№ 11249
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110102369 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Р. А. с ЕГН **********, чрез
адв. К. А.., с която е предявен иск по чл. 30 от Закона за наследството ЗН срещу А. Д. И. с
ЕГН **********. Ищцата претендира, че нейният баща и наследодател Р. С. Р., починал на
*** се е разпоредил приживе с идеална част от имот, част от наследството, нарушавайки
нейната запазена част, като е извършил на *** дарение в полза на внучката си и ответница
по делото притежаваната от него ½ идеална част от *** находящ се в гр. ***, обективирано в
Нотариален акт от *** /*** по описа на нотариус *** с ***, който акт е вписан в Службата
по вписванията – гр. ***/. Ищцата твърди, че като законен наследник /***/ е с накърнена
запазена част, тъй като наследодателят приживе е дарил на внучката си единственото
притежавано от него недвижимо имущество. Посочва, че надлежно е приела под опис
наследството, като представя решение. Моли искът да се уважи, претендира разноски.
В законния срок ответницата, чрез адв. Ал. Д., подава отговор, с който оспорва иска и като
допустимост и като основателност. Навежда, че ищцата е узнала не на *** за смъртта на
наследодателя си, а още в деня на неговата смърт на ***, поради което преклузивният три-
месечен срок бил изтекъл и така нямало валидно приемане под опис. Отделно се
аргументира, че Р. Р. не бил собственик на никаква част от имота. Иска отхвърлянето на
претенцията и претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не е спорно, че С. В. Р. и Р. С. Р. са сключили граждански брак на ***
1
Като доказателство е представен нотариален акт № *** за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ,
съгласно който С. В. Р. е призната за собственик на следния недвижим имот – апартамент
***, находящ се в жилищна сграда ***, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ 87,30 кв.м. и принадлежащо избено помещение ***. Отразено е, че С. В.
Р. е придобила жилището като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, на основание
заповед № *** на председателя на ИК на СНС. Приложена е и посочената заповед, видно от
която като обезщетение на В. В. И., е определен апартамент ***, състоящ се от две стаи,
дневна и кухня /за двучленно семейство/, а апартамент ***, на ***, състоящ се от две стаи,
дневна и кухня /87,30 кв.м./ е предоставен като обезщетение на В. В. И. за нуждите на
дъщерята С. В. Р. /***/.
Представена е заповед за отчуждаване на недвижим имот № ***, гр. ***, ***, с която
на основание чл. 95 от ЗТСУ, е отчужден имот, собственост на В. В. И., в полза на
държавата. В заповедта е определен начин на обезщетение както следва – В. В. И. да бъде
обезщетен с едно тристайно жилище за нуждите на двучленното му семейство /състоящо се
от него, съпругата му и сина му/, както и с едно тристайно жилище за нуждите на
четиричленното семейство, състоящо се от лицата С. В. Р., съпруг Р. и две деца В. и Е..
Приложена е декларация относно членовете на семейството на В. В. И..
Приложена е декларация от 05.05.1982 г. от В. В. И., с която последният е
декларирал, че за второто жилище, прехвърля на дъщеря си сумата от 4000 лева от
стойността на отчуждения имот.
От изисканото и приложено гр. д. 66599/*** на СРС, 80 състав, се установява, че с
Решение № 21413 от 28.12.*** е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 ЗН, приемане по опис
от В. Р. А., ЕГН ********** на наследството, оставено от наследодателя Р. С. Р., ЕГН
**********, състоящо се от 403,33 лева. Вписано е под № *** Молбата е подадена на
04.12.***
От представено удостоверение за наследници на Р. С. Р. /починал на ***/ е видно, че е
оставил като свои наследници по закон С. В. Р. – съпруга, В. Р. А. и Е. Р. Р. – дъщери.
Представено е и удостоверение за наследници на В. В. И. /починал на ***/ от което е
видно, че е оставил като свои наследници по закон – С. В. Р. /дъщеря/ и О. В. В. /син/.
Приложен е нотариален акт *** за дарение на недвижим имот, от който се
установява, че на ***, Р. С. Р. и С. В. Р. са дарили на своята внучка А. Д. И., следния
недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена
общност – апартамент *** с идентификатор 68134.2815.2889.2.16, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на изп. директор на АГКК, находящ се
в гр. ***, ***, с площ от 87,30 кв.м. Приложена е и справка от кадастралната карта.
По делото е представено удостоверение от Отдел „Български документи за
самоличност“ към Столична дирекция на вътрешните работи, в което са отразени влизания и
излизания на територията на РБ, за периода *** от страна на В. Р. А., ЕГН **********.
2
Представено е съобщение от ***, в което е заявено, че за периода ***, В. Р. А., ЕГН
**********, няма активни номера по сключени потребителски договори с *** и
регистрирани предплатени карти към посочения период.
Събрани са гласни доказателства. Като свидетел е разпитана В. Н. К., която е заявила,
че познава ищцата и нейното семейство от много години, тъй като съпругът на свидетелката
и бащата на ищцата били колеги. Свидетелката е посочила, че през месец октомври ***, общ
колега на съпруга и на бащата на ищцата, е съобщил за смъртта на бащата на В. Р. А..
Свидетелката се обадила на ищцата по този повод, но същата заявила, че не е наясно с това,
като малко след това, ищцата позвънила на свидетелката и заявила, че в действителност
баща е починал. Според показанията, ищцата се е установила да живее в ***, като
комуникацията с нея била посредством *** телефонен номер или по вайбър. Свидетелката
познава С. Р., но не се е чувала с нея от 80-те години.
Като свидетел по делото е разпитана и С. В. Р. /***/. Сочи, че съобщила за смъртта на
бащата на ищцата, на ***, като е посочен и телефонен номер, на който свидетелката
позвънила – ***, както и че към този момент, ищцата се намирала в ***. Според
свидетелските показания, ищцата не е присъствала на погребението, с нея не била
осъществявана комуникация от 2015 г., свидетелката знаела, че ищцата и Х. В. А. били ***.
Представено е копие от дружествен акт на ***, с едноличен собственик на капитала
Х. В. А., както и разпечатка с контакти за поръчки.
Други относими доказателства не са представени.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
За да се уважи искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, следва да са налице следните предпоставки:
1. наследодателят е починал; 2. ищцата е наследница по закон на починалия наследодател, 3.
надареното лице не е наследник по закон, 4. ищцата е заявила изрично, че приема
наследството по опис и такъв опис е съставен, 5. предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част
на наследницата е била накърнена с дарственото разпореждане от наследодателя.
На първо място следва да се извърши преценка дали имуществото, което е предмет
на дарението, е принадлежало на дарителя, предвид възраженията на ответницата в тази
насока. В отговора на исковата молба се посочва, че се оспорва констативният нотариален
акт, въз основа на който погрешно бил издаден и нотариалният акт за дарение № ***
Ответницата не доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесният имот е
бил изключителна собственост на трето лице, респ. дарителят не е разполагал с права по
отношение на този имот. Извършените нотариални удостоверявания не са оспорени и извън
настоящото производство. Нещо повече, ответницата е била страна по договора за дарение,
страна по който са били именно дарителят Р. Р. и С. Р.. Поради изложеното, следва да се
приеме, че дарителят се е легитимирал надлежно като съсобственик на дарения имот.
С т. 4 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че
3
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да
се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарен, който не е
призован към наследяване.
Няма спор за първите три предпоставки. Доказа се, че наследницата – ищцата е
приела наследството по опис. Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството по опис
трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е
узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до
три месеца. Приемането се вписва в особена за това книга. В случая спорният въпрос е дали
ищцата е приела наследството по опис в тримесечния срок от узнаване за откриването на
наследството. Относно това обстоятелство са ангажирани свидетелски показания, които са
противоречиви. Доколкото едната свидетелка /С. Р./ е ***, то нейните показания следва да се
кредитират с по-голяма критичност (по арг. от чл. 172 ГПК), като се съобрази и
обстоятелството, че в показанията си, свидетелката е посочила, че не поддържа връзка с
ищцата от 2015 г., т.е. отношенията им не са близки. В показанията на св. Р. се съдържат
изявления, че е осъществила връзка с ищцата по повод смъртта на бащата на последната,
използвайки мобилен номер, свързан с търговската дейност на съпруга на ищцата /видно от
приложените доказателства в тази насока/ - ***, но същевременно от постъпило съобщение
от *** е видно, че ищцата няма сключени договори със същия. Не е невъзможно контакт да е
осъществен посредством този телефонен номер, но по делото липсват преки доказателства,
от които да се изведе, че в действителност е била осъществена комуникация с ищцата на ***
чрез този телефонен номер. От друга страна, съдът намира показанията на св. В. К. като
логични и последователни, поради което намира, че ищцата най-вероятно е узнала за
смъртта на баща си именно през есента на *** /***/. Изводът обаче не се основава изцяло на
свидетелските показания, а на обстоятелството, че най- късно на ***, когато ищцата се е
снабдила с удостоверение за наследници. Считано от тази дата, тримесечният срок по чл. 61,
ал. 1 ЗН е изтекъл на 29.02.2024 г. Представената по делото като доказателство - молба за
приемане на наследство по опис от 04.12.***, е подадена преди изтичане на преклузивния
срок, т.е. и тази предпоставка е налице.
При качеството на наследница по силата на чл. 29, ал. 3 от ЗН, същата има запазена част
от наследството както следва: поради наличието на две деца и съпруг, запазената част е 1/4
от имуществото, т.е. разполагаемата е в размер на 3/4. Наследодателят, дарявайки
единственото си недвижимо имущество на ответницата, е накърнил запазената част на
ищцата, поради което дарственото разпореждане следва да се намали до 1/4 част съобразно
посочените по-горе квоти. Тъй като се установи, че квотата на наследодателя на ищцата е
била ½ от дарения имот, то нейната част възлиза на 1/8 част. Така със задна дата дарственото
разпореждане частично се отменя, в което се проявява конститутивният характер на иска по
чл. 30, ал. 1 ЗН и така се отменя действието на дарението над размера на разполагаемата
част.
По разноските:
4
С оглед изхода от делото право за присъждане на разноски възниква за ищцата, но
същата не претендира разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН, с 1/4 (една четвърт) идеални части дарствено
разпореждане, извършено от наследодателя Р. С. Р. с ЕГН **********, починал на ***,
направено с нотариален акт № *** от ***, на помощник-нотариус по заместване при
нотариус ***, с *** и район на действие СРС, вписано в Агенцията по вписванията с вх. рег.
№ ***/***, В ПОЛЗА на А. Д. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, *** като
ВЪЗСТАНОВЯВА на: В. Р. А. с ЕГН **********, запазената 1/4 (една четвърт) идеална част
от наследството и в частност: ***, находящ се в гр. ***, с ид. № 68134.2815.2889.2.16., ведно
с избено помещение *** с площ 2 кв.м., както и 1,770% ид. части от общите части на
сградата, последната с ид. 68134.2815.2889, при съседи на имота: на същия етаж – обект с
ид. 68134.2815.2889.2.17, под обекта: обект с ид. 68134.2815.2889.2.13, над обекта – обект с
ид. 68134.2815.2889.2.19.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5