Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 29. 03. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Стефка Александрова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов
в. гр. дело № 2004 по описа на
Софийския градски съд за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК********, седалище
и адрес на управление *** Б (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт Н.К.срещу решение № 303348, постановено на 17. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 163-ти състав,
по гр. дело
№ 31805 по описа
за 2019 г. (обжалвано решение).
С обжалваното решение първоинстанционният съд частично е
отхвърлил кумулативно съединени искове с правни основания по чл. 415, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 150 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяването на съществуване на вземания. Всеки от
исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва
решението в частта, в която
предявените искове са частично отхвърлени. Твърди, че в обжалвата
част решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
материалния закон. Заявява, че съгласно приложимите общи условия от 2014 г.
задължението става изискуемо след издаването на общата фактура, а не с издаването
на кредитните известия за прогнозно начислените суми, както погрешно е приел първоинстанционният съд. Прави извод, че към датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК претендираните
суми всъщност не са били погасени по давност. Развива и допълнителни доводи във
връзка с претенциите за дялово разпределение и за обезщетения за забава. Иска
от въззивния съд да отмени „изцяло“ обжалваното
решение и да постанови други, с което да уважи изцяло предявените искове. С
писмено изявление за хода на устните състезания пред въззивния
съд заявява, че поддържа въззивната жалба;
противопоставя се на евентуална претенция за разноски на насрещната страна и
прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК; претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното
производство М.П.С.,
ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “***********(въззиваем). Иска от въззивния съд да приеме обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и да отхвърли въззивната жалба.
Заявява, че междувременно е погасил присъдените от първостепенния съд суми,
включително разноските.
Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК********, седалище
и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
Софийският градски съд, след като прецени
твърденията на страните и събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. Представен е документ за платена
държавна такса в необходимия размер. По
тези съображения жалбата е процесуално допустима. В самата въззивна жалба от една страна
се заявява, че решението на
първостепенния съд се обжалва в определена
част, но от друга страна
се иска цялостната
му отмяна. Доколкото въззивникът е ищец и при положение,
че с първоинстанционното решение предявените от него искове
са били частично
уважени, съответно частично отхвърлени, въззивният съд приема, че въззивникът-ищец
всъщност иска отмяната на обжалваното
решение само в частта, в която исковете са били
частично отхвърлени.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно
и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната
част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба. Следователно
проверката за правилността на първоинстанционното
решение в обжалваната част е ограничена единствено до приложението на института
на погасителната давност.
Предмет на делото са четири кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на вземания за стойността на
предоставяната топлинна енергия, за стойността на осъществяваната услуга дялово
разпределение и за обезщетения за забава върху главниците за стойността на
топлинната енергия и за стойността на услугата дялово разпределение.
Претенциите са свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05.
2015 г. до 30. 04. 2018 г. (процесен период) спрямо
следния топлоснабден имот: ап. 131, находящ се в адрес град
София, ж. к. “********, абонатен номер*****.
Страните не спорят пред въззивния съд относно възприетото с първоинстанционното
решение наличие на валидно облигационно отношение между тях през процесния период, по силата на което въззивникът
е предоставял топлинна енергия на въззиваемия спрямо
гореописания топлоснабден имот. Съответният извод на
районния съд се потвърждава и от представените по делото доказателства за право
на собственост върху недвижимия имот (договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 2013 г, приложен на л. 14 от исковото производство на районния съд).
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност.
Покупко-продажбата на топлинна енергия е уредена в чл. 150 ЗЕ и се осъществява при публично известни общи условия. С оглед на зададения от въззивника-ищец процесен период, приложимите общи условия към настоящото
облигационно отношение са общите условия
на “Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители
в град София от 2014 г. (публикувани във вестниците „19 минути“
и „24 часа“ от 10. 02. 2014 г., в сила предвид чл. 150, ал. 2 ЗЕ от 13. 03.
2014 г.) и общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016 г. (публикувани във 11. 07.
2016 г. във в. „Монитор“, следователно влезли в сила на 11. 08. 2016 г.).
Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост могат да изберат
да заплащат консумираната топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска. Според приложимите за част от процесния
период общи условия от 2014 г. (чл. 33, ал. 1 във връзка
с чл. 32, ал. 1 от общите
условия от 2014 г.) клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача („Т.С.“ ЕАД). При общите условия от 2014
г. публикуването на месечните прогнозни сметки в интернет съставлява покана,
след която вземанията стават изискуеми, поради което и въз основа на чл. 114,
ал. 2 ЗЗД погасителната давност започва да тече от възникването на всяко
задължение. Що се отнася до втората част от процесния
период, приложими към която са общите условия от 2016 г., според тях
изискуемостта на вземанията за месечните дължими суми възниква с изтичането на
45-дневен срок от края на всеки месечен период, за който се отнасят
(съответните текстове са със същата номерация: чл. 33, ал. 1 във връзка с чл.
32, ал. 1). Следователно на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД токът на погасителната
давност започва от настъпването на изискуемостта на въпросните месечни
вземания, определени по прогнозна консумация, с изтичането на съответните
45-дневни срокове. Независимо от приложимите общи условия, месечните вземания
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация, винаги съставляват
самостоятелни задължения.
Отделно от това след отчитането на
средствата за дялово разпределение се изготвят изравнителни сметки за
съответните отоплителни сезони. Ако в резултат на изравняването се установи, че
заплащайки прогнозните месечни вноски битовият
клиент е заплатил по-малко от реалното количество консумирана топлинна енергия,
то продавачът издава фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период (обща фактура) с резултат за
доплащане. В тези случаи изискуемостта на дължимата сума за доплащане настъпва
в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурата на интернет страницата
на продавача (чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 2 от общите условия от
2014 г.), съответно в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се
отнася (33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г.).
Публикуването на фактурата по общите условия от 2014 г. съставлява покана, след
която вземането става изискуемо, поради което и въз основа на чл. 114, ал. 2 ЗЗД погасителната давност за сумата за доплащане при действието на общите
условия от 2014 г. започва да тече от възникването на задължението. Доколкото
всяко парично задължение се характеризира с определен размер, настоящият състав
приема, че задължението за доплащане след изравняване възниква с издаването на
общата фактура, съответно от този момент започва и течението на погасителната
давност. При действието на общите условия от 2016 г., от друга страна, на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
изтичането на 45-дневния срок.
Както правилно е съобразил районният
съд, и месечните прогнозни вноски, и дължимите суми по общите фактури след
изравняване представляват периодични вземания, за които се прилага специалната
тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД (предвид разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно
дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Заявлението
за издаването на заповедта за изпълнение е било подадено на 28. 02. 2019 г., от
който момент течението на погасителната давност е било прекъснато (чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 116, б. “б” ЗЗД). При това положение районният
съд правилно е приел, че както задълженията за топлинна енергия по месечните
прогнозни сметки, така и тези по общите фактури след изравняване, които са възникнали преди 01. 01. 2016 г.
(давността за месечното прогнозно вземане за този месец, което е последното от
тях, е започнала да тече в края на месец август на 01. 01. 2016 г. и е изтекла
в началото на месец януари 2019 г.) са покрити от погасителна давност.
Следователно възражението на въззивника за неправилно
прилагане на института на погасителната давност е неоснователно. Доколкото част
от вземанията за топлинна енергия са погасени по давност, районният съд
правилно е приел и част от вземането за обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за погасено по давност (с погасяването на главното право се
погасяват и неговите принадлежности).
При това положение въззивният
съд приема въззивната жалба за неоснователна. Първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Разноски. При този изход на делото
в полза на въззиваемия възниква право на присъждане
на разноските във въззивното производство. Той
обаче не е поискал присъждането им, нито по делото има данни да е сторил
каквито и да е разноски във въззивното производство.
Що се отнася до сторените от въззивника „Т.С.“ ЕАД
разноски, те трябва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303348,
постановено на 17. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 163-ти състав, по гр.
дело № 31805 по описа за 2019 г. в
обжалваната част, в която исковите претенции на “Т.С.” ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на управление
*** Б,
против М.П.С., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “********, ап. ***,
с правно основание чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка
с чл. 150 и следващите от Закона за енергетиката и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите относно топлоснабдения
имот ап. 131, находящ се в адрес град София, ж. к. “********,
абонатен номер*****, се отхвърлят частично за разликата над уважените общо 1
404 лева и 90 стотинки до пълния предявен общ размер от 2 114 лева и 77
стотинки, от която разлика 588 лева и 46 стотинки главница за топлинна енергия
за периода 01. 05. 2015 г. до 31. 12. 2015 г., както и лихва в размер на 121
лева и 41 стотинки, изчислена върху главницата за топлинна енергия, като
неоснователни предвид погасяването на част от вземането по давност.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.