Р Е Ш Е Н И Е №
107
Гр. Сливен, 09.12.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в
публичното заседание на шестнадесети ноември……………..
през две хиляди и двадесета година
Председател: СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
при секретаря………Пенка Спасова……………….…………и с участието на
прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова…………….т.дело
№ 251 по описа за 2019 год. , за да се произнесе, съобрази:
Предявените в условията на евентуалност първоначални искове намират
правното си основание в чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният насрещен иск намира правното си основание в чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С. Б. твърди в исковата си молба, че на 15.11.2017 год. между него, в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „Ти Джи Елле“ ЕООД и
ответникът Ж.В.И. е сключен договор за продажба на дружествени дялов с
нотариална заверка на подписите и съдържанието, с рег. № 3517/2017 год. на
нотариус К.Т.– рег. № 126 на НК. По силата на сключения договор, С. Б. е продал
на ответника всичките си 100 дружествени дяла с номинална стойност 50 лв.
всеки, представляващи 100 процента от капитала на „Ти Джи Елле“ ЕООД
за сумата 300 000 евро. Ответникът се съгласил да заплати цената по
договора по посочена в същия банкова сметка ***ване
на договора. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си да прехвърли дружествените
дялове, като ответникът е приет за съдружник в дружеството и промяната в
собствеността на дяловете била вписана в ТР на 22.11.2017 год., но ответникът
до настоящия момент не е изпълнил задължението си за заплащане на пълния размер
на цената по договора за продажба на дружествени дялове, който срок изтичал на
23.11.2017 год. На 15.11.2017 год. между същите страни бил подписан анекс, с
който страните са се уговорили продавачът да прехвърли на купувача и вземането
си в размер на 1 886 000 лв. към дружеството „Ти Джи Елле“ ЕООД, като продажната цена на дяловете е в размер на
2 500 евро, а сумата 297 500 евро се дължи за закупуване на
вземането, формирано от вложените средства на едноличния собственик на капитала
С. Бодезата в дейността на дружеството. Твърди се в
исковата молба, че сключеният между страните анекс е в обикновена писмена форма
и не е в състояние да промени уговорките в първоначалния договор, който е
формален и води до извод за недействителност на анекса поради липса на форма.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
сумата 100 000 лв., представляваща част от цената от общо 300 000
евро по договор за продажба на дружествени дялове, описан по-горе.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
сумата 14 806.74 лв., представляваща законната лихва за забава за периода
от 24.11.2017 год. до 10.05.2019 год. върху посочената по-горе сума, както и
законната лихва за забава върху сумата от 100 000 лв. от предявяването на
настоящата искова молба до изплащане на сумата. В случай, че съдът приеме, че
анексът към договора за продажба на дружествени дялове е действителен, в условията на евентуалност претендира
ответникът да бъде осъден да заплати сумата 25 100 лв., представляваща
част от цената за прехвърляне на вземанията на С. Б. срещу „Ти Джи Елле“ ЕООД в общ размер
297 500 евро; сумата 3 716.49 лв., представляваща законната
лихва за забава върху главната главница 100 000лв. за периода от
24.11.2017 год. до 10.05.2019 год. и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Впоследствие ищецът е поискал изменение на иска чрез увеличаване на
размера му от 100 000 лв. на 250 000 лв., равняващи се на левовата
равностойност на 127 822.97 евро, дължими по договор за продажба на
дружествени дялове по главния иск.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че в изпълнение на договореното в анекса от 15.11.2017
год. е извършил плащане към ищеца на обща стойност 100 000 евро с два
валутни превода съответно на 22.11.17 год. за 40 000 евро и на 01.12.2017
год. за 60 000 евро. Отделно е платена и сума в размер на 2 500 евро за
закупуване на дружествените дялове. Твърди в отговора, че след превеждане на сумата
100 000 евро, ищецът следвало да подпише уговорения в анекса договор за
цесия, но той отказал да направи това и да получи останалата сума, което е
видно от електронната кореспонденция между страните. Моли съда да извърши прихващане с платената
от него сума.
В срок, ответникът е предявил и насрещен иск, с който претендира
първоначално сумата 49 000 лв. - част от цялата сума от равностойността на
100 000 евро - главница и мораторна лихва в
размер на 1 000 лв. от ответника, които суми твърди, че са получени от
ответника без правно основание, тъй като същият не е подписал договора за
цесия, а сумите са му преведени именно с оглед закупуване на задълженията към
дружеството.
В съдебно заседание прави искане за допускане на изменение на предявения
иск чрез увеличаване на размера му, като същият се счита заведен за сумата
195 563 лв., представляващи равностойността на 100 000 евро. Прави
искане за изменение на предявения иск за мораторна
лихва чрез увеличаване на размера до общия претендиран
размер от 31 000 лв.
Първоначалният ищец е депозирал отговор на насрещния иск, в който
оспорва същия като основание. Твърди, че между страните не е възниквало валидно
договорно отношение въз основа на сключен договор на прехвърляне на вземане и
че единственото валидно споразумение между страните е договор за продажба на
дружествени дялове, описан в исковата молба и твърди отново нищожност на
сключения анекс към договора.
В с.з., ищецът, чрез
процесуални си представител поддържа исковете така, както са предявени.
Претендира разноски по представен списък. Моли да бъде отхвърлен насрещния иск.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлен иска на ищеца и да
бъде уважен насрещния иск. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА за двата иска. Прави възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение и
моли да бъде намалено.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
15.11.2017г. в град Сливен, след взето решение на едноличния собственик на кипитала, бил сключен между С.Б. и Ж.В.И. договор за
продажба на всички притежавани от С.Б. 100 дружествени дялове (представляващи
100% от капитала) на „Ти Джи Елле“ ЕООД, ЕИК ********.
Договорът бил сключен в присъствието на преводача Д.Ш., тъй като продавачът не
владее български език. Подписите на лицата, подписали договора и съдържанието
на същия била заверени с нотариални заверки №№ 3517 и 3518 от същата дата. В
договора било уговорено в т.1, че дружествените дялове се продават за сумата
300 000 евро, дължима в едноседмичен срок от подписването на договора по
сметка на продавача, посочена в договора.
Не
спорно между страните, че Ж.В.И. бил
приет за съдружник в „Ти Джи Елле“ ЕООД и в ТР била
вписана промяната в собствеността на капитала, съдружниците и управлението на
дружеството, въз основа на сключения договор.
На
същата дата 15.11.2017г. в град Сливен, между същите страни бил подписано
съглашение, озаглавено „анекс към договора за продажба на дружествени
дялове“, в писмена форма, без нотариална
заверка на подписите на страните и съдържанието му. Неговата автентичност не е
оспорена в настоящото производство. В него С.Б. и Ж.В.И. се уговорили, че в
договора за продажба на дружествени дялове се създава нова т.4 със следния
текст: „ Продавачът прехвърля вземането си в размер на 1 886 000лв.
към „Ти Джи Елле“ ЕООД на купувача, като продажната
цена по т.1 представлява
2 500 евро за закупуване на дружествените дялове, а сумата 297 500
евро за закупуване на вземането, формирано от вложените средства на едноличния
собственик на капитала С.Б.. Сумите ще бъдат изплатени по банкова сметка ***“.
Подписването на документа също е станало в присъствието на преводача.
Видно
от представените по делото писмени доказателства и назначената
съдебно-икономическа експертиза, в периода месец ноември- декември 2017г., Ж.В.И.
е извършил валутни преводи в размер на общо сумата 102 500 евро по
посочената в договора банкова сметка *** С.Б., както следва : на 22.11.2017г.
сумата 2 500 евро с основание за плащане „закупуване на дружествени
дялове“; на 22.11.2017г. сумата 40 000 евро с основание за плащане
„договор за цесия – прехвърляне на вземане“ и на 01.12.2017г. – сумата
60 000 евро с основание за плащане „договор за цесия – прехвърляне на
вземане“.
По
делото е представена кореспонденция между страните по електронна поща, водена чрез
преводача Д.Ш.. Видно от нея, промяната в основанието на платената цена е било
направено по искане на ищеца, който не искал да заплаща дължими данъци върху
нея. Ответникът многократно е предлагал на ищеца да сключат договор за цесия на
вземанията му към дружеството, тъй като се установило, че тези вземания не са
само на физическото лице С.Б., а и на дружеството „Секри
Инвестмънт Инк“, в което Б. участвал. До подписване на отделен договор за цесия
не се стигнало.
Горните
фактически констатации съдът прие за установени от съвкупната преценка на
събраните писмени доказателства. Съдът кредитира представената кореспонденция
чрез електронна поща (по реда на чл. 192 от ГПК) между страните, която макар
ида е водена не лично между тях, а чрез преводача, не може да бъде изключена от
доказателствата по делото само на това основание. Видно от нея, тя е водена по
този начин, тъй като се е налагал превод. Тези доказателства са относими, тъй като установяват отношенията между страните
по повод изпълнението на договорните задължения и основанието за промяна
на общата уговорена цена по договора.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният първоначален иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Претенцията
е предявена частично за сумата 250 000лв., представляваща левовата
равностойност на 127 822,97евро и е доказана до този размер.
Между
страните по делото е сключен в необходимата форма – писмена с нотариална
заверка на подписите и съдържанието, извършена едновременно, според чл. 129
ал.2, изр. първо от ТЗ, договор за продажба на дружествени дялове. Формата е
такава за действителност на договора. Договорът е действителен и е породил
действие, като е прехвърлена собствеността върху всички 100 дяла от капитала на
„Ти Джи Елле“ ЕООД на купувача Ж.В.И.. Последният
дължи заплащане на цената, уговорена в т.1 от договора в размер на 300 000
евро. Относно уговорките и съдържанието на този договор страните не спорят.
Налице
е спор относно сключеното на датата на договора – 15.11.2017г. споразумение
между страните, озаглавено „анекс към договор за продажба на дружествени
дялове“. Ищцовата страна твърди, че същото е нищожно,
тъй като представлява изменение на договора, което не е сключено в предвидената
форма за валидност, поради което е нищожно.
Съдът
намира, че следва да прецени „анекса“ от 15.11.2017г., като отчете неговата
правна природа и съобрази и изтълкува действителната воля на страните по
договора, на основание чл. 20 от ЗЗД, поотделно и общо на всички уговорки и в
смисъла на целия договор и целта му, включително чрез всички събрани, допустими
доказателства.
Сключеното
писмено споразумение между страните по своята същност не представлява
анекс към договора в тесния смисъл на
термина – уговорка, с която се изменят съществени елементи на сключения
договор. В този смисъл не е необходимо
за неговата действителност то да бъде сключено в същата форма, като първоначалния
договор. Със сключения „анекс“, обаче, не се променя нито един от съществените
елементи на договора за покупко –продажба: страните,
предмета или цената. Този извод се налага от факта, че в анекса е цитирана
цената по т.1 от първоначалния договор, уговорена в размер на 300 000 евро
и дори той препраща към т.1. Уговорената между страните цена остава непроменена
с анекса. Във връзка с допълнително установени задължения на дружеството и
уговорки между страните и по изрично
искане на продавача тази уговорена сума се приема, че се дължи, като 2 500
евро от нея са за стойността на дяловете, а сумата 297 500 евро за
закупуване на вземането, формирано от вложените средства на едноличния
собственик на капитала С.Б.. Тази уговорка не променя съществения елемент от
договора – цената, а има характер на уточнение на основния договор. Този извод
се налага от тълкуването на уговореното между страните, а именно – ответникът Ж.В.И.
да придобие капитала на „Ти Джи Елле“ ЕООД, като
стане едноличен собственик на капитала, с всички активи и пасиви на
дружеството. От тълкуването на волята на страните по договора става ясно, че
цената, която е уговорена за заплащане
на дяловете е общата стойност на дружествените дялове и покрива и задълженията на дружеството към С.Б.
и свързаното с него юридическо лице „Секри Инвестмънт
Инк“.
Видно
от събраните доказателства ответникът е платил до момента по тази уговорка общо
сумата 102 500 евро, т.е остава дължима сумата от 197 500 евро.
Левовата равностойност на тази дължима сума е 386 276,43 лв. Искът е
предявен, като частичен за сумата 250 000лв., която е част от общо
дължимата сума от 386 276,43 лв. и следва да бъде уважен до пълния
предявен размер. Ответникът не е изпълнил изцяло задължението си по сключения между страните по делото договор за
продажба на дружествени дялове, а именно – да заплати уговорената цена.
Тъй
като задължението е имало уговорен срок, ответникът е следвало да го изпълни в
едноседмичен срок от подписването на договора, като след тази дата, считано от
23.11.2017г. е изпаднал в забава. За периода от 23.11.2017г. до завеждането на
иска – 13.05.2019г. ответникът дължи на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за
неизпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва. Обезщетението
е претендирано за периода от 24.11.2017г. до
10.05.2019г. за неизплатената сума от 100 000лв. в размер на
14 806,74лв. Искът е основателен и следва да бъде уважен до този размер.
Без
изрично да бъде формулирано по този начин, ответникът е направил възражение за
забава на кредитора, като твърди, че не са били налице условията да заплати
исковата сума, тъй като между него и С.Б. и между него и „Секри
Инвестмънт Инк“ не е бил сключен договор за цесия, както е било уговорено. Самото
споразумение, озаглавено „анекс“ има реквизитите на договора за цесия по
отношение на вземанията на С.Б. към „Ти Джи Елле“
ЕООД. По отношение на вземанията на „Секри Инвестмънт
Инк“ към „Ти Джи Елле“ ЕООД такава уговорка в
„анекса“ липсва по принцип.
Тъй
като съдът уважава главния иск, не следва да се произнася по този
предявен в условията на евентуалност.
Ответникът
е предявил насрещен иск за сумата 100 000 евро, като твърди, че същата е
платена без основание на С.Б.. Предявеният иск е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Посочената сума не е платена без
основание, напротив същата е платена съобразно уговореното между страните, в
изпълнение на задължението по договора. Ищецът по първоначалния иск не дължи
връщането й, тъй като тя е получена на основание уговореното в договора. Следва
отново да се отбележи, че договор за цесия на вземания на практика е налице с
подписването на „анекса“, където е уговорено, че „ Продавачът прехвърля
вземането си в размер на 1 886 000лв. към „Ти Джи Елле“
ЕООД на купувача“ т.е. налице е инвидуализация на
вземането, което се прехвърля, посочен иса страните и цената , която е дължима
за вземането. Въпросът за съобщаването на цесията на длъжника не е изследван в
настоящото производство.
Поради неоснователността на главния насрещен иск,
неоснователен и акцесорния насрещен иск за мораторна лихва и също следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на производството на ищеца се дължат направените от него разноски в
пален размер. Ответникът е направил възражение за прекомерност на уговореното и
платено адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Същото е
уговорено както за първоначалния иск, така и за евентуалния и за защита по
насрещния иск и е в размер близък до минималния по цената на всички подлежащи
на разглеждане искове. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в размер на 22 446лв. от държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Искането
на ответника за разноски е неоснователно, поради основателността на
първоначалния иск и неоснователността на несрещния иск.
Ръководен
от изложените съображения, Сливенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ж.В.И.
ЕГН **********,***,със съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.
С.Р. да заплати на С.Б., гражданин на Република Италия,
притежаващ лична карата № ********,
издадена на 18.09.2013г. в Торино, Италия, със съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв. Г.Х., по иска с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, сумата 250 000лв. (двеста
и петдесет хиляди лева), представляваща част от неизпълнено задължение общо в
размер на 197 500 евро, с левова равностойност 386 276,43 лв., за
заплащане на цена по сключен договор за продажба на дружествени дялове от
15.11.2017г. и анекс от 15.11.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 13.05.2019г. до окончателното й изплащане; сумата 14 806,74лв. (четиринадесет
хиляди осемстотин и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за главница от
100 000лв. за периода от 24.11.2017г. до 10.05.2019г., както и сумата 22 446лв.
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ж.В.И.
ЕГН **********,***,със съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв.
С.Р. срещу С.Б., гражданин на Република Италия, притежаващ лична карата № ********, издадена на 18.09.2013г. в
Торино, Италия, със съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв.
Г.Х. насрещен
иск за заплащане на сумата 195 563 лв .,
представляваща получена без основание сума и за сумата 31 000 лв., мораторна лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: