отказ да бъде извършена проверка както с техническо
средство, така и с медицинско и химическо лабораторно изследване.
Въззивния съд е постановил един правилен, обоснован и
законосъобразен съдебен акт.
Тъй като безспорно от събраните доказателства се установява,
че административно наказаното лице, настоящ касатор на визираната в акта и наказателното
постановление дата, час и място, като водач на МПС, отказал да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство „А*** 7510” с фабричен № ARВВ 0007
в това число и чрез медицинско изследване за установяване неговата употреба.
Настоящият състав не споделя изложените в
касационната жалба доводи свързани с управлението на МПС-то, тъй като в понятието "управление"
се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици в какъвто см. е Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на
ВС, което не е загубило сила и по настоящем.
Тъй като, спора е изяснен от фактическа страна и въззивния
съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка, настоящата съдебна
инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен извод, че
административно наказаното лице е извършило описаното нарушение на разпоредбите
на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението се потвърждава по безспорен начин както от
събраните по делото писмени доказателства, в това число и от неопроверганата
доказателствена сила на съставения АУАН, които изцяло кореспондират с
установеното от административно наказващият орган.
Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно
административнонаказващия орган е наложил предвиденото в приложимия материален
закон административно наказание, което е в рамките и границите предвидени в
санкционната норма, при точно отчитане на степента на обществена опасност на
нарушението и личността на нарушителя. Следва да се посочи, че случая не е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като защитимия интерес е свързан с живота и здравето на участниците в
движението, тоест случая не може да се приеме, че е маловажен.
От анализа на доказателствата по делото се установява, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното
нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата на чл. 189, ал.2
от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция
е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени.
При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото
доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка,
която се възприема и от касационния състав.
Съгласно § 6, т. 11 от ЗДвП, "Моторно превозно
средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства, от което може да се направи извод,
че триколесното превозно средство с монтиран електромотор е моторно превозно
средство и като такова попада в приложението на чл.149, т.1 от ЗДвП - категория
L – моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013,
съгласно които „към превозните средства от категория L спадат дву-, три- и
четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в
настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и
триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош,
леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата,
леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност…“ в
каквато връзка наведените в касационната жалба доводи не се възприемат от
настоящия състав.
По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53, ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.
Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП вр. с Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. Съгласно този текст, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, следва да се отнемат 12 контролни точки, което е сторил и административно наказващия орган.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено нарушение на
процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания. АУАН и НП
са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил процесното НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран, обоснован и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника –
ОД на МВР - Монтана, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в
минимален размер от 80.00лева /осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260061 от 14.10.2020 година на Районен съд -
Монтана, постановено по АНД № 546 по описа за 2020 година, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0996-004684 от 13.02.2020год. издадено от
Началник сектор „ПП“ при ОД МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018
на министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА А.Й.Й. с ЕГН * *** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр.Монтана, представлявана от директора, сумата от 80.00лева /осемдесет/,
представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: